Оказа се, че през по-голяма част от времето двамата вървяха отделно. Анабел не можеше да реши дали това беше добре, или зле. При все че не беше нужно да се преструва, не можеше и да е напълно сигурна, че е повярвал на тазсутрешния й спектакъл.

Когато се върнаха в лагера, Пипи се хвърли към родителите си, сякаш не ги бе виждала с години. Кевин я отведе, за да може Моли, която се нагласи удобно върху плетения шезлонг в беседката, да накърми Дани. Но явно бебето искаше да изследва околния свят и постоянно се въртеше, в резултат на което одеялцето, с което майка му се бе наметнала, се свлече.

— Хей, приятелче, може ли малко да се поприкрия — сгълча го с усмивка тя, като придържаше нежно малката главичка.

Анабел отпи солидна глътка от чашата си със студен чай. Моли заслужаваше всички хубави неща, които й се бяха случили, и ни най-малко не й завиждаше, но и тя копнееше за същото: стабилен брак с прекрасен съпруг, красиви деца, фантастична кариера. Хийт седна до нея на дивана люлка. Тъй като възнамеряваше скоро да тръгва, предпочете студен чай като жените, вместо да прави компания на мъжете с халба бира.

— Пчела! — извика Пипи и посочи към пода. — Виж, Пуинц, пчела!

— Това е мравка, миличка — поправи я баща й.

Мъжете заговориха за тренировъчния лагер, а Джанин обяви, че иска да обсъди с жените сюжета за новата си книга. Дани вече се бе нахранил и Моли го остави да си играе на пода. Тъкмо оправяше дрехата си, когато откъм пътеката, водеща към беседката, изчурулика познат глас.

— Ето къде сте били!

Анабел замръзна.

Всички се извърнаха. През мрежестата врата се виждаше висока, красива бременна жена да върви към тях.

Анабел не можеше да повярва на очите си. Не и сега. Не и сега, когато все още се опитваше да дойде на себе си от катастрофалната минала нощ.

— Гуен?

Лицето на Кристъл засия. Скочи на крака и отвори вратата.

— Гуен! Какво правиш тук? — подеха в хор останалите.

— Мислехме, че не можеш да дойдеш.

— Днес си тръгваме. Защо се появи толкова късно?

— Най-сетне си облякла рокля за бременни.

В този миг една по една жените се умълчаха, осъзнали какво означава появата на приятелката им. Моли изглеждаше покрусена. Извърна се и изгледа с ужас Анабел, сетне насочи поглед към Хийт. Останалите жени също седяха като попарени. Умисленото изражение на Дан подсказваше, че Фийби му е казала за измамата на Анабел, но останалите мъже очевидно не подозираха нищо.

Кевин едва успя да изтръгне халбата си с бира от алчните пръстчета на Пипи.

— Гуен ми се обади вчера, за да попита дали има свободни стаи — обяви той с доволна усмивка. — Искаше да ви изненада.

И наистина успя да го стори.

— Къде е съпругът ти? — поинтересува се Уебстър.

— Ей сега ще дойде. — Жените я бяха заобиколили и тя все още не бе забелязала Хийт, който бавно се изправи на крака. — Днес смятахме да затворим къщата, но церемонията се отложи — обясни Гуен, като взе чашата със студен чай, която Шарън й протягаше.

На Анабел й се виеше свят и едва се сдържаше да не повърне, затова не схвана много от обясненията — някакви проблеми с банката, трябвало да дадат мебелите на склад, а след това да чакат цяла седмица, докато се нанесат в новия си дом.

— Здравейте, момичета и момчета! — провикна се Иън и влезе в беседката.

Беше облечен в смачкани шорти на шотландско каре и тениска с логото на компютри «Дел». Мъжете го поздравиха оживено. Дарнъл го шляпна по гърба и съпругът на Гуен политна към Кевин, който го прегърна здраво през раменете.

— Май още не познаваш агента ми. — Кевин го повлече към дивана люлка. — Иън, това е Хийт Чампиън.

Протегнатата десница на Иън застина във въздуха. Съпругата му си пое рязко дъх, а ръката й се стрелна към закръгления корем. Втренчи се слисано първо в Хийт, сетне в Анабел.

— Спипаха ни — успя да разтегли устните си в усмивка злочестата сватовница.

Питона разтърси ръката на мъжа с невъзмутимо изражение, но Анабел го познаваше добре и бе наясно, че здраво е загазила.

— Приятно ми е да се запознаем, Иън — рече Хийт. — И, Гуен… Радвам се да те видя отново. — Кимна към наедрелия й корем. — Това се казва бърза работа. Поздравления!

Красавицата само стоеше и преглъщаше като риба на сухо. Анабел усети пръстите на Питона да се стягат над лакътя й.

— Ще ни извините ли? Двамата трябва да поговорим.

— Не! — разнесе се дружен вик.

Дамският читателски клуб се хвърли смело в нейна защита.

— Не мърдай!

— Никъде няма да я водиш!

— Забрави!

Изражението на Чампиън напомняше на бомба, готова всеки миг да се взриви.

— Боя се, че се налага да проявя настоятелност.

— Какво става? — попита Кевин озадачено.

— Бизнес — отвърна лаконично агентът му и поведе сватовницата към мрежестата врата.

За да бъде публичното й унижение пълно, оставаше само да метне и един чул на главата си, като осъден на смърт престъпник, поведен към ешафода.

— Идвам с вас! — извика Моли и се хвърли напред.

— Не — безстрастно я отряза Хийт. — Не идваш.

Кристъл метна отчаян поглед към Фийби.

— Ти си страшилище за всички в НФЛ. Направи нещо!

— Мисля.

— Сетих се… — Моли грабна дъщеря си и я тикна към Анабел. — Вземи Пип със себе си.

— Моли! — извика гневно Фийби и скочи възмутена. Сестра й я погледна безпомощно.

— Няма да се развилнее пред очите на едно тригодишно момиченце, нали?

Фийби грабна племенницата си, за да я спаси от надвисналата опасност.

— Не се плаши, съкровище. Мама понякога изпада в налудничави пристъпи.

Гуен махна немощно с ръка.

— Анабел, съжалявам. Нямах представа.

Приятелката й сви рамене.

— Проблемът не е твой. Сама съм си виновна.

— Именно — подчерта Хийт и я избута през вратата.

Няколко минути двамата вървяха мълчаливо. Чак като стигнаха до малката горичка, Хийт се извърна към нея.

— Ти ме измами!

Не един път, ако броеше и днешната сутрин, но тя се надяваше, че поне това не е разбрал.

— Трябваше да съм сигурна, че ще подпишеш договора, а Гуен бе най-подходящата жена, която познавах. Кълна се, че рано или късно, щях да ти кажа истината. Просто досега така и не събрах смелост.

— Виж ти, каква изненада! — Леденият му зелен поглед можеше да среже стъкло. — Хвърляш въдицата и шаранът се хваща.

— Аз… боя се, че е така.

— И как убеди съпруга й да се съгласи?

— Ъ… ами… обещах цяла година да гледам безплатно бебето.

Над поляната се изви вятър и разроши косата му. Той се взира в нея толкова продължително, че кожата я засърбя. Помисли си за всичко, през което бе преминала тази сутрин… Напразно.

— Ти ме измами — повтори той, сякаш още не можеше да го проумее.

У нея се прокрадна зловещо предчувствие и стомахът й се сви на топка.

— Нямаше друг начин.

Над главите им изкряска птица. Друга откликна с още по-зловещ писък. И в този момент ъгълчетата на устните му се извиха нагоре.

— Браво на теб, Тинкърбел, продължавай в същия звук. Точно за това ти говорех.

Но при все че одобряваше измамата й, Хийт не й спести лекция по етиката в деловите отношения. Тя се опита да се защити, като искрено заяви, че никога не би й хрумнало да постъпи толкова нечестно с друг клиент.

Но заявлението й само отчасти го удовлетвори.

— Щом веднъж започнеш да играеш с подли номера, после е трудно да поправиш нещата.

Сякаш не го знаеше.

В този момент Кевин се показа между дърветата.

— О, слава богу! — въздъхна той, щом зърна Анабел. — Казах на Моли, че навярно още си жива.

Тримата поеха обратно към беседката, като Кевин вървеше между двама им. Малко след това Хийт си тръгна, а Анабел се замисли дали изобщо си струва да го лъже. Как щеше да реагира той, ако днес сутринта му бе казала истината? Да, как ли пък не! Щеше да е безотказен начин да унищожи всичко — от самоуважението си до мечтите за кариера. Но вече й се повръщаше от лъжи. Копнееше да се люби с някого, от когото нямаше тайни, човек, с когото можеше да изгради бъдеще. И то не само на думи. Искаше между двама им да има химия, физическо привличане, а не вечна духовна връзка на хора с общи интереси.

16.

Порша натисна клавиша Enter на компютъра в офиса, за да сортира базата данни. Този път търсеше кандидатки по цвят на косите, което беше глупаво, тъй като цветът на косата можеше да се сменя всяка седмица, но при все това се надяваше да изскочи някоя, която е пропуснала, но би била подходяща за спортния агент. Незнайно защо, все си представяше, че идеалната му партньорка трябва да е блондинка. Намръщи се, когато пронизителен вой от електрически трион разцепи тишината на неделния следобед. Някакви работници имигранти в офиса на горния етаж правеха ремонт и отвратителният шум действаше неприятно на бездруго опънатите й нерви.

Питона бе заминал за уикенда с Анабел Грейнджър. Порша узна новината от секретарката му, с която се бе сприятелила преди няколко месеца, като й осигури билети за концерта на Шаная Туейн със запазени места на първия ред. Още не можеше да се примири. Обикновено тя беше тази, която прекарваше уикендите с важните клиенти: разходки до Лас Вегас, зимни екскурзии в Уисконсин, лениви следобеди на плажовете по двете крайбрежия. Тя устройваше сватбените приеми и бебешките партита, присъстваше на бар мицва, празненства по случай годишнини, дори на погребения. Списъкът с лицата, на които трябваше да изпрати коледни картички, съдържаше петстотин имена. А ето че сега тъкмо Анабел Грейнджър прекарваше уикенда с Хийт Чампиън.

Електрическият трион издаде поредния пронизителен, дразнещ слуха звук. Обикновено Порша не идваше в офиса в неделя, ала днес се чувстваше по-неспокойна и изнервена от всякога. Сутринта посети литургията в предградието Уинетка. Когато беше дете, мразеше да ходи на църква, а след като навърши дванайсет, напълно заряза божия храм, но преди пет години отново започна да го посещава. Отначало беше част от бизнес стратегията й — още един начин да осъществи нужните контакти. Избра четири от най-посещаваните католически църкви — две в Норт Шор, една в Линкълн Парк и една близо до Голд Коуст. Но след известно време започна да очаква с нетърпение неделните сутрини по причини, нямащи нищо общо с бизнеса. Просто всички стегнати възли в нея се развързваха като с магическа пръчка, щом познатите думи на литургията стоплеха душата й. Все още сменяше църквите — Бог помага на тези, които си помагат сами, нали? — но сега посвещаваше неделите не толкова на бизнес, колкото на възможността да постигне покой и умиротворение. Но не и днес. Днес спокойствието, от което така отчаяно се нуждаеше, й се изплъзваше.

След службата се срещна с познати на кафе, по-скоро приятели от времето на краткия си брак. Те бяха известни хора, с влияние в обществото. Как ли биха реагирали, ако им представи Боди? При тази мисъл главоболието й се усили. Боди заемаше тайно място в живота й, похотливо, извратено кътче, където никога нямаше да позволи другиму да надникне. Тази седмица този тип й бе оставил две съобщения, но тя не му бе върнала обажданията, не и до днес. Преди час се поддаде на изкушението и набра номера му, но побърза да затвори, преди той да вдигне. Ако можеше поне една нощ да се наспи спокойно, нямаше да е така обсебена от него. Може би дори щеше да престане да се безпокои толкова много за Хийт, както и за това, че бизнесът й се разпада.

Трионът отново зави. Все едно стържеше по слепоочията й.

Преди да се омъжи, имаше немалко любовници. Случваше се да е нещастна, понякога дори плачеше, но нито една от връзките не я бе унизила. Ала именно това направи Боди миналата седмица. Унизи я и я омърси. Най-лошото беше, че самата тя му го бе позволила.

Защото не се чувстваше оскърбена.

Не можеше да си обясни какво става с нея. Затова безсънието й стана неконтролируемо, не можеше да намери спокойствие по време на литургията, а миналата седмица дори бе напълно забравила за ритуала по тегленето. Защото случилото се я изпълваше с нежност.

Колоните на компютърния екран се размазваха пред очите й. Трионът спря да бръмчи, но започнаха да отекват удари с чук. Трябваше да се махне от тук. Ако все още беше наставница в Групата за инициатива в малкия бизнес, можеше да се срещне с някоя от жените. Може би трябваше да се отбие във фитнес клуба. Или да се обади на Бетси Уейтс и да й предложи да вечерят заедно. Но вместо да направи някое от тези неща, Порша отново насочи вниманието си към данните на екрана. Трябваше да докаже на себе си, че все още е най-добрата в професията си, а единственият начин да го постигне, бе да намери съпруга на Питона.

Грохотът от чука премина в тропане, но чак когато то стана по-шумно и настойчиво, Порша осъзна, че не идва от горния етаж. Излезе иззад бюрото и отиде в приемната. Беше облечена в късо светлосиво сако «Бърбъри» и панталон от «Ботега Венета», с който беше на литургията, но докато работеше, бе изритала обувките си и затова прекоси безшумно килима. Зад матовото стъкло зърна широкоплещеста мъжка фигура.