Сесили фон Зигесар

Така ми харесва

(книга пета от поредицата " Интригантката")

„Никоя клюка не замира напълно, ако много хора я огласят: тя също е дар Божи.“

Хезиод

800 г. пр.Хр.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Благодаря на всички до един, че дойдохте на моя купон миналата седмица. Щях да пиша по-рано, но честно казано, ми отне доста време да се съвзема. Осъзнавам, че беше малко щуро да правя купон в понеделник вечер, но не тръгна ли седмицата малко по-бързо след това? Обзалагам се, че все още се опитвате да отгатнете дали бях онова кльощаво русо момиче в смарагдовозелени „Джими Чу“1 или пък високото момче в черно, с изумителни сапфиреносини изкуствени мигли. А и беше много мило да ми донесете подаръци — особено очарователното кафеникаво пуделче, — след като дори не знаехте коя съм аз! Истината е, че аз обичам да се представям като жената загадка, така че засега ще продължа да пазя самоличността си в тайна, колкото и дразнещо да е това. Гледайте на това като на разсейване от безкрайните дни, прекарани в очакване да разберем дали сме приети в колеж, или като на един развлекателен пъзел, който трябва да наредите, докато понасяте стреса и скуката през тези горчиви мартенски седмици.

Не че наистина имаме нужда от разсейване. Има доста неща, с които да се забавляваме — например, великолепно ушити дрехи, огромни апартаменти на Горен Ийст Сайд с персонал, разнообразни провинциални къщи и ваканционни местенца, кредитни карти без лимит, красиви диаманти, готини коли (въпреки че повечето от нас все още нямат шофьорска книжка) и всеотдайни родители, които ни позволяват да си правим абсолютно всичко, което искаме, стига да не излагаме семейството. Плюс това пролетната ваканция наближава, което означава много свободно време да се заловим за работа.



Наблюдения

С се разхожда по Медисън авеню, рисува мустаци на лицето си в онези великолепни рекламни брошури за новия парфюм на „Ле Бест“, „Сълзите на Серена“. Б е в „Сигърсън Морисън“ на улица „Принс“ и задоволява каприза си по обувките. Н изхвърля пазарска чанта, пълна с хартии за свиване на цигари, канабис, приспособления за пушене, лули и запалки в едно кошче за отпадъци на Източна 86-та улица. Д пуши цигара на перона на метрото на 72-ра и „Бродуей“ късно вечерта, като предизвиква пътните полицаи да го арестуват и така да му предоставят материал за неговите творби. Дж, с новата си най-добра приятелка Е и гаджето си Л, се мотаят в района на художествената галерия „Челси“, хубаво издокарани и прекалено изтънчени за група деветокласници. Чакайте, мисля, че той всъщност е в десети клас. Момент, някой въобще знае ли нещо за това момче? В и огромната й сестра стоварват боклукчийски торби на тротоара пред кооперацията, в която живеят, в Уилямсбърг. Дали това е пролетно почистване? Или може би мъртвото тяло на Д, нарязано на парчета? Ъъъ! Съжалявам, това беше гадно.



Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Бясна съм, че никога няма да кажеш коя си! Защото наистина ми се иска да се видим лично. Кой знае, може би аз вече съм те виждал! Мисля, че дотук си потвърдила главно, че си ученичка от по-горните класове, която учи в „Констънс“, нали?

Любопитко


О: Скъпи Любопитко,

Няма да избързвам да ти давам домашния си адрес за момента, а сега ми кажи в кой клас си. Ако си достатъчно умен и си дошъл на моя купон, може би си ме видял, въпреки че обикновено съм заобиколена от моите доверени приятели.

Така че наистина е трудно да ме зърнеш. Остани си любопитен. В крайна сметка може и да ме откриеш някой ден.

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Готина ли си, защото ако не си, ще ти е доста трудно, когато всички разберат коя си. Например, ако кажат: „Тя беше просто едно ревниво, грозно момиченце!“.

Остроумко


О: Скъпи Остроумко,

Та ти дори няма да узнаеш значението на думата готин, докато не ме срещнеш, което най-вероятно никога няма да се случи.

Интригантката



А сега за онова нещо, което тайничко измъчва не един от нас…

Да отидем ли девствени в колежа, или не?

Дали правим нещо по въпроса с момче, което познаваме от години? Или се опитваме да се отървем от това бреме през пролетната ваканция? Или през лятото? Или пък пускаме корени в стаите си в общежитието, дръзки, но невинни, и готови да изгубим девствеността си с първия спортист в училище, който каже: „Хей, ела насам?“ Може би просто трябва да слушаме повече нашите майки и по-големи сестри и „да чакаме, докато му дойде времето“, каквото и да означава това. Разбира се, някои от нас, момичетата, отдавна не се интересуват от този проблем, тъй като са избрали да прекарат годините си в колежа, фокусирайки вниманието си върху по-важни неща като геологията и Фройд. Но не. Ако погледнем реално на нещата дори и вече да не си девствена, веднага щом стъпиш в колежа, ще ти се прииска да го направиш.

А това е добре.

Отново благодаря на всички за подаръците! Прегръдки и целувки!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Няма по-хубаво място от вкъщи

— На кой остров каза, че ще ходим? — Блеър Уолдорф попита майка си. Елинор Уолдорф Роуз беше седнала на ръба на леглото на Блеър и наблюдаваше как дъщеря й се приготвя за училище, докато обсъждаха пролетната ваканция.

— Оаху, скъпа. Мислех, че знаеш. Ще ходим на онзи курорт на Северния бряг, за да могат момчетата да се научат да сърфират.

Елинор сложи ръце на почти седеммесечното си коремче и се смръщи на стените с кремав цвят, като че ли се опитваше да усети предпочитанията на бебето за тапетите. Тя трябваше да роди през юни, а Блеър щеше да влезе в колеж скоро след това. Днес Елинор и нейният декоратор щяха да обсъждат план как да превърнат стаята на Блеър в детска за едно малко момиченце.

— Но аз вече съм била в Оаху — Блеър заплака драматично. Тя знаеше отпреди седмици, че щяха да ходят на Хавайските острови за пролетната ваканция, но досега не се беше сетила да попита къде точно. Блъсна чекмеджето на тоалетката от махагоново дърво, при което то се затвори и тя застана пред издълженото огледало на гърба на вратата на гардероба й и започна да се конти. Късо подстриганата й кестенява коса беше леко разрошена; дълбокото деколте на кашмирената й блуза слизаше доста надолу, загатвайки цепката на бюста, но без да я притеснява това, че може да бъде върната вкъщи от госпожа М, директорката, за това, че се е облякла като проститутка. Тюркоазните й обувки от „Сигърсън Морисън“ изглеждаха толкова невероятно на босите й крака, че тя реши да не обува чорапогащник, въпреки че март бе необичайно студен и щеше да измръзне цялата. — Искам да отида на някое ново място — добави тя, цупейки се в огледалото, като междувременно слагаше втори слой блясък за устни „Шанел“.

— Знам, захарче. — Майка й стана от леглото и приклекна да провери един на пръв поглед наистина опасен електрически ключ в края на дюшемето, близо до прозореца. Веднъж да приключеха с боядисването и тя щеше да повика техник да обезопаси цялата къща. — Но ти никога не си била на Северния бряг. Арън казва, че там са най-добрите условия за сърф.

За учудване на Блеър майка й носеше бежов памучен анцуг с думата juicy2 на дупето.

Ей, нещо май не е наред?!

— Да не би вече да не съществувам? — ядоса се Блеър. Тя измъкна от гардероба бебешко синята си кожена чантичка „Диор“ и напъха всичките си училищни пособия в нея. — Първо ме гониш от стаята ми, а сега нямам думата къде да отидем на почивка?

— Момчетата в момента купуват някои сърф пособия за нашето пътуване. Би могла да хвърлиш едно око в компютъра на Арън. Виж дали има нещо, което искаш — отговори майка й разсеяно. Тя беше застанала на четири крака на земята и лазеше из стаята, проверявайки за други опасности, които можеха да бъдат открити от бебетата. — Знаеш, че възнамерявах да боядисаме стаята в прасковен цвят, който става за момиченце, но да не бие към розово? Но сега мисля, че може би зеленикавожълто би било още по-хубаво. Като цикория.

Блеър си имаше достатъчно проблеми. Тя не искаше да ходи на Северния бряг в Оаху, не проявяваше интерес да си купува сърф оборудване, нито пък искаше да обсъжда цветови гами за глупавата детска стая, още повече, че не издържаше повече да гледа думата juicy на дебелото дупе на бременната си майка. С последно пръскане от любимия си парфюм „Марк Джейкъбс“ тя тръгна за училище, без дори да каже „довиждане“.

— Ей, Блеър, ела за минута! — нейният седемнадесетгодишен доведен брат извика от стаята си, докато тя вървеше с тежки стъпки.

Блеър спря и подаде глава в стаята. Арън и нейният дванадесетгодишен брат Тайлър седяха братски зад бюрото на стол от естествена кожа и поръчваха сърф екипировка онлайн с кредитната карта на Сайръс Роуз. Тайлър беше на крачка от решението да си направи сплъстени кичури точно като на Арън и изглеждаше като че ли има гнусна гъба с косми на главата си. Блеър едва успя да повярва, че това е стаята, в която трябваше да се премести, докато не отиде в колеж. Тревата на Арън беше разпиляна по цялото легло, а по килима в морскозелено бяха разхвърлени обложки от реге албуми, бутилки от бира и мръсните му дрехи. Стаята наистина вонеше на неговите цигари с канабис и на онези гнусни соеви и пикантни неща, които винаги ядеше — сурови.

— Какъв размер носиш? — попита Арън. — Може да ти поръчаме тениска за сърф. Тя предпазва дъската от ожулване.

— Имат хубави цветове — добави Тайлър ентусиазирано. — Неоновозелено и други.

Като че ли Блеър можеше да бъде видяна в неоновозелено, камо ли в неоновозелена тениска за сърф.

Тя усети как долната й устна потрепери от ужас и непреодолима тъга. И ето защо, беше 7.45 сутринта, а тя вече беше на път да се разплаче.

— Открих ги! — Грозноватият й втори баща, Сайръс Роуз, гръмко извика иззад нея. Той се заклати от спалнята надолу по коридора, облечен в червен копринен халат, препасан съвсем хлабаво. Щръкналите му посивели мустаци се нуждаеха от подстригване, а пълното му лице беше зачервено и мазно. Той развя чифт огромни оранжеви плувки към Блеър. По тях имаше малки сини рибки и щяха да отиват много на всеки, освен на него. — Обожавам ги. Момчетата ще ми поръчат и тениска за сърф, която да им отива! — щастливо каза той.

Идеята да прекара Великденската ваканция, гледайки как Сайръс се прави на глупак на дъската за сърф с оранжевите си плувки и тениска за сърф в същия цвят, беше достатъчна да накара Блеър да се разплаче истински. Тя се промъкна надолу към хола през фоайето, дръпна палтото си от закачалката и побърза да се срещне с най-добрата си приятелка. Надяваше се Серена да измисли нещо, каквото и да е, за да я развесели.

Като че ли това въобще беше възможно.

С има гениална идея

Серена ван дер Удсен отпи от кафето си и погледна навъсено надолу към Пето авеню от мястото си на стълбите на музея на изкуствата „Метрополитън“. Буйната й светлоруса коса изпълваше качулката на бялото й палто от кашмир, препасано с колан, и падаше по раменете й. И ето я отново от едната страна на автобус М102 — рекламата за „Сълзите на Серена“. Тя не се притесняваше за това как изглежда на снимката. Харесваше й начинът, по който студеният вятър бе повдигнал лятната й рокля между коленете, с тен от Сейнт Бартс и как, въпреки че беше само по сандали и лятна рокля насред Сентръл парк през февруари, малките пъпчици от студа, които бяха навсякъде по ръцете и краката й, бяха внимателно заличени. Тя дори харесваше това, че беше без червило, така че перфектно оформените й устни изглеждаха някак напукани и подути като от удар. Единствено сълзите в огромните й сини очи я смущаваха. Разбира се, именно заради тях от „Ле Бест“ бяха решили да нарекат новия си аромат „Сълзите на Серена“, но истинската причина да плаче на снимката беше, че това бе денят, в който — не, мигът, в който — Арън Роуз (за когото тя бе напълно убедена, че беше влюбен в нея поне за седмица) беше скъсал с нея. А това, което наистина я тревожеше, това, което я караше да плаче постоянно, бе фактът, че след като вече бяха разделени, тя нямаше кого да обича и никой не я обичаше.