Тя въздъхна, взе тестето карти и започна да ги разбърква.

— Мой ред е да раздавам.

Делейни беше неотлъчно до Питона, докато той обикаляше ложите на стадиона «Мидуест Спортс Доум», ръкуваше се и разговаряше с могъщите и влиятелните в света на спорта. По време на мача на «Старс» от всички краища на страната пристигаха съобщения с покани да присъства на срещите на другите си клиенти. От рано сутринта не бе пуснал телефона: разговаряше със съпруги, родители и гаджета — дори с бабата на Кейлеб Креншо — за да увери всички, че работи здравата и винаги е на разположение. Погледна блекбърито и видя съобщение от Боди, който беше в Ламбо Фийлд с Шон. Засега защитникът новобранец беше в страхотна форма.

Чампиън излизаше с Делейни от месец, макар че заради многото му пътувания, се бяха видели само пет пъти. Но разговаряха всеки ден и вече се бе убедил, че е намерил жената, която търсеше. Този следобед избраницата му носеше черен пуловер с остро деколте, перлите на баба си и модерни джинси, които прилягаха идеално на високата й стройна фигура. За негова изненада, тя се отдели от него и се запъти към Джери Пиърс — мъж с червендалесто лице, в началото на шейсетте, оглавяващ една от най-големите брокерски фирми в Чикаго.

Тя поздрави брокера с прегръдка, свидетелстваща за дълго познанство.

— Как е Манди?

— Влезе в петия месец. Всички стискаме палци.

— Този път ще го износи докрай, сигурна съм. Двамата с Каръл ще бъдете най-добрите баба и дядо.

Хийт и Джери всяка година играеха в благотворителния мач за «Американски професионалисти», но той нямаше представа, че този мъж има дъщеря, още по-малко, че тя има проблеми с бременността. А Делейни бе в стихията си точно за подобни неща, както знаеше съвсем точно къде да открие последната останала бутилка «Шотфайър Ридж» от реколта 2002 и защо си струва да се купи. Въпреки че той предпочиташе бира, се възхищаваше на винарските й познания и полагаше усилия да оцени виното. Футболът, изглежда, беше една от малкото области, от които тя не разбираше, тъй като предпочиташе не толкова груби спортове, но жената полагаше усилия да научи повече.

Джери стисна ръката на агента.

— Тази седмица Робилард най-сетне отново прилича на себе си — рече по-възрастният мъж. — Как така още не ти е станал клиент?

— Дийн смята, че не трябва да бърза.

— Ще бъде пълен глупак, ако си избере друг агент — отбеляза лоялно Делейни. — Хийт е най-добрият.

Оказа се, че Джери е горещ почитател на комичната опера, още едно нещо, което Чампиън не подозираше, и разговорът се насочи към Лирическата опера.

— Хийт обича кънтри музиката — мило поясни Делейни. — Решена съм да го променя.

Питона огледа ложата, търсейки Анабел. Тя обикновено идваше на мачовете на «Старс» с Моли или някой от останалите и той беше сигурен, че ще я срещне, но засега никъде не я виждаше. Докато избраницата му бъбреше за «Дон Жуан», Хийт си припомни една вечер, когато между две запознанства сватовницата му бе изпяла от начало до край «Някъде вече е пет часът» на Алън Джаксън. Но в същото време Анабел беше неизчерпаем източник на безполезна информация, като например факта, че само хората със специален ензим в тялото си имат миризлива пикня, когато ядат аспержи, което трябваше да признае, че бе доста интересно.

Вратата на ложата се отвори и оттам излезе Фийби, облечена в цветовете на отбора — прилепнала по тялото светлосиня трикотажна рокля със златист шал около врата.

Чампиън се извини на Джери и поведе придружителката си да я запознае със собственичката на «Старс».

— За мен е удоволствие — искрено каза Делейни.

— Анабел много ми е разказвала за теб — отвърна Фийби с усмивка.

Хийт остави жените да си бъбрят, без да се притеснява, че Делейни ще каже нещо неуместно. Тя никога не го правеше и всички, с изключение на Боди, я харесваха. Не че приятелят му имаше лоши чувства към нея. Просто не смяташе, че Питона трябва да се жени за тази жена.

— Признавам, че двамата изглеждате отлично на снимка във вестника — беше казал той миналата седмица, — но ти дори не можеш да се отпуснеш край нея. Не приличаш на себе си.

Може би защото ставаше по-добър. Имайки предвид пълната катастрофа в любовния живот на Боди, точно той едва ли бе най-големият експерт в интимната сфера, така че Хийт предпочете да не му обръща внимание.

По-късно отново се срещна със собственичката на отбора в коридора пред ложата й. Делейни тъкмо бе отишла до тоалетната, а агентът си бъбреше с Рон и Шарън Макдърмит, когато Фийби се появи иззад ъгъла.

— Хийт, може ли да те отмъкна за минутка?

— Кълна се в Бога, за каквото и да става дума, не съм го направил. Кажи й, Рон.

— Сам се оправяй, приятелче — ухили се главният мениджър и двамата с Шарън се вмъкнаха в ложата.

Чампиън изгледа предпазливо Фийби.

— Знаех си, че освен срещу тетанус, трябваше да се ваксинирам и против бяс.

— Може би ти дължа извинение.

— Това е. Край! Повече никаква бира за мен. Имам чувството, че халюцинирам и ми се причуват разни неща.

— Съсредоточи се. — Тя оправи чантата си. — Опитвам се да ти кажа, че може би съм стигнала до погрешно заключение, когато бяхме на езерото.

— И кое по-точно от стотиците погрешни заключения е това?

Хийт знаеше отговора, но тя щеше да изгуби всякакво уважение към него, ако се предаде толкова лесно.

— Че се възползваш от Анабел. Аз съм достатъчно зряла и разумна личност, за да призная, когато греша, но не бива да забравяш, че ти самият си ме настроил така, че да очаквам най-лошото от теб. Както и да е, всеки път когато се видя с Анабел, тя не може да се нахвали колко е въодушевена от запознанството между теб и Делейни. Бизнесът й процъфтява. А Делейни е прекрасна жена. — Протегна ръка и го потупа по бузата. — Може би нашето малко момче най-после е пораснало.

Чампиън не можеше да повярва на ушите си. Нима след всички тези години ледът между двама им се бе пропукал? Ако е вярно, дължеше го изцяло на Делейни.

Веднага щом Фийби се прибра в ложата си, Хийт извади мобилния, за да съобщи новината на Анабел, но Делейни се появи, преди да набере номера й. Сигурно и без това едва ли щеше да се свърже със сватовницата. За разлика от него, тя не държеше телефона си постоянно включен.

Анабел никога не е била голяма почитателка на операта, но Делейни се бе снабдила с билети в ложа за «Тоска», а пищната постановка в Лирическата опера беше тъкмо това, което й бе нужно, за да разсее ума си от следобедния телефонен разговор с майка й. Изглежда, семейството й бе решило да се изтърси в Чикаго следващия месец, за да й помогне да отпразнува трийсет и втория си рожден ден.

— Адам има конференция — бе казала Кейт, — а Дъг и Кандейси искат да погостуват на стари приятели. И без това с баща ти смятахме да отскочим до Сейнт Луис, така че решихме всички да дойдем с колите в Чикаго.

Едно голямо щастливо семейство. Дойде антрактът.

— Не мога да повярвам, че изпитах такова голямо удоволствие — сподели Анабел с Делейни, докато й подаваше чашата с вино.

За нещастие, старата й приятелка предпочиташе да говори за Хийт, вместо да обсъжда изпитанията и скърбите на обречените влюбени в «Тоска».

— Казах ли ти, че в събота Хийт ме запозна с Фийби Кейлбоу? Тя е прекрасна. Целият уикенд беше вълшебен.

Анабел не желаеше да слуша за него, но Делейни вече бе набрала скорост.

— Разказах ти, че вчера Хийт замина за крайбрежието, но забравих да ти спомена, че пак ми изпрати цветя. Жалко, че отново бяха рози, но какво може да очакваш от един спортист? Нямат никакво въображение, нали?

Анабел обичаше рози и не смяташе, че са признак на слабо въображение.

Делейни подръпна наниза перли.

— Разбира се, родителите ми го обожават — нали ги знаеш какви са — а брат ми смята, че е най-готиният от всичките ми досегашни гаджета.

И моите братя щяха да го харесат. По съвсем погрешни причини, но все пак…

— В петък ще станат пет седмици, откакто сме заедно. Анабел, мисля, че тъкмо това съм търсила. Хийт почти покрива идеала ми. — Усмивката й помръкна. — Ами… с изключение на онзи малък проблем, за който ти казах.

Анабел, която бе затаила дъх, бавно изпусна въздуха от дробовете си.

— Никаква промяна?

Делейни снижи глас.

— В събота направо му се нахвърлих в колата. Беше очевидно какво искам, но той сякаш не забеляза. Зная, че съм параноичка — и никога не бих го споменала пред някой друг — но ти напълно ли си сигурна, че не е гей? В колежа имаше едно момче, голям мъжкар, но се оказа, че си има приятел.

— Не мисля, че е гей — чу се да казва сватовницата.

— Не — решително тръсна глава Делейни, — сигурна съм, че не е.

— Навярно си права.

Звънецът възвести края на антракта и брачната посредничка пропълзя на мястото си в ложата като една жалка змия, каквато си беше.

Дъждът плющеше по прозореца зад бюрото на Порша, а ослепителна светкавица разцепи късното следобедно небе.

— … затова ти даваме нашето двуседмично предизвестие — казваше Бриана.

Порша имаше чувството, че яростта на бурята боде като с електрически искри кожата й.

Цепката на черната пола на Бриана се разтвори, когато тя кръстоса крака.

— Едва вчера приключихме с уреждането на подробностите — продължи сътрудничката й, — затова не можехме да ти кажем по-рано.

— Можем да останем три седмици, ако имаш голяма нужда от нас. — Кики се наведе на стола си, смръщила загрижено вежди. — Знаем, че още не си намерила заместничка на Даяна, а не искаме да те поставяме в затруднено положение.

Порша с мъка потисна надигащия се в гърдите й истеричен кикот. Какво по-затруднено положение можеше да има от това, да изгуби последните си две помощнички?

— От половин година го обсъждаме. — Сияйната усмивка на Бриана сякаш я подканваше да се радва заедно с нея. — И двете обичаме да се пързаляме с кънки, а Денвър е прекрасен град.

— Приказен — добави Кики. — Пълно е с ергени, а с това, което научихме от теб, спокойно можем да започнем свой бизнес.

Бриана наклони глава. Правите й руси коси се спуснаха върху рамото.

— Не знаем как да ти благодарим, Порша, че ни показа най-важното в професията. Признавам, че понякога не ни допадаше строгостта ти, но сега наистина сме ти благодарни.

Агентката стисна потните си длани.

— Радвам се да го чуя.

Двете жени се спогледаха. Бриана кимна едва забележимо към Кики, която се заигра с горното копче на блузата си.

— Двете се чудехме… всъщност се надяваме, че може би… Имаш ли нещо против, ако от време на време ти се обаждаме? Зная, че като за начало ще имаме милион въпроси.

Те искаха тя да ги напътства. Отиваха си, оставяха я сама, без опитни помощнички, а на всичкото отгоре искаха да им помага.

— Разбира се — рече Порша сковано. — Обаждайте ми се, когато имате нужда.

— Благодарим много — рече Бриана. — Наистина много сме ти благодарни.

Порша успя да кимне, както се надяваше, грациозно, но стомахът й се преобърна. Не бе обмислила предварително следващите си думи. Те сами изскочиха от устата й.

— Виждам, че нямате търпение да започнете начинанието си, и не бих искала да ви задържам. Напоследък няма много работа и наистина не е необходимо двете да се мотаете тук още две седмици. Ще се справя и сама. — Махна към вратата като директорка на училище, която отпраща непослушните си питомки. — Вървете. Довършете това, което е нужно, и тръгвайте.

— Наистина ли? — Бриана ококори очи. — Нямаш нищо против?

— Разбира се, че не — отвърна Порша. — Защо да имам?

Невярващи на късмета си, и двете хукнаха към вратата, преди шефката им да бе размислила.

— Благодарим ти, Порша. Ти си най-добрата.

— Най-добрата — прошепна агентката, когато най-после остана сама.

Отвън проехтя още една гръмотевица и стъклата издрънчаха. Тя сложи ръце на бюрото и отпусна глава върху тях. Повече не издържаше.

Същата вечер седеше сама в тъмната дневна и се взираше в нищото. Бяха минали почти шест седмици, откакто за последен път видя Боди, и цялото й същество тъгуваше за него. Чувстваше се като дърво без корени, изоставена и нещастна, безкрайно самотна. Личният й живот представляваше пълна разруха, а «Стабилни бракове» се разпадаше. Не само заради предателството на служителките й, но и защото бе изгубила интуицията си и желанието си за работа.

Замисли се за това, което се бе случило с Хийт. За разлика от нея, Анабел се бе възползвала от шанса си и се бе справила блестящо. Всяка от вас има право само на едно запознанство, бе им поставил той условието си. И докато Порша бе следвала своята сериозно увредена интуиция, Анабел предпочете да рискува и го запозна с Делейни Лайтфийлд. Каква ирония на съдбата! Тя самата познаваше от години семейство Лайтфийлд. Делейни бе израснала пред очите й. Но толкова бе заета със самоунищожението си, че въобще не й хрумна да я представи на Хийт.