Хийт знаеше, че я е хванал натясно. Не й убягна лукавата му усмивка.

— О, добре — промърмори кисело. — Но те предупреждавам, че братята ми са най-ограничените, себелюбиви и надути сноби, които някога си срещал. — Вдигна безсилно ръце. — Защо ли си правя труда? Ще ги харесаш от пръв поглед.

Те също го харесаха. Шокираните им изражения, когато Анабел влезе в частния салон на «Мейфеър Клъб», облицован с орехова ламперия, с Хийт под ръка, надминаха и най-смелите й фантазии. Първо провериха дали той не носи обувки с високи токове, после мислено оцениха гардероба му. Още преди да бъдат представени един на друг, той беше един от тях — признат член на клуба на преуспелите.

— Мамо, татко, това е Хийт Чампиън и зная какво си мислите. И на мен също ми звучи измислено, но не е. Истинското му име е италианско — Кампионе, ала трябва да признаете, че Чампиън е по-добро от маркетингова гледна точка.

— Не е «по-добро», а най-доброто от маркетингова гледна точка — кимна Кейт одобрително.

Любимата й гравирана широка златна гривна иззвъня до старата гривна с висулки на баба й. В същото време тя стрелна дъщеря си с изпитателен поглед, който Анабел предпочете да се престори, че не забелязва. Още не бе измислила как да им обясни защо мъжът, за когото те знаеха, че е най-важният й клиент, й кавалерства на семейната вечеря.

Тази вечер Кейт бе облечена в трикотажен костюм от «Сейнт Джон» с цвят на шампанско, идеално подхождащ на пепеляворусата й коса, която, откакто Анабел помнеше, майка й подстригваше в прическа тип «паж», като актрисата от миналия век Джена Роуландс. Баща й беше с любимия си тъмносин блейзър, бяла риза и сива вратовръзка, в същия цвят като това, което бе останало от някога къдравата му коса. Навремето тя беше огненочервена, като тази на дъщеря му. На ревера му бе забодена значка във формата на американското знаме. Когато го прегърна, Анабел вдъхна познатия аромат: крем за бръснене «Брут», препарат за чистене на петна и лекия мирис на хирургически дезинфектант.

Хийт се здрависа подред с родителите й.

— Кейт, Чет, за мен е удоволствие.

Анабел се бе срещнала с родителите си на закуска, но братята й бяха долетели преди няколко часа и сега тя размени прегръдки с тях. Дъг и Адам бяха наследили русата коса и сините очи от майка им, но за щастие, не и склонността й да трупа тлъстини на кръста. Тази вечер изглеждаха особено красиви, истинско въплъщение на цветущото здраве и успеха.

— Дъг, ти си финансист, нали? — В очите на агента се четеше искрено уважение. — Чух, че си станал вицепрезидент на «Рейнолдс и Пийт». Много впечатляващо. И, Адам… най-добрият кардиохирург в Сейнт Луис. За мен е голяма чест.

Братята й останаха силно поласкани и се започна дружеско потупване по раменете.

— Четох за теб в пресата…

— Изградил си си впечатляваща репутация…

— Списъкът ти с клиенти е наистина удивителен.

Снаха й използваше парфюм с уханието на препарат против насекоми, затова Анабел я прегърна последна. Прекалено загоряла, агресивно гримирана и отблъскващо кльощава, Кандейси беше с къса черна рокля, без презрамки, за да демонстрира загорелите си рамене и стройните си крака. Диамантените й обици бяха големи почти колкото обиците на Шон Палмър, но Анабел смяташе, че тази жена прилича на кобила.

Хийт срази Кандейси с двете си безотказни оръжия — сексапилна усмивка и убийствена искреност.

— Брей, Дъг, как може такъв грозник като теб да забърше такава красавица?

Братът на Анабел, който отлично съзнаваше колко е неотразим, се засмя. Съпругата му отметна кокетно червеникавокестенявите си екстеншъни.

— Въпросът по-скоро е… Как девойка като сестра ми е убедила мъж като теб да се присъедини към нашето малко семейно тържество?

Анабел мило се усмихна.

— Обещах му, че след това ще му позволя да ме завърже и да ме нашляпа.

Хийт искрено се забавляваше, но Кейт изсумтя възмутено.

— Анабел, не всички тук са запознати с ексцентричното ти чувство за хумор.

Дъщеря й подмина недоволството й и насочи вниманието си към непознатото лице сред присъстващите — последното завоевание на Адам. Както и предишните, включително и бившата му съпруга, и сегашната му приятелка се отличаваше със стройна фигура, привлекателни правилни черти на лицето, къси тъмнокестеняви коси и пълна липса на чар. Достатъчно беше само да погледне тези тънки устни, незнаещи що е усмивка, за да разбере, че брат й отново си е избрал робот в женски облик.

— Това е доктор Лусил Менгър — представи я Адам и я прегърна покровителствено през раменете. — Нашият нов и много талантлив патолог.

Прекрасен избор на професия, Луси. Не е нужно да се тревожиш за маниерите си край болничното легло.

Хийт я озари с мегаватовата си усмивка.

— Май само ние двамата сме чуждите тук, така че е по-добре да се сплотим. Нищо чудно тези хора да се окажат серийни убийци.

Родителите и братята й се разсмяха, но Лусил изглеждаше озадачена. Най-сетне загря.

— О, това е шега.

Анабел стрелна с поглед Кейт, но майка й само повдигна леко вежди. Раздразнението на младата жена се засили. Брат й имаше голям опит в избора на такива «умници», напълно лишени от чувство за хумор, но дали някой се намесваше в личния му живот, позволявайки си да раздава съвети и оценки? Не. Никой не го правеше. Всичко това бе запазено единствено за нея самата.

Хийт наведе глава с изражението на виновен, разкайващ се пакостник.

— Боя се, че шегата ми се оказа неуместна.

Лусил си отдъхна, че вината не е нейна.

Кейт винаги запазваше частния салон на втория етаж на «Мейфеър Клъб» за сбирките на семейство Грейнджър в Чикаго. Обзаведено в стила на английска провинциална къща, с дръжки на вратите от полиран месинг, завеси и дамаска от кретон, помещението разполагаше с уютен кът край красивите еркерни прозорци с изглед към Делауер Плейс. Всички се настаниха там за коктейлите и раздаването на подаръците. Дъг и Кандейси я изненадаха с талон за всички процедури в местния салон за красота. Веднага стана ясно чия е идеята за този избор. Адам й подари нов дивиди плейър с колекция от видеозаписи на фитнес програми. Много ти благодаря, братко. Анабел разопакова подаръка на родителите си и откри скъп тъмносин костюм, с който нямаше да позволи да я видят дори мъртва в канавката, но не можеше да го върне, защото Кейт го бе поръчала от любимия си бутик в Сейнт Луис за бизнес дами и управителят несъмнено щеше да я уведоми за това кощунство.

— С напредването на годините всяка жена се нуждае от делови костюм — оповести майка й.

Хийт изви леко устни.

— Аз също имам подарък за рожденичката. За съжаление, няма да е готов до понеделник.

Кандейси настоя за подробности, но той отказа да сподели повече. А Кейт повече не можеше да сдържа любопитството си защо агентът е тук.

— Никога не сме имали нещо против Анабел да идва сама, макар че тя твърди, че това винаги я кара да се чувства като петото колело на каруцата. Като неин клиент ти със сигурност не си длъжен да я придружаваш, но… Е, трябва да кажа, че всички се радваме, че си с нас…?

Завърши изречението с подчертана въпросителна интонация. Анабел се надяваше, че Хийт някак си ще отхвърли предположението на майка й, че е дошъл от съжаление, но той продължи с пълни шепи да пръска чара си.

— Удоволствието е мое. Нямах търпение да се запозная с всички вас. Анабел ми е разказвала невероятни истории за кариерата ти на банкер, Кейт. Ти си истински образец за подражание за жените, които мечтаят да се издигнат в професията.

Кейт направо се разтопи.

— Не зная дали съм чак такъв еталон, но бих казала, че някога за жените беше много по-трудно да пробият в деловия свят, отколкото сега. Постоянно повтарям на Анабел, че е голяма късметлийка. В наши дни единствените препятствия по пътя към успеха за една жена са тези, които тя сама си поставя.

Уф!

— Очевидно си я научила на много неща — угоднически отбеляза Хийт. — Удивително е какъв успех постигна тя за толкова кратко време. Сигурно много се гордееш с нея.

Кейт се втренчи подозрително в него, за да види дали се шегува. Кандейси се изкиска ехидно. Анабел всъщност не мразеше снаха си, но нямаше да застане начело на кандидатите за нейни донори, ако ненадейно се окажеше, че има нужда от бъбрек.

Майка й се пресегна през облегалката на стола и потупа коляното й.

— Много деликатно се изрази, Хийт. Дъщеря ми винаги е била волна птичка. Тази вечер си много красива, скъпа, макар че доста е жалко, че не са имали този модел в черно.

Анабел въздъхна. Чампиън се усмихна, после насочи вниманието си към Кандейси, която ловко бе успяла да се настани на кожения диван между него и съпруга си.

— Доколкото зная, двамата имате надарено малко момче.

Надарено? Единственото, което Анабел бе споделила за Джеймисън, бе умението му да привлича вниманието на всички, като се изпикае върху килима в дневната. Но кланът Грейнджър се разтопи от това безочливо ласкателство.

— Той толкова ми напомня на Дъг и Адам, когато бяха на тази възраст — засия Кейт.

Имали са същите малки мъжки «атрибути»?

— Ние му провеждаме тестове — обясни Дъг. — Не искаме да се отегчава в училище.

— Той обожава науките за природата. — Един кичур от екстеншъните на Кандейси се бе залепил за намазаната й с гланц устна, но тя, изглежда, не го забелязваше. — Учим го как да рециклира отпадъците.

— Удивително е колко добра координация има за тригодишен — вметна Адам. — Ще стане спортист.

Кейт направо щеше да се пръсне от майчинска гордост.

— Дъг и Адам бяха плувци. Анабел също.

— И дъщеря ми плува — призна Кейт и затъкна кичур руса коса зад ухото си. — Но за съжаление, не прояви такъв ентусиазъм като братята си.

В превод: никога не е печелила медали.

— Аз просто плувах за удоволствие — промърмори тя, но никой не й обърна внимание, защото баща й реши да вземе участие в разговора.

— Ще отрежа края на дръжката на седмия си стик с желязна глава за Джеймисън. Никога не е рано за едно момче да започне да играе голф.

Кандейси се впусна във възхвала на академичните постижения на сина си, а господин Очарование винаги намираше точните отговори. Кейт погледна с любов синовете си.

— И Дъг, и Адам можеха да четат още на четири. Не само отделни думи, но и цели изречения. Боя се, че на Анабел й беше нужно малко по-дълго време. Не че възприемаше бавно — съвсем не — но й беше трудно да стои дълго на едно място.

И все още й бе трудно.

— Незначителното разсейване не е чак толкова лошо — вметна тя, почувствала необходимост да се намеси. — Осигурява ти по-широк кръг от интереси.

Всички се вторачиха в нея, дори и Хийт. Какво пък, напълно разбираемо. За по-малко от половин час бе напуснал лагера на неудачниците и се бе настанил при преуспелите умници.

Мъчението продължи и при сервирането на ордьоврите и всички заеха местата си край масата, застлана с бяла ленена покривка, украсена с розови рози и сребърни свещници.

— И така, картофче, кога ще дойдеш в Сейнт Луис, за да разгледаш новото кардиологично крило? — Адам седеше до нея, а приятелката му се бе настанила от другата му страна. — Много забавна история, Лусил. Последния път когато Анабел ме посети в болницата, някой бе оставил кофа с вода в коридора. Както обикновено, сестра ми бърбореше оживено и затова не я видя. И… пльок!

Всички прихнаха дружно, сякаш не бяха чували историята поне двайсетина пъти.

— Помните ли купона преди последната година в колежа? — изсумтя Дъг. — Разбъркахме остатъците от всички питиета и предизвикахме картофчето да изпие противната смес. Боже, мислех, че никога няма да спре да повръща.

— Да, наистина много славни спомени — промърмори Анабел и пресуши чашата си.

За щастие, семейната инквизиция реши, че ще е по-интересно да се прехвърли на Чампиън, и спря да я изтезава. Дъг пожела да узнае дали Хийт е мислил да открие клон на бизнеса си в Ел Ей. Адам се осведоми дали има партньори. Баща й го попита дали играе голф. Всички единодушно се съгласиха, че тайните на успеха се крият в упорития труд, ясните цели и мощния замах. Когато се заеха с основното блюдо, за Анабел нямаше съмнение, че между роднините й и кавалера й е разцъфнала взаимна любов.

Но Кейт явно продължаваше да се терзае от мисълта какво го бе накарало да придружи дъщеря й на тазвечерната сбирка.

— Хийт, разкажи ни как върви търсенето на съпруга. Доколкото разбрах, си наел две брачни агенции.

Анабел реши, че е време да внесе яснота в ситуацията.

— Вече е една. Аз го уволних.

Братята й се разсмяха, но майка й я изгледа свирепо над остатъците от ролето си.

— Анабел, ти наистина имаш най-странното чувство за хумор.