Едно секси котенце, с което Хийт бе преспал два пъти, преди да навлезе в периода на подготовка за женитбата, се отправи към него, поклащайки бедра. Косите й се стелеха по раменете, а зърната й, като презрели череши, опъваха до скъсване тънкото й късо потниче.

— Правя едно проучване. Ако през остатъка от живота си трябва да се задоволиш само с един вид секс, какъв би избрал? Засега гласуването е три към едно в полза на оралния.

— Какво ще кажете да гласувам просто за хетеросексуалния?

И трите жени се разсмяха оглушително, сякаш никога не бяха чували нещо по-забавно. Няма що, явно беше царят на комиците.

Публиката се разгорещи и няколко от жените, танцуващи на дансинга, се затичаха към фонтаните, на които «Уотъруъркс» дължеше името си. Оскъдните им дрехи полепнаха по телата им, подчертавайки всички извивки. Навремето, когато пристигна в този град, Хийт обичаше клубовете, шумната музика, алкохола, красивите жени и разюздания секс, но след като премина трийсетте, започна да се пресища от всичко това. Но колкото и да му бе втръснало, подобни щури развлечения оставаха част от бизнеса и той наистина не можеше да си спомни, откога не се бе озовавал сам в леглото в приличен час.

— Хийт, приятелю!

Щом видя Шон Палмър, лицето на спортния агент грейна в усмивка. Новият играч от отбора на «Чикаго Беърс» бе привлекателен младеж, висок и мускулест, с квадратна челюст и закачливи кафяви очи. Мъжете си размениха едно от десетината твърде сложни ръкостискания, които Хийт бе усвоил до съвършенство през годините.

— Как се чувства нашият Питон тази вечер? — попита Шон.

— Не се оплаквам.

Хийт бе положил много усилия, за да вербува този защитник от Охайо. И когато Шон игра блестящо в мачовете от първите квалификации през април, агентът изпита дълбока радост и удовлетворение, че трудът му не е бил напразно. Палмър произлизаше от почтено семейство и не жалеше силите си, за да тренира съвестно. Хийт имаше намерението да направи всичко възможно, за да държи младия футболист далеч от всякакви неприятности. Той направи знак на жените, че иска да остане сам.

Шон се намръщи разочаровано, но само за кратко. Както и всички останали в клуба, и той изгаряше от желание да говори за Робилард.

— Защо не целуваш мършавия бял задник на Дийн като всички останали?

— Целувам задници само насаме.

— Робилард не е глупак. Няма да бърза да си намери нов агент.

— Не го обвинявам. Очаква го страхотно бъдеще.

— Искаш ли да му кажа някоя добра дума за теб?

— Разбира се.

Хийт прикри усмивката си. Звездният играч не би дал и пукната пара за препоръките на някакъв новак. Робилард се съобразяваше единствено с мнението на Кевин Тъкър, но дори и това не беше много сигурно. Дийн едновременно боготвореше и ненавиждаше Кевин, задето последния сезон не бе получил никаква контузия, което означаваше, че заместникът му ще остане на резервната скамейка още една година.

— Вярно ли е това, което дочух, че си решил да се откажеш от жените? Всички дами тази вечер говорят само за това. Чувстват се изоставени, схващаш ли?

Не виждаше защо да се хаби да обяснява на един двайсетгодишен хлапак с джобове, натъпкани с наскоро отпечатани стодоларови банкноти, че няма смисъл вечно да търчиш подир жените.

— Бях много зает.

— Прекалено зает за някое котенце?

Шон изглеждаше толкова искрено потресен, че Хийт се разсмя. Но трябваше да признае, че хлапакът имаше известно право. Тук, накъдето и да погледнеш, от деколтетата надничаха пищни гърди, а миниатюрните тесни полички обхващаха сочни, сладки дупета. Но той искаше повече от секс. Искаше първата награда. Някоя изискана красавица, елегантна и мила. Родена със сребърна лъжичка в уста. Идеалната жена, гъвкава и стройна, с изваяно лице, неговото тихо пристанище сред бурите на живота. Винаги готова да го подкрепи, която ще омекотява буйния му нрав. Такава жена най-сетне ще го накара да почувства, че е постигнал всичко, за което е мечтал. Освен да играе за «Далас Каубойс».

Усмихна се на момчешката си фантазия, от която трябваше да се откаже заедно с мечтите всяка нощ да спи с нова порнозвезда. Постъпи в университета на щата Илинойс, защото там предлагаха стипендии за спортисти. През четирите години игра в най-добрия футболен отбор на университета. Но в последния курс се примири с факта, че никога няма да бъде изключителен играч и за професионалистите завинаги ще остане треторазреден любител. Ала дори и тогава вярваше неотклонно, че трябва да бъде най-добрият в избраната от него професия, затова насочи мечтите си в друга посока. Получи най-високите оценки на кандидатстудентските изпити за Юридическия факултет, а един влиятелен мъж, бивш възпитаник на университета в Илинойс, задейства политическите си връзки, за да го вкара в «Харвард». Хийт се научи да използва мозъка си, придобития на улицата опит бързо да се ориентира, както и умението да се приспособява към всякакво общество: в студентското общежитие, съблекалнята или на палубата на частна яхта.

И макар да не криеше провинциалните си корени — дори се хвалеше с тях, когато му бе изгодно — не позволяваше на никой да види колко много мръсотия все още беше полепнала по тях. Носеше маркови дрехи, караше най-скъпите и мощни коли, живееше в най-престижните квартали. Познаваше хубавите вина, макар че рядко ги пиеше; разбираше от изящни изкуства, при все че не ги харесваше; не се нуждаеше от наръчник по етикеция, за да познае вилицата за риба.

— Зная какъв ти е проблемът — обяви Шон и очите му заблестяха лукаво. — Тукашните пиленца не са достатъчно класни за господина от Бръшляновата лига*. Вие, тузарите, си припадате по дами с големи декоративни монограми, татуирани върху задниците им.

[* Наричана още Айви лига — спортна организация на американски висши училища от североизточната част на САЩ, включваща «Харвард», «Принстън», «Йейл», «Корнел», «Браун», «Дартмут», Пенсилванския и Колумбийския университет. — Бел.ред.]

— Да, за да подхождат на голямото декоративно «X» от «Харвард», татуирано на моя.

Шон избухна в смях, а жените тутакси се върнаха отново при тях, за да узнаят повода за веселбата. Ако това се бе случило преди няколко години, Хийт щеше да се наслади на хищническата им чувственост. Жените му налитаха още откакто беше невръстно хлапе. Когато беше на тринайсет, една от приятелките на баща му го завлече в леглото. Сега знаеше, че това се нарича развращаване на малолетен, но тогава нищо не разбираше, бе много паникьосан от чувство за вина и повърна от страх, че старият ще разбере. Поредният гаден епизод от едно детство, пълно с такива.

Постара се да остави зад гърба си онова детство, а и последните останки щяха да изчезнат, когато си намереше подходящата съпруга. Или когато Порша Пауърс му я намереше. След като прекара няколко години в безплодно търсене, Хийт проумя, че жената на мечтите му няма да се мотае по клубовете и баровете за спортисти, където той киснеше през така нареченото време за разпускане. Но все пак никога нямаше да му хрумне да потърси услугите на агенция за запознанства, ако не бе попаднал на хвалебствена статия за Порша Пауърс в списание «Чикаго». Впечатляващите й връзки и дългият списък на постиженията й бяха именно това, от което се нуждаеше.

За разлика от Анабел Грейнджър. Като безмилостен професионалист, той трудно се размекваше и не можеше да бъде заблуден, но имаше нещо трогателно в отчаяната й настойчивост. Припомни си ужасния й жълт костюм, големите очи с цвят на мед, поруменелите заоблени бузи и облака червена коса. Приличаше на изпаднала от чувала на Дядо Коледа по време на лудешко препускане с шейната.

Не биваше да споделя пред Кевин, че е решил да си търси съпруга, но откъде да знае, че жена му Моли има приятелка, занимаваща се с брачен бизнес? Но нищо. Трябваше само да изтърпи обещаната среща, след което Анабел Грейнджър и жалкият й опит щяха да останат в историята.

Малко след един през нощта Дийн Робилард най-после благоволи да се приближи към Хийт. Въпреки слабото осветление, младежът така и не свали черните си очила «Оукли», но бе съблякъл спортното си сако. Бялата му копринена тениска без ръкави подчертаваше най-впечатляващото във фигурата му — яките широки рамене, неосквернени от хирургическа намеса. Дийн приседна на високия бар стол до този на спортния агент и протегна единия си крак, обут в светлокафяв ботуш, за който Хийт бе чул жените да коментират, че е от колекцията на Долче и Габана.

— Е, Чампиън, твой ред е да ми се подмазваш.

Хийт подпря лакът на барплота.

— Моите съболезнования за загубата ти. Макгрудър беше добър агент.

— Мразеше те и в червата.

— Както и аз него, но при все това беше много добър агент. Останаха малко като него — сви рамене Хийт, докато оглеждаше внимателно куотърбека. — По дяволите, Робилард, ти да не си се изрусил?

— Направих си светли кичури. Харесва ли?

— Ако се разкрасиш още малко, ще взема да те поканя на среща.

— Ще трябва да се наредиш на опашката — подсмихна се футболистът. И двамата знаеха, че това не се отнасяше до срещата. — Харесвам те, Чампиън — заяви Робилард, — затова ще говоря направо. Вече си вън от играта. Трябва да съм пълен глупак, за да подпиша с агент, който оглавява черния списък на Фийби Кейлбоу.

— Единствената причина да присъствам в този списък е скъперничеството на Фийби. — Не бе напълно вярно, но сега не му беше времето да задълбава в сложните си отношения със собственичката на «Чикаго Старс». — На Фийби никак не й допада, че не пълзя на колене пред нея, и за разлика от останалите, не я слушам като кутренце. Защо не попиташ Кевин има ли основания да се оплаква от мен?

— Може и да няма, но за разлика от мен, на него му провървя, като се ожени за сестрата на шефката, така че ситуацията с Тъкър е малко по-друга. Истината е, че и аз вече успях да раздразня госпожа Кейлбоу, макар че нямам представа какво съм сторил, и не искам окончателно да изпортя всичко, като те наема.

Обтегнатите отношения на спортния агент с Фийби Кейлбоу отново му пречеха да постигне целта си. Независимо колко се стараеше да се помири с нея, той продължаваше да си плаща заради старите грешки. Но не издаде с нищо огорчението си, а само сви рамене.

— Изборът е твой.

— Всички агенти сте кръвопийци — оплака се горчиво Дийн. — Вземате два или три процента от парите, изкарани с толкова зор, и за какво? Заради малко бумащина. Голяма работа, няма що. Колко дни си се потил на игрището сутрин и следобед?

— Е, не колкото теб, това е дяволски сигурно, но бях твърде зает, за да си вземам изпитите с отличен, докато учех договорно право.

Робилард се засмя и Хийт отвърна на усмивката му.

— И за да няма недоразумения… Когато става въпрос за тлъстите заплати, които осигурявам на клиентите си, повярвай ми, вземам дяволски повече от три процента.

Куотърбекът дори не мигна.

— Братята Загорски ми гарантират, че ще ме уредят за рекламно лице на «Найки». Ти можеш ли да ми го обещаеш?

— Никога не обещавам нещо, което не е сигурно. — Хийт отпи от бирата си. — Не мамя клиентите си или поне не за нещо важно. Нито крада от тях, нито ги лъжа, нито ги злепоставям зад гърба им. В този бизнес няма агент, който да работи по-добре от мен. Нито един. Това е всичко, което мога да ти предложа. — Изправи се, извади дебела пачка, защипана с щипка, и остави една стодоларова банкнота на бара. — Ако искаш да говориш с мен, знаеш къде да ме намериш.

* * *

Като се прибра у дома късно вечерта, Хийт извади една изпомачкана стара покана от чекмеджето на скрина. Пазеше я там, за да му напомня за болката, която бе изпитал преди години, когато за пръв път я отвори. Тогава беше на двайсет и три.

«Сърдечно ви каним на сватбата на

ДЖУЛИ ЕЙМС ШЕЛТЪН и ХИЙТ Д. ЧАМПИЪН

и на сребърната сватба на

ВИКТОРИЯ и ДЪГЛАС ПИЪРС ШЕЛТЪН III

и на златната сватба на

МИЛДРЕД и ДЪГЛАС ПИЪРС ШЕЛТЪН II

В деня на свети Валентин, 18 ч.

В имението ни в Ист Хамптън, Ню Йорк»

Организаторът на сватбените тържества погрешно бе изпратил покана и на самия него, без да се усети, че той е младоженецът. Тогава Хийт за пръв път осъзна, че неговата сватба е само едно от винтчетата в добре смазаната семейна машина. И всичките му надежди се изпариха само за миг. Знаеше си, че беше прекалено хубаво, за да е истина. Как можеше Джули Шелтън да се влюби в младеж, който чистеше септичните ями, за да плаща обучението си в Юридическия факултет?

— Не виждам защо си толкова разстроен? — бе се учудила Джули, когато бе споделил съмненията си с нея. — Това е просто съвпадение на датите. Трябва да си щастлив, че така стриктно почитаме традициите си. Сватбата в деня на свети Валентин носи късмет в нашето семейство.