— По-късно — промърмори той.

— Не мога да чакам. Ще се срещнем с останалите на закуска в беседката, а аз трябва да поговоря с теб преди това. — Взе втора чаша от пода и му я подаде. — Това трябва да облекчи болката ти от връщането в реалния свят.

За този разговор трябваше да е с бистър ум, но се чувстваше като дъно на мръсен пепелник. Искаше единствено да избегне тази дискусия, да се завърти с гръб към нея и отново да заспи. Но беше длъжен да я изслуша, затова се надигна на лакът, пое чашата с кафе и се опита да проясни мъглата, обхванала мозъка му.

Погледът й следеше чаршафа, който се свличаше бавно до кръста му и той внезапно я пожела отново. Ръката му се стрелна надолу, за да прикрие издайническото доказателство за възбудата му. Как да й каже новината, че тя му е приятелка, а не кандидатка за дългосрочна връзка, без да нарани чувствата й?

— Първо — подхвана Анабел, — миналата нощ означаваше за мен много повече, отколкото можеш да си представиш.

Точно това не исках да чуя. Изглеждаше толкова дяволски сладка. Трябваше да си истински негодник, за да нараниш такова мило създание. Само ако тя беше жената, за която винаги си е мечтал — изтънчена, елегантна, с безупречен вкус и семейство, което можеше да проследи прадедите си до барон разбойник от деветнайсети век. Хийт се нуждаеше от спътница, която да издържи всички удари на съдбата, жена, която да гледа на живота като него — състезание, което трябва да се спечели, а не като на безгрижен низ от детински забавления.

— В същото време… — Гласът й се снижи и зазвуча по-сериозно. — Случилото се не бива никога повече да се повтаря. От моя страна това беше сериозно нарушение на професионалната етика, при все че не е чак такъв голям проблем, какъвто си представях. — По устните й заигра непокорна усмивка. — Сега вече мога да те препоръчвам с чиста съвест. — Лицето й помръкна. — Не, по-големият проблем е в това, че аз те използвах.

Кафето в чашата му се разплиска. Какво, по дяволите, означаваше това?

Анабел изтича в кухнята за салфетка и му я подаде, за да попие кафето.

— А сега ме слушай внимателно — продължи. — Трябва да разбереш, че наистина съм ти благодарна за това, което направи. Цялата история с Роб ми се отрази много зле. Откакто скъсахме, ами… избягвах секса. Жестоката истина е, че направо бях психически блокирала. — Тя попи няколко капки от кафето, които бе пропуснал. — Благодарение на теб това вече е минало.

Той отпи предпазливо от ободрителната напитка и зачака.

Вече не бе сигурен накъде клони този разговор. Анабел докосна ръката му с жест, който му се стори дразнещо майчински.

— Чувствам се напълно здрава и го дължа на теб. Е, и на филма на Кристъл. Но, Хийт… — Малките лунички по челото й се събраха, когато тя се намръщи. — Не мога да се отърся от чувството на вина, че аз… така да се каже… те използвах.

Чашата му с кафето застина във въздуха.

— Използвала си ме?

— Точно за това трябва да поговорим. За мен ти си не само клиент, но и приятел, а аз не използвам приятелите си. Поне досега не бях. Разбирам, че при мъжете е различно, може би ти нямаш чувството, че си се възползвал от обстоятелствата. Може би аз преувеличавам случилото се. Но съвестта ми диктува да бъда напълно честна относно мотивите си.

Той настръхна.

— Разбира се.

— Нуждаех се от неангажиращ мъж, който да ми помогне да възстановя хармонията с тялото си и сексуалните си нужди, някой, от когото няма да съм емоционално зависима. И ти, разбира се, си идеалният за целта.

Не е емоционално зависима?

Анабел задъвка долната си устна. Изглеждаше, сякаш предпочиташе да е някъде другаде, но не тук с него.

— Кажи ми, че не ми се сърдиш — промълви умолително. — О, по дяволите… няма да плача. Но се чувствам толкова зле. Чу Кевин миналата вечер. Аз… — Преглътна мъчително. — Има и други усложнения. Голяма каша, нали?

Тя измъкна поредния заек от ръкава си като фокусник.

— Други усложнения? — повтори Хийт.

— Е, ти знаеш.

— Освежи паметта ми.

— Не ме карай да го изричам. Много ме е срам.

— Какъв срам между приятели? — процеди той сухо. — Нали ти толкова държиш да си честна и откровена?

Анабел погледна към тавана, сви рамене, сетне сведе глава и се втренчи в пода.

— Ами… знаеш… малко се увлякох по Дийн Робилард.

Гласът й едва се чуваше.

Подът под краката му се разлюля. Тя притисна длани към лицето си.

— О, боже, изчервих се. Ужасна съм, нали, че ти говоря за тези неща?

— Моля те, няма нищо — процеди Хийт. — Целият съм в слух.

Анабел отпусна ръце и го изгледа напрегнато.

— Зная, че навярно от това нищо няма да излезе — тази работа с Дийн — но до снощи дори нямах смелост да си дам шанс. Той очевидно е много опитен мъж и какво щях да правя, ако връзката, която усещам помежду ни, съществува не само в моето въображение? Ами ако и той се интересува от мен? Не бих могла да се справя със сексуалните усложнения. Но след това, което миналата нощ ти направи за мен, най-после се изпълних с решителност поне да се опитам. Ако нищо не излезе, здраве да е, такъв е животът. Но поне ще зная, че не е заради неврозата ми.

— Да не би да казваш… че аз бях нещо като ледоразбивач!

Очите с цвят на мед потъмняха от тревога.

— Моля те, кажи ми, че не си сърдит. Зная, че не си влюбен в мен, но все пак на никого не му е приятно да осъзнае, че са го използвали.

Хийт с усилие отпусна стиснатите си зъби.

— И това ли направи ти? Използва ме?

— Ами… миналата нощ не съм си представяла него в леглото, докато бях с теб, или нещо такова. Е, може би само една или две секунди, но само толкова, кълна се.

Той присви очи.

— Значи, всичко помежду ни е наред? — попита Анабел.

Младият мъж не разбираше негодуванието, разгарящо се в гърдите му, особено след като сватовницата му даваше идеалната възможност да се измъкне от създалата се ситуация.

— Не зная. Наред ли е? Как мислиш?

Тя събра сили дори да се усмихне.

— Мисля, че е наред. Струваш ми се малко вкиснат, но нямаш вид на човек, чиято чест е била засегната. Не биваше толкова да се притеснявам. За теб беше само секс, но за мен беше огромна крачка към еманципацията. Благодаря ти, приятелю.

Тя му протегна ръка, принуждавайки го да остави чашата с кафе, за да я разтърси, освен ако не искаше да изглежда като пълен идиот в очите й. После скочи на крака, изпъна ръце над главата си и протегна дребното си тяло като доволна котка. Тениската й се вдигна и разкри пъпчето й, което миналата нощ езикът му обстойно бе изследвал.

— Ще се срещнем в беседката — рече, но внезапно изражението й отново се помрачи и тя продължи настойчиво. — И, Хийт, обещавам ти, че ако изпитваш дори най-малката неприязън към мен, тя ще изчезне още другата седмица. Сега съм решена повече от всякога да ти намеря подходяща съпруга. Вече не е само бизнес. Вече е лично.

И като му хвърли ослепителна усмивка, Анабел изчезна в кухнята, но само след секунда подаде отново глава.

— Благодаря ти, наистина ти благодаря. Много съм ти задължена.

Миг по-късно вратата на бунгалото хлопна. Той се отпусна на възглавницата, сложи чашата с кафето на гърдите си и се опита да осъзнае казаното дотук.

Тази женичка го бе използвала като загрявка за Робилард.

15.

Когато приближи към беседката, Анабел видя на пътеката пред нея Рон и Шарън да вървят, прегърнали се през кръста. Младата жена още трепереше, а стомахът й все едно се бе превърнал в киселинно блато. Може и да не беше най-добрата актриса в Театралния факултет на Северозападния университет, но все още знаеше как да играе убедително. Пред нея Рон задържа отворена вратата на беседката, за да мине Шарън. Другата му ръка се протегна към дупето на жена му. Нямаше съмнение с какво се бяха занимавали през изминалата нощ. Сега главното беше никой да не заподозре каква непростима глупост бе извършила самата тя.

Мина през мрежестата врата и влезе в беседката. От всички страни се сипеха приветствия. Никога досега не бе виждала толкова недоспала, но сексуално удовлетворена компания. Върху шията на Моли се розовееше петно, явно вследствие на необръснатата брада на Кевин, а самодоволната физиономия на Дарнъл бе доказателство, че Чърмейн далеч не заслужаваше репутацията си на скромна и благопристойна жена. Фийби и Дан се бяха настанили на плетения диван и си споделяха кексче.

И вместо, както обикновено, да мрънка на Уебстър, Кристъл му гукаше влюбено и го наричаше «скъпи». Единствените невинни лица бяха тези на Пипи, бебето Дани и Джанин.

Анабел огледа закуската, приготвена от Моли, макар че нямаше апетит. В средата на масата, застлана с покривка с цвета на индийско орехче, бе поставена яркожълта керамична ваза с пинии. Наоколо бяха подредени запотени кани със сокове, купа с препечени филийки, панер с домашни кексчета и специалитетът на пансиона — прясно опечена овесена питка с кафява захар, канела и ябълки.

— Къде е Хийт? — попита Кевин. — Всъщност няма значение. Сигурно говори по телефона.

— Ей сега ще дойде — отвърна Анабел. — Късно се събуди. Не съм сигурна по кое време е заспал снощи, но все още беше буден, когато аз си легнах.

Докато се насочваше към бюфета, си каза, че това е благородна лъжа, тъй като истината щеше да съсипе закуската на мнозина от присъстващите.

Джанин пълнеше чинията си и оглеждаше кисело влюбените двойки наоколо.

— Кажи ми, че тази сутрин аз не съм единствената, лишена миналата нощ от секс.

— Кристъл би трябвало да е по-тактична към нас двете — отвърна Анабел уклончиво.

— Значи сме сбъркали за теб и Хийт?

В отговор младата жена само завъртя очи.

— Вие, момичета, си припадате по мелодрами.

Двете с Джанин се настаниха на два плетени стола, недалеч от семейство Тъкър. Анабел унило дъвчеше едно крайче от питката, когато се появи Хийт. Беше облечен в шорти цвят каки и тениска «Найки». Поне част от това, което му бе наговорила, бе истина. Действително чувстваше, че най-после се е избавила от призрака на Роб. За нещастие, друг призрак бе заел мястото му.

Пипи, която отмъкваше парчета банан от чинията, сложена върху високото детско столче на брат й, се понесе през беседката и се вкопчи в коленете на спортния агент.

— Пуинц!

— Здравей, хлапе!

Той я потупа неловко по главата и една от шнолите във формата на зайчето Дафни се изхлузи до края на русата къдрица.

— Как те нарича? — намръщи се Фийби.

Анабел си надяна жизнерадостна маска.

— Принц! Не е ли сладко?

Фийби повдигна вежди. Дан целуна ъгълчето на устната на жена си, навярно защото харесваше агента и искаше да отвлече вниманието й. Тригодишното момиченце, което продължаваше да стиска здраво крака на Чампиън, се извърна към майка си.

— Искам Пуинц да ми налее сокче. — Погледна нагоре към Хийт. — Пуинц, нослето ми е запушено.

Смръщи малкото си носле за доказателство. Моли, която бършеше от пода купчинка смачкан банан, махна към масата.

— Сокът е там.

— Имаш ли фон? — попита Пипи, зяпнала го с обожание.

Кевин рязко вдигна глава.

— Не й позволявай да се доближи до мобилния ти, за да не съжаляваш после.

Хийт понечи да отговори, но Уебстър го прекъсна.

— Къде ще се разтъпчем днес?

Кевин взе мръсната салфетка от съпругата си.

— Пътеката обикаля езерото, затова предлагам да тръгнем от тук и да вървим до града — около десетина километра. Има много красиви гледки. Трой и Ейми изявиха желание да ни докарат обратно.

— Но те гледат децата — напомни му Моли.

Трой и Ейми бяха младата двойка, която управляваше лагера. Пипи потупа голия крак на Хийт.

— Сокче, моля.

— Веднага.

Той се запъти към масата, напълни голяма чаша със сок догоре и я подаде. Момиченцето отпи малка глътка, върна му чашата, като разля няколко капки и се ухили.

— Мога да правя колело.

Този път Хийт се подсмихна, искрено развеселен.

— Наистина?

— Гледай.

Тя коленичи върху килима от агава и направи едно салто.

— Супер!

Хийт вдигна палец одобрително.

— И тати каза, че съм супер.

Кевин се усмихна.

— Ела тук, тиквичке. Остави Принца да си изяде закуската на спокойствие.

— Добра идея — прошепна Фийби. — Всеки момент може да се превърне във върколак.

Чампиън подмина коментара й и отпи от сока на Пипи.

— Кога тръгваме на разходка?

— Веднага след закуска — отвърна Кевин.

Хийт остави чашата и взе препечена филийка.

— Смятах да пътувам за Детройт тази сутрин, но идеята за разходката ми се струва доста примамлива, така че ще дойда с вас — заяви привидно небрежно.

Анабел отхапа мрачно от питката си. Сутрешното й театрално изпълнение и без това й бе струвало много усилия. Как сега щеше да се прави на непукистка през целия поход?