Завибрира мобилният телефон в джоба му, лежащ до кутийката с пръстена. Анабел строго му бе забранила да говори по телефона, когато е с Делейни, но какво значение имаше? И без това трябваше да свиква, след като ще се женят.

— Чампиън.

Хвърли извинителен поглед на бъдещата си съпруга. Гласът на Анабел прозвуча в слушалката хрипливо, като пробит радиатор.

— Веднага ела тук!

— В момента съм точно по средата на важна среща.

— Не ми пука, дори да си в Антарктида. Домъкни тук жалкия си задник.

Чу някакъв мъжки глас при нея. Или няколко мъжки гласа. Хийт настръхна.

— Всичко наред ли е при теб?

— Звуча ли ти като да съм наред?

— Звучиш ми като бясна фурия.

Но тя вече бе затворила.

Половин час по-късно двамата с избраницата му бързаха по тротоара към верандата пред дома на сватовницата.

— Тя не е истеричка по природа — повтори Делейни. — Трябва да се е случило нещо наистина лошо.

Той вече й бе обяснил, че Анабел беше по-скоро вбесена, отколкото истерична, но самото понятие «вбесен», изглежда, бе чуждо на Делейни, което не предвещаваше нищо добро в бъдеще, особено в онези моменти, когато се налагаше да гледа как «Сокс» губи поредния мач.

— Струва ми се, че има някакъв купон — отбеляза бъдещата му съпруга, като натисна звънеца.

Отвътре долиташе такъв оглушителен шум, че едва ли някой щеше да го чуе, затова Хийт се пресегна през нея и бутна вратата.

Зрелището, разкрило се пред очите им, наистина си го биваше. Шон Палмър и половин дузина от съотборниците му от «Беърс» се бяха разположили удобно в дневната на Анабел, което само по себе си едва ли бе повод за тревога, но през зеещата врата на кухнята той зърна още една компания от играчи, всички от «Чикаго Старс». Очевидно офисът на брачната агенция бе неутрална територия и макар петимата или шестимата играчи от съперничещите си отбори да не общуваха пряко, се гледаха от двата противоположни ъгъла, докато неговата Тинкърбел стоеше по средата под сводестата врата. Хийт много добре разбираше защо беше толкова изнервена. Нито един от двата отбора не бе забравил оспорвания мач от миналата година, когато реферът присъди на «Старс» съмнителна и много дискутирана победа. Той не можеше да си обясни коя част от мозъка й си бе взела отпуск, че да покани в дома си едновременно играчите и от двата отбора.

— Хей, вижте всички, Джери Магуайър* е тук.

[* Герой от едноименния американски филм с Том Круз в главната роля на амбициозен и безскрупулен агент. — Бел.прев.]

Хийт махна с ръка в отговор на поздрава на Шон Палмър. Делейни леко се притисна към него.

— Как така нямаш кабелна телевизия, Анабел? — възнегодува Еди Скинър толкова гръмогласно, че успя да надвика музиката. — Може би имаш на горния етаж?

— Нямам — сряза го младата жена и влезе в дневната. — И веднага си свали огромните крака от възглавниците на дивана ми. — Завъртя се на сто и осемдесет градуса и опря пръст, като дуло на пистолет, в гърдите на Тримейн Ръсел, най-добрия защитник на «Беърс» от последното десетилетие. — Използвай шибаната подложка за чаша, Тримейн!

Хийт не помръдна, само се усмихваше. Сложила ръце на кръста, с развети червени коси и пламтящи, мятащи искри очи, тя му приличаше на раздразнена ръководителка на отряд от бойскаути.

Тримейн вдигна чашата и избърса края на масата с ръкава на скъпото си сако по поръчка.

— Извинявай, Анабел.

Брачната посредничка зърна усмивката на Чампиън, пристъпи напред и стовари гнева си върху него.

— Ти си виновен за всичко! Тук има четирима твои клиенти, а преди година не познавах никого от тях. Ако не беше ти, щях да бъда само една от фенките, наблюдаваща от безопасно разстояние как се налагат един друг.

Избухването й привлече всеобщото внимание и някой намали музиката, за да могат да се насладят докрай на интересното зрелище. Анабел тръсна глава към кухнята.

— Изпиха всичко в къщата, включително каната с разтвора за африканските теменужки на баба ми, който току-що приготвих и проявих неблагоразумието да оставя на плота.

Тримейн сръчка Еди в рамото.

— Казах ти, че има странен вкус.

Другият футболист сви рамене.

— На мен ми беше добре на вкус.

— Поръчаха и китайска храна за стотици долари, която не искам да видя стъпкана по килима, затова всички ще се хранят само в кухнята.

— И пица — подвикна откъм хладилника Джейсън Кент, играч от втория състав на «Старс». — Не забравяй, че поръчахме и пица.

— Интересно, кога моята къща се превърна в свърталище на всички скъпоплатени и разглезени футболисти от Северен Илинойс?

— На нас тук ни харесва — обясни Джейсън. — Напомня ни за дома.

— И няма никакви жени — включи се и Леандро Колинс, краен десен защитник от първия състав, който се появи от офиса с пакет чипс. — Понякога човек трябва да си отдъхне от дамите.

Ръката на Анабел се стрелна с мълниеносна скорост и го плесна по врата.

— Не забравяй с кого говориш!

Леандро лесно избухваше и беше известен с това, че неведнъж се бе нахвърлял на някой съдия, който не му играеше по свирката, но сега само си разтри врата и направи гримаса.

— Същата си като майка ми.

— И като моята — кимна Тримейн щастливо.

— Тяхната майка! — извика Анабел и се извъртя към Хийт. — Аз съм на трийсет и една, а им напомням за техните майки.

— Защото се държиш също като майка ми — изтъкна Шон, доста неблагоразумно, както се оказа след секунда, защото също получи шамар зад врата.

Изпълнен със съчувствие, Хийт се спогледа с момчетата, след което посвети цялото си внимание на сватовницата.

— Разкажи ми какво се случи, скъпа — заговори той нежно и търпеливо.

Анабел вдигна ръце към тавана.

— Нямам понятие. През лятото само Дийн се отбиваше. После започна да води със себе си Джейсън и Дюит. След това Арте ме помоли да наглеждам нейния Шон, така че и него поканих, но само веднъж. А той се появи в компанията на Леандро и Мат. Първо идваха само играчите от «Старс», но после и футболистите от «Беърс». Едното доведе до другото. А сега се оказа, че собствената ми дневна заплашва да се превърне в истинско бойно поле.

— Казах ти да не се тревожиш за това — каза Джейсън. — Тук е неутрална територия.

— Да, така е. — Ноздрите й се издуха. — Неутрална територия, ама докато някой не се развилнее и тогава всички вие, момчета, ще подемете в хор: Извинявай, Анабел, но предните ти прозорци ги няма заедно с половината от втория етаж.

— Единствената, която вилнее, откакто сме дошли, си ти — промърмори Шон.

Изражението й стана толкова недвусмислено смъртоносно, че Еди смръкна щедро от бирата — или може би от разтвора за африканските теменужки — и течността излезе през носа му, което развесели неимоверно всички присъстващи.

Анабел се хвърли към Хийт, сграбчи го за ризата, надигна се на пръсти и му изсъска в лицето през стиснати зъби:

— Ще се напият, после някой от тези идиоти ще блъсне мерцедеса си в кола, пълна с монахини. И за всичко аз ще изляза виновна. Тук е Илинойс. Домакинът отговаря за гостите си.

За пръв път Питона изпита нещо като разочарование от действията й.

— Не им ли прибра ключовете от колите?

— Разбира се, че ги прибрах. Да не смяташ, че съм луда? Но…

Предната врата се разтвори шумно и господин Суперсекси лигльо Робилард се появи на прага в пълното си великолепие: марковите очила «Оукли», диамантите и каубойските ботуши. Помаха на всички с два пръста, сякаш беше проклетият крал на Англия.

— О, дявол да го вземе! По-добре ме убий веднага. — Ръцете на Анабел се впиха още по-силно в раменете на Хийт. — Някой трябва да го изведе оттук. Предчувствам нещо лошо. Дийн или ще си счупи ръката, или завинаги ще я осакати, а аз ще трябва да се разправям с Фийби.

Чампиън внимателно разтвори пръстите й.

— Успокой се. Твоят възлюбен може да се грижи за себе си.

— Исках да бъда само брачен посредник. Толкова ли е трудно да се разбере? Една обикновена сватовница. — Тя отпусна унило рамене и сведе глава. — Животът ми е пълна скръб.

— Анабел, започваш да ми лазиш по нервите — намръщи се Леандро.

Само с три големи крачки Робилард се озова до нея, изгледа Хийт продължително, обви ръка около нея и я целуна страстно по устните. Агентът стисна юмруци, но тук беше нейният дом и тя никога нямаше да му прости, ако направи това, за което жадуваше.

— Анабел е моята жена — обяви Дийн, след като откъсна устни от нейните и се взря в очите й. — Всеки, който я обиди, ще си има работа с мен… и с моите нападатели.

Тя се намръщи сърдито, а на Хийт малко му олекна.

— Мога сама да се грижа за себе си. Но не мога да се справя с къща, пълна с пияни малоумници.

— Това беше много грубо — обади се Еди с обидена физиономия.

Дийн я погали по рамото.

— Вие, момчета, нали знаете колко са раздразнителни бременните жени?

Всички дружно закимаха.

— Направи ли онзи тест, за който ти казах, кукличке? — Дийн я прегърна. — Знаеш ли дали носиш детето на нашата любов?

Това й дойде в повече, Анабел не издържа и прихна.

— Имам нужда от една бира.

Грабна бутилката на Тримейн и пресуши това, което бе останало в нея.

— Ако си бременна, не бива да пиеш — поклати угрижено глава Еди Скинър.

Леандро го плесна по главата.

Хийт осъзна, че от седмици не се бе забавлявал така.

Което му напомни за Делейни.

Анабел бе твърде заета, за да я забележи в тълпата, а избраницата му не бе помръднала от мястото си до вратата. Стоеше с гръб към стената, с дежурна усмивка, замръзнала на лицето, но очите й бяха добили изцъклен и малко безумен блясък. Делейни Лайтфийлд, ездачка, шампионка по стрелба от стенд, голф играч и опитен скиор, току-що бе надникнала в бъдещето си и никак не й се понрави това, което видя.

— Не бива да ми позволявате да изям още едно яйчено ролце. — Анабел остави празната бутилка върху купчината списания. — Едва си закопчавам джинсите. — Завъртя очи към Еди, който се опули насреща й. — Не съм бременна.

Но Робилард не мирясваше.

— Само защото не съм се постарал достатъчно, но тази нощ ще поправим този пропуск, кукличке.

Младата жена отново завъртя очи и се огледа къде да седне, но всички столове бяха заети, затова се настани в скута на Шон. Седеше прилично, но без да е скована. Явно се чувстваше удобно.

— Мога да изям само едно парче от пицата.

Хийт осъзна, че трябва незабавно да се погрижи за Делейни, и си проправи път към нея.

— Съжалявам за това.

— Май трябва да се присъединя към веселбата — заяви решително бъдещата му съпруга.

— Ако не искаш, не е нужно да го правиш.

— Просто… просто е малко стряскащо. Къщата е толкова малка, а те са толкова много.

— Да излезем навън.

— Да, чудесна идея.

Той я изведе на предната веранда. Няколко минути никой не проговори. Делейни се взираше в отсрещната къща, обхванала раменете си с ръце. Хийт се подпря на стълба. Кутийката с пръстена тежеше като олово в джоба му.

— Не мога да я оставя — рече извинително.

— О, не, не. Не бих очаквала от теб да го направиш.

Чампиън пъхна ръце в джобовете си.

— Предполагам, че трябваше да видиш какъв е животът ми. Това е един отличен пример.

— Да. Беше глупаво от моя страна. Аз не… — Тя се изсмя глухо и горчиво. — Повече ми хареса, когато бяхме в ложата.

Той разбра и се усмихна.

— Ложата държи реалността на разстояние.

— Съжалявам. Представях си го по-различно.

— Зная.

Някой отново наду музиката. Делейни пъхна палци под яката на сакото си и се огледа наоколо.

— Много скоро съседите ще повикат полицията.

Полицаите предпочитаха да си затварят очите, когато се веселяха спортните звезди на града, но агентът се съмняваше, че това ще е някаква утеха за нея.

Пръстите й уловиха наниза и заиграха с перлите.

— Не разбирам как може Анабел да се чувства толкова добре сред целия този хаос.

— Тя има братя — измърмори Хийт това, което според него бе най-простото обяснение.

— Аз също.

— Анабел е от тези хора, които лесно се отегчават. Предполагам, за нея може да се каже, че сама си устройва забавленията.

Също като него. Делейни поклати глава.

— Но това причинява толкова… главоболия.

Сигурно тъкмо поради това сватовницата му се забъркваше в подобни истории.

— Моят живот е пълен с такива — рече Хийт.

— Да. Да, сега разбирам.

Няколко минути останаха мълчаливи.

— Искаш ли да повикам такси? — попита той тихо.

Тя се поколеба, сетне кимна.

— Навярно така ще е най-добре.

Докато чакаха таксито, двамата се засипваха с взаимни извинения, твърдейки едно и също — че са се надявали, че ще се получи, но е по-добре, че са разбрали навреме, че са доста различни. Десетте минути, докато пристигне таксито, им се сториха цяла вечност. Хийт даде петдесет долара на шофьора и помогна на Делейни да се качи в колата. Тя му се усмихна, по-скоро замислено, отколкото тъжно. Беше прекрасна жена и за миг той изпита мимолетно съжаление, че не е човек, който би се задоволил с красота, ум, интелигентност и спортни умения. Не, само факторът Тинкърбел му пасваше изцяло. Докато таксито се отдалечаваше, за пръв път, откакто се беше запознал с Делейни, му олекна.