— Мисля, че си се побъркал, Джиф. Това е прозорецът, нали? Няма никаква Джеси.

— Сигурно ни е чула да говорим и се е изпарила. Да, трябва да е минала през задната порта на градината, която излиза на Шари Стрийт. Хващам бас на каквото поискаш, че там я е чакал вързан кон.

— Е, вече няма как да го докажеш. Тя е изчезнала. Чудя се обаче защо все пак хлапачката е била тук, ако изобщо е била.

Гласовете постепенно заглъхнаха и Джеси отново започна да диша. Ако Джеймс беше излязъл през проклетата задна порта, щеше да види Бенджи, привързан за един шубрак точно до нея. Тя потрепери, след като само за миг си представи цялото унижение, ако я бяха разкрили. Не трябваше да прави това втори път.

Изтича приведена до портата и се измъкна навън.

Джеймс стоеше край голямата остъклена врата на балкона.

— Боже мой — каза той на себе си, докато палеше пура. — Джиф беше прав. Но какво е правила тя тук?

Той се зачуди дали е била поканена. Сигурно. Но и за миг дори не можеше да си я представи с нещо друго, освен с опърпани панталони и с онези нейни развлечени ризи и палта. Не, тя не би могла да приеме покапа, която изисква от всяка жена да е истинска дама. Загаси угарката с крак, обърна се изведнъж и се отправи към конюшните.



— Това шосе има нужда от малко ремонт, не мислиш ли, Джеси? Ето, Лайлак4 например се е препъвала тук поне десетина пъти.

Тя едва не падна от Бенджи, толкова се стресна. Сигурно беше яздил в тревата встрани от пътя.

— Джеймс! О, Боже, какво правиш тук?

— Видях те и тръгнах след теб. Не повярвах на Джиф, когато ми каза, че те забелязал със залепен нос на прозореца да ни наблюдаваш. После излязох на балкона и те видях, че се измъкваш през задната порта. Защо беше там, Джеси?

— Не съм била.

Тя не каза нищо повече. Когато той се метна на седлото на своя кон, Джеси вече я нямаше. Но тя яздеше дванадесетгодишния Бенджи, добродушен и бавен, затова само след няколко минути Лайлак вече препускаше редом до нея. Джеймс се приведе и отбеляза:

— Още малко, и шапката ти ще хвръкне. Ама то пък, нали косата ти е винаги сплъстена, нищо чудно и да я задържи.

Тя не го погледна, само бързо притисна длан върху главата си.

— Всъщност тази мекица ми прилича на някоя от старите шапки на Ослоу. Може би той ти я е подарил, след като вече е станала толкова стара и жалка, че се е отказал да я носи.

Тя светкавично се извърна към него и ако устните й в този момент можеха да се навият на фунийка, сигурно щеше да го направи. Изглеждаше по-вбесена дори от Джеймс през онази сутрин, когато Гранд Мастър беше захапал неговото рамо вместо кобилата, на която трябваше да се метне.

— Върви по дяволите! Не съм длъжна да разговарям с теб, Джеймс. Махай се!

Бенджи забави ход. Джеймс знаеше, че Джеси няма да юрне бедното старо добиче по пътя. Скоро и двамата вече крачеха с нормален ритъм, но Бенджи леко се задъхваше. Лайлак тръсна глава и изпръхтя.

— Кобилата ти се държи точно като теб — отбеляза Джеси, вторачила поглед точно между ушите на Бенджи. — Противна и припряна. От Англия ли си я докарал?

— Да не би да не харесваш английския ми акцент? — попита той, като провличаше всяка дума с възможно най-високомерното британско произношение, което можеше да постигне.

— Звучиш като педераст.

Джеймс рязко дръпна юздите на Лайлак и кобилата се отмести встрани:

— Какво каза?

— Добре ме чу какво казах.

— Откъде, по дяволите, знаеш тази дума. Никоя жена не я произнася, още по-малко пък знае какво означава тя.

Джеси бавно се обърна и го изгледа. Луната беше точно зад нея, очертавайки старата й шапка и сплъстените й червенокоси кичури, които висяха от двете страни на лицето й.

— Аз не съм глупачка. Просто чета много — бавно произнесе тя.

— Въпросът тогава е, какво четеш?

— Всичко. А в случая съм съгласна, че педераст съвсем определено е дума, подходяща за мъже.

Джеймс се плесна с ръка по челото:

— Направо не мога да повярвам! Наближава полунощ. Ние сме в Балтимор, което означава, че може да ни завали всеки момент, и ти знаеш какво е педераст. Не, по-лошо дори, нарече мен, че съм такъв.

— Наистина звучиш като такъв, когато говориш с тоя идиотски акцент. Правиш го, за да изглеждаш по-важен, за да се различаваш от нас, колониалните заселници. За да ни караш всички да се чувстваме по-долу от тебе. И защо? Защото братовчед ти бил някакъв проклет английски граф. Искаш всички да забравят, че и ти самият си половин колонизатор. Ти си измамник, Джеймс.

Искаше й се да шибне Бенджи и да препусне с него в галоп, но знаеше, че не може да го направи.

— Измамник ли? Ами ти, хлапачко? Ти, с твоите мъжки дрехи, с косата ти на вещица, която се влачи надолу по гърба ти. Приличаш на някой от ония хулигани, които мятат камъни по прозорците горе, във Фелс Нойнт. Не, ти не си дори и измамница. Може би баща ти те е сбъркал. Ти си жена само защото тялото ти веднъж месечно те подсеща за това. — Той не обърна внимание на нейното изръмжаване. — Та значи, я ми обясни какво правеше тази вечер на празненството на сестра ми?

Тя беше така безмълвна, както тъмните облаци над главите им.

— Е? Не можеш ли да си отвориш устата? Толкова ли е възмутително онова, което трябва да чуя?

Тя потрепна и той продължи да я тормози:

— Мога да се обзаложа, че знам за какво си била там. Разглеждала си всички мъже. Сигурно си се опитвала да откриеш някой с ръст, близък до твоя, за да можеш да се намъкнеш в дома му и да откраднеш част от дрехите му. Само милостивият Бог знае, че майка ти никога няма да разреши да си купуваш мъжки дрехи. Този път познах, нали, Джеси?

Беше я притиснал натясно. Тя се бе клела пред себе си, че никога няма да му позволи да я разобличи, но той успя. Винаги успяваше, когато си го поставеше за цел.

Джеси рязко се извъртя на седлото и му изкрещя:

— Исках да видя тебе, да те вземат дяволите, Джеймс Уиндам!

В този момент тя трепереше, защото знаеше, че току-що беше разкрила себе си за пълно унищожение. Чувстваше се гола и беззащитна. Зачака удара. Времето сякаш беше спряло.

Ударът не дойде. Вместо това Джеймс каза:

— Ама че странна работа, хлапе. Защо си искала да видиш мен? Дали защото Гленда е хвърлила око на бедната ми мъжка същност и ти си пожелала да се увериш, че съм достатъчно добър за нея? Че няма да я бия, ако се оженя за нея? О, да видяла си ме да зяпам ония нейни гърди, дето ги излага на показ при всеки удобен случай, и си искала да се увериш, че ще успея да се въздържа?

Джеси го зяпна с отворена уста. Той не я зарови в калта със своите подигравки, а я нарани много повече, отколкото изобщо можеше да си представи. Джеймс просото беше мъж, това е. Мъж, и поради това толкова слабоумен, колкото кучето на майка й, Прити Бой5, което насаме тя наричаше Малоумчо.

Тя продължи да го зяпа втренчено, затова Джеймс се смръщи и каза:

— Е? Гленда е причината, нали?

— Да — хладно отвърна тя. — Да, точно така. Аз се връщам у дома, Джеймс. Няма нужда да ме изпращаш по-нататък. Лека нощ.

С едно цъкване на език тя подкара Бенджи напред. За нейно облекчение Джеймс не я последва. Искаше й се да се обърне, но си наложи да не го прави.



Докато яздеше Лайлак към конефермата „Маратон“, Джеймс се чудеше защо изобщо се забърква в тази каша. Сестра му щеше да бъде много недоволна, че си беше тръгнал толкова рано. Джиф щеше да го ръчка в ребрата и да го дразни по най-противния и лукав начин, гложден от мисълта дали не беше излизал да се срещне с някоя по-специална персона. Като Кони Максуел например, която не беше сред присъстващите тази вечер. Джеймс трябваше да му каже още преди това, че синът на Кони си беше дошъл от Харвард, поради което и двамата щяха да почакат, докато Дани се върне на училище.

Една дъждовна капка го перна по носа. Проклятие! Той сръчка Лайлак да побърза, а тя много повече мразеше да я вали, отколкото да си напряга силите, затова се втурна като вихър към конюшнята си.

Ако Джеси беше загрижена дали от него ще стане добър съпруг за сестра й, значи и другите смятаха, че той й отделя доста специално внимание. Но той никога не го беше правил, по дяволите! Определено не харесваше Гленда. Тя го изнервяше, защото дясната й ръка шаваше по него винаги, когато танцуваха. Дразнеше го и с нейния вперен надолу поглед, и с вечните й приказки да види красивата Англия. Дали през пролетта, дали през лятото, или дори през зимата, това нямаше никакво значение за Гленда. Минутите, през които я бе слушал как рецитира стихове, се бяха оказали най-болезнените и живота му. Тръпки го побиваха при мисълта, че можеше пак да му се наложи да седи тихо и да я слуша как свири на арфа.

Когато наближи къщата, Джеймс беше прогизнал до кости, в лошо настроение и със смътния страх, че Гленда Уорфийлд беше вече по петите му, готова да се нахвърли срещу всеки, който му се противопостави за каквото и да било.

Посрещнаха го адски шум и врява.

Ослоу и десетина от момчетата, които помагаха в конюшнята, се въртяха из огромния двор, забравили за дъжда, и очевидно очакваха него. Старата Бес се щураше наоколо, размахвайки голям черен тиган. Томас стоеше и ред отворената врата, с внушителен вид, кръстосал ръце на гърдите си. Под прикритието на предния навес стърчеше, адски сърдит, Алън Белмонд. Някой беше откраднал Суийт Сузи от ливадата до конюшнята, докато Джеймс е бил на празненството в Попълтън.

„Чуден финал на цялата ми вечер“, помисли си Джеймс, наобиколен от крещящите си помощници и яростно ругаещия Алън Белмонд.

ПЕТА ГЛАВА

Шапката на Джеси, много стар подарък от нейния баща, пазеше добре лицето й от дъжда, но останалата част от тялото й бързо стана по-мокро и подгизна повече и от мъха под водопада на Езекия.

Яздейки с приведена глава, с две трети от своето тяло Джеси се чувстваше нещастна, а с останалата една трета — вбесена. Все едно, да върви по дяволите този Джеймс!

Но да върви по дяволите за какво? Какво й беше направил? Нищо, и тъкмо заради това тя го проклетисваше.

Когато чу цвиленето и тропота от копитата на няколко коня, идващи към нея, младата жена дръпна юздите и спря Бенджи.

„Наближава полунощ. Кой освен мене може да е навън в това окаяно време?“

Тогава чу мъжки гласове. Те се препираха, ругаеха дъжда, ругаеха, че са изпортили съдружниците си, ругаеха кобилата, която тормозеше коня, яхнат от някой си Били.

Въпросният Били крещеше:

— Тая гнусна проклета кобила още е разгонена! Да пукнеш дано, ма’ни се веднага от мойто бедно дърто момче! Той е прекалено стар за так’виз кат’ тебе, а и твойта кръв освен т’ва е синя, не си обикновена и петниста кат’ моя дърт юнак те тука.

Каква беше тая проклета кобила?

— Затвори си плювалника, Били! — изкрещя му в отговор другият мъж. — Дръпни по-яко напред, щото и ние с тебе го загазихме. Само ги погледни, и на двамата им се иска да се натиснат те тука, баш на пъто, в целийо тоя дъжд. Ама че мръсни копелета.

Джеси чу силно цвилене на кон, после мъжът, Били, изрева още по-силно. Тя чу влажно и глухо тупване. Конят му сигурно го беше хвърлил, за да се добере до кобилата.

Тя тихо цъкна на Бенджи да продължи напред, като същевременно го дърпаше встрани по затревения край на пътя. Стигна до един завой и веднага го накара да спре.

Там стоеше Суийт Сузи и хапеше един кон, чийто ездач седеше по средата на пътя, мокър и кален, и цветисто ругаеше. Конят — обикновеният кон, който принадлежеше на Били — услужливо се опитваше да й се качи.

Ако Джеси не беше разбрала, че тези мъже са откраднали Суийт Сузи от фермата на Джеймс и че навярно бяха много опасни, тя щеше да се изсмее при вида на Суийт Сузи и коня на Били, които се хапеха взаимно и въртяха очите си, а мокрите им гриви се развяваха, когато се вдигаха един срещу друг под проливния дъжд.

Другият мъж се опитваше да дръпне коня от Суийт Сузи, като в същото време крещеше на Били да си вдигне задника, за да му помогне. Но не му провървя много. Конят на Били изглеждаше непреклонен в намерението си да се качи върху Суийт Сузи. А и кобилката изглеждаше твърдо решена да постигне същата цел.

Джеси осъзна, че това беше нейният шанс. Повече никога нямаше да й се удаде подобна възможност. Тя нададе пронизителен писък, подкара Бенджи в бесен галоп и го насочи право между двата коня, като едва не отнесе Били, отчаяно мъчещ се да излази на четири крака встрани от пътя й. Конят на Били се откъсна от другия мъж, прескочи една канавка и се втурна през полето край пътя. Джеси грабна поводите на Суийт Сузи и забоде пети в хълбоците на Бенджи.

Той изпръхтя и се втурна напред. На Суийт Сузи това й хареса и тя сама изпръхтя, след което ритна нагоре със задните си крака и се впусна да догони Бенджи.

Джеси чу как мъжете зад нея се разкрещяха да им върне коня, нарекоха я „крадец“ и тя се разсмя на глас.