Лео я погледна, като се изчерви отново. Взе ръката й.

— Мога ли да те целуна? Имам предвид, преди да погледнем следващата?

Ако досега не беше обръщала внимание, сега го направи.

— О! Ммм. Разбира се. — Джени отстъпи назад и почти загуби равновесие.

Лео хвана ръката й по-здраво.

— Държа те.

Джени му позволи да я придърпа към себе си и тя вдигна поглед, за да срещне неговия. Какво направиха след това, въобще не бе тайна, въпреки че тя се зачуди къде се беше научил да се целува толкова добре.

Ако само можеше да спре да мисли толкова много.

Онзи скучният, дето ще учи право, изглежда доста секси

— Да знаеш, че той наистина те харесва, щом е изминал целия този път в такава нощ — прошушна Руби на ухото на Ванеса точно преди да започне представянето на групата й Sugar Daddy в понеделник вечер.

— Той е тук само заради музиката — отвърна Ванеса саркастично.

Джорди Розенфелд стоеше на вратата на тъмния, претъпкан клуб, без дори да разкопчае зеления си анорак за ски „Колумбия“. Странно дългият му нос беше зачервен и бе протекъл от студа, а светложълтото му поло и сиво-кафявите панталони изпъкваха като диско светлини на фона на облечените в черно местни хора от Уилямсбърг.

Обикновено видът на момче като него навярно щеше да я накара да се свие, но що се отнася до това, на Ванеса не й пукаше колко жълто беше полото му. И носът му всъщност беше някак привлекателен и го отличаваше от другите, ако го погледнете от различен ъгъл. Тя стана и му помаха.

— Здравейте, госпожо Ейбрамс — поздрави той Габриела. — Как сте, господин Ейбрамс?

Родителите на Ванеса бяха облечени еднакво: с тениски с надпис Greenpeace, тесни черни гамаши, платненки „Биркенсток“ с бели чорапи във формата на фуния. Биха могли да бъдат творби в една от своите изложби.

Натюрморт с хипи особняци.

Габриела стрелна дъщеря си с поглед, който изразяваше едновременно объркване и учудване.

— Здравей, Джорди. Ванеса не ни каза, че ще идваш тази вечер.

— Може би защото исках да го запазя в тайна. — Ванеса се усмихна на Джорди някак примамливо, което всъщност си беше съвсем нормално, тъй като тя не се усмихваше много.

Джорди разкопча якето си и седна до нея.

— Завърших доклада си.

— Тогава заслужаваш питие — му каза Ванеса. Тя даде знак на бармана, като потупваше носа си и дърпаше ушите си в поредица от превземки. Sugar Daddy свиреха доста често във „Файв енд Дайм“, на практика това бе техният втори дом. Ванеса дори имаше връзка с предишния барман, който сега се бе отдал на рафтинг спускания в Нова Зеландия.

Барманът дойде да види какво иска новият приятел на Ванеса.

— Имате ли бейлис? — попита Джорди.

Арло наблюдаваше членовете на групата, които тестваха звуковата уредба. Sugar Daddy се състоеше от четири ирландски момчета с бледи лица и някак блуждаещи очи, и Руби, която викаше и твърде много си въртеше задника, въпреки че не беше главният певец.

— Да ядеш фъстъци — каза Руби тихо на микрофона си, като изпробва звука. Изключително горд, Арло се ухили.

Габриела стана и се запъти към тоалетната.

— Надявам се скоро да започнат. Арло и аз обещахме на тези приятни хора да ги чакаме в метрото, за да попеем с тях в полунощ.

Барманът донесе чаша с нещо като тъмно мляко с лед и Джорди отпи една глътка.

— Харесва ми — простичко отвърна той.

Габриела се върна от тоалетната. Беше сплела наново дългата си сива коса и я беше вдигнала нагоре с фиба в стил Хайди. Беше си сложила червило, нейната версия за грим, и си беше свалила чорапите във форма на фуния.

Светлината постепенно намаля и Руби започна да вие на микрофона и да дрънка на китарата си. После бандата избухна с едно от основните си парчета: „Канада е бъдещето“.

Джорди се огледа из претъпкания бар, а огромните му тесни ноздри направо горяха. Ванеса забеляза, че от яката на жълтото му поло стърчи етикет, на който пишеше „Произведено в Китай“.

Габриела го посочи.

— Знаеше ли, че повечето текстилни изделия, произведени в Китай, са изработени от тайландски затворници, които са били измъчвани и оставяни да гладуват?

Джорди се втренчи в нея.

— Твоята риза е направена от жертвите на масовата търговия — поучи го Габриела.

Ванеса знаеше, че в думите на майка й има частица истина, но ризата на Джорди беше достатъчно грозна, така че не беше нужно да разговарят къде е била направена.

Sugar Daddy засвириха един от популярните си дълги джазови рефрени. Руби викаше наред със звука на барабаните нещо за смотаняците в миниванове.

— Не знаеш колко разочарована бях, като чух майка ти да казва, че не рециклира — каза Габриела вяло. — Мислех си, че ти и семейството ти бихте могли да дойдете във Върмонт за малко отдих. Там е толкова чисто, може да им припомни кои са важните неща.

Джорди се усмихна учтиво.

— Ще им кажа. Но в действителност единствената причина родителите ми да не рециклират, е, че сградата, в която живеят, има пещ за горене на отпадъци и е много по-лесно да изхвърлиш всичко в шахтата. Аз обикновено карам на спагети с овче месо, с вкус на скариди и кафе, така че не трябва да рециклирам нищо.

Габриела го погледна и в погледа й се четеше тревожност.

Ванеса се ухили. Да, Джорди беше антихрист и ставаше все по-готин и по-сладък с всяка изминала минута. Тя приближи стола си малко по-близо до неговия, докато Sugar Daddy изгърмяха с едно от техните чудати парчета с множество подскоци на сцената.

Ванеса се наведе и прошушна в ухото на Джорди:

— Всеки момент ще те целуна.

Крайчецът на устните му се надигна леко и той отпи глътка бейлис.

Габриела сбута Арло по крака с палеца на своя.

— Ела да танцуваме, скъпи. Имам нужда да изпусна парата.

Но Арло беше толкова запленен от музикантите, че по ъгълчетата на устата му се стичаха лиги. Ванеса си помисли, че той изглежда като бебе, което гледа цирк за първи път.

Тя се приближи още по-близо до Джорди и надигна глава, но се наведе малко, за да избегне сблъсъка с неговия нос.

— Сега ще те целуна — прошушна тя, преди майка й да успее да измъкне Арло от мястото му.

Тогава притисна устни към неговите, усещайки ликьора и разликата между това да целува него и Дан. И се оказа някак… сладко.

Сексът е по-хубав след ски

— Сигурна ли си, че не ти е студено? — Серена попита Блеър за четвърти път. Блеър носеше само розовото си горнище на бански „Ерес“ под белия кашмирен пуловер и черни еластични панталони „Мис Сиксти“.

Това не можеше да се приеме като висша проява на вкус за планинска екипировка, но всичко зависи от представата ви за такава.

Блеър се облегна на рамото на Ерик, като направи пореден опит да притисне петата на ски обувката си в ски автоматите.

— Скъпи, няма да влезе. — Тя се усмихна сънливо, докато Ерик коленичеше, за да й помогне. Той носеше мъхесто вълнено яке „Патагония“ върху прекрасен пуловер „Аран“, ръчно плетен, и черни тесни панталони за ски спорт, които очертаваха дългите му секси бедра. Не, съвсем не й беше студено, но добре, че попита.

Серена ровеше из снега с върха на ските си, нетърпелива да се спусне по склоновете и да се отдалечи от това, което щеше да се случи между големия й брат и най-добрата й приятелка. Беше някак готино да гледаш как Ерик се преструва, че не знае, че Блеър флиртува с него. Но, от друга страна, не беше.

Серена закопча възголемия, но секси бледолилав цял ски екип „Елис“ до брадичката си и нахлупи сивата си кашмирена шапка така, че да скрие ушите й. Ако Нейт не дойдеше скоро, тя щеше да поеме към открития лифт сама. Имаше цяла планина, пълна с момчета, които само чакаха да се влюбят в начина, по който тя променяше посоките. И трябваше само да отиде там.

— Добре. — Ерик стана и извади свръхголемите си черни кожени скиорски ръкавици. — Сега как е?

Блеър се опря на щеките си и сви колене напред-назад като танцьор в дискотека.

— Ами добре — посмя да каже плахо. — Но какво ще стане, ако падна?

Ерик намести слънчевите си очила „Скот“ на носа си. Изглеждаше така, все едно е карал ски през целия сезон, въпреки че току-що беше пристигнал.

— Няма да те оставя да паднеш — обеща й той е усмивка, в която се четеше, че ще й държи ръката по време на цялото спускане из планината.

Серена ококори очи и смъкна очилата си „Смит“, готова да ги захвърли и да остави бележка на Нейт при служителя на открития лифт. Точно тогава видя златистата му шапка да се подава в далечината на снежната пътека, заедно със сноуборда му с листо от марихуана и ските на Джорджи, подпрени без усилие на силните му като строител на лодки рамене. Джорджи беше до него, с дългата си почти до кръста черна коса, която се развяваше назад като наметало. Тя носеше тъмносин гащеризон с ивици кожа от норка, който изглежда беше направен от Том Форд точно като за нея. Дори шапката и кафявите й кожени скиорски ботуши бяха украсени с кожа от норка.

— Тя е по-красива, отколкото си спомням — каза Серена тихо, но Блеър беше твърде заета да се преструва, че стомахът й не се е присвил при вида на Нейт и неговата нова приятелка, че да я чуе въобще.

Когато бяха все още твърде далече от двете момичета, Нейт вдигна ските над рамото си и той и Джорджи се запътиха към тях, без да бързат. Тогава започнаха да се спускат, като караха грациозно през снега като състезатели по фигурно пързаляне.

— Хей, радваме се да ви видим. — Нейт беше прекарал половината нощ да гледа как голата Джорджи и холандският отбор по сноуборд обръщат една след друга чаши ликьор „Йегермайстер“ и умираше за сън. Сутринта не можеше да е дошла толкова скоро.

— Уау! — възкликна Джорджи, когато видя Блеър. — Ти си смела.

Блеър хвърли критичен поглед на Джорджи и си разкопча пуловера.

— Благодаря — отвърна тя, въпреки че не бе съвсем сигурна какво точно е имала предвид.

— Имам същия в бяло — каза Джорджи, посочвайки горната част на банския на Блеър.

И Ерик, и Нейт се загледаха в малкия, но красив бюст, като си представяха колко по-добре би изглеждал по-големият и по-красив бюст на Джорджи в бялата версия на този бански.

Ерик подаде едната щека на Блеър.

— Хайде, ще те тегля след себе си.

О, колко мило!

Те тъкмо щяха да се присъединят към дългата колона за открития лифт, когато Чък Бас долетя с новия си сноуборд „Бъртън“.

— Здравейте — поздрави ги той. — Събирах указания на площадката за сноуборд от холандския тим. Тези момчета са върхът!

Петимата наблюдаваха как Чък се плъзга из опашката от скиори от ски училището, прекъсвайки останалата част от колоната.

— Хайде — извика той. — Имам пропуск на ски инструктор!

Никой от тях не искаше и да знае как Чък се беше сдобил с пропуск на ски инструктор. Те дори нямаха нищо против да карат ски с него, стига да накъсват колоните от скиори.

Това бе целта, към която се бе устремил.

Всички главни лифтове в курорта бяха с доста скоростни кабинки, които качваха по четири човека наведнъж в планината. Серена и Джорджи бяха първи в редицата и въпреки че на Блеър изобщо не й беше приятно да кара до Джорджи, тя нямаше как да извика „Спри!“, когато Ерик се присъедини към тях.

Хоп! Седалките на открития лифт се спуснаха под дупетата им и ги издигнаха със ските им във въздуха.

— Ура! — извикаха Серена и Джорджи едновременно!