След като всичко свърши, Боди спусна полата й и изчезна в старомодната пищна баня с италианско огледало и тапети от «Коулфакс и Фаулър». Когато се появи отново, изглеждаше хладен и невъзмутим. А на нея й се искаше да заплаче. Но вместо това събра цялата си воля и му отправи най-ледения си поглед, отиде до вратата и я разтвори широко.

Ъгълчетата на устните му потрепнаха развеселено. Той се приближи до нея и с пръст размаза петното от червилото по бузата й. Порша не трепна. Боди отново се ухили, излезе в коридора и закрачи към асансьора с месингови орнаменти по вратите. Преди да стигне, се извърна и проговори за пръв път тази вечер.

— Сега изяснихме ли се?

12.

В петък следобед Анабел и Хийт отлетяха от Чикаго. Лагерът «Уинд Лейк» се намираше в североизточната част на щата Мичиган, приблизително на един час път с кола от красивото градче Грейлин. Кевин и Моли бяха там от цяла седмица, а останалите членове на читателския клуб бяха организирали пътуването с коли, но господин Суперагент не можеше да отдели толкова време за пътуване с кола, затова се договори с някакъв негов приятел да летят с Анабел до там със самолета на компанията му. Докато Чампиън говореше по мобилния, Анабел, която никога не бе летяла с частен самолет, гледаше през прозореца и се опитваше да се успокои. Какво толкова, че двамата ще живеят в едно бунгало през уикенда? През повечето време той или ще бъде в компанията на мъжете, или ще се залепи за Фийби, опитвайки се да я впечатли, така че едва ли ще го вижда, което беше много добре, тъй като всички онези мъжки феромони, които излъчваше, вече започваха да й действат на нервите. За щастие, тя бе наясно с разликата между биологическото привличане и истинските чувства. Може и да беше зажадняла за секс, но все пак не бе самоубийца.

На малкото летище ги чакаше сив СУВ под наем. Намираха се само на сто и трийсет километра от остров Маккинак и топлият летен вятър разнасяше освежаващия мирис на северните борови гори. Хийт грабна чантите им и ги отнесе в СУВА, а после се върна за стиковете за голф. Младата жена бе изхарчила почти всичките си налични пари, докато пазаруваше за това пътуване. Купи жълто-кафяв панталон на фини кафяви райета, в който краката й изглеждаха още по-дълги. Кокетното тъмнокафяво горнище подчертаваше изящните кехлибарени обеци във вид на капки, които бяха коледен подарък от Кейт. Подстрига цъфналите краища на косата си и — колкото и да бе странно — както никога, непокорните къдрици се държаха доста прилично. Хийт бе облечен с поредната маркова блуза, този път тъмнозелена, в комбинация със сив панталон и мокасини.

Той струпа всичкия багаж на задната седалка и й подаде ключовете.

— Ти ще караш.

Докато се настаняваше зад волана, Анабел едва сдържа усмивката си.

— С всеки изминал ден ми става все по-ясно защо искаш да си намериш съпруга.

Той бутна лаптопа на задната седалка и се настани до нея. След като прегледа указанията на Моли за пътя, Анабел излезе на лъкатушещото шосе с две платна. Питаше се как ли е прекарал той Четвърти юли. Не го беше виждала от сряда, когато го запозна с арфистката от университета «Де Пол», която той оцени като интелигентна и привлекателна, но прекалено сериозна. След срещата отново я притисна, опитвайки се да изкопчи още информация за Гуен. Някой ден, много скоро, щеше да й се наложи да му каже истината. Не беше много приятна мисъл.

Докато Питона набираше поредния телефонен номер, тя се съсредоточи върху удоволствието от шофирането на СУВА, който, за щастие, съвсем не приличаше на нейния Шърман. Моли не бе преувеличила, когато й описваше красотата на това местенце. От двете страни на пътя се извисяваха гори, предимно от бор, дъб и клен. Миналата година Анабел трябваше да се откаже от пътуването до лагера, защото Кейт бе пристигнала ненадейно в Чикаго, но се беше наслушала за него: за разходките из околността, къпането в езерото, обсъждането на книги в новата беседка, издигната от Моли и Кевин до личните им покои, пристроени към пансиона. Всичко звучеше толкова привлекателно и отпускащо. Но в момента брачната посредничка никак не се чувстваше отпусната. Залогът бе твърде голям и тя трябваше да се съсредоточи и да внимава.

Хийт позвъни още веднъж, преди да прибере мобилния и да се посвети на удоволствието да критикува шофьорските й умения.

— Имаш достатъчно място, за да изпревариш този камион.

— При условие че настъпя двойната жълта лента*.

[* Маркировка на осевата линия по шосетата в САЩ за участъците със забрана за изпреварване. — Бел.прев.]

— Нищо страшно няма да се случи.

— Така е. Защо да се тревожим за такава глупост като челен сблъсък?!

— Ограничението на скоростта е петдесет и пет километра в час, а ти караш с малко над шейсет.

— Не ме предизвиквай да спра колата, млади човече.

Той се разсмя и за няколко минути се отпусна. Но скоро пак се изнерви, започна да въздиша, да потропва с крака, да сменя станциите по радиото. Анабел го изгледа мрачно.

— Никога няма да можеш да стоиш без работа три поредни дни.

— Разбира се, че ще мога.

— Не и без мобилния.

— Определено не. Ще спечелиш баса.

— Не сме се хванали на бас.

— Добре, защото мразя да губя. Впрочем не са цели три дни. От днешния ден вече остават само осем часа, а в неделя сутринта ще хвана самолета за Детройт. Ти също ще се върнеш в града, нали?

Анабел кимна. Щеше да се върне с Джанин, единствената друга неомъжена жена в читателския клуб. Хийт се загледа в скоростомера.

— Сигурно си говорила с Моли след детското парти и предполагам, че те е разпитвала за този уикенд. Как й обясни моето присъствие?

— Казах й, че някой звъни на вратата и после ще й се обадя. Тъпо извинение, нали?

— Не зная. А ти обади ли й се?

— Не.

— Трябваше да й звъннеш. Сега ще стане подозрителна.

— И какво да й кажа? Че умираш от желание да се подмазваш на сестра й?

— Не. Трябваше да й кажеш, че напоследък съм работил прекалено много и съм толкова напрегнат, че не съм в състояние да оценя всички онези прекрасни жени, с които ме запознаваш.

— Това е съвсем вярно. Трябваше да дадеш още един шанс на Зоуи. На арфистката — додаде тя, в случай че вече бе забравил името й.

— Помня я.

— Това, че смята комика Адам Сандлър за пълен идиот, не означава, че няма чувство за хумор.

— Но ти намираш Адам Сандлър за забавен.

— Да, но аз съм незряла.

Той се усмихна.

— Признай си. И на теб ти е ясно, че тя не е за мен. Дори мисля, че не ме хареса. Макар че наистина има хубави крака. — Той отпусна глава на облегалката на седалката. Устните му се извиха като опашка на питон. — Кажи на Моли, че няма да успееш да ми намериш съпруга, докато мисля само за работата. И че е трябвало да ме измъкнеш от града за уикенда, за да си поговорим сериозно за сбърканите ми приоритети.

— Което си е чиста истина.

— Видя ли? Вече имам напредък.

— Моли е умна жена и няма да повярва на такова глупаво обяснение — заяви Анабел, но не му спомена, че приятелката й вече я бе засипала с опипващи почвата въпроси как така с Хийт са решили да дойдат тук сами.

— Сигурен съм, че ще съумееш да се измъкнеш и да й замажеш очите. И знаеш ли защо, умнице? Защото не се боиш от предизвикателства. Защото ти, моя приятелко, живееш за тях и колкото са по-трудни, толкова по-добре.

— Да, такава съм си аз. Истинска акула.

— Ти го каза. — Профучаха покрай един пътен знак, сочещ към градчето Уинд Лейк. — Знаеш ли къде отиваш?

— Лагерът е от другата страна на езерото.

— Дай да видя.

Той се пресегна към смачканото листче с маршрута върху коленете й. Палецът му докосна случайно бедрото й от вътрешната страна. По гърба й полазиха тръпки. Анабел реши да разсее непристойните си мисли и поде с леко агресивен тон:

— Изненадана съм, че това е първото ти пътуване насам. Семейство Тъкър често идват тук. Не мога да повярвам, че не са те поканили.

— Никога не съм казвал, че не са ме канили. — Хийт откъсна поглед от листчето с маршрута и погледна пътния знак. — Кевин е стабилен мъж. Не се нуждае някой да го води за ръчичка, както повечето от младите ми клиенти.

— Увърташ. Никога не те е канил тук и знаеш ли защо? Защото никой не може да се отпусне с теб.

— Нали тъкмо това се опитваш да промениш у мен?

От лявата страна изникна красива табела в зелено и бяло, с позлатен ръб.

ЛАГЕР «УИНД ЛЕЙК»

ПАНСИОН И ЗАКУСКА

Основан през 1894 г.

Анабел зави по тясната алея, извиваща се между дърветата.

— Разбирам, че ти е трудно да го приемеш, но мисля, че трябва да си честен. Всички знаят, че с Фийби не се разбирате, така че защо просто не признаеш, че се възползваш от възможността да стоплиш отношенията си с нея.

— И да рискувам да застане нащрек? В никакъв случай.

— Мисля, че тя вече е нащрек.

— Не и ако изиграя правилно картите си — усмихна се лениво спътникът й.

Наскоро насипаният чакъл заскърца под гумите на колата и след няколко минути видяха и лагера. Младата жена се загледа с възхищение в просторната сенчеста морава, където група деца играеха софтбол. Тревистият правоъгълник беше обкръжен от малки кокетни бунгала с изящни корнизи по покривите, украсени с дърворезба. Всяка къща беше сякаш боядисана с четки, топнати в кутии с цветен шербет: една в яркозелен с кафяви и оранжеви оттенъци, друга — в ягодов с нюанси в жълто и бежово. Между дърветата Анабел зърна ивица от плажа и проблясващите сини води на езерото Уинд Лейк.

— Нищо чудно, че Кевин толкова харесва това място — отбеляза Хийт.

— Изглежда точно като Гората на славея в книгите на Моли за Дафни. Толкова се радвам, че тя убеди съпруга си да не го продава.

Лагерът беше собственост на семейство Тъкър, откакто прадядото на Кевин, странстващ методистки проповедник, го бе основал за летни религиозни събирания. След смъртта му го бе наследил бащата на Кевин, след това леля му и накрая — самият Кевин.

— Поддържането на това място струва цяло състояние — рече Хийт. — Винаги съм се чудел защо толкова държи на него.

— Сега вече знаеш.

— Да… — Той свали тъмните си очила. — Липсват ми откритите пространства и чистият въздух. Като дете постоянно скитах из горите.

— За да ловуваш и залагаш капани?

— Много рядко. Никога не съм обичал да убивам животни.

— Предпочиташ бавното мъчение.

— Толкова добре ме познаваш.

Продължиха по алеята, извиваща се край моравата. Всяко бунгало имаше над вратата грижливо изрисуван надпис: «Зелени пасища», «Мед и мляко», «Божи агнец», «Стълбата на Яков». Анабел намали скоростта, за да се полюбува на пансиона — красива, солидна постройка в стила от епохата на кралица Анна, с широки веранди; пищни зелени папрати във висящи сандъчета; люлеещи се дървени столове, в които седяха две жени и си бъбреха. Хийт погледна листчето с маршрута и посочи към тясната пътека, продължаваща успоредно на езерото.

— Завий наляво.

Анабел мълчаливо се подчини. Минаха покрай възрастна дама с бинокъл и бастун, а после покрай двама тийнейджъри на велосипеди. Пътеката свършваше до края на поляната и тя спря до предпоследното от бунгалата — кукленска къщичка с табела над вратата, върху която пишеше: «Полски кремове». Боядисано в най-нежния оттенък на кремавожълто, с оттенъци на сиво-розово и светлосиньо, бунгалото приличаше на къща от детска приказка. Анабел бе мигом запленена. В същото време съжали, че бунгалото е толкова усамотено и далеч от останалите.

Чампиън слезе от колата и разтовари багажа. Вратата с мрежа против комари изскърца, когато тя го последва вътре. Всичко носеше излъчването на домашен уют, с автентичен стил, вместо скъпа и модерна обстановка. Чисто бели стени, удобен диван с избеляла дамаска на цветя, потъмнели месингови лампи, нащърбен и поочукан сандък… Младата жена надникна в миниатюрната кухня със стара газова печка. До хладилника имаше врата, от която се излизаше на сенчеста остъклена веранда. Анабел пристъпи навън и видя диван люлка, плетени столове и стара разтегателна маса с два боядисани дървени стола.

Хийт приближи зад нея.

— Никакви сирени, грохот на боклукчийски камиони, вой на клаксони. Бях забравил какво е истинска тишина.

Анабел вдъхна влажното хладно ухание на земя и трева.

— Толкова е тихо и усамотено. Истинско райско гнезденце.

— Много е приятно.

Стори й се твърде уютно и интимно и тя се шмугна обратно вътре. Останалата част от бунгалото се състоеше от старомодна баня и две спални. По-голямата бе побрала двойно легло с табла от ковано желязо и… два куфара.

— Хийт?

Той промуши глава през вратата.

— Да?

Анабел посочи към куфарите.

— Оставил си нещо тук.