Ванеса отиде до вратата, отвори я и каза тихо:

— Чао.

— Чао — отвърна Дан, когато вратата се затвори след гея. Той се върна на бюрото си, седна и отвори тефтера с надеждата, че объркването му от тази ситуация ще му върне вдъхновението и той ще напише нещо брилянтно. Но уви, просто си седеше и пушеше цигара от цигара.

Изкуството на Дж шашва Н

— Ще ни извините ли? — попита Джени. — Искам да покажа стаята си на Нейт.

Руфъс леко извърна поглед и каза с ужасен акцент:

— Mais oui, bien sur.

Джени забели очи. Баща й имаше навика да приема образа на готин бийт поет, който пуши цигари в бохемско френско кафене, когато пийне повече червено вино.

Крушата не пада по-далеч от дървото.

— Хайде — каза Джени и поведе Нейт по коридора към стаята си. Тя отвори вратата и светна лампата.

Нейт не очакваше да бъде изненадан от стаята на Джени. Останалата част от апартамента беше уютна и претъпкана с мебели, като извънградска вила, която никога не е почиствана, и той очакваше стаята й да е нещо подобно. Но Джени не понасяше белите си стени и чаршафи, напукания таван и голия дървен под, а и беше доста добър художник, така че през последните няколко месеца рисуваше, особено портрети, а любимата й тема беше, разбира се, Нейт. Там имаше шест негови портрета, всеки в стила на различен художник. Имаше Нейт в стила на Моне, Нейт в стил Пикасо, с очи на краката, Нейт в стил Дали, който преминаваше в пудел на тротоара, Нейт в стил Уорхол, с електриково-зелени очи и златиста коса, Нейт в стил Полък, с боя, разпръсната във формата на главата му и Нейт в стил Шагал, където главата му плаваше в нощното небе.

— Харесват ли ти? — попита с надежда Джени, — опитвам се да копирам различни стилове. Най-трудно ми беше с Полък.

Нейт зяпна картините на стената с отворена уста. Не знаеше кой е Полък, нито разпознаваше другите стилове, които Джени беше използвала, но разпозна себе си цели шест пъти и това го накара да се замисли.

— Ето тук прекарвам повечето от времето си — обясни тя радостно. Нейт беше толкова чаровен, докато разговаряше с баща й, че тя го заобича дори повече. Събрала смелост, тя се изправи на пръсти, сложи ръце на раменете му и прошепна:

— Цяла вечер искам да те целуна.

Нейт се вдърви, ама не по оня начин, дето си го мислите.

Да, обикновено би го надървил в такава ситуация, само че сега тъкмо беше получил много ясно видение как Джени прекарва часове в стаята си и рисува тези добри, но много странни негови портрети.

Проблемът беше, че тъкмо й беше казал, че я обича. И в онзи момент наистина го каза от сърце. Но тя сега какво очакваше, да я дефлорира, или какво?

Той я целуна нежно по устата и каза:

— Май скоро ще тръгвам, трябва да си стягам багажа и други такива неща.

Тя се нацупи и каза с поглед, прикован в пода:

— О, моля те, не си тръгвай. Все още нося прашката.

Нейт трябваше да се махне оттам преди тя да е почнала да се разсъблича там, пред художествената си колекция. За късмет, не трябваше да измисля причина, поради която да се измъкне незабавно, понеже в този момент мобилният му телефон звънна.

Той го извади от джоба си и погледна екрана — беше Джереми:

— Хей, къде си?

— Ами тъкмо ще се срещаме в оня бар на „Ривингтън“, дето изхвърлиха Чарли, задето пушеше марихуана на аварийния изход.

— Добре, успокой се — даде нареждане Нейт, понеже си помисли, че ако обаждането е важно, Джени ще го пусне да си отиде.

— А?

— Идвам веднага — каза Нейт. Той затвори и хвана ръката на Джени: — Съжалявам, Дженифър, но наистина трябва да тръгвам. Антъни, Джереми и Чарли са взели някакво гадно екстази и се побъркват. Трябва да ида да им помогна, преди да са свършили нещо лошо.

Джени кимна, а долната й устна трепереше. Нейт заминаваше за Мейн на другия ден и тя нямаше да го вижда доста дни:

— Добре.

— Ще се върна за Нова година, всичко ще бъде наред — каза той и я прегърна.

Тя присви очи и го прегърна по-силно:

— Обичам те.

Не можеше да спре да го казва.

Нейт я пусна, взе плюшената панда от леглото й и я пъхна в ръцете й, като я целуна по носа:

— Ето, мисли си, че съм аз.

След това излезе от стаята и тръгна надолу по коридора. Там заля г-н Хъмфри с благодарности, след което скочи в едно такси и потегли към бара. Щеше да поръча на приятеля си Джереми едно голямо, задето му е спасил задника тази вечер.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Съжалявам, че толкова време не сме се чували, но нали знаете, няма училище и мен също ме няма — всяка нощ съм на купон.



Е, какъв е този линк?

Добре, всички сме чували за тези хора, дето подшушват на полицията разни работи. Например, разбираш ли, снимали са в двора детето и случайно заснели стрелба от кола и още по-случайно имали номерата на колата на камерата. Е, тук при мен има нещо, което е съвсем обратното на това. Знам кой е на касетата, така де, на този линк, ама как са го завъртели в нета?

Сигурна съм, че знаете за какво говоря. Когато кликнете на него, виждате двама души, които всички познаваме и обичаме, заедно в снега, които си свалят панталоните и се загръщат в топло палто — отново заедно. Дж има доста сладък задник, не че се загледах в него, а дори и в боксерки, дупето на Н няма да ви разочарова. Нищо чудно, че касетата се разпространява по нета със скоростта на нов албум на „45“.

Не искам да споменавам имена, но съм почти сигурна, че В е заснела това видео, познава се по художествения подход и добрата работа. Но защо й е да го качва в нета? В това няма никаква логика. Ако беше тя, сигурна съм, че никога нямаше да го преживее, а ако не беше, то кой е тогава? Трябва да си призная, че за първи път не знам.



Наблюдения

А сега ексклузивно от хотел „Айл де ла Пе“ на остров Сейнт Непослушници, хм, така де, искам да кажа — Сейнт Бартс: Флоу излиза от магазин за домашни любимци в Густавия, единствения истински град на острова, с кафез. Не питайте. Г-жа Е.У.Р повръща в кошчето в една от тоалетните. Ето откъде го е наследила Б. Б и С примъкват още една кана с пунш във вилата си, където се крият от вчера. А свири на китара сам на плажа. Може и да е сладък, но няма нищо секси в самосъжаляващ се вегетарианец с тениска, на която пише: „Легализирайте тревата“. В Ню Йорк: К и И се прегръщат на Парк авеню, преди да се разделят за Коледа. Хм, май трябва да си разменят пръстени или нещо такова.



Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Имам един приятел, чиято сестра дружи с публициста на Флоу, и той й казал, че Флоу е в Сейнт Бартс, за да се излекува от пристрастието си към кокаина.

Brownie


О: Здравей Brownie,

Ами чувала съм, че Сейнт Бартс е рай за дрогата, така че май няма да се получи.

И



Украсете залите

Днес е Бъдни вечер. Това е последният шанс да купиш всичко от списъка си. Това е последният шанс да хвърлиш поглед под елхата и да се увериш, че повечето подаръци са за теб, и ако не, сега му е времето да смениш етикетите. Това е последният шанс да изядеш възможно най-много шоколадови трюфели от Godiva. Също и последен шанс да се почувстваш на пет и да оставиш бисквитки с джинджифил за Дядо Коледа. Най-важното е, че това е последният шанс да си много мил с хората, които ти купуват подаръци, за да размислят и да ти купят онази оранжева чанта от свинска кожа на Hermes Birkin.

Много весела Коледа!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

С и Б оставят момчетата да са си момчета

— Не можем просто да си седим тук цял ден — каза Серена на Блеър. Беше почти обяд в деня на Бъдни вечер, тя стоеше до прозореца на вилата и гледаше с копнеж бялата плажна ивица и тюркоазния цвят на водата.

— Ами Флоу и Майлс? — запита Блеър, докато изстискваше паста върху кафявата си електрическа четка за зъби. — Мислех, че се крием.

Всъщност тя се надяваше, че криенето във вилата със Серена ще й остави време да поработи върху есето си за Йейл. Досега обаче, те бяха успели само да пият пунш от високи чаши, гарнирани с хартиени чадърчета, портокалови резени и пияни вишни, да играят бридж и да си лакират ноктите на краката в бебешко розово. Сега беше времето да се хване за компютъра.

Серена имаше по-различно виждане. Цяла нощ и половин ден в затворено помещение беше нейният предел.

— Отиваме на плажа — обяви тя и облече бели шорти на „Миу Миу“ върху белите си бикини. — А ако някой иска да говори с нас, ще се наложи да пообщува с тези — добави тя и свали горнището си точно пред Блеър.

Блеър вдигна вежди и се върна към миенето на зъбите. Тя се изплю в мивката и попита, вече харесала идеята:

— Искаш да ходим по монокини?

— Точно това искам — отвърна Серена с дяволита усмивка.



Арън, Майлс и Тайлър взимаха уроци по сърф, когато Серена и Блеър опънаха канареножълтата си кърпа на плажа, свалиха горнищата си и легнаха по гръб с оголени към небесата гърди.

— Гадно — каза Тайлър и се обърна, за да не гледа.

Майлс изпусна платното и падна след него. Когато се показа над водата, той поклати глава към Арън и каза:

— Не мога да повярвам, че живееш у тях.

Платното на Арън беше във водата, той го дръпна здраво в опит да закрие гледката към брега, но колкото и да се опитваше, нищо не се получаваше. Блеър може би се смяташе за изтънчена европейка така гола, но що се отнасяше до него, това беше курвенско. Всеки, който минаваше, можеше да я види, а след това, когато я зърнеше облечена, можеше да си я представи гола. Самата мисъл за това го замайваше.

Техният инструктор Принц, с растафариански бански Speedo заплува към него с гръб към плажа и каза:

— Дай да ти помогна.

Той се гмурна като делфин и избута платното с глава.

Готин трик.

Арън придърпа въжето, докато платното застана на мястото си, перпендикулярно на дъската. Той се хвана здраво и се наведе назад, когато то хвана вятъра. Дъската се плъзна по повърхността на водата, като издаваше пляскащи звуци и оставяше след себе си следа. Арън се почувства супер готин. Справяше се!

Някакви хора се разкрещяха зад него и той погледна през рамо.

Серена и Блеър се бяха изправили върху хавлиите си и го поздравяваха за доброто каране:

— Браво, Арън, давай, давай! Какъв жребец!

Арън се взря в тях — не можеше да не погледне, но за секунда повече от необходимото. Когато погледна отново напред, установи, че се забива в някаква пясъчна ивица, излетя назад и падна по гръб в плиткото.

Ауч.



Майлс искаше да разговаря с Блеър, но не беше сигурен дали има някакъв правилник за това на какво разстояние трябва да застанеш от голо момиче, което се припича на слънце, без да изглежда така сякаш я зяпаш. А и не беше сигурен дали на Блеър й пука.

Принц отиде да спасява Арън, а Майлс издърпа сърфа на брега и се запъти към Блеър, докато не стигна на три метра от нея. Тя и Серена още лежаха по гръб; леле, мъжки, тая гледка си заслужаваше.