Значи, го беше разгадала. Но той не искаше да признае поражението си.

— Искреността ми не е преструвка. Просто констатирах фактите. Двама самотници, топла лятна вечер, страстна целувка… Ние сме просто хора.

— Поне единият от нас. Вторият е влечуго.

— Това беше грубо, Анабел. Твърде грубо.

Но тя отново му се нахвърли.

— Позволи ми да ти задам един въпрос, както става между опитни бизнесмени. — Опря показалец в гърдите му. — Някога правил ли си секс с твоя клиентка? Според теб това може ли да се нарече приемливо професионално поведение?

— Моите клиенти са мъже.

— Престани да извърташ темата. Какво би станало, ако примерно съм световна шампионка по фигурно пързаляне и се готвя за олимпийските игри? И ако, да кажем, имам всички шансове да спечеля златния медал и едва предишната седмица си станал мой агент. Щеше ли да спиш с мен, или не?

— И сме подписали договора миналата седмица? Това ми се струва малко…

— Да ускорим събитията и да стигнем до олимпиадата — подхвана тя с престорено търпелив тон. — Вече съм спечелила глупавия медал. Е, само сребърен, защото не съм се приземила добре след тройния Аксел, но на никой не му пука, защото съм чаровница и от компанията производител все още искат лицето ми да краси кутиите с овесена каша. Двамата с теб имаме договор и ти си мой агент. Би ли спал с мен?

— Не е същото. В описвания от теб случай на карта са поставени милиони долари.

Тя изпухтя презрително.

— Грешен отговор.

— Верен отговор.

— Защото твоят мегабизнес е по-важен от моята жалка агенция за запознанства? Може да е така за теб, господин Питон, но не и за мен.

— Разбирам колко е важен за теб бизнесът ти.

— О, не, представа си нямаш. — Разбира се, по-лесно беше да стовари върху него цялата вина, вместо справедливо да си я поделят. Върна се при масата за пикник и грабна фенера. — Същият си като братята ми. Дори по-лош! Не можеш да понасяш отказите. — Насочи към него лъча на фенера. — А сега ме изслушай, господин Чампиън. Аз не съм някоя, с която можеш да убиваш времето си, докато чакаш бъдещата си ослепителна съпруга. Отказвам да бъда твоя сексуална играчка.

— Сама се обиждаш — заяви той спокойно. — Може и да не съм възхитен от бизнес уменията ти, но лично към теб изпитвам единствено уважение.

— Браво. Дано така да си остане.

Тя се обърна рязко и закрачи по пътеката.

Хийт я изпрати с поглед, докато не се скри сред дърветата. Накрая вдигна един камък и го запрати в тъмната вода. Усмихна се. Права беше, и още как. Той бе змия. И се срамуваше от себе си. Е, може би не точно в този момент, но утре — със сигурност. Единственото му извинение беше, че дяволски много я харесваше, а и отдавна не бе правил нищо само за забавление.

При все това да се опитваш да преспиш с добра приятелка беше гадно и подло. Дори и да е много секси приятелка, макар че самата тя не го съзнаваше, което още повече усилваше въздействието на онези дяволити очи и вихрушката от червени коси. Все пак ако възнамеряваше да наруши обета си за временно целомъдрие преди женитбата, по-добре да си избере една от жените в «Уотъруъркс» и да остави на мира Анабел, защото тя беше права. Как можеше да спи с него и след това да го запознава с други жени? Не можеше, и двамата го знаеха. И след като никога не си губеше времето за обречени каузи, не можеше да проумее защо тази вечер бе изменил на този си принцип. Или пък можеше?

Защото искаше да види сватовницата си без дрехи… а това определено не бе част от плана му.

Тази нощ Хийт спа на верандата. На сутринта се събуди от звука на затваряща се врата. Претърколи се и напипа часовника. Беше малко преди осем, което означаваше, че Анабел е тръгнала за закуската на читателския клуб. Надигна се от матрака, който снощи бе успял да извлече навън. От седмици не бе спал така добре, много по-добре, отколкото да се върти в леглото в празното си жилище.

Предвиждаше се мъжете да играят голф. Докато вземаше душ и се бръснеше, Хийт прехвърляше в ума си събитията от изминалата нощ и си напомняше да внимава за маниерите, придобити с толкова труд. Анабел беше негова приятелка, а той не прекарваше приятелите си и в прекия, и в преносния смисъл.

Потегли към игрището за голф заедно с Кевин, но после седна в една голф количка с Дан Кейлбоу. За мъж над четирийсетте Дан беше в прекрасна форма. С изключение на няколкото наскоро появили се бръчки, той не изглеждаше по-различен от онзи прочут играч, какъвто бе навремето, със стоманени очи и хладнокръвна решителност, извоювала му на футболното игрище прякора Ледения. Дан и Хийт винаги се бяха разбирали добре, но когато агентът споменеше Фийби, както тази сутрин, Дан винаги отговаряше едно и също.

— Когато се женят двама твърдоглавци, те се научават сами да си избират битките. — Дан говореше тихо, за да не разсее Дарнъл, който се прицелваше за първия си удар от тий*. — Тази битка е само твоя, приятелю.

[* Площадка, от която започва тур; купчинка пясък, върху която се нагласява топката. — Бел.прев.]

Дарнъл запрати топката в неравната част вляво от игрището и разговорът се насочи отново към голфа, но по-късно, докато пътуваха с количката между двете дупки, Чампиън попита Дан дали му липсва работата като главен треньор, която бе напуснал, за да застане начело на ръководството на отбора.

— Понякога. — Докато Дан проверяваше резултатите в картона, Хийт зърна на шията му лепенка с временна татуировка. Малък син еднорог. Несъмнено дело на Пипи Тъкър. — Но за утеха имам фантастична награда — продължи Дан. — Мога да наблюдавам как растат децата ми.

— Много треньори имат деца.

— Да, и съпругите им ги отглеждат. Да си президент на «Старс», е сложна и отговорна работа, но ми позволява да водя сутрин децата на училище и през повечето вечери да сядам заедно с тях на масата.

В момента Хийт не виждаше нищо вълнуващо и в двете занимания, но вярваше, че някой ден и това ще се случи.

Завърши първата игра само с три удара повече от Кевин, което не беше зле, като се имаше предвид, че разполагаше с предварително зададено предимство от дванайсет точки. Върнаха се с количките, а после шестимата се запътиха към частния салон в сградата на клуба, където щяха да обядват. Помещението бе скромно, с евтина ламперия и износени мебели, но Кевин твърдеше, че тук приготвят най-вкусните чийзбургери в целия окръг.

На Чампиън му бяха необходими само две хапки, за да се съгласи с него.

Мъжете веднага се увлякоха в разговор за играта, но точно тогава на Дарнъл му хрумна да им развали удоволствието.

— Време е да поговорим за нашата книга — започна той. — Всички ли я прочетохте, както се предполага, че трябваше да сторите?

Всички, в това число и Хийт, кимнаха енергично. Миналата седмица Анабел му бе оставила съобщение със заглавието на романа, който мъжете трябваше да прочетат — историята на група алпинисти. Хийт отдавна бе престанал да чете книги само за удоволствие, затова се зарадва на възможността да се разсее с тази книга. В детството му обществената библиотека беше любимото му място за уединение, но щом влезе в гимназията, вече нямаше време за четене. За да се прехранва, се налагаше да се труди двойно — да играе футбол заради бъдещата стипендия и да се бори за отлични оценки. Само при тези условия можеше да забрави завинаги «Бо Виста». Четенето, заедно с останалите обикновени удоволствия, остана в миналото.

Дарнъл отпусна ръка на масата.

— Кой ще говори пръв?

Последва дълго мълчание.

— На мен ми хареса — неуверено започна Дан.

— И на мен — присъедини се Кевин.

Уебстър вдигна ръка към келнера за още една кока-кола.

— Доста интересна е.

Те се спогледаха.

— Добър замисъл — отбеляза Рон.

Този път паузата продължи повече. Кевин махна опаковката на чийзбургера. Рон въртеше солницата в ръка. Уебстър се озърташе неспокойно, подразнен, че още не са му донесли напитката.

Дарнъл опита още веднъж:

— А какво мислите за реакцията на мъжете през първата нощ в планината?

— Доста е интересна.

— Нямаше нищо особено.

Дарнъл, който винаги бе възприемал крайно сериозно всичко, свързано с литературата, свъси вежди. След кратък размисъл изгледа сърдито Чампиън.

— А ти какво ще кажеш?

Хийт бавно остави чийзбургера на масата.

— Мисля, че винаги е трудно да се постигне добре премерено равновесие между приключенския жанр, ироничния стил и неприкритата сантименталност, особено в роман с толкова въздействаща основна идея. Ние се питаме: къде е конфликтът? В човека срещу природата, в човека срещу човека или в човека срещу самия себе си? Доста сложно изследване на съвременното ни разбиране за изолираност. Унили полутонове, комически високи нотки. На мен ми допадна.

Това ги разби. Всички прихнаха от смях. Дори и Дарнъл.

Мина доста време, преди да се успокоят. Уебстър най-после си получи колата, Дан намери ново шише с кетчуп и разговорът отново се върна към това, което интересуваше всички, с изключение на Дарнъл.

Футбола.

След обяда женската половина на читателския клуб пое на разходка из лагера, като продължиха да обсъждат биографиите на прочути жени, които четяха. Анабел бе прочела книгите на Катарин Греъм* и Мери Кей Аш**. Фийби се бе съсредоточила върху Елинор Рузвелт, Чърмейн — върху Жозефин Бекер***, а Кристъл бе посветила вниманието си на Коко Шанел. Джанин бе прочела няколко биографии на жени, преборили рака, а Шарън изследваше живота на Фрида Кало****. Моли, напълно очаквано, бе избрала Биатрикс Потър*****. Докато говореха, сравняваха живота на известните дами със своя, търсеха общи теми, възхищаваха се на уменията им за оцеляване.

[* Първата дама на американската журналистика (1917-2001), издателка на вестник «Уошингтън Поуст», разнищил аферата «Уотъргейт» и предизвикал оставката на президента Никсън. Автобиографията й е отличена с «Пулицър» през 1998 г. — Бел.ред.]

[** Американска бизнес дама (1918-2001), основателка на голяма козметична компания за директни продажби, авторка на популярни книги с мотивационна и лидерска насоченост. — Бел.прев.]

[*** Чернокожа френска актриса, певица и танцьорка (1906-1975). — Бел.ред.]

[**** Мексиканска художничка (1907-1954). — Бел.ред.]

[***** Английска писателка на детски книги (1866-1943), в чиито творби главните герои са животни. — Бел.прев.]

След разходката, се върнаха в частната беседка на Кевин и Моли. Джанин започна да подрежда на масата стари списания, каталози и пособия за апликации и рисуване.

— Правехме го в моята група за подкрепа на болни от рак — обясни тя. — Помага да се разкриеш. Ще изрежем думи и картини, които ни харесват, и ще правим колажи. След като свършим, ще ги обсъдим.

Анабел умееше мигом да надушва, когато имаше нещо нередно, и беше много внимателна при избора си. Но явно недостатъчно, както по-късно се изясни.

— Този мъж много прилича на Хийт — подхвърли Моли, като посочи снажния мускулест модел в риза на «Флипс ван Хюзен», чиято снимка Анабел бе залепила в ъгъла на колажа.

— Изобщо не прилича — възрази приятелката й. — Този тип олицетворява всички мъже клиенти, които искам да привлека за «Идеалната половинка».

— Ами това обзавеждане за спалня? — Чърмейн посочи към двойното легло «Крейт и Баръл». — А малкото момиченце и кучето?

— Те са от другата страна на листа. Професионалният и личният живот не бива да се смесват. Те са напълно отделни.

За щастие, точно в този момент им поднесоха десерта и те спряха с разпита, но дори парчето лимонова торта не успя да заглуши угризенията й, свързани с миналата нощ. Дали беше по рождение глупава, или доста се е потрудила, за да придобие това качество? А я очакваше още една нощ…

— Блинц!

Хийт трепна, щом видя дребното дяволче да излиза от синия залив и да топурка с крачета по пясъка срещу него, в бански костюм на точки, с червени гумени ботушки и бейзболна шапка, толкова ниско нахлупена, че под нея се виждаха само стърчащите къдрави краища на русата коса. Той грабна вестника и се престори, че не е видял Пипи.

След обяда мъжете поиграха на баскетбол, сетне Чампиън се прибра в бунгалото, за да проведе няколко разговора по мобилния, облече банския си и се отправи към плажа. Имаше уговорка да се срещнат там с жените и малко да поплуват, преди всички да отидат в града за вечерята. Въпреки деловите разговори по телефона, този път наистина се чувстваше като във ваканция.

— Блинц?

Хийт вдигна вестника по-близо към лицето си, с надеждата, че на Пипи ще й омръзне да подскача наоколо и ще си тръгне, ако не й обръща внимание. Това хлапе беше абсолютно непредсказуемо и той започна да нервничи. Кой можеше да каже какво ще й скимне в следващата минута? Наблизо, отляво на него, Уебстър и Кевин мятаха «една летяща чиния», както наричаха на шега фризбито, заедно с децата от лагера. По-нататък, върху плажна кърпа с изображението на Мики Маус, лежеше Дарнъл, захласнат в четенето на някаква книга.