Нейт се беше възхитил на огромната дървена къща на два пъти, докато бяха минали покрай нея, като се чудеше кой ли живее в нея и дали хората там бяха известни или нещо такова, тъй като пред нея бяха паркирани седем еднакви черни джипа „Мерцедес“.

— Чии са тези коли? — попита я той, докато следваше Джорджи надолу по покритата със сняг алея, която водеше към внушителните, високи осем фута8 и боядисани в сребристо предни врати на къщата.

Джорджи прехапа кървавочервената си долна устна в очакване. Дори и не изглеждаше да е забелязала, че сатенените й сандали вече бяха напълно разкъсани.

— Предполагам, че някой знае, че идваме. — Масивните врати се отвориха само с леко бутване. — Мама няма доверие на ключалките — обясни Джорджи. — Тя обича приятелите й да се чувстват добре дошли дори и тя да не е тук.

— Тя не е тук? — Когато Джорджи първоначално му бе казала за пътуването и че ще бъдат с майка й, Нейт си беше представил един вид, че ще й помагат да готви вечерята и после ще гледат филми заедно, докато майка й заспи на дивана, а те се промъкнат на горния етаж да правят секс.

— Не. Тя е в Доминиканската република, Венецуела или някъде другаде. Тя винаги ходи някъде на юг през зимата.

Озоваха се в просторното фоайе на къщата. Подът беше покрит с червени глинени плочи. Големи дървени греди се кръстосваха над главите им. Фоайето водеше към огромна, леко скосена всекидневна, една от стените бе изцяло от стъкло и с изглед към планината. Над всекидневната имаше дървена платформа, откъдето се издигаше пара от гореща вана, от която едва се подаваха главите на седмината души, седящи вътре.

— О, горещата вана е пусната! — изписка Джорджи и събу сандалите си. — Който стигне последен, носи питиетата!

Нейт я остави да върви напред и се загледа в широкото, обковано с дъски стълбище към втория етаж. По стълбите имаше куп дрехи, а по перваза на прозореца на площадката бяха поставени малки кръгли черепи на диви котки.

Той прекоси всекидневната, а слънчевата светлина преминаваше през стъклото и се отразяваше в лицето му. Пред огромната каменна камина имаше постлана меча кожа.

„Сега трябваше да се забавляваме на това килимче“, помисли си той горчиво, но вместо това трябваше да излезе и да отиде да си говори с някакви непознати в горещата вана на майка й.

Имаше общо седем човека, което, от една страна, обясняваше седемте коли, въпреки че, ако им беше достатъчно комфортно да седят заедно в една вана, тогава защо не бяха дошли само с един „Мерцедес“? Джорджи вече беше във ваната, заклещена между едно хилещо се русо момче и Чък Бас. И всички те бяха голи.

— Джорджина ми каза, че си има някой специален — каза Чък и похотливо погледна Нейт. По гърдите му имаше гъсти тъмни косми. — Но не ми каза, че това е скандалният Натаниел Арчибалд!

Нейт седна на дървената пейка, заобикаляйки подвижните перила на платформата. Не му се искаше да се мокри или да се съблича гол, не и пред всичките тези момчета.

— А това е холандският олимпийски отбор по сноуборд! — каза Джорджи, като посочи със снежнобялата си ръка седемте руси момчета, които се излежаваха лениво в горещата вода. — Чък ги срещнал на пистата за сноуборд точно преди лифтовете да затворят.

— Това са Ян, Франц, Джоузеф, Конрад, Снийзи, Допи и Джан! Не са ли сладки? — попита Чък, плъзгайки се навътре, а над водата останаха да се виждат само носът и очите му. Тогава той отново се показа. — А аз съм Снежанка!

— Не, аз съм Снежанка — настоя Джорджи.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Нейт, като едва скри раздразнението си. Ако Джорджи вече беше гола в горещата вана с холандския олимпийски отбор по сноуборд, тогава къде оставаше той? Някои от тях навярно бяха хомосексуалисти, тъй като се мотаеха с Чък, но не можеше всички да са такива.

— Хей! — извика Джорджи и пръсна вода в лицето на Чък. — Спри да ми щипеш гърдите! — И тя се усмихна сладко към Нейт. — Сестрите на Чък и на майка ми са братовчедки. Или нещо подобно — обясни тя. — Изгубихме девствеността си заедно, когато бяхме в шести клас.

Нейт мушна ръцете си в джобовете на палтото си. Нямаше какво да каже, но това го накара да осъзнае колко малко всъщност познаваше Джорджи. Тя определено бе пълна с изненади, повечето от тях неприятни.

Изведнъж Джорджи излезе от водата, оставяйки мокри следи из цялата къща.

— Ще донеса шампанско! И ако не си вътре, когато се върна, ще те бутна насила!

Но Нейт нямаше намерение да влиза вътре. Вместо това той стоеше и гледаше мокрите следи към кухнята. Джорджи претърсваше кутии с шампанско в килера, който се намираше досами вратата. Нейното бяло, голо дупе хлътваше отстрани, защото беше толкова слаба, но с изключение на това беше съвършена.

— Отивам горе да разопаковам багажа — заяви Нейт, опитвайки да накара Джорджи да дойде с него, така че да може да си свали дрехите, но насаме с нея.

— Настанявай се — отвърна Джорджи, понесла по една голяма бутилка шампанско под всяка мишница.

Горе Нейт откри, че дрехите му вече бяха разгънати и подредени в гардероб от кедрово дърво в една от гостните стаи. Затова вместо да разопакова, той мина набързо из всички бани, за да се отърве от всички случайни шишенца с хапчета и други вещества, които Джорджи би могла да опита да поеме просто за забавление. Ако майка й наистина я нямаше, беше негова отговорност да се увери, че не е изпила шишенце „Найкуил“9 и подпалила къщата или нещо такова…

Веднага щом приключеше с обезопасяването на баните, щеше да се обади на Серена и Блеър в хижата. Защото ако нямаше да прекара романтична седмица с Джорджи в каране на ски и секс и ако през цялото време тя се държи толкова откачено, тогава поне можеше да се наслади на малко компания. А кой би му помогнал да забавлява по-добре своята суперактивна и побъркана, зависима от наркотици приятелка, ако не момичето, по което винаги бе изпитвал страст, и неговата порочна, но все пак красива бивша приятелка?

Б се увлича в карането на ски

Веднага щом стигнаха до хотел „Сън Вали“, Блеър легна на леглото си в тяхната стая, загледана в оголените клони на дърветата и снега, чудейки се защо, в края на краищата, не бе отишла на Хаваите. Поне можеше да хване тен.

— Чук, чук! — викна Серена на вратата на съседната стая. — Почистване на стаите!

Тя изписка развълнувано, когато брат й, с когото отдавна не се бяха виждали, отвори вратата и те се прегърнаха. Ерик беше целият потен от сауната, но той си оставаше нейният голям обожаван шишко. Нейното плюшено мече.

— Чакай, ей сега ще се преоблека — чу го да казва Блеър.

— На Блеър не й пука с какво си облечен — отвърна Серена. — Ела да й кажеш здрасти.

Тогава Блеър чу боси крака да шляпат по килима.

— Здрасти.

Тя се надигна на лакти и намигна. Ерик беше гол, с изключение на бялата кърпа, препасана около кръста. Русата му коса бе мокра и стигаше до врата му. Имаше малък белег на брадичката от падане на игрището, когато е бил на девет. С изключение на това той беше безупречен.

Блеър вече си падаше по него, след като бе прочела дневника му и бе спала с ризите му. Тя никога не си беше представяла ефекта, който той би оказал върху нея, когато се видеха лично. Неговите огромни сини очи! Неговите тъжни, но секси устни! Перфектните му гърди! Дори краката му бяха съвършени.

Изведнъж тя се раздвижи, седна и кръстоса крака, разроши коса и умишлено си придаде вид на отегчена.

— Здравей. — Блеър изпъна ръцете си над главата и изви гърба си. — Е, ходи ли вече да караш ски? — прозина се тя.

Ерик се ухили. Той беше свикнал с начина, по който влияеше на момичетата и беше готино да види приятелката на малката си сестра вече пораснала и с гърди, насочени право към него. Всъщност той не беше виждал Блеър, откакто Серена бе отишла в пансион, а той беше заминал в колеж преди две години. Винаги е била красива, но сега, със сладката й палава прическа, хубаво пропорционално малко тяло и вирната нагоре аристократична брадичка, се беше превърнала в истинско гадже.

— Снегът е невероятен сега, изглежда е валяло цяла нощ, а сега е около 15 градуса на слънце, така че може да караш ски по къси гащета. Някои момичета дори карат ски по бански. А и поддръжката на пистите е отлична.

Блеър кимна с престорено удивление. Тя беше карала ски през целия си живот, но обичаше да го прави хубаво и бавно и да не се чувства неудобно, ако падне. Беше донесла любимия си бански костюм „Ерес“ за горещата вана, но от това, което й каза Ерик, тя можеше да го носи дори и по склоновете! Серена я беше предупредила, че той е дяволски бърз скиор по неравностите, но може би ако го помолеше много учтиво, той би помислил да си почине малко от бясното спускане. Щяха да бъдат страхотна двойка, тя в нейния бански и той в неговите гащета за сърф, спускайки се грациозно надолу по планината за завист на всички.

— Мислиш ли, че утре можеш да ме разведеш наоколо? — попита тя. — Досега само веднъж съм карала ски тук.

Ерик се ухили.

— Разбира се.

Хотелската им стая беше огромна и обзаведена в старовремски стил, с тежки бежови кадифени пердета, дъбови тоалетки и нощни шкафчета, както и с достатъчно голям гардероб. Но в същото време имаше и всички модерни удоволствия: CD и DVD плейър, достъп до интернет и минибар, който Серена току-що беше открила. Седнала на пода пред отворения хладилник, тя хапваше лакомо трюфел „Годива“, подарък от хотела, и отпиваше глътка шампанско. Дали Блеър флиртуваше с Ерик?! А той отвръщаше ли й всъщност? Странно.

— Не ми обръщайте внимание — промърмори тя задъхано, докато отпиваше друга голяма глътка от минибутилката „Veuve Clicquot“. — Виж, телефонът мига. Имаме съобщения! — Тя скочи към телефона до леглото и вдигна слушалката, прослушвайки инструкциите, за да си проверят гласовата поща.

— Здрасти, аз съм Нейт. Надявам се, че сте пътували добре. Искате ли да се срещнем утре сутринта към десет и половина и да караме ски? Кажете ми, ако сте навити. А, не знам номера тук. Всъщност това място е доста откачено. Но ми звъннете на мобилния. Добре, ами доскоро.

Серена си помисли, че Нейт звучи като останал без дъх, някак странно нервен, но това може би се дължеше на напушването и тя не бе свикнала с нормалния му глас. Държеше телефона и гледаше Блеър и Ерик. Той сочеше прозореца и обясняваше нещо на Блеър за трасето по снега и кои писти се огряват от слънцето сутрин и кои — следобед. Като че ли на нея й пукаше.

Серена набра номера на мобилния на Нейт и му остави съобщение: „Напълно сме навити да караме ски утре. Въпреки че няма да съм във форма и ще трябва да спираме за топъл шоколад и цигари на всяка писта, но ако се отегчиш, винаги можеш да ни задминеш. Нямам търпение да се запозная с Джорджи. Ще се видим в подножието на «Ривър Ран» в десет и половина. Чао, Нейти.“ Тя затвори, напъха още един шоколад в устата си и после пропълзя на пода, издавайки ръмжащ звук, преди да си отвори устата и да захапе Ерик отзад по крака.

— Аууу! — изпищя Ерик.

Серена седна на бедрата си.

— Може ли да правим нещо? — попита тя. — Или сте толкова заети да разговаряте в тази скучна хотелска стая, че не искате да излезем?

Блеър погледна гневно към приятелката си от леглото и едва се сдържа да не я ритне в главата. Не можеше ли Серена просто да се разкара и да ги остави да си говорят?

Серена скочи на крака и грабна козметичната си чанта от разтворения наполовина куфар на леглото й.

— Ще си взема душ — заяви тя. — И ако след това искате да ме придружите за един коктейл, добре. Ако не, просто ще си намеря забавни, интересни хора, с които да се мотая, а вие можете да си седите тук и да гледате прогнозата за времето и да си чоплите носовете. — Тя знаеше, че звучи малко досадно, но също така си беше доста тактично от нейна страна да даде на Ерик и Блеър достатъчно време, за да го направят на леглото, докато тя се къпе, ако искаха.

Блеър опули очи. Серена изпитваше ревност, защото изведнъж Ерик прояви желание да разговаря с нея по-дълго, отколкото с малката си сестра. А Блеър не искаше да изпусне възможност като тази. Ерик и Серена можеха да се видят по всяко време.