Ванеса зачовърка своята храна, доволна от вълнуващия ход на събитията.

— Какво право искаш да упражняваш? — попита тя Джорди.

Той издиша цигарен дим от чудато дългите си ноздри. Зад него Блеър Уолдорф и Серена ван дер Удсен пушеха като комини, докато бременната майка на Блеър обираше храната от техните чинии.

— Вероятно ще се занимавам с недвижими имоти, като родителите ми.

Ванеса кимна. Беше доста непосилна задача да обясниш желанието на някой да подражава на родителите си, когато нейните собствени родители бяха такива откачалки. Но също така липсата на въображение на Джорди беше някак трогателна. Дори и не изглеждаше грозноват, беше с хубава чуплива черна коса и като че ли бе прекарал доста време в опити да я приведе в подходящ вид, но този нос…

Ванеса нямаше да има нищо против да заснеме носа на Джорди.

— Харесвам очилата ти — каза му тя.

Само защото беше с бръсната глава не означаваше, че не знае как да флиртува.

— Благодаря. — Той ги свали, след което пак ги сложи. — Ти си в горните класове, нали? Знаеш ли вече в кой колеж ще бъдеш следващата година?

Ванеса погледна гневно Руби, за да не се осмели да каже нещо за ранното й приемане в Нюйоркския университет. Но Руби остана съпричастно тиха, което беше голямо изпитание за бъбривка като нея.

— Какво значение има? — попита Арло нацупено. — Всяко едно училище, което може да й помогне да открие към какво има влечение, би било добра възможност.

Габриела дръпна дългата си сива плитка, а кафявите й очи се спряха разсеяно на Ванеса.

— Да, ще ходиш в колеж следващата година. — И тя се обърна към Пилар. — Арло винаги се е надявал, че Ванеса ще отиде в „Оберлин“. Не знам откъде му хрумна тази идея. Все пак това е художествено училище.

— Сигурна съм, че все някое училище ще бъде достатъчно глупаво да ме приеме — каза Ванеса тихо.

— Това е смисълът, скъпа! — каза радостно Пилар. — И през цялото това време вие двете сте живели сами в Уилямсбърг — добави тя, като смени темата. — Боже, та вие сте толкова независими!

— Руби трябваше да продължи с музиката — въздъхна Габриела. — Групата й скоро може да подпише договор.

Ванеса се усмихна леко.

— Докато аз си седя по цял ден вкъщи и ям овкусен с месо чипс „Прингълс“ и непрекъснато гледам телевизия.

До нея Джорди се изкикоти, единственият, който схвана шегата.

Групата започна да свири, този път малко по-силно. Дюк Елингтън или нещо от този сорт. Чък Бас танцуваше около масата на Серена и Блеър, с ръце на хълбоците, за да демонстрира женственост.

— Това парти би било по-малко скучно, ако вие, момичета, танцувате с мен. Той се наведе над облегалките на столовете им и духна в голите им вратове.

Серена и Блеър се погледнаха. Единственото им сполучливо бягство бе да спринтират до дамската тоалетна за още цигари. Като грабнаха питиетата си, те бутнаха столовете си назад и скочиха на крака.

Кръц!

Пръц!

Опа!

Взетата назаем твърде тясна розова рокля на Блеър се разпори неприлично и от двете страни, като разкри, че отдолу Блеър носи само чифт тънки черни чорапи и никакво бельо. Още по-лошо — роклята на Серена без презрамки се закачи на облегалката на стола и бе свалена до кръста й, като извади на показ абсолютно голите й гърди, размер 34 Б.

— Всичко е наред, тук сме само момичета — смееше се Чък сподавено.

— Затвори си очите, скъпи — Тити Коутс бутна съпруга си Артър.

— О, боже! — възкликна госпожа Ван дер Удсен и инстинктивно грабна питието си.

— Уау — въздъхна Нейт, като внезапно се зарадва, че не е напушен.

Момичетата се изсмяха истерично и като обезумели, стискайки здраво роклите и придържайки се една друга, се отдалечиха от Чък и се втурнаха към гардероба, за да си вземат палтата и да се махнат от „Фрик“ колкото бързо им позволяваха осемсантиметровите им токове.

Никой на масата на Ванеса не бе забелязал нищо. По-възрастните Розенфелд и Ейбрамс бяха твърде заети да се обиждат едни други, а групата засвири песента на Ървинг Бърлин „Puttin’ on the Ritz“.

Ванеса мразеше да танцува, но така или иначе тя грабна ръкава на скъпото сако на Джорди.

— Обожавам тази песен. Ела да танцуваме.

Джорди стана и й издърпа стола, както е редно да стори един джентълмен. Поведе я към дансинга и я завъртя с уверена лекота като някой, който беше посещавал танцово училище.

Ванеса се изненада от чувството на лека замаяност от въртенето и навеждането. Той беше толкова добър танцьор, че тя напълно забрави за глупавата си училищна униформа.

Въпреки че повечето от момичетата в залата никога не биха забравили.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

За онова така скучно и безсмислено парти, на което всички трябваше да отидем.

Не беше ли много по-добро, отколкото очаквахте? Само си помислете — остават само още няколко часа до пролетната ваканция — а сега всички имаме за какво да си говорим в самолета!

Но няма и да спра да говоря за нещото, за което никога не ми омръзва да говоря…



Секс

Със сигурност някои от нас са го правили, а други не, но истината е, че всички мислим за него и определено всички говорим за него. Винаги съществува въпросът: „Кой мислиш, че го е правил от нашия клас и с кого се е провалил?“, което винаги включва едно момиче, обвинено, че е правило секс с учителя в шести клас. Между другото това е истинска лъжа, защото именно аз бях това момиче. Тогава идва следващият въпрос: „С кого би го направила, ако можеше?“, което обикновено включваше знаменитост като Джейк Гиленхал7. После идва обсъждането на половия член, което обикновено преминава в пищене, кикотене, защото да бъдем честни, пенисите са грозни и странни. След което идва моята първа съвършена фантазия, която обикновено също включва известни личности. Поради незнайна за мен причина моята първа съвършена фантазия беше винаги с Джейк, на капака на пералнята, при изгрев-слънце (понякога от мокрото ни помещение се разкриваше велика гледка на изгрева над Ийст Ривър). Но тогава осъзнах колко адски неудобно би било това и колко конфузно би се получило, ако прислугата искаше да изпере! Няма нужда да казвам, не можем да спрем да говорим за секс. И сега, след като си излях душата, ви давам разрешение да излеете вашата. Не се срамувайте. Все пак всичко е напълно анонимно.

Освен ако не искате да бъде.



Вашите имейли

В: Здравей, Интригантке,

Е, миналата вечер бях на партито и съм сигурен, че те видях. Там беше и онова чудато семейство, което досега не съм виждал. Бащата носеше маратонки и пола, която като че ли се загръщаше. Бръснеш ли си главата?

Екстрийм


О: Скъпи Екстрийм,

Твоите детективски способности са възхитителни, но доста неточни. Дори и да си бръснех главата, може да съм носела перука или гадна шапка от време на време и по-специално за карнавал като този миналата вечер. А доколкото си спомням, единственото момиче в залата, което бе с бръсната глава миналата вечер, беше облечено с училищната си униформа, която никога, ама никога няма да облека.

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Е, видя ли С и Н на практика да го правят в ъгъла на залата във „Фрик“ миналата вечер? Те ще отрекат, като кажат, че това е лудост. Защо просто не потвърдят, че искат да са заедно. Биха били страхотна двойка, а?

Очевидеца


О: Скъпи Очевидец,

Мисля, че преувеличаваш. С и Н са приятели. Не е ли позволено на приятелите да се докосват? Въпреки че не е за вярване, че те не се наслаждават на това повече, а би трябвало…

Интригантката



Наблюдения

С и Б побягнаха от благотворителната вечер „Добродетел срещу порок“ снощи преди дори и десертът да е сервиран. Лично аз мисля, че Б е планирала цялото това нещо и са разменили роклите си, за да може тя да избяга в същата стая, където е Н, когато той изглежда така ослепително. В изчезна от партито с онова момче с необикновения нос, за да изпият по едно капучино насаме в кафене „Трите момчета“ на няколко пресечки по-надолу. Истинска любов? Или тя просто се опитваше да се отърве от родителите си? Или и двете? А новото русо гадже на Дж, Л — да, сигурни сме, че е той — пристига късно във „Фрик“, целият издокаран във великолепен смокинг, под ръка с Мадам Т, прочут меценат. Той бе забелязан и на Горен Уест Сайд миналата вечер, така че това трябва да е било друго готино русо момче. Изглежда тези квартали изобилстват с такива момчета.

Прекарайте страхотна ваканция и се опитайте да не разбивате или да не губите нещо, което аз не бих разбила или изгубила!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Снежанка и холандският олимпийски отбор по сноуборд

— Последния път, когато бях тук, нашата къща определено беше на този път — упорито настояваше Джорджи. — Но ти не познаваш майка ми. Тя би преместила къщата на напълно различно място само за да ме подразни.

Бяха пристигнали в Сън Вали и Нейт оглеждаше през прозореца на таксито изумителните имения тип хижи на Ууд Ривър Драйв в Кечъм, Айдахо, главният град там. Зад тях се издигаше масивният връх Болди, покрит със сняг, с ясно изразени склонове, редуващи се ски писти и ивици гъста иглолистна гора. С бърз поглед Нейт успя да различи върволица от скиори като мравки да описват дъги по склоновете. Неговата нова дъска беше подпряна добре в багажника на минивана в подплатена червена чанта „Бъртън“ и той едва се сдържаше да я изпробва.

— Може би трябва да се обадите и да попитате къде точно се намира — предложи шофьорът и погледна Джорджи в огледалото за задно виждане. Шофирането от летището до нейната къща трябваше да трае не повече от двадесет минути, но те обикаляха из Сън Вали вече четиридесет и пет минути.

— Просто продължете да карате — нареди Джорджи, като отпусна тежко глава на рамото на Нейт. Все още бе под въздействието на приспивателното, което си беше изпросила от възрастния мъж до нея в самолета, и както обикновено тя нищо не проумяваше. Също така тя носеше лилави сатенени сандали „Миу Миу“ и тънко черно горнище, завързано около врата, което беше доста странно, като се имаше предвид, че отиваха на ски. Все пак гладките й бледи ръце се чувстваха добре в тези на Нейт, а гъстата й тъмнокестенява коса беше толкова гладка и разкошна, че той не възразяваше срещу останалото. Беше хубаво да общуват лице в лице, а не по телефона.

— Спомняш ли си колко етажа има? — попита той, опитвайки се да помогне. — Или да не би да има нещо като поточе до нея?

— Не мисля — прозина се Джорджи. — Спомням си веднъж, когато бяхме тук за Коледа, с баба направихме снежен човек. Аз откраднах една от чантите „Фенди“ на майка ми заради него, за да пренеса клонка за ръката му.

Голяма помощ.

Шофьорът някак си пълзеше по пътя назад към града. Изглежда се беше предал.

— Почакайте за секунда — извика Джорджи, като се надигна.

Колата се раздруса при спирането.

— Това е! — Джорджи се вкопчи в дръжката на вратата на минивана и я отвори, без въобще да помисли, че излиза на средата на пътя на завой с никаква видимост. — Хайде — извика тя нетърпеливо на Нейт. Очевидно очакваше шофьорът или персоналът на къщата да се погрижи за багажа.

Не сме ли всички така?