Не че не се влюбваше почти във всяко момче, което срещнеше, и не бе обичана безкрайно от всяко момче на света — беше почти невъзможно да не се влюбят. Но тя желаеше някой, който да я обсипва с внимание по начин, по който едно наистина влюбено момче може. Като онази любов, истинската любов, която тя никога не бе изживявала.

Чувствайки се нетипично мрачна и меланхолична, тя извади една цигара от измачканата си кадифена чанта „Кашарел“ и я запали само за да я гледа как гори.

— Чувствам се ужасно точно като времето — измърмори тя, но после се насили да се усмихне при вида на най-добрата си приятелка, Блеър, която изкачваше стълбите към нея. Тя взе другата чаша, която беше купила, стана и й я подаде. — Готини обувки — отбеляза Серена, възхищавайки се на най-новата покупка на Блеър.

— Можеш да ги вземеш, ако искаш — предложи щедро Блеър, — но ще те убия, ако разсипеш нещо върху тях. — Тя дръпна Серена за ръкава и каза: — Хайде, че ще закъснеем.

Двете момичета тръгнаха бавно надолу по стълбите и се запътиха към училище по Пето авеню, пиейки кафето си по пътя. Студеният вятър, който брулеше оголените клони на дърветата в Сентръл парк, ги караше да затреперят от студ.

— Господи, какъв студ — изсъска Блеър. Тя пъхна свободната си ръка в джоба на бялото кашмирено палто на Серена, както само една много добра приятелка може да направи. — И така — започна тя. Беше преодоляла сълзите, но гласът й все още трепереше. — Не стига, че майка ми обикаля и си вре носа навсякъде, но и декораторът ще идва днес да преобрази стаята ми в бебешки център в нюанси на цикория и тем подобни!

Изведнъж жаждата на Серена за истинска любов й се стори тривиална. Родителите й не се бяха развели, защото баща й беше хомосексуалист; майка й не беше бременна жена на средна възраст; доведеният й брат не беше правил секс първо с нея, а после и с най-добрата й приятелка, след което ги бе зарязал и двете и на последно място — не я принуждаваха да се премести от стаята си. Но не само, че още не бе изгубила девствеността си на великолепната седемнадесетгодишна възраст, но и беше целунала интервюиращия в „Йейл“ и така почти не изгуби девствеността си с него, което напълно щеше да провали плановете й да влезе в колеж. Всъщност, когато реално си помисли за тези неща, животът й бе просто розов в сравнение с този на Блеър.

— Но ти ще заемеш стаята на Арън, нали? А тя току-що беше пребоядисана за него — супер, а?

— Е, да, ако харесваш пердета от листа канабис и обзавеждане в еко-стил — изсмя се Блеър. — Освен това — добави тя, — Арън е глупак. Да ходим в Оаху за пролетната ваканция беше изцяло негова идея.

Серена не смяташе, че в Оаху е толкова зле, но не искаше да се противопоставя на Блеър, когато е в лошо настроение, и така да рискува очите й да изскочат от яд. Двете момичета прекосиха 86-та улица на разстояние от светофара, бутайки се една друга, докато тичаха, за да се предпазят да не ги сгази едно такси. Когато стигнаха тротоара, Серена изведнъж се спря, а огромните й сини очи блеснаха развълнувано.

— Хей, защо не се преместиш при мен?!

Блеър се наведе, за да прегърне голите си прасци.

— Може ли да продължим да вървим? — попита тя нацупено.

— Можеш да живееш в стаята на Ерик — продължи Серена възбудено. — И в крайна сметка можеш да отпишеш Оаху и да дойдеш с нас да караме ски в Сън Вали!

Блеър стана и духна кафето си, вглеждайки се в приятелката си през парата. Откакто Серена се беше върнала от пансиона, Блеър я беше намразила напълно, но някак си наистина я обичаше безкрайно. Тя отпи последна глътка и изхвърли наполовина пълната чаша в едно кошче.

— Помогни ми да се преместя след училище, а?

Серена плъзна ръка по нейната и й прошепна на ухото:

— Знаеш, че ме обичаш.

Блеър се усмихна и отпусна разтревожената си глава на рамото на Серена, докато двете момичета завиваха по 93-та улица. Само на няколкостотин ярда пред тях се виждаха огромните сини кралски врати на девическо училище „Констънс Билард“. Девойчета, вързани на опашка, облечени в сиви плисирани поли, се мотаеха наоколо и разговаряха, докато двете популярни момичета приближаваха.

— Чух, че Серена е подписала дългосрочен договор като модел след онази реклама за парфюма. Значи ще доведе бебето си от Франция. Нали знаете, онова, което тя роди миналата година преди да се върне в града? Всички супермодели имат деца — изписка Райън Хофстетер.

— Аз пък чух, че тя и Блеър ще наемат апартамент в центъра и сами ще отглеждат бебето, вместо да ходят в колеж. Блеър беше решила никога да не прави секс с момчета, а Серена очевидно е правила достатъчно, за да й стигне за цял живот. Просто ги погледнете — повиши глас Лаура Салмън, — направо са си лесбийки.

— Обзалагам се, че обмислят да организират голяма феминистка кампания или нещо подобно — отбеляза Изабел Коутс.

— Да, но те няма да се чувстват толкова добре, когато родителите им един вид бъдат принудени да се отрекат от тях — добави Кати Фаркас. Първият звънец удари и подкани момичетата да влязат вътре.

— Хей — Серена и Блеър се провикнаха, като минаваха покрай групата момичета на път към входа.

— Хубави обувки! — отвърнаха в отговор Райън, Лаура, Изабел и Кати, въпреки че само тези на Блеър бяха нови. Серена носеше същите стари протрити велурени ботуши с връзки, с които ходеше от октомври. Блеър винаги беше с най-хубавите обувки и дрехи, а Серена винаги изглеждаше великолепно дори и в оръфаните си, изгорени с цигара дрехи от пансиона. Което всъщност бе друга причина, за да ги мразиш или обичаш, зависи кой си и в какво настроение си.

Единственият зелен в отбора по лакрос

— Успях!

Нейт Арчибалд завъртя стика над главата си, подхвана с него топката и технично я запрати към Чарли Дърн. Зачервените му бузи бяха целите изцапани, а златистокестенявите му къдрици бяха прилепнали от потта и по тях имаше малко суха трева от Сентръл парк. Изглеждаше по-готин дори и от най-готиния модел на „Абъркромби и Фич“3 в целия каталог. Той вдигна ризата си, за да изтрие потта, стичаща се по искрящите му очи, и дори гълъбите, кацнали на дърветата наблизо, изгукаха от удоволствие при гледката. Група момичета от по-долните класове от „Сийтън Армс“ наблюдаваше от страничната линия и хихикаше от вълнение.

— Уау, навярно доста е тренирал в затвора — промълви едно момиче.

— Чух, че родителите му ще го изпратят в Аляска, след като се дипломира, да работи в консервна фабрика за риба тон — каза нейна приятелка. — Страхуват се, че пак ще се захване с дрогата, ако отиде в колеж.

— Аз пък чух, че има един от онези проблеми със сърцето, които са наистина рядкост. И трябва да пуши марихуана, за да не получава сърдечни удари — каза друга. — Това си е супер.

Нейт им хвърли една очарователна усмивка и момичетата едновременно затвориха очи, за да не паднат назад. Господи, той беше съвършен.

Беше началото на сезона и отборите все още не си бяха избрали капитани, така че всяко момче проявяваше старание. След обикновеното им сборичкване треньорът Майкълс ги беше помолил да помятат малко. Нейт си подаваше с неговия приятел Джереми Скот Томкинсън, когато чу звъненето на телефона си изпод якетата. Той сигнализира на Джереми и се затича да вдигне.

Джорджина Спарк, приятелката на Нейт от няколко седмици, в момента се намираше в реномирана клиника за рехабилитация от наркотична и алкохолна зависимост в родния й град Гринич, Кънектикът и единственото, което й позволяваха, бе да се обажда по телефона всеки ден в определено време, но с надзирател до нея. Последния път, когато Нейт беше пропуснал обаждането й, се беше пропила, а по-късно я бяха открили на покрива на клиниката да дъвче никотинова дъвка и да диша от шишенце лакочистител, които беше откраднала от чантата на медицинската сестра.

— Задъхан си — отбеляза Джорджи престорено, когато Нейт отговори. — Мислеше ли си за мен?

— На тренировка по лакрос съм — обясни той. Треньор Майкълс се изплю на тревата точно на няколко крачки от него. — Мисля, че след малко ще приключим. Добре ли си?

Както обикновено Джорджи пренебрегна въпроса.

— Радвам се, че си толкова здрав и атлетичен и не си натъпкан с лекарства, а аз си седя в този затвор и гасна по теб. Подобно на принцеса от приказките.

Или не.

Няколко седмици по-рано ченгетата бяха спипали Нейт да купува пликче трева в Сентръл парк и той бе изпратен на амбулаторно лечение в „Брейкауей“, Гринич. Нейт беше срещнал Джорджи за пръв път на групова терапия за младежи. Една вечер, по време на ужасна буря Джорджи бе поканила Нейт да се помотаят в нейното жилище. Те се подсушаваха и тогава тя изчезна в банята да изпие предписаните й лекарства. Скоро след това тя припадна по бельо на леглото и на Нейт не му оставаше нищо друго, освен да извика хората от „Брейкауей“ да я приберат. И оттогава станаха гаджета.

Това ще да е доста объркана приказка.

— И така, обаждам се… — Джорджи каза напевно по телефона.

Съотборниците на Нейт се мотаеха около него, като вземаха якетата си и пиеха от бутилки „Гетърейд“4, които си бяха купили. Тренировката беше приключила. Треньор Майкълс изплю една храчка точно до маратонката на Нейт и му размаха показалец, скърцайки със зъби.

— По-добре да тръгвам — каза Нейт на Джорджи. — Мисля, че треньорът иска да поговорим за евентуалното ми избиране за капитан на отбора.

— Капитан Нейт — изписка тя в телефона. — Моят сладък малък капитан!

— Е, ще ти звънна по-късно, окей?

— Чакай, чакай, чакай! Просто исках да знаеш, че успях да говоря с мама да убеди онези маймуни да ме пуснат в събота, стига да съм с възрастен човек или отговорен наставник, така че в крайна сметка ще ходим в ски хижата на майка ми в Сън Вали за пролетната ти ваканция. Ще дойдеш ли?

Треньор Майкълс изръмжа нещо на Нейт и сложи ръце на старите си хълбоци. Така или иначе на Нейт не му се наложи да обмисля въпроса на Джорджи дълго време. Сън Вали звучеше къде-къде по-добре от пребоядисването на старата лодка на баща му в тяхната лятна къща в Маунт Дезърт, Мейн.

— Разбира се, че ще дойда. Определено да. Виж, сега трябва да тръгвам.

— Супер — изписка Джорджи. — Обичам те — добави тя с пресипнал глас и после затвори.

Нейт хвърли телефона върху вълненото си тъмносиньо яке „Хуго Бос“ и потри ръце енергично.

— Какво става, тренер?

Треньор Майкълс направи крачка към него, клатейки глава, като изхрачи един сопол от гърлото си.

Уф!

— Миналата година почти те направих капитан, когато Дохърти си контузи коляното — каза треньорът. Той се изплю и отново поклати глава. — И добре, че само почти те направих.

Моля!

Обнадеждената усмивка на Нейт замръкна.

— И защо мислите така?

— Защото не ставаш за капитан, Арчибалд! — изръмжа треньорът. — Погледни се, бърбориш по телефона като някой плейбой, докато останалите ти съотборници усилено тренират. И не мисли, че не знам за ареста ти за дрога. — Той издаде лек ръмжащ звук. — Ти не си лидер, Арчибалд. — Той се изплю отново и обърна гръб на Нейт, пъхна ръце в джобовете на червения си анорак „Лендс Енд“ и се отдалечи. — Ти си просто едно голямо разочарование.

— Но аз не съм пушил… — извика Нейт след него, а гласът му отекна след треньора. Небето беше адски сиво и оголените клони на дърветата издаваха подобни на стенания звуци. Нейт стоеше сам на потъмнялата мартенска трева, държеше стика си и леко потреперваше на студа. Баща му беше бивш военен капитан, така че беше привикнал да игнорира такива изпълнени с власт речи на гневни, стари, по-висшестоящи фигури. Но въпреки това бе доста възмутително, че треньор Майкълс мислеше, че единственото ненапушено момче в отбора не бе подходящо за капитан. Треньорът дори не му беше дал възможност да се защити.

Той се наведе и си взе якето. Ако сега беше напушен, щеше да се усмихне ведро на обвиненията на треньора и да запали един джойнт. Вместо това хвърли якето си на рамо, показа среден пръст на оттеглящия се треньор и закрачи през потъмнялата полянка към Пето авеню.