— Само докато не теглим чоп за голямото легло.

— Добър опит. Аз съм гостенката, а ти ме придружаваш. Ще се настаниш в малката стая.

— Аз съм клиентът, а тази стая ми изглежда по-удобна.

— Зная. Затова аз я вземам.

— Добре — изненадващо капитулира той с учудващо чувство за хумор. — Ще извадя другия матрак на верандата. Не помня кога за последен път спах на открито. — Метна куфара й на леглото и й подаде плик, върху който с почерка на Моли бе написано името й. — Намерих това в кухнята.

Анабел извади отвътре бележка, написана върху лист с рисунка на Гората на славея.

— Моли пише, че това е любимото й бунгало и се надява да го харесаме. Хладилникът е зареден с храна, а в шест на плажа ще има барбекю.

Послеписа запази за себе си. «Не върши глупости!»

— Разкажи ми за този читателски клуб. — Хийт отмести куфара си и се облегна на вратата, а Анабел пъхна бележката в джоба на панталона си. — Как попадна там?

— Чрез Моли. — Тя дръпна ципа на куфара. — През последните две години се срещаме веднъж месечно. Миналата година Фийби реши, че ще е забавно да заминем за един уикенд извън града. Мисля, че тя имаше наум да посетим някой спа център, но Джанин и аз не можем да си го позволим — Джанин пише книги за юноши — затова на Моли й хрумна да дойдем в лагера. Не след дълго се присъединиха и мъжете.

Анабел и Джанин бяха две от трите членки на клуба, които не бяха пряко свързани със «Старс». Другата беше Гуен, жената на мечтите на Питона. За щастие, през този уикенд двамата с Иън изпразваха старата къща, за да се местят в нова, и нямаше да дойдат.

Хийт тихо подсвирна.

— Страхотен клуб, няма що. Фийби и Моли. Не спомена ли и съпругата на Рон Макдърмит?

Тя кимна и отвори куфара си.

— Шарън е била учителка в детска градина. Тя поддържа дисциплината.

— А сега е омъжена за главния мениджър на «Старс». Познавам я. — Той погледна към сутиените и гащичките най-отгоре в куфара, но умът му бе зает с делови въпроси, а не с бельо. — На детското празненство Фийби спомена Дарнъл. Това може да е само Дарнъл Пруит.

— Жена му се казва Чърмейн.

Тя метна скришом една тениска върху купчината бельо.

— Най-великият защитник, който «Старс» е имал.

— Чърмейн играе футбол?

Но той бе като булдозер, отправил се към целта, и никакви остроумия не можеха да отвлекат вниманието му.

— Кой друг?

— Кристъл Гриър.

Анабел извади тоалетния несесер и го остави върху напукания мраморен плот на скрина.

— Съпругата на Уебстър Гриър. Невероятно! Девет години подред е печелил купата за професионалисти.

— Жените са членове на клуба, а не мъжете. Не се опитвай да ме объркаш.

Той изсумтя и вдигна куфара си, но се спря до вратата.

— Някой води ли със себе си деца?

— Само възрастни са.

— Отлично — усмихна се Хийт.

— С изключение на Пипи и Дани. Те са твърде малки, за да ги оставят у дома.

— По дяволите!

Анабел го изгледа намръщено.

— Какво ти става? Те са очарователни деца.

— Едното е очарователно. Ако можех, веднага щях да подпиша договор с него.

— Боя се, че мачовете извън града и пътуванията ще са известно предизвикателство, след като майка му още не го е отбила. Пипи е не по-малка сладурана от Дани. Това момиченце е истинско съкровище.

— Ще се озове зад решетките, преди да е тръгнала в първи клас.

— Какви ги дрънкаш?

— Просто се намирам на приказки. — Той излезе в коридора, но отново подаде глава през вратата. — Имаш отличен вкус за бикини, Тинкърбел.

След това заключение най-сетне изчезна.

Анабел се свлече върху леглото. Този мъж нищо не пропускаше. Какво още бе забелязал за нея, което тя искаше да скрие? Изпълнена с лошо предчувствие, младата жена смени новия си панталон с бежови шорти, но остави дамското потниче. Прокара набързо пръсти през косата си и се насочи към верандата. Хийт вече беше там. И той се бе преоблякъл в шорти и светлосива тениска, която обвиваше като дим от пура мускулестите му гърди и широките му плещи. Слънчевият лъч, проникващ през стъклото, падаше върху скулата му, подчертавайки суровите, непреклонни черти на лицето.

— Смяташ да ми провалиш уикенда, така ли? — попита мъжът тихо.

Е, имаше основания да я подозира, така че не би трябвало да се обижда, но при все това се засегна.

— Такова ли ти е мнението за мен?

— Исках само да се уверя, че сме от един отбор.

— Твоят отбор.

— Моля те единствено да не ме саботираш. Аз ще се погрижа за всичко останало.

— О, не се и съмнявам — подметна тя язвително.

— Каква оса те е ужилила днес? Цял следобед се заяждаш.

Вътрешно Анабел остана доволна, че го е забелязал.

— Нямам представа за какво говориш.

— И не само този следобед. Щом ме видиш, не пропускаш възможност да ме жегнеш. Лично ли е, или е символ на отношението ти към мъжете като цяло? Аз не съм виновен, че бившето ти гадже е решило да се прехвърли в женския отбор.

Добре. Сега вече наистина я вбеси.

— Кой ти каза?

— Не знаех, че е тайна.

— Всъщност не е. — Моли не би казала нищо, но Кевин още не можеше да преглътне стореното от Роб, което го превръщаше в най-вероятния заподозрян. Анабел бутна обратно под масата един от столовете. Нямаше да говори с Хийт за бившия си годеник. — Съжалявам, ако съм била рязка или груба — промърмори сприхаво, — но ми е трудно да разбера хора, за които работата е центърът на живота им, при това за сметка на личните отношения.

— Нали тъкмо заради това ме доведе тук. За да поправя това положение.

По този въпрос беше прав.

— Ще вървим ли? — попита Хийт и посочи към вратата.

— Защо не? — Анабел отметна коса и с маршова стъпка мина гордо покрай него. — Време е за операция «Близане на задници».

— Отлично! Точно такова отношение приветствам.

* * *

Дървата в огъня пращяха и пръскаха искри в небето. Върху масата за пикник бе останала само чиния с шоколадовите курабийки, които Моли бе изпекла тази сутрин за тях в кухнята на пансиона. Млада съпружеска двойка се грижеше за лагера, но когато идваха, двамата с Кевин винаги им помагаха. Храната беше много вкусна: пържоли на скара, печени картофи и най-разнообразни сосове, печени шайби сладък лук и салата със сочни парчета круша. Кевин и Моли бяха оставили децата при семейството, което ръководеше лагера, никой нямаше да шофира на връщане, така че виното и бирата се лееха като пълноводни реки. Хийт беше в стихията си — бъбреше весело и очароваше жените, а с мъжете бе пръв приятел.

Той е истински хамелеон, помисли си Анабел. Умее да се нагажда във всяка среда. Тази вечер всички, освен Фийби, се радваха на компанията му, но дори и тя се ограничи само с няколко отровни погледа.

Когато от старата музикална уредба се разнесоха звуците на валс, младата жена се отправи към пустеещия пристан. Но тъкмо когато започна да се наслаждава на уединението си, чу зад гърба си решително потропване на приближаващи токчета. Обърна се и видя Моли да крачи към нея. С изключение на наедрелия от бременността с Дани бюст, тя беше все същото скромно и прилежно момиче, с което Анабел се бе запознала преди десет години в курса по сравнителна литература. Тази вечер кестенявата й коса бе прибрана назад с шнола, а от ушите й висяха миниатюрни сребърни обици с формата на морски костенурки. Носеше пурпурен седем осми панталон с блузка в тон и колие, изработено от макаронени охлювчета.

— Защо не отговори на обажданията ми? — попита тя недоволно.

— Извинявай. При мен всичко се обърка. — Може би щеше да успее да отвлече вниманието на приятелката си. — Помниш ли, че ти разказах за един мой клиент хипохондрик? Запознах го с жена, която…

— Не ме занимавай с твоя хипохондрик. Какво става между теб и Хийт?

От прашасалата торба с артистични умения Анабел успя да извади само физиономията на пълната невинност — разтвори широко очи и премигна смаяно.

— За какво говориш? Между нас има единствено бизнес.

— Не на мен тия. Твърде отдавна се познаваме, за да можеш да ме заблудиш.

Анабел заряза смаяната невинност и превключи на смръщени вежди.

— Той е най-ценният ми клиент. Знаеш какво означава това за мен.

Но Моли не клъвна.

— Видях те как го гледаш. Все едно е хазартен автомат с изписани на челото му три седмици. Ако се влюбиш в него, заклевам се, че никога няма да ти проговоря.

Анабел едва не се задави. Знаеше, че приятелката й е подозрителна, но не беше очаквала такъв открит сблъсък.

— Да не си се побъркала? Като оставим настрани факта, че се отнася с мен като с некадърна слугиня, аз никога няма да се влюбя работохолик, особено след това, което ми се наложи да преживея със собственото ми семейство.

Да се изпълни със сластни въжделения, беше нещо съвършено различно.

— Той има калкулатор вместо сърце — изтъкна Моли.

— Мислех, че го харесваш.

— Обожавам го. Той проведе блестящо преговорите за Кевин с Фийби, а повярвай ми, сестра ми може да бъде истинска скъперница. Хийт е умен, никога не съм срещала някой, който да работи толкова много, би направил всичко за клиентите си и е изключително почтен и етичен, нещо, което е рядко срещано явление сред спортните агенти. Но в същото време той е възможно най-лошият кандидат за възлюбен.

— Да не мислиш, че не го зная? Този уикенд е чист бизнес. Той отхвърли всички кандидатки, с които го запознахме двете с Пауърс. Има нещо, което и двете пропускаме, и аз не мога да разбера какво е именно заради жалките минути, които ми отделя за всяка среща.

Говореше самата истина. Точно върху това възнамеряваше да се съсредоточи през този уикенд. Да надникне в глъбините на душата му, вместо да се прехласва по това, колко хубаво ухае или колко неотразими са глупавите му зелени очи.

Но Моли продължаваше да изглежда разтревожена.

— Много ми се иска да ти повярвам, но имам някакво странно усещане, че…

Каквото и усещане да имаше, не можа да го уточни, защото върху пристана отново се чуха стъпки. Двете жени се извърнаха и видяха Кристъл Гриър и Чърмейн Пруит. Кристъл приличаше на младата Даяна Рос. Днес бе привързала дългите си вълнисти коси с червена панделка в тон с триъгълното си потниче. Беше дребничка, но се държеше като кралица, а четирийсетте години ни най-малко не се бяха отразили нито на лицето й на модел с високи скули, нито на решителния характер.

Въпреки че като личности бяха диаметрално противоположни, двете с Чърмейн от години бяха най-добри приятелки. Чърмейн, облечена в консервативен ансамбъл в убито червено, състоящ се от стилна блуза и трикотажни шорти до коленете, беше пухкава, с чувствени извивки, мила и сериозна. Бивша библиотекарка и настояща църковна органистка, тя бе посветила живота си на съпруга си и на двамата си малки синове. Когато за пръв път видя мъжа на Чърмейн, Дарнъл, Анабел направо онемя. Никога дотогава не бе виждала двама души, толкова неподходящи един за друг. При все че знаеше, че този тип някога е играл за «Старс», в онези дни тя не се интересуваше много от футбол и си представяше някой консервативен мъж, каквато бе и самата Чърмейн. Вместо това Дарнъл имаше златен зъб, инкрустиран с диамант, притежаваше безкрайна колекция от слънчеви очила, а с постоянното си бърборене можеше успешно да съперничи на някоя рап звезда. Но външността често лъжеше. Повече от половината книги, обсъждани в читателския клуб, бяха препоръчани от него.

— Не мога да се нагледам на тукашното небе — отбеляза Чърмейн, като скръсти ръце и вдигна лице към звездите. — Когато живееш в града, някак си забравяш за това.

— През този уикенд те очаква много по-голяма изненада, отколкото звездното небе — самодоволно обяви Кристъл.

— Или изплюй камъчето, или замълчи — заповяда й Чърмейн. Обърна се към Анабел и Моли. — Представяте ли си, момичета, Кристъл през целия ден ме засипва с намеци за някаква необикновена изненада, която планирала. Знае ли някоя от вас за какво става дума?

Двете поклатиха глави.

Кристъл пъхна пръсти в предните джобове на шортите си и изпъчи все още щръкналите си твърди гърди.

— Ще кажа само това… След като свърша с нея, нашата госпожа Чърмейн ще се нуждае от малко терапия. А колкото до останалите… Бъдете готови!

— За какво? — заинтересува се Джанин, която приближи заедно с Шарън Макдърмит и Фийби, която се бе преоблякла в розово яке с качулка и долнище на анцуг в същата цветова гама и държеше в ръка чаша с шардоне. Джанин, с преждевременно посивялата си коса, ръчно изработени бижута и дълга до глезените лятна рокля, щампована с китайски мотиви, бе преживяла трудна година: смъртта на майка си, рак на гърдата и творческа криза. Приятелството й с членовете на читателския клуб бе всичко за нея, най-важната опора в живота й. Когато беше болна, Анабел и Чърмейн й носеха храна, търчаха по различни задачи. Фийби й уреди ежедневни масажи и всеки ден й се обаждаше. Кристъл се грижеше за градината, а Моли постоянно й мърмореше да започне да пише нова книга. Шарън Макдърмит, която най-добре от всички умееше да изслушва събеседниците си, стана нейна довереница. След Моли, Шарън беше най-добрата приятелка на Фийби и ръководеше благотворителната фондация на «Старс».