— Уау! — Блеър стисна здраво ръката на Ерик. Дори и след всичките тези години каране на ски, откритите лифтове все още я караха да се изнервя.

Нейт и Чък бяха точно зад нея, сноубордовете им се удариха, докато сядаха на седалката.

— Имате ли трева? — Чък разкопча горния джоб на бляскавия си тъмнолилав ски костюм с чудата яка от лисича кожа, която можеше да се сваля, и извади една плоска сребриста бутилка. Предложи я на Нейт. — Бренди?

— Вече не се напушвам — твърдо отказа Нейт и погледна изкосо ботушите на Чък. Те бяха точно като неговите, но сноубордът му беше яркорозов с думите „Чикита Банана“, изписани на предната част. Това определено беше сноуборд на момиче и Нейт някак си подозираше, че Чък е облякъл женски ски екип. Това дори не можеше да се приеме за хомосексуално, то просто си беше странно.

Точно пред тях, над шапката от норка на Джорджи, във въздуха се издигаха кълба от дим. Нейт можеше само да се надява, че останалите ще бъдат достатъчно съвестни да не я оставят да прави нещо незаконно на ски лифта.

Чък извади една цигара „Марлборо“ иззад ухото си и я запали. Очертанията на челюстите му бяха потъмнели от черна брада и изглеждаше, като че ли той си пускаше някаква пробна коса по лицето.

— Чух, че Блеър и твоята нова приятелка са имали големи пререкания за теб в клиниката в Гринич.

Нейт махна с ръка, за да разкара дима от цигарата на Чък. Той се любуваше на заострените върхове на прекрасните тъмнозелени борове, издигащи се над меката бяла постеля от сняг под тях. Димът само разваляше удоволствието.

— Също чух, че Джорджи и Серена са ходили на сноуборд училище заедно в Ню Хемпшир и ги изгонили по едно и също време оттам. Били хванати да го правят. Ето това. — Чък се хвана за чатала и разклати таза си на седалката, с отвратително изплезен език.

— Съмнявам се — каза Нейт, въпреки че не беше много сигурен. Всъщност той никога не беше чувал цялата история защо Серена е била изгонена от „Хановер академи“ в началото на учебната година и едва ли знаеше нещо за Джорджи. Двете момичета не бяха показали признаци, че се познават, но често момичетата запазваха спокойствие, докато не им се удадеше шансът да разговарят и да изяснят нещата.

Нагоре пред тях Джорджи и Серена палеха втора цигара.

— Пуша само от тези на лифта — обясни Джорджи с вида на някой, който пуши нещо различно на всяка височина. — Те са по-вкусни тук горе.

— Ммм — вдиша Серена. И се обърна да погледне Нейт и Чък. Нейт се беше втренчил право напред, а Чък пушеше и дърдореше. — Каква сладка двойка — пошегува се тя.

Джорджи се изсмя.

— Виж, дори Чък мисли, че Нейт е готин.

Блеър не каза нищо, но тайно се надяваше шапката на Джорджи да се запали и тя да падне на земята в купчина горяща козина.

Серена показа на Нейт среден пръст. После му се ухили и му прати целувка. Джорджи се обърна и направи същото, но по обратен ред.

— Знаете, че ни обичате — извикаха двете момичета.

Блеър плъзна ръка по тази на Ерик, докато седалката се отправяше към стръмния склон за спускане и началото на пистата. Слизането от лифта беше дори по-лошо от качването.

— Запази си съветите и се дръж за мен — нежно я посъветва Ерик.

Тя постъпи така, както й беше казано, като се държеше здраво за ръката му, докато се спускаха по склона рамо до рамо. Тогава Ерик направи един хубав лек завой и спря ските си. Блеър се заби в него и падна тежко на задната част на ските си.

Оф!

Ерик я хвана и бързо я изправи, придържайки я в силните си спокойни ръце.

— Не се притеснявай, никой не видя.

Блеър се изкикоти. Боже, очите му бяха сини. И беше толкова… способен. Тогава й стана ясно. „Ще го направя за пръв път с Ерик на тази екскурзия!“ Защо пък не? Познаваха се от цяла вечност. Връзваше се перфектно.

Перфектно бе и че носеше горнище на бански в снега.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

За онзи слух, дето се носи…

Като че ли е само един. Но вие знаете за какво говоря. Някои хора очевидно казват, че някаква руса ученичка от по-горните класове, която била изгонена от „Хановер академи“ през октомври, не е била сама в този скандал. Тя е имала съучастница: едно безсрамно тъмнокосо момиче от Кънектикът. Ами, направих някои проучвания и изглежда, споменатото момиче от Кънектикът било записано в „Хановер“ за кратко време, въпреки че датата и обстоятелствата около нейното заминаване са неясни. Тя е сменила шест училища за четири години и откакто е заета в клиниката за рехабилитация, не изглежда, че скоро ще завърши гимназия. И не изглежда, че са най-добри приятелки или нещо подобно, тъй като никога не са се движели заедно в града. Засега нека кажем само, че си заслужава да се проучи повече. И повярвайте ми, аз ще проуча.



Вашите имейли

В: Хей, Интригантке,

Моето семейство прекарва всяка пролетна ваканция на Хаваите, защото имам четирима малки братя, които обожават да карат сърф — знам, животът ми е ад. Е, беше ад. Сега не е чак толкова зле. Миналата вечер, докато наглеждах братята си до басейна, онова момче с късите малки сплъстени кичури, което наглеждаше друго дете в басейна, ме заговори. Знам, че е прибързано, но мисля, че съм влюбена. Вярваме в едни и същи неща като например, в пълното вегетарианство и правенето на музика вместо война. Единственият проблем е, че аз живея в Калифорния и ще уча в „Бъркли“ през следващата година, а той живее в Ню Йорк и ще учи в „Харвард“. Мислиш ли, че е грешно да изгубиш девствеността си през пролетната ваканция с момче, което едва познаваш?

От пръв поглед


О: Скъпа От пръв поглед,

Отговорът на твоя въпрос не търпи отлагане, затова мисля, че е по-добре да ти отговоря, преди да е станало твърде късно! Първо, ти самата каза, че с господин Пълен вегетарианец живеете на двете противоположни части на континента. Може би сега ти изглежда удобно, но защо не изчакаш да видиш дали единият от вас го е грижа достатъчно, за да пътува толкова далече за вашата голяма нощ. Тогава със сигурност ще разбереш дали това е истинска любов, а не само страст! Второ, пролетната ваканция тепърва започва. Господин П.В. Може би е изглеждал добре миналата вечер край басейна, но господин По-готин навярно ще си сипва от бекона с протеини при бюфета на закуска утре сутрин. И защото не искаш да те знаят като вегетарианка от Уайкики, би било добре да си запазиш някои отворени вратички и да се придържаш към дейности от пъпа нагоре. Нямам нищо против да се целуваш с повече от едно момче по време на пролетната ваканция или дори и за времето от двадесет и четири часа! Забавлявай се!

Интригантката



Наблюдения

Дж дебне с един бинокъл около някаква врата в Горен Ийст Сайд. Вярно ще е, ако кажем, че тя не наблюдава птиците отблизо. Нейният висок и рус приятел, Л, е отново в „Бенделс“ и купува женски кожени ръкавици, размер L, в пъти, пъти по-голям от размера на Дж. Д се разхожда в района над Вилидж, пуши като комин и наднича в книжарниците. Нашите приятели в Сън Вали наблюдаваха отстрани холандския отбор по сноуборд да прави номера на пистата и пиеха загрято до горещо вино. С и Дж си говореха настрани, Б седеше в скута на Е, а Н и Ч седяха доста близо един до друг, като си държаха ръцете и обсъждаха кой холандски сноубордист е по-сладък. Шегувам се. Но в действителност имаше само каране на ски по пистите.

Не забравяйте да ми разкажете за всяко едно неприлично нещо, което правите.

И познайте какво? Вече хванах тен!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Д избягва очевидното с Е

— Не мога да повярвам, че си сложи ръцете там — извика Джени и сбърчи нос, докато Лео разбъркваше сурови яйца, масло, захар, брашно и какао на прах с голи ръце. Идеята да приготвят шоколадови сладки беше негова, но, разбира се, трябваше да ги направят в нейната къща, а не в неговата. Джени не знаеше кога въобще щеше да види неговия дом.

— Майка ми ме научи. Това е единственият начин наистина да се омеси тестото, без да използваш бъркалка. — Ръкавите на карираната в червено и бяло риза на Лео бяха навити до лактите му и той си прехапваше долната устна в момента на концентрация — напълно прелестна картина, — докато ръцете му обработваха сместа в огромната керамична купа.

— О — отвърна Джени, докато пресяваше друга чаша брашно. — Майка ти обича ли да готви? — Който и да живееше в онази прекрасна сграда на Парк авеню, трябва да имаше готвач на пълен работен ден.

— Горе-долу. Обича да прави предимно шоколадови сладки.

Аха. Ясно. Готвенето беше просто друго хоби, като обличането на нейното куче в дизайнерски дрехи и лифтинга с ботокс на лицето й.

Лео взе малко от сладкото тесто с пръст и го поднесе към Джени.

— Искаш ли да опиташ?

Тя беше толкова обзета от мисълта за майка му, която пече шоколадови сладки във вечерта на готвачите, че отвори уста и облиза пръста му.

О!

— Упс. Предполагам, че прекъсвам нещо — обади се Елиз от прага на кухнята. — Толкова сте сладки — добави тя фалшиво.

Звънецът на долния етаж беше иззвънял само преди няколко минути, но Джени бе толкова ангажирана с уменията на Лео да прави сладки, че напълно беше забравила за приятелката си. Тя взе дървената лъжица, с която искаше да разбърка шоколадовото тесто.

— Искаш ли да опиташ?

Елиз набръчка носа си.

— Не. Ще почакам да се изпекат. Дан вкъщи ли е?

Джени сви рамене. Не беше забелязала да е излизал.

— Почти съм сигурна, че е тук, защото май надушвам цигарен дим.

Елиз се запъти по коридора към стаята на Дан.

— Викни ме, когато сладките са готови.

Дан си лежеше в леглото, като се опитваше да намери синоним на желая, който да се римува с часовник. Не беше стигнал много далече.

— Мога ли да вляза? — попита Елиз пред вратата.

— Разбира се. — Дан седна и затвори малката черна тетрадка, в която пишеше. Елиз носеше черен пуловер с яка, който й придаваше сериозен вид и я караше да изглежда някак си по-възрастна.

— Какво става?

— Нищо. — Тя седна на края на леглото. — Какво пишеш?

Дан скочи от леглото и хвърли тетрадката на бюрото си. Той напипа кутията „Кемъл“ и запали една цигара, вдиша дълбоко и счупи кибритената клечка.

— Бързо, кажи дума, която се римува с часовник.

— Тиктакник — изстреля Елиз бързо.

Дан се втренчи в нея.

— Но това не е истинска дума. Не означава нищо, ако не е в словосъчетанието „тик-так“.

— Ами не, предполагам, че си прав. — Тя стана и отиде до бюрото му, извисявайки се с десетина сантиметра над него. Височината й определено я правеше да изглежда по-възрастна. А така също и начинът й на обличане — тениска, прибрана спретнато в дънките й, с колан и пуловер, закопчан от горе до долу. Вместо да бъде превзета, от нея бликаше увереност, като че ли казваше: „Аз съм жена и това е начинът да го покажа.“

Тя прелисти една от тетрадките му.

— Значи тук си записваш творенията, така ли?

Първата реакция на Дан беше да грабне тетрадката от ръцете й, но Елиз не беше Ванеса. Тя нямаше да се присмива на малките му стихотворения или да го кара да изпрати някое от по-добрите на известно списание.

— Да. Аз не харесвам да работя на компютър, защото понякога може да изтрия неща, които по-късно да ми потрябват.