— Май тай. Внимателно, не е много вкусно, но е само от ликьор.

— Благодаря. — Блеър взе чашата. Обикновено предпочиташе водка с тоник, но щеше да пие всичко, което Ерик направи за нея.

— Излизам, за да се топна във ваната — каза Ерик. — Идваш ли?

Блеър поклати глава.

— Не, благодаря. — Идеята да скочи в горещата вана, където бяха Джорджи и кой ли още не, не беше чак толкова привлекателна. А и тя не искаше Ерик да мисли, че не може да се грижи за себе си на купона. Освен това имаше цяла маса с храна само на десет крачки от нея. Ако Ерик излезеше, тя щеше да има възможността да си похапне, без да се притеснява дали някой ще я помисли за голяма свиня, или не.

Едно момиче се нуждае от енергия, особено когато й предстои дълга нощ.

Веднага щом Ерик тръгна, тя грабна чиния с пролетни ролца и се тръсна на прекрасно място до едно момче с дълга до раменете кестенява коса, което пушеше джойнт.

Той я погледна и се усмихна.

— Караш ли сноуборд?

Блеър нямаше представа за какво говореше той.

— Не. — Тя си пое дълбоко дъх през ноздрите. Никога не се беше напушвала, но понякога се беше чувствала доста нервно, а всичките й познати, които пушеха трева, бяха толкова любезни. Може би няколко дръпвания от цигарата на това момче бяха точно това, от което се нуждаеше сега. — Това трева ли е?

Момчето се усмихна отново и погледна към свитата хартия в ръката си.

— Беше. Съжалявам, но се скапа. — Той не носеше нито риза, нито обувки, но все още беше със скиорските си панталони. Тя бяха в яркозелено, с наколенници.

— Е, откъде познаваш Джорджи? — попита Блеър като все още дъвчеше храната си.

— Кой?

Блеър можеше да усети как Нейт я наблюдава от другия край на стаята. Може би си мислеше, че тя ще пуши джойнта на това момче заедно с него.

О, малко ирония.

— Къде ходиш на училище? — попита тя, като смяташе, че момчето е на около двадесет и е в колеж.

— Не ходя на училище — каза й той. — Карам сноуборд от март до декември и после отивам да карам сърф на Северния бряг цяла зима.

Блеър пъхна една дива гъба в устата си и започна да дъвче.

— Къде можеш да караш сноуборд цяло лято?

— Чили. Аржентина.

— А Северният бряг е на Хаваите, нали?

Не питайте откъде знаеше това. Беше едно от нещата, които едно момиче с братя няма как да не знае.

Момчето кимна.

— Караш ли сърф?

Блеър поклати глава, заинтригувана от идеята. Тя си се представи в новия розов бански „Ерес“ и с хавайски венец от бели орхидеи и червени цветове от хибискус да балансира на дъската за сърф и да се издига над една изключително огромна вълна. Имаше прекрасен тен и невероятни мускули на задните части, като онези, които всъщност стоят добре, ако си с прашка. И след дълъг ден сърфиране Ерик я масажираше с кокосово масло и й даваше да си хапва от прясната риба, която беше уловил през деня. Може би наистина нямаше нужда да ходи в „Йейл“ или някой друг колеж изобщо — можеше просто да… кара сърф.

Изведнъж Нейт стана и дойде при нея. Смарагдовозелените му очи не блестяха толкова много, по-скоро тлееха. Изглеждаше така, като че ли имаше много да казва.

— Здравей — каза той.

— Здравей — отвърна тя. — Как така не си в горещата вана?

Нейт сви рамене.

— Твърде е горещо?

Блеър скочи и изхвърли хартиената чиния в боклука. Не й допадаше да си говори с Нейт, когато Ерик беше навън с Джорджи и Серена. Не се връзваше просто.

— Хайде — каза тя, като тръгна да излиза.

— Ще се видим по-късно — напушеното момче извика след тях.



По-рано през деня за няколко часа беше валял сняг и задният двор на Джорджи блестеше на лунната светлина с хладния, свеж, сух сняг. No Doubt бяха отстъпили място на Missy Elliott и момчетата от ски патрула танцуваха с група момичета от местната гимназия на платформата около горещата вана.

Серена винаги беше обичала да се кисне в горещи вани навън в нощта на студа, особено ако валеше леко и всички бяха голи. Този път тя беше наистина благодарна, че се мушна между брат си и Чък Бас докато Ян — холандският зъболекар, я гледаше замечтано от другата страна на ваната.

Джорджи беше сдъвкала прекалено много диви гъби или нещо подобно и правеше стойки на ръце в средата на ваната, като не оставяше и част от тялото си неразгадана.

— О — каза Блеър, наблюдавайки сцената тревожно. Добре де, тя беше планирала да се съблече гола тази вечер, но не пред Нейт и Джорджи и целия холандски олимпийски отбор по сноуборд. И определено не мислеше да прави тъпите стойки на ръце.

— Влизаш ли? — извика Ерик от ваната.

Серена премигна с дългите си тъмни мигли.

— Хубаво е.

Блеър смъкна ръкавите на взетия назаем пуловер до китките.

— Не точно сега.

Джорджи се показа над водата и избърса носа си.

Кожата й беше като на призрак на лунната светлина.

— Оставете я. Може би е в цикъл.

Блеър се изчерви ядосано.

— Дали и Нейт не е също в цикъл? — присмя се Чък.

Нейт извади кутия цигари от джоба на гащетата си, запали една цигара и после подаде кутията на Блеър. Тогава той закрачи по тъмната заснежена поляна зад къщата, облечен само с жилетка, гащета и тенис обувки.

Блеър запали цигара, като й се прищя да не й беше толкова жал за Нейт. Съчувствието, което изпитваше към него, беше странно. И вероятно крайно незаслужено.

— Влизам вътре — каза тя остро.

Серена сбута Ерик в ребрата.

— Мисля, че това беше за теб.

Зад себе си Блеър чу, че някой излезе от ваната.

— О, уау! — чу тя Джорджи да писка и знаеше, че гледа към Ерик.

Съжалявам, скъпа. Беше неговото извинение.

— Почакай, Блеър.

Блеър се спря в кухнята и си взе шоколадова ореховка от подноса на келнера. Тя си отхапа от нея и се обърна, за да се окаже лице в лице с Ерик. Той носеше само бяла кърпа, точно като в момента, в който го беше видяла за пръв път в хотела, когато бяха пристигнали в Сън Вали и беше осъзнала, че това е мъжът, на който да се отдаде за пръв път.

Сега беше най-подходящият момент.

Тя грабна бутилка охладено шампанско Veuve Clicquot от кухненския плот, пъхна я под мишница и взе чинията с ореховките.

— Да се качим горе.

Точно като елена на дядо Коледа

— Не искам да влизам вътре — нацупи се Джорджи, след като момичетата от гимназията и момчетата от ски патрула последваха Конрад, Джоузеф, Джен и Франц в къщата, за да си вземат нещо за хапване. — Искам да направя нещо диво.

Кожата на Серена настръхна. „Аз също! Аз също!“ Беше й омръзнало да участва в малката игричка на Ерик и Блеър. А и не можеше да дочака да се измъкне от нещастно влюбения поглед на Ян. Беше време за приключение.

— Видя ли? Онези момчета имат една от онези спортни ски шейни за патрулиране отгоре на колата. Винаги съм искала да покарам една от тях…

Джорджи вече беше вън от ваната преди Серена да успее да довърши изречението си.

— Хайде! — извика тя, докато обуваше ботушите си и беше по-гола отвсякога. — Хайде да я пробваме!

Оставяйки дрехите зад гърба си, Чък и Серена последваха Джорджи до претъпканата с коли алея пред къщата. Бързо и тихо Чък и Джорджи откачиха шейната от автомобила субару на момчетата от ски патрула и я пуснаха долу на снега. Джорджи отвори задната врата на един от мерцедесите на холандския олимпийски отбор по сноуборд и започна да тършува вътре.

— Някой иска ли една? — извика тя.

— Аз! — отвърна Чък и се приближи.

Серена не знаеше какво предлага Джорджи, но нямаше нужда от нищо в момента, освен от едно топло палто.

— Няма ли да ни е студено? — реши да попита тя. Шейната имаше едно плътно вълнено одеяло, прикрепено за нея, но ако не искаха и тримата да се пъхнат под него, щяха да умрат от измръзване.

— Не искаш ли отново да си във вестниците? — трудно каза Чък. Звучеше, като че ли вдишваше нещо.

Джорджи издърпа главата си от мерцедеса и затръшна вратата. Изтри носа си, а кафявите й очи бяха широко отворени.

— Всичко, което трябва да направим сега, е да потеглим. — Тя посочи Серена. — Ти скачай в шейната, а ние с Чъки ще те дърпаме — като елен на дядо Коледа!

Тъй като никой не я накара да се задъха на нечие парти и вечно благодарна, че Ян зъболекарят беше прекалено страхлив, за да се присъедини към тях, Серена откопча каишите, държащи одеялото в шейната, обви го около себе си и легна в нея. Джорджи се наведе до нея и пъхна ръцете на Серена под одеялото. Закопча каишите, пристягайки ги доста около тялото й, като че ли всичките й кокали бяха счупени и беше необходимо да се поддържат заедно. Серена забеляза малки капчици пот по горната устна и по челото на Джорджи, въпреки че беше само двадесет и осем градуса и тя беше гола.

— Готова ли си? — извика Джорджи, чиито ботуши бяха до колене в сняг.

Беше малко странно и някак плашещо да си завързан в легнало положение. Серена не можеше да разкопчае каишите дори и да искаше. Тя притисна длани към бедрата си под одеялото, за да се успокои.

— Готова съм.

Джорджи и Чък се хилеха, докато се връзваха с поводите на шейната, а голите им дупета се напрягаха с усилие, докато я издърпат от алеята до банкета на Ууд Ривър Драйв.

— Чакайте, къде отиваме? — извика Серена безпомощно. Тя надигна глава, за да види, но това, което успя да различи, бяха две голи тела, които блестяха на лунната светлина, докато се тътреха по тихия път. Чък все още имаше тен от Коледа в Сейнт Бартс, но Джорджи беше бяла като маргаритка.

Обаче не толкова чиста като нея.

Вратът на Серена я болеше и тя беше на път да отпусне главата си назад, когато телата на Чък и Джорджи бяха осветени от фарове на кола. Тя наближаваше.

— Помощ! — извика Серена, лицето й пламна и изведнъж усети колко трогателно звучи.

Няма значение колко странна трябва да бе гледката.

— О! Готино дупе! — извика някой от прозореца на колата, която прелетя покрай тях.

Шейната се раздруса и се плъзна надолу, а задните фарове на колата изчезнаха от пътя.

— Хей, хора! — изкрещя Серена, изпъвайки шията си. — Може ли да спрете?

Нейните така наречени приятели дори не се и обърнаха. Може би не я бяха чули или може би просто се преструваха, че не я чуват.

— Моля ви?

Но те все още не спираха. Пътят отново се освети при приближаването на още една кола. Този път колата намали. Тогава ревна сирена и червено-бели светлини се смесиха и заиграха в нощта.

— По дяволите, полиция! — извика Чък. — Бягай!

— Не! — извика Серена отзад. Шейната се раздруса и се плъзна при звука на приближаващата полицейска кола.

— Хайде! Хайде! — Серена чу Джорджи да пищи.

Изведнъж шейната започна да криволичи наслуки преди да се наклони в канавката. Превъртя се веднъж и падна настрани в поток от студена лапавица. Вълненото одеяло пропусна вода и намокри коленете й. Беше толкова студено, че тя усети топлина.

— Спрете! Спрете веднага! — заповядаха полицаите и се втурнаха след тях, а светлините на колата се въртяха силно в далечината.

Серена трепереше в канавката. Полицаите не я бяха видели.

— Помощ — захленчи тя. — Моля ви, помогнете.

Да го направя или да не го направя