— Мога да се обзаложа, господин Робилард, че вие се възхищавате от всички жени.

— И те ти отвръщат със същото — засмя се Арте.

Дийн се извърна към Боди.

— Къде ги намери тези двете?

— В окръжния затвор «Кук».

Арте изсумтя:

— Дръж се прилично, Боди.

Дийн насочи вниманието си към Анабел.

— Името ти ми е познато. Чакай малко! Ти не си ли сватовницата на Хийт?

— Откъде знаеш?

— Някои неща бързо се разчуват. — Покрай него профуча стройна брюнетка на ролкови кънки, с развята коса. Той не пропусна да се полюбува на гледката. — Никога досега не съм срещал сватовница — рече накрая Дийн. — Може би трябва да те наема.

— Нали знаеш, че работата ми няма нищо общо със свалки край лагерни огньове.

Куотърбекът скръсти ръце пред гърдите си.

— Хей, всеки иска да срещне някой специален.

— Едва ли, когато този някой се забавлява да се среща с не чак толкова специални особи — усмихна се тя.

Дийн се извърна към Боди.

— Май тя не ме харесва.

— Харесва те — увери го здравенякът, — но смята, че още си незрял.

— Сигурна съм, че скоро ще узрееш — утеши го брачната посредничка.

Боди шляпна дружелюбно футболиста по гърба.

— Зная, че не ти се случва често, но изглежда, Анабел е имунизирана против красивото ти лице като на кинозвезда.

— Тогава не е зле някой да я заведе на очен лекар — промърмори Арте и всички се засмяха.

Дийн издърпа велосипеда си от алеята и се облегна на едно дърво. Не след дълго четиримата вече бъбреха оживено. Той разпитваше Арте за Шон, обсъдиха «Беърс», а след това Боди повдигна въпроса за новия му агент.

— Чух, че си се срещнал с Джак Райли от Ай Ем Джи*.

[* Международна спортна и медийна група със седалище в Ню Йорк. — Бел.прев.]

— Срещам се с много хора — отвърна звездата.

— Поне трябва да изслушаш Хийт. Той е умно момче.

— Хийт Чампиън е номер едно в черния ми списък. И бездруго много лесно дразня Фийби. — Дийн се извърна към Анабел. — Искаш ли да дойдеш утре с мен на плажа?

Тя не очакваше подобна покана и за миг се сащиса. Сетне тутакси се изпълни с подозрение.

— Защо?

— Мога ли да бъда откровен с теб?

— Не зная. Можеш ли?

— Нуждая се от закрила.

— От слънчевите лъчи?

— Не. — Озари я с великолепната си усмивка. — Обичам да ходя на плаж, но твърде много хора ме разпознават и не ме оставят на спокойствие. Обикновено, ако съм с жена, не ме закачат чак толкова.

— И аз съм единствената жена, която можеш да поканиш? Съмнявам се.

В очите му блеснаха насмешливи искрици.

— Не ме разбирай погрешно, но се чувствам по-спокоен, ако съм с някоя, която не крои планове да преспи с мен.

Анабел прихна.

— Бедният Дийн, нуждае се от приятел, а не от любима — захили се Боди.

— Вие също сте поканена, госпожо Палмър — добави куотърбекът учтиво.

— Скъпи, дори такъв красавец като теб не може да ме накара да се появя на публично място по бански.

— Какво мислиш, Анабел? — Дийн наклони глава към брега на езерото. — Мисля да отидем на плажа Оук Стрийт. Ще взема хладилна чанта. Ще се попечем, ще поплуваме, ще послушаме музика. Ще бъде забавно. Можеш да снижиш стандартите си за няколко часа, нали?

Откакто се запозна с Хийт Чампиън, животът й странно се преобърна. Най-готиният и секси млад спортист на Чикаго току-що я бе поканил да прекара с него неделния следобед на плажа, а само преди няколко дни тя бе потънала в самосъжаление, защото нямаше никакви планове за уикенда на Четвърти юли.

— Ако обещаеш, че докато съм с теб, няма да зяпаш влюбено младите красавици наоколо.

— Никога не бих го направил! — заяви той разгорещено, забравил за брюнетката на ролковите кънки.

— Просто исках да сме наясно.

И той спази думата си.

А също и не проведе нито един разговор по мобилния и нито веднъж не зарови нос в органайзера.

Денят бе горещ и безоблачен и Дийн дори бе осигурил плажен чадър, за да предпази нежната бяла кожа на Анабел, която изгаряше лесно, като на всички червенокоси жени. Лежаха върху плажните кърпи, слушаха музика, разговаряха, когато имаха настроение, и се взираха във водата, когато предпочитаха да мълчат. Тя беше с бял бански от две части. Долнището беше високо изрязано на бедрата, което правеше краката й да изглеждат по-дълги, но не чак толкова високо, че да се нуждае от обезкосмяване. На няколко пъти им досаждаха разни фенове, но не прекалено много. При все това сякаш всички искаха да се доближат и да поговорят с Дийн Робилард. Може би тъкмо заради това тя усети някаква странна самота да се крие под самонадеяната му фасада.

Щом се прибра у дома си, на телефонния секретар имаше четири съобщения от Хийт с настояването незабавно да му се обади. Вместо това Анабел си взе душ. Тъкмо подсушаваше косата си, когато на вратата се позвъни. Пристегна колана на жълтата хавлиена роба и слезе долу, докато пътьом прокарваше пръсти през мокрите си гъсти къдрици.

През матовото стъкло се виждаха очертанията на едра и широкоплещеста мъжка фигура. Питона за втори път бе решил да я посети.

11.

— Тази година само две кутии от малките ментови бисквити*, момичета — обяви Анабел, като отвори вратата. — На диета съм.

[* Един от най-разпространените начини за набиране на средства от организацията на момичетата скаути в Америка, е като продават ментови бисквити. — Бел.прев.]

Хийт се шмугна безцеремонно покрай нея.

— Ти проверяваш ли някога съобщенията на телефонния си секретар?

Младата жена заби поглед в босите си крака.

— За пореден път ме заварваш в «най-добрия» ми вид.

Но той беше толкова напушен, че почти не я погледна, както обикновено впрочем.

— Изглеждаш страхотно. Докато висях на един курс в Индианаполис за изучаване на Библията, изведнъж научавам, че моята сватовница се пече на плажа в компанията на Дийн Робилард.

— Оставил си телефона включен в часа по изучаване на Библията?

— Беше ми скучно.

— И въпреки това си отишъл на този курс, защото…? Няма значение. Така е поискал клиентът ти.

Анабел затвори вратата.

— Защо, по дяволите, Дийн те е поканил на среща?

— Беше поразен от красотата ми. Постоянно се случва. Раул твърди, че имам такова въздействие върху мъжете.

— Аха. Боди ми каза, че Дийн те е завел на плажа за прикритие.

— Тогава защо ме питаш?

— За да осветля Раул по въпроса.

Тя се ухили и затопурка с босите си крака след него в приемната.

— Твоят зловещ бияч още вчера знаеше за това. Защо е изчакал чак до днес, за да ти каже?

— Тъкмо това се питам и аз. Имаш ли нещо за ядене?

— Някакви остатъци от тад пай*, но вече са започнали да хващат мухъл, така че не ти ги препоръчвам.

[* Тайландско ястие от оризови спагети със зеленчуци, пилешко месо, морски дарове, тофу и подправки. — Бел.прев.]

— Ще поръчам пица. Как я предпочиташ?

Навярно защото беше почти гола и не й се нравеше държанието му или защото си беше пълна идиотка, Анабел опря кокетно ръка на бедрото си, плъзна поглед по него и измърка:

— Предпочитам я гореща… и… пикантна.

Погледът му се прикова върху острото деколте на халата.

— Точно това ми каза и Раул.

Тя сви знамена и заприпка нагоре по стълбите. Ниският му гърлен смях я последва.

В спалнята тя се преоблече, без да бърза, в последния чифт чисти шорти, синьо марково потниче с тънки презрамки, украсено с дантела, сгушена между цепката на това, което при нея минаваше за бюст. Само защото се налагаше да е нащрек, не означаваше, че трябва да прилича на мърла. Напудри скулите си с бронзова пудра, мацна малко блясък върху устните си, сетне прокара през косата си гребен с едри зъби. Няколко непокорни къдрици вече започваха да ограждат лицето й като коледни висулки.

Когато слезе на долния етаж, Хийт се бе разположил в офиса й, облегнат назад на стола, скръстил глезени върху бюрото и стиснал под брадичка слушалката на телефона. Огледа дантеленото й деколте, босите крака и се усмихна. За пореден път се опитваше да разклати самообладанието й, но тя не бе толкова глупава, че да си въобрази нещо.

— Зная, Роко, но тя има само десет пръста. С колко диамантени пръстена може да се накичи? — Намръщи се, докато слушаше отговора. — Послушай тези, които ти мислят доброто. Не казвам, че не е влюбена в теб и само те използва, но защо не изчакаш поне два месеца? Следващата седмица ще поговорим. — Той тресна слушалката и свали краката си на пода. — Кръвопийки. Като видят, че на момчетата им върви, гледат да изсмучат всичко от тях.

— Това сигурно са същите момчета, които висят във фоайетата на хотелите, сочат с пръст към кръвопийките и избират: «Ти, ти и ти». Десет минути по-късно обясняват причините, поради които не ползват презерватив.

— Да, ами това определено е така. — Надигна бирата, която бе взел от хладилника й. — Но някои от тези жени са невероятни, истински хищници. Когато са на игрището, момчетата може да са корави, но след като мачът свърши, се превръщат в лесна плячка. Особено по-младите. Внезапно всички тези красавици се хвърлят на вратовете им, кълнейки се във вечна любов. И преди да се освестят, момчетата им купуват спортни коли и пръстени с диаманти, за да отпразнуват един месец от запознанството. Да не споменавам онези пиявици, които нарочно забременяват, за да изстискат повече пари.

— Това също е проблем, който може да се реши с един презерватив — заключи Анабел, взе синята пластмасова лейка и отиде да полее африканските теменужки на баба си.

— Момчетата са още млади и зелени. Въобразяват си, че са непобедими. Зная, че в света на Анабел всички са мили и добри, но в този свят има много повече алчни и себелюбиви жени, отколкото можеш да си представиш.

Анабел спря да полива теменужките и се втренчи в него.

— Да не би някоя от тези алчни и себелюбиви жени да е бръкнала в джобовете ти? Затова ли си толкова придирчив?

— По времето, когато започнах да печеля достатъчно, за да стана примамлива плячка, вече се бях научил как да се грижа за себе си.

— Само от любопитство… някога бил ли си влюбен? В жена — побърза да добави, за да не започне да й изрежда имената на клиентите си.

— Бях сгоден, докато бях в «Харвард». Нищо не излезе.

— Защо?

— Раната е още твърде прясна, за да я чопля — отвърна Чампиън провлечено.

Тя се нацупи, а той се ухили. Мобилният му иззвъня. Хийт вдигна и Анабел изведнъж осъзна, че той изглежда по-естествено зад нейното бюро, отколкото тя самата. Как го постигаше? Някак си успяваше да се впише навсякъде. Със същия успех можеше да вдигне крак и да се изпикае, като влезе в стаята.

Младата жена приключи с поливането на африканските теменужки и се отправи към кухнята, за да изпразни капризната миялна машина на баба си. На входа се позвъни и след малко се появи Хийт с пицата. Анабел подреди чинии и салфетки. Той извади още една бира за себе си и една за нея и ги отнесе до масата.

Докато се настаняваше, агентът се загледа в сините емайлирани шкафове и буркана за домашни сладки с образа на Хелоу Кити.

— Харесва ми домът ти. Уютен е.

— Много си любезен. Зная, че трябва да се ремонтира и обнови, но все не мога да се наканя.

Дори не можеше да си позволи да пребоядиса къщата, да не говорим за пълен ремонт.

Започнаха да се хранят и мълчанието, възцарило се помежду им, беше изненадващо приятно и успокояващо. Тя се питаше какво ще прави Хийт на Четвърти юли. Той изяде първото парче и си взе второ.

— Интересно ми е, Анабел, как си успяла да се сближиш с двамата най-важни за мен хора в тоя момент? Какво толкова има в теб?

— Вродено обаяние, в съчетание с факта, че аз имам личен живот, а ти — не.

Всъщност едва ли можеше да се нарече бурен личен живот. В сряда вечерта господин Броницки я завлече насила на вечеря в дома за възстановяване на възрастни хора. Брачната посредничка се бе съгласила, но едва след като той й бе обещал да покани на още една среща госпожа Валерио.

Хийт попи устни със салфетката.

— Какво ти каза Робилард за мен?

Тя гризеше замислено една коричка. Тъкмо това, напомни си, бе причината той да устрои това уютно вечерно парти.

— Каза, че си номер едно в черния му списък. Цитирам почти дословно. Ала навярно вече знаеш това.

— И ти какво му отговори?

— Нищо. Бях прекалено заета да го зяпам прехласнато. Боже, той е фантастичен!

Хийт се намръщи.

— Дийн Робилард не е от онези наивни хлапета, за които ти говорих преди малко. Внимавай с него. Той хруска жените като картофен чипс.

— Е, ако иска, това бебче може да ме схруска по всяко време.

За нейна изненада, клиентът й доби сериозно изражение.