— Ако исках психиатър, щях да си наема.

— Отдавна е трябвало да го направиш. Аз също живях в сянка, скъпа, и на никого не препоръчвам същото. — Боди се поколеба и тя помисли, че е приключил с речта, но той продължи: — След като се наложи да се откажа от футбола, имах голям проблем с наркотиците. Какво ли не съм пробвал. Семейството ми ме убеди да постъпя в рехабилитационен център, но аз реших, че всички лекари са задници, и след два дни си тръгнах. Шест месеца по-късно Хийт ме намери припаднал в един бар. Удари главата ми два пъти в стената, заяви ми, че някога ми се е възхищавал, но сега съм се превърнал в най-жалкия кучи син, когото някога е виждал. После ми предложи работа. Не ми е изнасял лекции, че трябва да остана чист, но аз знаех, че това е част от сделката. Затова го помолих да ми даде шест седмици. Върнах се в рехабилитационния център и този път останах до края на програмата. Онези лекари ми спасиха живота.

— Аз едва ли мога да бъда наречена наркоманка.

— Страхът също може да е наркотик.

При все че отровната му стрела я улучи право в сърцето, тя не мигна.

— Щом толкова малко ме уважаваш, защо още си тук?

Той зарови нежно ръка в косата й и затъкна една къдрица зад ухото.

— Защото дяволски си падам по красиви наранени създания.

Нещо в нея се пропука.

— И защото — додаде той, — когато свалиш защитната си броня, зад нея откривам прекрасна и страстна жена. — Погали с палец скулата й. — Но толкова се страхуваш да се довериш на сърцето си, че душата ти бавно умира.

Порша имаше чувството, че се разпада, и го наказа по единствения начин, който знаеше.

— Ти си един скапан боклук. Все още си тук, защото искаш да ме чукаш.

— И това също. — Целуна я по челото. — Зад този страх се крие една невероятна жена. Защо не я пуснеш на воля?

Защото не знаеше как. Буцата в гърдите й стана толкова голяма, че едва дишаше.

— Върви по дяволите!

Мина покрай него и пое, почти на бегом, по улицата. Но той вече бе видял сълзите й, а това тя никога нямаше да му прости.

* * *

Още щом влезе в апартамента си в Ригливил, Боди чу мощен рев — по телевизора даваха бейзболен мач.

— Чувствай се като у дома си — промърмори той и хвърли ключовете върху масичката в коридора.

— Благодаря! — провикна се Хийт. Беше се излегнал на големия секционен диван в дневната. — «Сокс» току-що загубиха точка в седмия ининг.

Боди се отпусна в креслото срещу него. За разлика от дома на Чампиън, собственият му апартамент бе обзаведен. Той харесваше изчистения дизайн на движението «Изкуства и занаяти» от края на деветнайсети век и през годините си бе купил няколко много прилични вещи на Густав Стикли*, към които бе добавил вградени шкафове и ръчно изработени лавици. Изрита обувките си.

[* Американски производител на мебели, дизайнер, представител на движението «Изкуства и занаяти» (1858-1942). — Бел.прев.]

— Или трябва да продадеш шибаната си къща, или да живееш в нея.

— Прав си. — Хийт остави чашата с бира. — Изглеждаш ужасно.

— В този град има хиляди красиви жени, а аз да взема да се влюбя като гимназист в Порша Пауърс.

— Сам си си изпросил белята още в онази първа вечер, когато си я изнудвал с глупостите за телохранители и шпиони.

Боди разтърка главата си.

— Кажи ми нещо, което не зная.

— Ако тази жена разбере колко те е страх от нея, здравата ще го загазиш.

— Тя е истински трън в задника. Постоянно си заповядвам да си тръгна и никога да не се връщам, но… По дяволите, не зная… все едно имам рентгенови лъчи вместо очи и мога да видя каква е в действителност под целия този лустросан боклук.

Размърда се, почувствал се неловко, задето бе изпаднал в подобно откровение, макар че Хийт беше най-добрият му приятел. Чампиън го разбра.

— Явно чувствата ни не са взаимни, Мери Лу.

— Майната ти!

— Млъкни и гледай мача.

Боди се отпусна в креслото.

Отначало бе привлечен от красотата на Порша, после от откритата й безочливост. Тя притежаваше не по-малко твърдост, издръжливост и решителност от всеки добър футболист, с който бе играл, а той уважаваше тези качества. Но когато се любеха, виждаше друга жена — неуверена и уязвима, щедра и любяща — и не можеше да престане да мисли, че тази мека, беззащитна дама е истинската Порша Пауърс. Все пак кой идиот би се влюбил в някоя особа, която така отчаяно се нуждае от лечение?

Като дете често носеше у дома ранени животни и се опитваше да ги излекува. Очевидно все още имаше този навик.

Анабел трудно намери място за паркиране на Шърман, но закъсня за срещата с Хийт само с две минути, което едва ли оправдаваше суровия поглед на злобната му секретарка. На телевизора в приемната се виждаше предаването по канал И Ес Пи Ен, отзад звъняха телефони, а в стаята с оборудването един от стажантите на Чампиън се опитваше да смени касетата на принтера. Вратата на офиса вляво, която беше затворена при първото й посещение, сега беше напълно отворена и тя видя Боди, седнал на креслото, с притиснат до ухото телефон. Махна й с ръка, когато мина покрай вратата. Анабел отвори вратата на кабинета на Питона и чу гърлен женски глас.

— Възлагам големи надежди на нея. Тя е невероятно красива.

Порша Пауърс седеше в единия от столове срещу бюрото на Хийт. В съобщението по гласовата поща не се споменаваше, че ще бъдат трима.

Достатъчно бе само Анабел да погледне Драконката, за да се почувства крещящо и безвкусно облечена. Лятната мода тази година наблягаше на ярките тонове, но може би бе попрекалила с блузата в цвят на презряла диня, лимоненожълтата пола и обиците с малки наситенозелени камъчета, купени в един от универсалните магазини «Ти Джей Макс». Добре поне, че косата й изглеждаше прилично. Сега, когато беше пораснала, можеше да я изправи с преса, а след това с пръсти да й придаде елегантно разрошен вид.

Порша беше самата хладна изисканост в калаено сивото си копринено одеяние. В комбинация с мастиленочерните й коси, контрастът беше поразителен. Малки обици в нежнорозово като разцъфнали венчелистчета подчертаваха порцелановата кожа, а чантата й «Кейт Спейд» в същия розов нюанс бе оставена на пода до нея. Не бе допуснала обичайната грешка да претрупа тоалета си с розови обувки и краката й бяха обути в стилни черни сандали.

Или поне единия.

Анабел се втренчи невярващо в обувките на конкурентката си. На пръв поглед изглеждаха еднакви — и двете бяха с отворени пръсти и ниски токчета, но едната беше чисто черна, а другата тъмносиня, с каишка около глезена. Какво означаваше това?

Анабел побърза да извърне поглед и пъхна очилата си в чантата.

— Извинете, че закъснях. На Шърман не му харесаха местата за паркиране.

— Шърман е колата на Анабел — поясни Хийт, изправи се иззад бюрото и посочи стола до Пауърс. — Седни! Струва ми се, че с Порша не сте се срещали лично.

— Всъщност сме се срещали — отвърна Драконката мазно.

През високите прозорци зад бюрото Анабел зърна в далечината една яхта да се носи по вълните на езерото Мичиган. Прииска й се да е на борда.

— От пролетта се занимаваме с това — подхвана Питона, — а сега сме в началото на футболния сезон. Смятам, че и на двете ви е ясно, че очаквах досега да имаме по-значителен напредък.

— Разбирам. — Хладната самоувереност на Порша би била много по-убедителна, ако не бяха различните й сандали. — Всички се надявахме, че ще е по-лесно. Но ти си изключително изтънчен и взискателен мъж и заслужаваш някоя необикновена жена.

Пълна подмазвачка, помисли си Анабел. При все това, когато ставаше дума за Хийт, самата тя едва ли заслужаваше високи оценки за професионализъм, така че най-добре да следва примера на Пауърс.

Порша се размърда леко на стола и ярък слънчев лъч за миг озари лицето й. Тя не беше толкова млада, колкото бе помислила Анабел при първата им среща, а изкусният грим не можеше да прикрие тъмните кръгове под очите. Бурен нощен живот или нещо по-сериозно?

Чампиън се подпря на ръба на бюрото.

— Порша, ти ме запозна с Кери Уинтърс. И макар че в крайна сметка нищо не се получи, беше на прав път. Но в същото време ми изпрати твърде много кандидатки, които не бяха подходящи.

Пауърс не допусна грешката да се защитава.

— Прав си. Трябваше още в началото да отсея повечето от тях, но всяка избраница беше доста специална, а по принцип не обичам да решавам вместо най-взискателните си клиенти. От сега нататък ще бъда по-внимателна.

Не можеше да се отрече, че Драконката беше много печена. Анабел трябваше да й го признае.

Хийт насочи вниманието си към нея. Никой не би предположил, че само преди две вечери бе заспал в спалнята й на тавана, или че веднъж, в едно красиво бунгало край езерото Мичиган, двамата се бяха любили.

— Анабел, ти свърши по-добра работа в пресяването на кандидатките, но ме запозна с твърде много посредствени жени и с нито една, достойна да бъде победителка. — Тя отвори уста, за да отвърне, но преди да изрече дума, той я сряза: — Гуен не се брои.

За разлика от Пауърс, Анабел си умираше да се оправдава.

— Гуен беше почти идеална.

— Ако не смятаме съпруга й и неуместната бременност.

Порша се изправи на стола. Анабел скръсти чинно ръце в скута си.

— Трябва да признаеш, че тя бе точно това, което търсиш.

— Да, двуженството е мечтата на живота ми.

— Ти ме притисна до стената — възрази тя. — И нека да бъдем честни. След като те опознаеше, Гуен щеше да те зареже. Ти си прекалено скъпо удоволствие.

Очите на Порша се разшириха и миглите й затрептяха като крила на пеперуда. Тя се втренчи по-изпитателно в съперницата си. Сетне изведнъж нещо се притесни. Няколко пъти кръстоса крака, изправи ги и пак ги кръстоса. Кракът, обут в тъмносиния сандал, започна да потропва по пода.

— Сигурна съм, че госпожица Грейнджър вече се е научила да проверява по-внимателно всички сведения.

— Нима трябваше да проверявам и сведенията за Хийт? — престори се на учудена Анабел.

— Не става дума за него — тросна се Порша, — а за жените!

Хийт едва сдържаше усмивката си.

— Анабел те поднася. Вече се научих да не й обръщам внимание.

Сега вече Пауърс изглеждаше искрено озадачена. Анабел почти изпита съжаление към нея, докато наблюдаваше как тъмносиният сандал се движи все по-бързо и по-бързо.

Междувременно Чампиън вече спринтираше към голлинията.

— Ето какво предлагам от днес нататък, дами. Сгреших, като не подписах договор за по-кратък срок, и сега реших да поправя тази грешка. Всяка от вас има право само на един изстрел. Това е.

Тъмносиният сандал застина.

— Когато казваш един изстрел…

— Всяка от вас има право само на едно запознанство — отсече Хийт твърдо.

Порша се завъртя рязко на стола и събори с токчето си дамската си чанта.

— Това е нереалистично.

— Ще трябва да се справите.

— Сигурен ли си, че наистина искаш да се ожениш? — попита Анабел. — Защото, ако наистина го желаеш, може би трябва да помислиш за вероятността — повече от вероятност според мен, но се опитвам да бъда тактична… — че ти саботираш този процес, а не ние?

Порша я стрелна предупредително с поглед.

— «Саботирам» е силна дума. Сигурна съм, че госпожица Грейнджър иска да каже, че…

— Иска да каже — въпросната госпожица се надигна от стола си, — че ние те запознахме с някои страхотни жени, но ти даде шанс само на една от тях. При това на неподходящата, поне това е моето мнение. Ние не сме магьосници, Хийт. Работим с човешки същества от плът и кръв, а не с някакви измислени от теб идеали за жени.

Порша тутакси си лепна фалшива усмивка и се спусна да спасява потъващия кораб.

— Чух какво каза, Хийт. Явно не си доволен от услугите, които получаваш от «Стабилни бракове». Искаш от нас да подбираме по-прецизно кандидатките и това, разбира се, е съвсем разумно изискване. Не мога да говоря от името на госпожица Грейнджър, но от днес нататък обещавам да подхождам по-консервативно.

— Изключително консервативно — уточни той. — Имаш право само на едно запознанство. Същото важи и за теб, Анабел. След това свиря край на мача.

Изкуствената усмивка на Порша се пропука по ъглите.

— Но договорът ти изтича през октомври, а сега сме едва средата на август.

— Спести си приказките — намеси се Анабел. — Хийт си търси извинения, за да ни уволни. За него не съществуват неуспехи и ако се отърве от нас, ще може да ни обвини за несполуките.

— Да ни уволни?

Порша пребледня, сякаш всеки миг щеше да припадне.

— Ще бъде ново преживяване за теб — отбеляза мрачно младата жена. — За мое щастие, аз имам доста опит в това отношение.

Пауърс успя да възвърне самообладанието си.

— Зная, че всичко продължи твърде дълго, и може да ти се стори обезсърчаващо, но така е с всички, които са се обърнали към брачна агенция. Процесът е доста сложен и труден. Ти искаш резултати и ще ги получиш, но трябва да се запасиш с малко търпение.