Добрият агент винаги умее да прехвърля другиму вината, но като я видя толкова съкрушена, се принуди да й каже истината.

— Проблемът не беше твоето обаждане. През цялата вечер се канех да й дам пръстена, но все не можех да го извадя от джоба. Това не ти ли подсказва нещо?

Като пое вината върху себе си, той отново подпали фитила на гнева й.

— За теб никоя не е подходяща! Кълна се, че ще намериш недостатък дори и на Богородица. — Грабна кутийката от ръката му, отвори я и присви устни. — Това ли е най-доброто, което успя да намериш? Ти си мултимилионер!

— Именно! — Не се нуждаеше от друго доказателство, че Анабел Грейнджър е от жените, които се срещат една на милион. — Не разбираш ли? Тя обича всичко да е изискано. Щеше да се смути, ако бях избрал някой по-голям диамант. Мразя този пръстен. Можеш да си представиш как щяха да реагират момчетата, като видят това жалко камъче на пръста на съпругата ми.

Тя хлопна капачето на кутийката и я тикна в дланта му.

— Въпреки това си уволнен.

— Разбирам.

Той пъхна кутийката в джоба си, допи кафето и тръгна към вратата.

— Мисля, че ще е по-добре и за двама ни, ако се сбогуваме още сега.

Надяваше се, че треперенето в гласа й не е само плод на въображението му.

— Така ли си решила?

Изкушението да потуши гнева й с целувка беше почти неустоимо, но колкото и да беше съблазняващо краткотрайното удовлетворение, трябваше да мисли за бъдещето. Затова само се усмихна и си тръгна.

Навън свежият утринен въздух ухаеше на есен. Хийт пое дълбоко дъх и с лека стъпка се отправи към колата. Изминалата вечер с футболистите му бе отворила очите за това, което отдавна трябваше да проумее.

Анабел Грейнджър бе неговата идеална половинка.

21.

От деня, в който Анабел прекрачи прага на офиса на Хийт, животът й се бе превърнал във виенско колело, въртящо се с тройна скорост. Извисяваше се до върха, оставаше там за няколко блажени секунди, а после с главозамайваща скорост политаше към дъното. Докато се приготвяше за вечерята по случай рождения си ден, си казваше, че се радва, задето го е уволнила. Той беше луд. Дори още по-лошо — подлудяваше и нея. Поне тази вечер нямаше да има време да мисли за него. Ще се постарае семейството й да види в какво се бе превърнала. Вече не беше неудачница или черната овца в семейството, а почти успяла, трийсет и две годишна бизнес дама, която не се нуждае от ничий съвет или съжаление. «Идеалната половинка» може и да не беше кандидат за класацията на «Форбс» с петстотинте най-богати компании, но поне вече започваше да носи печалби.

Затвори капачката на гланца за устни, излезе от банята, прекоси коридора и влезе в стаята на Нана, за да се огледа във високото огледало. Допадна й това, което видя. Коктейлната рокля с дълги ръкави и трапецовиден силует беше истинско разточителство, но не съжаляваше за нито един похарчен цент. Откриващото раменете деколте правеше шията й да изглежда по-дълга и грациозна и в същото време подчертаваше лицето и косата й. Можеше да избере рокля в традиционния черен цвят, но вместо това се спря на прасковено. Хареса й драматичния ефект от контраста между нежния пастелен цвят и червената й коса, която, както никога, се държеше прилично. Обрамчваше лицето й като пухкав облак, сред който проблясваха изящните златни висулки на обиците. Високите кремави сандали прибавяха още няколко сантиметра към ръста й, но щеше да изглежда още по-внушително с достоен кавалер, който да я държи под ръка.

— Ще имаш кавалер за вечерта?

От удивлението, прозвучало в гласа на Кейт, по време на закуската в хотела на родителите й, още я болеше, но Анабел се бе въздържала от язвителен коментар. Въпреки че относителната младост на Дийн можеше да й изиграе лоша шега, семейство Грейнджър бяха футболни запалянковци. С изключение на Кандейси, всички от години следяха успехите на «Старс» и младата жена се надяваше, че славата на куотърбека ще компенсира младостта и диамантените му обици.

Погледна за последен път отражението си в огледалото. Кандейси щеше да бъде в тоалет на «Макс Мара», но какво от това. Снаха й беше плиткоумна комплексарка и снобка, драпаща със зъби и нотки по социалната стълбица. На Анабел й се искаше Дъг да беше довел Джеймисън вместо съпругата си, но племенникът й бе останал в Калифорния с бавачката си. Погледна часовника. Звездният й кавалер щеше да дойде да я вземе след двайсет минути. Преди Дийн да се съгласи да я придружи тази вечер, се наложи да му обещае до края на живота си да изпълнява всяко негово желание, но си струваше. Докато се спускаше по стълбата, изведнъж й стана криво. Имаше нещо жалко в това, една трийсет и две годишна жена все още да се опитва да заслужи одобрението на семейството си. Може би като стане на четирийсет, ще придобие достатъчно самочувствие. А може би не. Трябваше да признае, че имаше причини да се съмнява. Последния път когато беше със семейството си, те й бяха устроили истинска засада.

— Имаш такъв потенциал, скъпа — беше казала Кейт на Бъдни вечер над чашата си с яйчен пунш на верандата в дома им в Нейпълс. — Обичаме те твърде много, за да стоим и безучастно да гледаме как го пропиляваш.

— Няма нищо лошо в това да си неудачница, когато си на двайсет и една — бе се включил и Дъг, — но ако на трийсет години нямаш сериозна кариера, вече си пълна загубенячка.

— Дъг е прав — пригласяше му доктор Адам. — Не можем винаги да се грижим за теб. Трябва да работиш упорито и сериозно за кариерата си.

— Поне си помисли как начинът ти на живот се отразява на цялото семейство — бе обобщила Кандейси, след като пресуши четвъртата си чаша с яйчен пунш.

Дори баща й се бе присъединил към общия хор:

— Вземи няколко урока по голф. Няма по-добро място от голф игрището за създаване на нужните връзки.

«Партито» тази вечер щеше да се състои в тузарския «Мейфеър Клъб», където майка й бе запазила отделен салон. Анабел искаше да покани членовете на читателския клуб, за да има поне някаква подкрепа, но Кейт настоя да бъдат «само семейството». Новата приятелка на Адам и мистериозното гадже на Анабел бяха единствените изключения.

Тя надникна навън, за да провери температурата. Беше хладно, наближаваше Хелоуин, но не беше толкова студено, че да загрози роклята си с някое от старите си сака. Закрачи из стаята. След петнайсет минути Дийн щеше да дойде да я вземе. Най-сетне роднините й щяха да се уверят, че не е пълна неудачница. Изглеждаше страхотно, щеше да я придружава суперсекси мъж в ролята на нейно гадже и «Идеалната половинка» вече бе поела по пътя на успеха. Само ако Хийт…

Опитваше се с все сили да не се терзае за собственото си нещастие. Не бе разговаряла с него от купона миналия уикенд, а и той явно уважаваше желанието й да я остави на спокойствие. Успя да устои на изкушението да му позвъни, за да му благодари за кашоните с деликатеси и скъп алкохол, които бе изпратил, за да попълни запасите в опустошения й килер. Защо обаче бе включил в доставката една саксия с африкански теменужки, си оставаше пълна загадка.

Колкото и да беше болезнено, Анабел осъзнаваше, че Хийт е емоционална инвестиция, която не й беше по джоба. От месеци се стараеше да се убеди, че чувствата й към него са по-скоро физическо привличане, нагон, отколкото любов, но не беше истина. Обичаше го заради толкова много качества, че им бе изгубила бройката: почтеност, чувство за хумор, умение да я разбира… Ала психическите му задръжки имаха дълбоки корени и му бяха нанесли непоправими вреди. Хийт беше способен на абсолютна вярност, на пълна отдаденост, можеше да й бъде опора и утеха, но Анабел не вярваше, че е способен да я обича. Затова трябваше да го изхвърли от живота си.

Телефонът иззвъня. Ако се обаждаше Дийн, за да отмени срещата в последната минута, никога нямаше да му го прости. Хукна към кабинета и грабна слушалката, преди да се включи телефонният секретар.

— Ало?

— Не се обаждам по работа, а по личен въпрос — каза Хийт, — така че не затваряй. Трябва да поговорим.

Сърцето й запърха само като чу гласа му.

— О, не, не трябва.

— Ти ме уволни — продължи той спокойно. — Уважавам това. Повече не си моя сватовница. Но ние все още сме приятели и в интерес на нашето приятелство трябва да обсъдим страница тринайсета.

— Страница тринайсета?

— Ти ме обвини, че съм високомерен. Винаги съм имал самочувствие, но се обаждам, за да ти кажа, че вече не е така. След като разгледах тези снимки… Скъпа, ако това е идеалът ти за мъж, не мисля, че някой от нас ще задоволи изискванията ти.

Стомахът й се сви от лошо предчувствие. Имаше усещането, че много добре разбира какво има предвид той, и приседна отмаляло на ръба на бюрото.

— Не знам за какво говориш.

— Кой да предположи, че еластичният силикон може да се предлага в такава богата цветова гама?

Каталогът със секс играчки. Беше го взел преди месеци и Анабел напълно бе забравила за него.

— Повечето от тези продукти, изглежда, са хипоалергенни — обясняваше Хийт. — Предполагам, че това е добре. Някои са с батерии, други — без. Сигурно е въпрос на предпочитание. Гледам, че има един с ремъци. А този е много ексцентричен. И… мамка му! За този пише, че може да се слага в съдомиялната машина. Колкото и да изглежда интересен… съжалявам, но трябва да призная, че има нещо твърде отблъскващо в цялата работа.

Трябваше да затвори, но той толкова много й липсваше.

— Шон Палмър, ти ли си? Ако не престанеш с тези мръсотии, ще кажа на майка ти.

Но Хийт не се хвана.

— В началото на страница четиринайсета… Този модел се предлага с някаква помпа. Подгънала си ъгълчето, значи, е привлякъл вниманието ти.

Беше напълно сигурна, че не е подгъвала никакви ъгълчета, но знае ли човек?

— А какво ще кажеш за този с вакуумния смукач? Позволи ми да те предупредя, скъпа. Ако залепиш нещо такова към прозореца в спалнята си или, по дяволите, към арматурното табло на колата си, може да привлечеш нежелано внимание. — Тя се усмихна. — Кажи ми само още нещо, Анабел, и затварям. — В гласа му се прокраднаха по-нежни, интимни нотки, които я накараха да потръпне. — Защо жена като теб се интересува от изкуствени играчки, когато истинските вършат много по-добра работа?

Докато се опитваше да измисли подходящ отговор, той затвори. Пое няколко пъти дълбоко въздух, но не се успокои. Колкото и да се опитваше да бъде твърда и да не се поддава, само щом чуеше гласа му, и се разтапяше. И тъкмо заради това не биваше да си позволява подобни разговори.

На вратата се позвъни. Слава богу, Дийн е подранил. Анабел рипна и притисна длани към страните си, за да се успокои. Надяна усмивка на лицето си и отвори предната врата.

На прага стоеше Хийт.

— Честит рожден ден!

Пъхна мобилния в джоба си, захвърли каталога на верандата и докосна устните й с нежна бърза целувка, на която тя едва се сдържа да не отвърне.

— Какво правиш тук?

— Изглеждаш прекрасно. Повече от прекрасно. За съжаление, подаръкът ти ще пристигне чак утре, но не искам да си мислиш, че съм забравил.

— Какъв подарък? Няма значение. — Вместо да разтвори ръце за прегръдка, тя прегради пътя му. — Дийн ще ме вземе след десет минути. Сега не мога да говоря с теб.

Той я отмести, за да влезе вътре.

— Боя се, че Робилард е болен. Аз ще заема мястото му. Харесва ми роклята ти.

— Какви ги приказваш? Говорих с него преди три часа и беше напълно здрав.

— Тези стомашни вируси те нападат изневиделица.

— Глупости! Какво си му направил?

— Не бях аз, а Тъкър. Не зная защо, но той настоя да гледат тази вечер заедно записа от мача. Между нас да си остане, но приятелчето ти Кевин понякога може да бъде истински гадняр. — Зарови нос във врата й, точно зад златните висулки. — По дяволите, ухаеш божествено!

Сърцето й отброи няколко учестени удара, преди да се застави да се отдръпне.

— Моли знае ли за това?

— Не съвсем. За нещастие, Моли мина на тъмната страна заедно със сестра си. Тези жени се отнасят прекалено закрилнически към теб. А всъщност би трябвало да се притесняват за мен. Не проумявам как още не са разбрали, че ти прекрасно можеш да се грижиш за себе си.

Харесваше й, че той я разбира толкова добре, но при все това нямаше намерение да се поддава на мазния му чар на спортен агент.

— Не желая да ходя на партито за рождения си ден с теб. Доколкото семейството ми е осведомено, ти все още си мой клиент, затова ще им се стори малко странно. Освен това искам да се появя с Дийн. Той наистина ще ги впечатли.

— И смяташ, че аз няма?

Тя огледа тъмносивия костюм, навярно от «Армани», дизайнерската вратовръзка и невероятния часовник от бяло злато «Филип Патек». Роднините й направо ще се търкулнат по гръб и ще го молят да ги почеше по коремчетата.