— Не съм те избягвал. Днес следобед смятах да ти се обадя.

— Моля те, не се притеснявай. Аз не бързам.

Махна с ръка и се насочи към дневната. Хийт изръмжа нещо, подозрително напомнящо на ругатня, и миг по-късно тя чу шляпането от босите му крака нагоре по стълбището. Надникна през рамо и зърна очертанията на великолепни рамене, гол гръб и пурпурна кърпа. Чак когато той изчезна, тя насочи вниманието си към дневната.

Утринната светлина се процеждаше през високите триъгълни прозорци, образувайки светли шарки върху дървените подове. Невероятно красиво място, което просто те подканяше да живееш тук. С изключение на фитнес уредите, разположени върху сините гумени постелки, тук беше празно, както в преддверието. Никакви мебели, нямаше дори плакати по стените. Докато оглеждаше, тя започна да си представя стаята: масивна маса за кафе с мраморен плот, разположена пред голям, удобен диван; тапицирани кресла и столове в жизнерадостни тонове; цветни платна по стените; шкаф с ултрамодерна уредба; навсякъде разхвърляни книги и списания. Детска дървена играчка на колелца. Куче.

Напомни си с въздишка, че го беше издебнала тази сутрин, за да изгладят отношенията си след уикенда край езерото. Припомни си старото правило — внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Искаше хората да знаят, че самият Хийт Чампиън е станал неин клиент. И всички го научиха. А сега, ако го загуби като клиент, всички ще си кажат, че не е била достатъчно добра, за да го задържи. Всичко зависеше от това, как тя самата ще се държи тази сутрин.

Премина през празната дневна в кухнята. Плотовете бяха чисти, а кухненските уреди, европейско производство, изглеждаха неупотребявани. Само една мръсна чаша в мивката подсказваше, че къщата е обитаема. Внезапно я порази мисълта, че Хийт имаше къща за живеене, ала не и дом.

Върна се в дневната и се загледа през прозорците към улицата. Парченце от пъзела, който за нея представляваше този мъж, когото тя толкова желаеше, си попадна на мястото. Той бе толкова енергичен, постоянно в движение, че тя бе пропуснала основното — Хийт всъщност беше самотник. Тази необзаведена къща бе доказателство за емоционалната му изолация.

Той се появи отново, този път в сив панталон, тъмносиня риза и изискана вратовръзка. Всичко по него беше така безупречно в тон, все едно бе слязъл от реклама на «Барнис». Метна сакото си на скамейката за вдигане на тежести, взе кафето, което тя бе донесла, и запретна ръкави.

— Не съм те зарязал. Беше ми нужно малко време, за да помисля, но не смятам да се извинявам за това.

— Извинението е прието.

Смръщеното му лице не вещаеше нищо добро и тя побърза да смени темата.

— Съжалявам, че с Фийби не се получи и не се помирихте в лагера. Противно на това, което може би си мислиш, аз съм съпричастна на каузата ти.

— През половината от времето водехме почти нормален разговор.

Надигна чашата си с кафето.

— А през другата половина?

— Позволих й да се заяжда с мен.

Щеше с удоволствие да чуе подробностите, но трябваше да побърза, преди той да започне да гледа часовника си.

— Добре, истинската причина да съм тук — ако ми се беше обадил, нямаше да те безпокоя сега — е, да разбера дали си разказал на някого, сещаш се за какво. Ако си се раздрънкал, кълна се, че повече никога няма да ти проговоря. Признах ти го под най-строга тайна. Честно, ще умра от срам.

— Само не ми казвай, че нахлу тук, за да ми говориш за момчето мечта.

Анабел се престори, че си играе с пръстена с тюркоаз, купен някога от Нана в Санта Фе.

— Мислиш ли, че Дийн може да ме харесва?

— Господи, откъде да зная?! Защо не попиташ приятелките си?

Тя се постара да изглежда обидена.

— Просто ме интересува едно мъжко мнение.

— Ами консултирай се с Раул.

— Ние скъсахме. Той се чукал наляво и надясно.

— И ти си го научила последна?

Е, достатъчно се забавляваха. Тя приседна на края на пейката за вдигане на тежести.

— Зная, че си мислиш, че Дийн е твърде млад за мен…

— Възрастта ти е само една точка от безкрайния списък с нещастия, които ще те споходят, ако не превъзмогнеш това глупаво увлечение. А и не съм се виждал с възлюбения ти, така че тайната ти е в безопасност. Приключихме ли с темата?

— Не зная. Приключихме ли наистина? — Тя се надигна от пейката. — Работата е там… боя се, че ти навярно още не можеш да се справиш с някои емоционални проблеми заради случилото се в лагера. Съжалявам, че ще го кажа, но се държиш като капризна девойка.

— Девойка?

Черните му вежди подскочиха нагоре.

— Това е само едно женско мнение.

— Ти смяташ, че аз се държа като девойка? Ти, кралица Анабел Вечната гимназистка?

— Не отговори на обажданията ми.

— Казах ти, трябваше ми време да помисля.

Точно така. — Тя пристъпи към него, докато разпалваше справедливия си гняв. — Очевидно все още се измъчваш от спомените за нощта на моето сексуално освобождаване, но си твърде отдаден на образа си на голям мъжкар, за да го признаеш. Не биваше да се възползвам от теб. И двамата го знаем, но си мислех, че няма да ти пука. Явно съм се излъгала.

— Сигурен съм, че ще останеш разочарована — отбеляза сухо той, — но не бях травмиран, след като използва мъжествеността ми за освобождаване на твоята сексуалност.

— Уважавам те, задето се стремиш да запазиш гордостта си — изрече тя с превзет тон.

— Стига глупости! — намръщи се той. — Беше напълно права, когато твърдеше, че не бива да се смесват бизнесът с удоволствието. И двамата сме наясно с това. Но Кристъл устрои за вас онзи порно купон, а аз не обичам да ми отказват и останалото е история. Всъщност аз се възползвах от теб. И не ти се обадих, защото още не съм измислил как да изкупя вината си пред теб.

Не понасяше мисълта, че той я смята за жертва.

— Със сигурност няма да я изкупиш, като бягаш от мен. Твърде много напомня на познатата история за шеф, който спи със секретарката си и после я уволнява.

Достави й удоволствие да го види как настръхва.

— Никога не бих направил подобно нещо.

— Браво! Тогава да действаме. Всяка вечер, като се започне от утре, ще имаш срещи. Започваме с блестящ професор по икономика, която прилича малко на Кейт Хъдсън*, намира Адам Сандлър за забавен и може да различи водна чаша от чаша за вино. Ако не я харесаш, съм ти набелязала още шест. И така, връщаш ли се в играта, или те е хванало шубето и свиваш знамената?

[* Популярна американска актриса (р. 1979). — Бел.прев.]

Но той не се хвана на въдицата и не се впусна в спор. Вместо това отиде до прозореца и известно време мълча, докато отпиваше от кафето. Несъмнено мислеше за това, как всичко се бе усложнило.

— Сигурна ли си, че искаш да продължиш? — попита накрая.

— Хей, не аз правя от мухата слон. Разбира се, че съм сигурна — нагло излъга тя. — Трябва да задвижа бизнеса си и честно казано, ти доста ме затрудняваш.

Хийт прокара ръка през косата си.

— Добре. Действай!

— Идеално. — Тя му отправи толкова широка усмивка, че бузите я заболяха. — А сега да обсъдим подробностите…

Двамата съставиха график на срещите по дни и часове, след което Анабел побърза да си тръгне. Докато шофираше към дома си, си даде тържествено обещание от сега нататък да запечата завинаги чувствата си. В душевен сейф — още един тежък товар.

На следващия ден Хийт вървеше след Кевин между масите в хотелската бална зала. Куотърбекът се здрависваше, потупваше гърбове и разговаряше с бизнесмените, събрали се да обядват и да чуят мотивационната му реч. Агентът стоеше зад него, готов да се намеси, ако някой се опита да приближи твърде близо, но Тъкър стигна благополучно до масата отпред.

Чампиън бе слушал речта му повече от десетина пъти и се оттегли в дъното на залата, щом футболистът седна на мястото си. Започнаха официалните представяния и мислите на Хийт се върнаха към ненадейната визита на Анабел вчера сутринта. Тя нахлу в къщата, изпълни пространството с дързостта си и противно на онова, което й наговори, той се зарадва да я види. В същото време не излъга, когато й каза, че има нужда от време, за да премисли нещата, включително и как да сложи край на инфантилното й увлечение по Дийн Робилард. Ако в най-скоро време не се вразуми, Хийт ще престане да я уважава. Защо жените оглупяваха тотално, когато ставаше дума за Дийн?

Питона изтласка в ъгъла на съзнанието си неприятния спомен за бившето си гадже, което бе казало точно същото за него. Май трябваше да си поговори по мъжки с Дийн и да накара Златното момче да разбере, че Анабел не е поредната тъпа блондинка, която може да закачи на стената с трофеите си. Само дето се предполагаше, че агентът трябва да ухажва звездния играч, а не да го настройва против себе си. За пореден път сватовницата му го бе поставила в невъзможна ситуация.

Кевин изръси саркастичен коментар, шегувайки се за своя сметка, и тълпата избухна в смях. Всички бяха очаровани от него и агентът се измъкна в коридора, за да провери съобщенията си. Видя пропуснато повикване от Боди и веднага го набра.

— Какво има?

— Едно приятелче току-що ми телефонира от плажа на Оук Стрийт — подхвана Боди. — Тони Коуфийдц, помниш ли го? Старецът му притежава два бара в Андърсънвил.

— Да, и?

Тони беше част от мрежата, захранваща Боди с информация.

— Познай кой друг се е появил да се попече на слънце? Не кой да е, а нашето добро приятелче Робилард. И изглежда, не е бил сам. Тони каза, че си делили одеялото с едно червенокосо пиленце. Симпатична, но не от обичайния му контингент.

Хийт се облегна на стената и скръцна със зъби. Боди се изкиска.

— Твоята малка сватовница определено знае как да се забавлява.

Анабел надигна глава от полепналото с пясък одеяло и погледна към Дийн. Той лежеше по гръб, целият изтъкан от здрави мускули и лъскава бронзова кожа, русата му коса блестеше на слънцето, а очите му бяха скрити зад супермодерни слънчеви очила с яркосини стъкла. Две жени по бикини минаха за четвърти път и сега явно бяха събрали смелост да се приближат. Анабел улови погледите им, притисна показалец към устните си, за да им подскаже, че той спи, и поклати глава. Разочаровани, жените се отдалечиха.

— Благодаря — промърмори Дийн, без да движи устни.

— Тази работа заплаща ли се?

— Нали вече ти купих хотдог?

Тя подпря брадичка на юмруците си и зарови по-надълбоко пръсти в пясъка. Дийн й се бе обадил вчера, няколко часа след като тя си тръгна от дома на Хийт. Попита я дали може да го вмести в графика си и да го придружи до плажа, преди да започне тренировъчният лагер. Тя имаше да върши милион неща, свързани с подготовката на маратона на запознанствата, който бе планирала, но не можеше да пропусне възможността да потвърди историята за увлечението си по Дийн, в случай че Хийт все още се съмнява.

— Я ми обясни пак — рече Дийн, без да отваря очи. — Онова, дето най-безсрамно ме използваш за нечестивите си цели.

— Не се очаква от футболистите да знаят думи като нечестиви.

— Чух го в една реклама за бира.

Анабел се усмихна и нагласи очилата си.

— Ще ти кажа само това. Забърках се в малко неудобна ситуация… и не, няма да узнаеш с кого. И най-лесният начин да се измъкна, беше да се престоря, че съм покорена от неотразимата ти красота, което, разбира се, е самата истина.

— Глупости! Ти се държиш с мен като с дете.

— Само за да се защитя от сияйната ти слава.

Дийн изсумтя.

— Освен това, като ни видят заедно, ще се качат акциите на бизнеса ми. — Тя подпря глава на ръката си. — Хората ще говорят за «Идеалната половинка», а това е безплатна реклама. В момента мога да си позволя само това. Но обещавам, че някой ден ще ти се реванширам. — Протегна се и потупа загорелия му, твърд като камък бицепс. — След десет години, когато ще сме сигурни, че си излязъл от пубертета. Ще ти намеря страхотна жена.

— Десет години?

— Прав си. За всеки случай да ги направим петнайсет.

Анабел не спа спокойно през нощта. Плашеше се от предстоящия маратон на запознанствата, но точно сега не й оставаше друго, освен да стисне стоически зъби и да го атакува с всички възможни средства. Пристигна първа в «Сиена». Когато той влезе, глупавото й сърце подскочи, преди да се свлече в петите. Той се бе любил с нея, а сега тя трябваше да го запознае с друга жена.

Изглеждаше толкова вкиснат, колкото нея самата.

— Чух, че вчера си се скатала от работа — изръмжа той още със сядането.

Беше се надявала, че слуховете за срещата й с Дийн ще стигнат до ушите му, и тутакси се оживи.

— Не, няма да кажа нищо.

Анабел направи красноречив жест, все едно затваря цип върху устните си, превърта ключалката и хвърля ключа. Раздразнението му се засили.