Мъничките пръстчета с пясък по тях стиснаха ръката на Хийт. Но той само прелисти вестника.

— Блинц?

— Не разбирам какво ми казваш — тросна й се той, без да откъсва поглед от заглавията.

Тя го дръпна за ластика на банските и повтори за четвърти път загадъчната дума, която този път му прозвуча като «пуинц». Той най-после схвана какво се опитваше да му каже. Принц. Момиченцето го наричаше принц. Страшно мило, нали?

Той неохотно сгъна вестника.

— Да знаеш, че днес не съм си взел телефона.

Тя засия срещу него и се потупа по леко издутото коремче.

— Ще имам бебе.

Хийт така се сащиса, че изпусна вестника. Озърна се трескаво за баща й, но Кевин показваше на някакво кльощаво хлапе с ужасна прическа как да хвърля фризбито по-надалеч.

— Здравей, Пип!

При звука на познатия женски глас Хийт се извърна припряно и видя да се приближава спасителната команда в образа на дребничката му секси сватовница, неописуемо привлекателна в оскъдния бял бански. Пластмасово сърце във всички цветове на дъгата образуваше венчелистчета от миниатюрното парче плат между гърдите й, а второ сърце, по-голямо и щамповано директно върху плата, се мъдреше почти до бедрото й. Никъде не се виждаха остри ъгли или грубо изпъкнали кости. Само чувствени извивки и меки контури: тесни рамене, тънка талия, закръглени бедра, които тя, като жена, несъмнено смяташе за твърде пълни, но той, бидейки мъж, намираше за неустоимо съблазнителни.

— Бел! — изписка Пипи.

Хийт преглътна.

— Никога досега не съм бил по-щастлив да видя някого.

— И защо?

Анабел спря до стола му, но упорито избягваше да го погледне. Не бе забравила за миналата нощ, което напълно го устройваше. Не искаше тя да забрави, което доказваше мнението й за него, че е змия, но змия, готова да се покае и поправи. Колкото и да се наслаждаваше на създалата се ситуация — а той несъмнено се наслаждаваше — нямаше да има повторение. Той беше лошо момче, но не чак толкова лошо.

— Познай какво има тук? — Пипи потърка отново коремчето си. — Малко бебенце в тумбачето ми.

— Наистина ли? — поинтересува се младата жена. — И как се казва?

— Тати.

Хийт потръпна.

— Ето защо.

Анабел се засмя. Пипи се разположи на пясъка и започна да бели синия лак от палеца на крака й.

— Пуинц няма телефон.

Сватовницата се настани с озадачен вид на пясъка до нея.

— Не разбирам.

Момиченцето потупа прасеца на мъжа с ръчичката си, с полепнал пясък по нея.

— Пуинц. Няма телефон.

Младата жена го погледна.

— Разбрах за телефона, но не и как те нарече.

Хийт скръцна със зъби.

— Принц. Това съм аз.

Тя се ухили и прегърна малката палавница, която се впусна в пространен монолог как зайчето Дафни идвало в спалнята й да си играят, но вече не се появявало, защото Пипи била голяма. Анабел наклони глава, за да слуша. Косата й докосна леко бедрото му и той едва не подскочи от стола.

На момиченцето му доскуча и хукна да търси баща си. Намери го и настоя да влезе във водата с нея. Кевин се съгласи, макар че имаха малък спор за ботушките, който той спечели.

— Обичам това хлапе — замечтано пророни Анабел. — Такъв силен характер!

— Който ще й довлече много неприятности, когато я пъхнат в затвора.

— Ще престанеш ли?

Косата й отново докосна бедрото му. Хийт не можа да издържи повече и скочи.

— Отивам да плувам. Искаш ли да дойдеш с мен?

Тя погледна с копнеж към езерото.

— Предпочитам да остана тук.

— Хайде, момиче! — Сграбчи я за ръката и я изправи на крака. — Или те е страх да не си намокриш косата?

Бърза като светкавица, тя се отскубна и хукна към водата.

— Който стигне последен до сала, е обсесивно-компулсивен тъпунгер и загубеняк! — извика, гмурна се и заплува.

Чампиън мигом я последва. Макар че Анабел плуваше добре, Хийт много лесно можеше да я настигне, но нарочно изоставаше, за да спечели тя.

Когато докосна стълбата, сватовницата му го награди с една от неотразимите си усмивки, които озаряваха цялото й лице.

— Слабакът загуби!

Това вече преля чашата и той я натисна към дъното.

Поиграха си във водата за кратко, после се качиха на сала, пак се гмурнаха, сборичкаха се с много плискане. Отраснала с двама по-големи братя, Анабел бе научила няколко подли номера. Още по-забавна беше закачливата й усмивка, която съвсем го влудяваше. На всичко отгоре тя отново се заяде с него, като го попита какво означава буквата «Д» във второто му име, но Хийт решително пресече опитите й да изтръгне от него отговора. В замяна тя напръска лицето му с вода. Лудориите му осигуриха прекрасна възможност да се докосва до нея, но когато я задържа прекалено дълго в ръцете си, Анабел се отдръпна.

— Стига толкова. Ще се прибера в бунгалото, за да отдъхна преди вечерята.

— Разбирам. Явно вече не си в първа младост — подхвърли язвително той.

Но тя не се хвана на въдицата и спокойно заплува към брега. Чампиън я изпрати със зажаднял поглед. Бикините на банския й се бяха вдигнали нагоре, разкривайки две заоблени мокри полукълба. Тя се пресегна и опъна банския надолу. Той простена и се гмурна, но водата не беше достатъчно студена, за да го охлади, така че му трябваше известно време, за да се съвземе.

Като излезе на пясъка, Хийт побъбри малко с Чърмейн и Дарнъл, но постоянно усещаше присъствието на Фийби, която се припичаше на един шезлонг наблизо, нахлупила на главата си широка сламена шапка. Целият й черен бански беше силно изрязан, а около кръста си бе завързала саронг с тропически рисунки, както и невидима табела с надпис: «Не ме безпокойте». Той реши, че е време да направи решителния си ход, извини се на семейство Пруит и пристъпи към собственичката на «Старс».

— Имаш ли нещо против да поговорим? — попита любезно.

Очите, скрити зад розовите слънчеви очила, лениво се сведоха надолу.

— А досега денят ми беше толкова прекрасен.

— Всички хубави неща, рано или късно, свършват. — Вместо да се настани на празния шезлонг до нейния, той предпочете да й позволи да запази превъзходството си да го гледа отгоре и седна на една плажна кърпа, оставена на пясъка. — Една мисъл не ми дава покой още от детското празненство.

— О, така ли?

— Как дракон като теб е родил такава сладурана като Хана?

Като никога, Фийби прихна.

— Наследила е гените на Дан.

— Чу ли какво каза Хана на децата за въздушните балончета?

Тя най-после благоволи да го погледне.

— Май съм го пропуснала.

— Каза им, че ако балончетата им се спукат, може, ако искат, да си поплачат, но това се е случило, защото някоя зла фея ги е пробила с карфица. Откъде измисля подобни истории?

— Хана има превъзходно въображение — усмихна се майка й.

— Напълно съм съгласен. Тя е необикновено хлапе.

Дори и най-коравите магнати се размекват, когато ставаше дума за децата им. Ледът започна да се пропуква.

— За нея се тревожим повече, отколкото за останалите. Тя е толкова чувствителна.

— Като се има предвид кои са родителите й, може да се каже, че е доста по-издръжлива, отколкото си мислиш.

Би трябвало да се засрами заради неприкритото си ласкателство, но Хана действително беше чудесно дете, така че Хийт не преувеличаваше много.

— Не зная. Тя така дълбоко преживява всичко.

— Ти може да мислиш, че е чувствителна, но аз бих казал, че е умна. След като завърши девети клас, прати я при мен и аз веднага ще й дам работа. Нуждая се от човек, способен да пробуди нежната ми страна.

Фийби се разсмя, изглеждаше съвсем искрено развеселена.

— Ще си помисля. Може да се окаже полезно да имам шпионин във вражеския лагер.

— Стига, Фийби. Бях едно наперено хлапе и се опитвах да покажа на всички колко съм корав и велик. Естествено, прецаках всичко. И двамата сме наясно с това. Но не забравяй, че оттогава не съм ти погаждал никакви подли номера.

По лицето й премина сянка.

— Да, докато не се лепна за Анабел.

И за един миг крехкото разбирателство помежду им се изпари.

— Това ли мислиш, че правя? — попита той предпазливо.

— Използваш я, за да се добереш до мен, а това не ми харесва.

— Трудно е да използваш точно тази жена. Тя е много умна.

Фийби го изгледа сурово.

— Тя е специална, Хийт, и е моя приятелка. «Идеалната половинка» е всичко за нея. А ти само й объркваш живота.

Доста точно определение, но в гърдите му започна да се надига гняв.

— Подценяваш я.

— Тя сама се подценява. И това я прави уязвима. Семейството й я е убедило, че е неудачница, защото не може да печели шестцифрени суми. Анабел трябва да се съсредоточи върху успеха на бизнеса си, а аз имам усещането, че ти нарочно я отвличаш от целта, при това по не особено почтен начин.

Хийт забрави, че никога не си позволяваше да се оправдава.

— Какво точно искаш да кажеш с това?

— Видях как я гледаше снощи.

Намекът, че може би нарочно наранява Анабел, го жегна право в сърцето и съвсем го вбеси. Той не беше като баща си. Не използваше жените, особено тези, които харесваше. Но сега си имаше работа с Фийби и не можеше да си позволи да избухне, затова загреба в дълбокия кладенец на самообладанието си… и установи, че е пресъхнал.

— Анабел е моя приятелка, а аз нямам навик да наранявам приятелите си. — Изправи се на крака. — Но ти не ме познаваш достатъчно добре, за да разбереш това, нали?

Докато се отдалечаваше, Хийт се обсипваше с най-цветистите ругатни, които му идваха наум. Той никога не губеше самоконтрол. Никога не губеше шибания си самоконтрол. Но само преди миг бе казал на Фийби Кейлбоу да върви по дяволите. И заради какво? Защото в думите й имаше достатъчно истина, за да го заболи. И това бе фактът, че той бе постъпил подло, а Фийби му бе вдигнала червен картон.

Анабел чакаше Хийт на предната веранда на пансиона заедно с Джанин, която бе поканила на вечеря с тях в града. Беше останала в спалнята си в бунгалото, докато не го чу да влиза. Щом той пусна душа, надраска набързо една бележка, остави я на масата и тихомълком се измъкна. Колкото по-малко време прекарваше насаме с него, толкова по-добре.

— Имаш ли някаква представа за мистериозната изненада на Кристъл? — попита Джанин и нагласи закопчалката на сребърното си колие, докато двете седяха на люлеещите се столове на верандата.

— Не, но се надявам да е калорична.

Младата жена всъщност не я бе грижа за изненадата, стига след вечерята да остане колкото може по-далеч от Чампиън.

Пристигна Хийт с колата и Анабел настоя Джанин да седне отпред до него. По пътя към града той я разпитваше за книгите й. Не бе прочел нито ред от тях, но когато стигнаха до ресторанта, вече я бе убедил, че тя по нищо не отстъпва на Дж. К. Роулинг. Най-странното беше, че изглежда, самият той го вярваше. Несъмнено Питона беше мощен стимулатор.

«Уинд Лейк» беше старомодна кръчма с традиционния за Севера декор с открити греди и дървени маси. Менюто също беше типично за района, включващо телешко, риба и дивеч. Разговорът на масата им беше оживен, а Анабел изпи само чаша бяло вино. След като сервираха основното ястие, Фийби попита мъжете как е минало обсъждането на тяхната книга. Дарнъл отвори уста да отговори и златният му зъб проблесна, но Дан го изпревари:

— Изникнаха толкова много неща, че дори не зная откъде да започна, нали, Рон?

— Да, беше много оживена дискусия — потвърди главният мениджър на «Старс».

— Наистина, споделихме доста идеи — обади се Кевин замислено.

— Оживена? — намръщи се Дарнъл. — Беше…

— Хийт навярно най-добре от всички нас ще може да обобщи — намеси се Уебстър.

Останалите закимаха тържествено към Хийт, който остави вилицата си.

— Съмнявам се, че мога да дам справедлива оценка. Кой би предположил, че ще възникнат толкова различни мнения за постмодерния нихилизъм?

Моли погледна към Фийби.

— Те изобщо не са говорили за книгата.

— Казах ти, че няма да го направят — отвърна сестра й.

Чърмейн се протегна и разтри нежно съпруга си по гърба.

— Съжалявам, скъпи. Знаеш, че наистина се опитах да убедя приятелките си да ви позволят да се присъедините към нашата група, но те заявиха, че ще забавите динамиката ни.

— Освен това се опита да ни натресеш «Сто години самота» — вметна Джанин.

— Но това е страхотна книга! — възкликна Дарнъл. — Вие просто не искате да си поразмърдате мозъците.

Кевин неведнъж бе слушал лекциите на Дарнъл за литературните вкусове на хората и побърза да се намеси, за да предотврати поредната му тирада.

— Признаваме, че си прав. Всички се срамуваме от себе си, нали, момчета?

— Аз се срамувам.

— И аз.

— Не мога да се гледам в огледалото.