Храната пристигна, докато чакаха отвън, но когато и той влезе вътре, никой не ядеше. Всички се бяха скупчили в дневната, където музиката бе спряна, и се бяха вторачили в обърнатата бейзболна шапка с емблема на НАСКАР, поставена пред краката на Анабел. Когато Хийт се приближи, видя на дъното й да проблясват купчина диамантени обици. Анабел го видя и се ухили.

— Трябва да затворя очи, да избера обица и да спя с този, на когото принадлежи. Обица за жребец за една нощ. Забавно, нали?

В другия край на стаята Дийн вдигна рязко глава.

— Само за сведение, Хийтклиф*, моите и двете са все още на ушите ми.

[* Вечно мрачният герой от «Брулени хълмове» на Емили Бронте. — Бел.прев.]

— Защото си скръндза и кучи син. — Дюит Гилбърт, любимият уайд рисийвър на Дийн, го шляпна дружески по гърба.

Анабел се усмихна на Хийт.

— Те просто се шегуват. Знаят, че няма да го направя.

— Може и да го направиш — обади се Гари Суийни. — В шапката има поне петнайсет карата.

— По дяволите! Винаги съм си мечтал да спя с естествена червенокоска — възкликна Реджи О’Шей, свали от врата си инкрустирания с камъни златен кръст и го пусна в шапката.

Мъжете се втренчиха в кръста.

— Това не беше честно — заяви Леандро.

Разнесе се недоволен ропот. Настояваха Реджи да си вземе кръста.

— Беше забавно, но храната изстива — въздъхна Анабел и Хийт долови искрена нотка на съжаление в гласа й. — Шон, това са страхотни обици, но майка ти ще ме убие.

Да не говорим какво щеше да направи агентът му.

Някъде към два сутринта запасите от бира, които две момчета скришом попълваха, окончателно свършиха и тълпата започна да се разотива. Анабел възложи на Хийт да проверява трезвеността им и да ги изпраща по домовете им. Той извика таксита, най-пияните натовари в няколко коли с по-трезви шофьори. За цялата вечер избухна само една кавга и тя не беше за ключове на кола. Робилард се обиди от подмятането на съотборника му Дюит, че единствената причина Дийн да си купи порше вместо жестока ескалада била, за да е в тон с цвета на дантелените му гащи. Наложи се двама играчи на «Беърс» да ги разтървават.

— Кажи ми истината — попита Анабел агента. — Те наистина ли са ходили в колеж?

— Да, ходили са, но това не означава, че са присъствали в часовете.

Към два и половина тя заспа в единия ъгъл на дивана, а Леандро — в другия. Чампиън и Робилард разчистваха кухнята. Хийт хвърли на Дийн найлонова торба за боклук.

— Събери онези празни бутилки от уиски.

— След като никой не е убит, навярно тя няма да обърне внимание.

— По-добре да не рискуваме. Тази вечер беше доста бясна.

Набутаха остатъците от храната в торбите и ги занесоха до контейнерите за смет на алеята отпред. Дийн погледна отвратено Шърман.

— И като си помисля, че тя се опитваше да ме убеди да си сменим колите. Заяви, че ако карам два дни тази купчина ламарина, ще остана в досег с реалния свят.

— Да не говорим, че през това време тя ще се радва на поршето ти.

— Струва ми се, че й го изтъкнах. — Запътиха се към къщата. — Как така тази вечер не се опита да ми завреш договора под носа?

— Изгубих интерес. — Хийт му задържа вратата отворена, за да мине. — Свикнал съм да работя с по-решителни момчета.

— Че аз съм самата решителност. Знаеш ли, единствената причина още да не съм подписал с никой агент е, защото много ми харесва да ме ухажват. Няма да повярваш какви боклуци ми изпращат агентите и не говоря само за билети за първия ред за концерти. Братята Загорски ми купиха седжуей*.

[* Двуколесен електромобил. — Бел.прев.]

— Е, докато тънеш в разкош, помни, че «Найки» ще започнат да забравят причините, поради които искат захаросаното ти личице да се усмихва на всички по улиците от билбордовете с рекламите им.

— Като заговорихме за подаръци… — Дийн се облегна на плота с лукаво изражение. — Направо се влюбих в новия ролекс субмаринер, който наскоро видях по магазините. Онези приятелчета определено знаят как да правят страхотни часовници.

— Какво ще кажеш вместо това да ти изпратя кошница цветя в тон с красивите ти сини очи?

— Това беше грубо, човече. — Дийн извади ключовете на колата си от буркана на Анабел за домашни сладки с образа на Хелоу Кити заедно с бисквитка «Орео». — Чудно ми е как си станал такъв суперагент с това поведение.

— Изглежда, никога няма да разбереш. Ти губиш.

Робилард отхапа със здравите си бели зъби от бисквитката, ухили се развеселено и излезе от кухнята.

— До скоро, Хийтклиф — подметна през рамо.

Хийт натовари Леандро на едно такси и го изпрати у дома. Усмивката не слизаше от лицето му. Дийн и Анабел не ги свързваше абсолютно нищо, освен лудориите. Тя не беше влюбена в него. Държеше се с русокосия хубавец така, както с останалите играчи — като към големи деца. Всички приказки, които му наговори, бяха пълна измама. А ако куотърбекът бе влюбен в нея, със сигурност нямаше да си тръгне тази нощ и да я остави с друг мъж.

Тя лежеше настрани и лекото й дишане повдигаше падналата върху устните й къдрица. Хийт намери одеяло и я зави, а тя дори не помръдна. Запита се колко лошо ще е да пъхне ръка под завивката и да й свали дънките, за да спи по-удобно?

Много лошо.

Колкото и да мислеше, имаше само една причина, поради която Анабел си бе съчинила тази история с Дийн. Защото беше влюбена в клиента си и искаше да спаси гордостта си. Забавната, енергична, игрива, великолепна Анабел Грейнджър го обичаше.

Усмивката му стана още по-широка и за пръв път от месеци му стана леко и спокойно на душата. Изумително е какъв покой може да ти донесе яснотата.

Събуди го телефонен звън. Протегна се през нощната масичка и промърмори в слушалката.

— Чампиън.

Последва продължително мълчание. Той отпусна глава на възглавницата и отново се унесе.

— Хийт?

Прикри една сънена прозявка с длан.

— Да?

— Хийт?

— Фийби?

Чу сърдито изсумтяване и след това изщракване от прекъснат разговор. Агентът рязко отвори очи. Изминаха още няколко секунди, преди да осъзнае дълбочината на кашата, в която се бе накиснал. Това не беше неговата спалня и телефонът, който вдигна, не бе негов. А часът бе — погледна към часовника — едва осем сутринта.

Страхотно! Сега собственичката на «Старс» знаеше, че е прекарал нощта в дома на Анабел. Беше прецакан. Двойно прецакан, след като Фийби научи, че е скъсал с Делейни.

Вече напълно буден, Хийт се измъкна от леглото на сватовницата, което, за съжаление, тя самата не споделяше с него. Въпреки черните облаци, надвиснали над кариерата му, доброто настроение от изминалата нощ не го напускаше. Слезе долу, за да си вземе душ, после се избръсна с нейната розова самобръсначка «Жилет Дейзи». Нямаше бельо за преобличане, което означаваше, че или трябваше да си обуе боксерките от вчера, или да нахлузи джинсите на голо. Предпочете второто, после облече вчерашната риза, станала на хармоника от юмруците на Анабел.

Когато слезе на долния етаж, намери господарката на дома все още свита на кълбо на дивана, одеялото бе дръпнато до брадичката, а единият й бос крак се подаваше изпод него. Никога не се бе възхищавал особено на дамски ходила, но имаше нещо толкова трогателно в малката извивка на стъпалото й, че му се прииска да направи някои не много прилични неща. Всъщност повечето части от тялото на тази жена имаха върху него подобно въздействие, така че само това отдавна би трябвало да го наведе на определени мисли. Откъсна поглед от пръстите на крака й и се запъти към кухнята.

Снощи двамата с Дийн не си дадоха много зор с почистването и утринната светлина разкриваше остатъци от китайска храна, полепнала по плотовете. Докато кафето се вареше, Хийт грабна няколко салфетки и почисти най-голямата мръсотия. Когато отново надникна в другата стая, Анабел вече седеше на дивана. Косата й закриваше по-голямата част от лицето, виждаха се само върхът на носа и едната скула.

— Къде са ми дънките? — промърмори тя. — Няма значение. По-късно ще говорим за това.

Уви се в одеялото и се отправи към стълбите със залитаща стъпка.

Хийт се върна в кухнята и си наля кафе. Тъкмо се канеше да отпие първата глътка, когато забеляза голямата саксия с африкански теменужки, пъхната под масата. Не разбираше много от растения, но това не изглеждаше в цветущо здраве. Нямаше доказателство, че някой се е изпикал в него, но предпочете да не рискува и отнесе саксията под задната стълба.

Тъкмо привършваше с четенето на бележките на домакинята, залепени на хладилника, когато чу шумолене зад гърба си. Обърна се и получи възможността да се наслади на гледката на Анабел, влизаща с препъване в кухнята. Явно не бе стигнала до душа, но бе вдигнала косата си нагоре и си бе измила лицето. Миглите й бяха слепени от спиралата и имаха копиевидни връхчета, а страните й бяха поруменели. Изпод широката червена тениска се подаваха карирани памучни шорти. Босите й крака бяха напъхани в овехтели резедави маратонки. Изглеждаше сънена, разрошена и секси.

Хийт й подаде чаша кафе. Чак след като отпи от горещата течност, тя се втренчи намръщено в него.

— Мога ли да узная кой ми свали дънките? — попита тя с леко дрезгав глас.

— Робилард — отвърна Хийт след кратък размисъл. — Този тип е много ловък.

Анабел го изгледа свирепо.

— Не бях толкова отцепена. Добре ме опипа, докато ги сваляше.

Опитът му да изобрази искрено разкаяние се провали.

— Ръката ми се изплъзна.

Анабел се свлече върху един стол до масата.

— Сторило ли ми се е, или Делейни беше тук снощи?

— Беше тук.

— Защо не остана да помогне?

Сега предстоеше най-сложното. Хийт се престори, че търси в бюфета нещо за ядене, макар да знаеше, че там няма нищо. След като премести две кутии с консервирани домати, затвори вратичката.

— Цялата тази работа й дойде в повече.

Анабел се изправи.

— Какво искаш да кажеш?

Прекалено късно агентът осъзна, че вместо да крие африканските теменужки и да виси пред хладилника, задълбочен в четене на цитати от Опра, трябваше да измисли как да поднесе новината на сватовницата си. Може би ще е по-добре да вдигне рамене и да отложи разговора за по-късно, когато ще е напълно будна. Реши да опита.

Не се получи.

— Не разбирам. — Анабел изгледа Хийт тревожно. — Тя ми каза, че започва да харесва футбола.

— Оказа се, че не особено, когато е твърде близо и лично.

Челото й още повече се намръщи.

— Нищо, ще й помогна да го преодолее. Ще й обясня, че момчетата са страшни само ако им позволиш да ти се качат на главата.

Не биваше да се усмихва, но нали тъкмо заради това новият му план щеше да сработи много по-добре от стария? Още от самото начало Анабел го правеше щастлив, но той така се бе отплеснал в погрешната посока, че не бе разбрал какво означава това. Тази жена не беше съпругата от мечтите му. Далеч не беше идеалът му. Мечтите му бяха следствие от неувереността, комплекса за малоценност, незрелостта и грешно насочените му амбиции. Не, Анабел беше жената, с която искаше да прекара живота си… жената, която щеше да го дари с истинско щастие.

Интуицията му подсказваше, че тя надали ще приеме спокойно новината за края на връзката му с приятелката й, още повече че той не съумяваше да прикрие усмивката си.

— Работата е там, че… Между мен и Делейни всичко приключи.

Чашата й с кафе се озова с трясък върху масата. Младата жена скочи от стола.

— Не. Нищо не е приключило. Това е само препятствие по пътя.

— Опасявам се, че не е така. Снощи тя за пръв път видя какво представлява истинският ми живот и гледката съвсем не й хареса.

— Всичко ще уредя. Ще й обясня, че…

— Не, Анабел — прекъсна я той твърдо. — Това не може да се уреди. Не искам да се женя за нея.

— Ти за никоя не искаш да се жениш! — избухна тя.

— Това… не е съвсем вярно.

— Вярно е. И ми писна от това. Писна ми от теб! — Размаха ръце гневно. — Ти ме подлудяваш и повече не издържам. Уволнен си, господин Чампиън. Този път аз те уволнявам.

Хийт не очакваше такива яростни упреци. Трябваше да действа по-предпазливо.

— Аз съм клиент — припомни й. — Не можеш да ме уволниш.

Очите й с цвят на мед го пронизваха изпепеляващо.

— Току-що го направих.

— В своя защита мога да изтъкна, че бях изпълнен с най-добри намерения. — Бръкна в джоба си и извади бижутерската кутийка. — Бях решил снощи да й предложа. Вечеряхме в «Чарли Тротър». Храната бе отлична, настроението — чудесно, а аз носех пръстена. Но точно когато се готвех да й го връча… ти ми позвъня.

Млъкна и я остави сама да си направи изводите, с което тя, като всяка жена, се справи достатъчно бързо.

— О, боже! Пак аз съм виновна за всичко.