Руфъс направи крачка и взе от полицата непипнатото копие от „Ана Каренина“, което й беше дал миналото лято, след което го хвърли на леглото:

— Ще ти кажа какво мисля — повиши глас той, — мисля, че трябва да си стоиш повече вкъщи и да четеш.

Джени погледна книгата и я зарита по детски от леглото. Руфъс поклати глава с отвращение и тръшна вратата след себе си, преди да беше побеснял напълно.



Дан слушаше от стаята си, все още гледайки повтарящата се лента. Сега, след като беше преодолял първия шок от това да види малката си сестричка да участва в порнофилмче в нета, му се стори, че работата с камерата му е позната. Необикновените ъгли, от които бе снимано, начинът, по който камерата се приближаваше, а след това се отдалечаваше, така че Нейт и Джени бяха само малка абстрактна точков белия сняг… Дан беше убеден, че това е работа на Ванеса Абрамс.

Изключи компютъра си, отвратен, че е гледал толкова дълго, но повече отвратен от Джени и Ванеса. Как се случи така, че и двете се оказаха такива… Взе черния тефтер и веднага се сети за нова дума, с която да продължи с упражнението си. Грабна химикалката и я записа:

Кучки.

Н е домакин на малко събиране

Ще си помислите, че да притежаваш вила толкова далеч от града, като в Маунт Дезърт Айлънд, Мейн, би могло да е доста скучно, но ще сбъркате, защото там бяха ваканционните жилища на най-старите и заможни нюйоркски фамилии, където децата им си играеха още от малки. Когато пораснаха, всички тези деца отидоха в различни пансиони по Източния бряг и сега срещата им беше като повторно събиране. На всеки 4-ти юли те правеха огромен огън на брега и заря с фойерверки, които бяха прекарали през граница от Канада. Всяка Коледа Нейт се събираше със същите две приятелчета и си пушеха трева в стаята за отмора.

Тази стая беше облицована с дъбова ламперия, имаше огромна каменна камина, а на пода плочник, който се затопляше от медни тръби, прокарани под него. От стените висяха впечатляващи еленови рога, които прадядото на Нейт сам беше вземал от отстреляните лосове и сърни. В тази стая имаше и дървен бар, зареден с отлежало уиски и европейски коняк, а през един отвор в пода, скрит от дебел персийски килим, можеше да се влезе в избата. В средата на стаята бе поставена прекрасна маса за билярд от махагон, облечена в червено и с резбовани крака.

Нейт раздаваше джойнта, понеже от тринадесетгодишна възраст го криеше в кутийка лепенки с картинки от „Весели мелодии“. Другите две момчета се ухилиха така, сякаш вече бяха врели и кипели в живота.

— Пич, много се радвам да те видя — каза Джон Гаус, който беше донесъл тревата.

Беше облечен в жилетка от овча кожа в естествен цвят, избелели дънки и поизносени каубойски ботуши с цвета на жилетката. Не особено сполучлива комбинация, освен ако не си модел на „Марлборо“ или „Ралф Лорън“, а той не беше.

Точно една седмица преди матурите Джон беше изхвърлен от училище за притежание и пласмент на трева и тъкмо сега се завръщаше от някакво ранчо, където би трябвало да е научил разни човешки ценности като честност, доверие и уважение към околните.

Нейт оправи наргилето и го подаде на Райън О’Браян, който беше само на петнадесет, но бе по-пристрастен дори от Нейт и Джон взети заедно. След като го бяха изритали от „Сейнт Джуд“ в началото на годината, родителите му го бяха преместили в академия „Хановер“, където преди учеше Серена.

— Мисля, че си пораснал — каза Нейт. — Не ти ли изглежда поотраснал?

Райън запали наргилето. Той беше висок към 1.80 и с къдрава дълга коса, която падаше на раменете му, точно като на Флоу, само че по-тъмна.

— Я се разкарай — каза той и дръпна широките си панталони за сноуборд нагоре.

Нейт го изчака да си дръпне и да му подаде наргилето. Слънцето залязваше и прозорците на стаята станаха розови. Тази зима беше навалял доста сняг и къщата се гушеше в двуметрова пряспа. Навън нямаше дразнещи аларми на коли или бучащи автобуси. Беше абсолютно тихо. Ако Нейт се заслушаше по-добре, щеше да чуе как вълните се разбиват в скалите на брега. Той обожаваше този шум. Понякога нощно време лежеше буден в леглото си, заслушан в него.

Той си дръпна и запуши отвора, за да не може димът да избяга. Веднага обаче си дръпна пак, като награда за това, че бе отделил цели два часа да изчете документите си за колежа и да попълва по-лесните части. После издиша и подаде на Джон, след което затвори очи. Беше чудесно да си извън града, далеч от училище и от всички, които непрекъснато говорят само за бъдещето. В Мейн той можеше да си почива, без да се притеснява за изпити, колежи или за някой друг.

Джон приключи с наргилето и го остави на масата за билярд. Той взе бялата топка и се заигра с нея:

— И к’во, Нейт, кажи за порнолинка в нета.

Нейт бавно примигна, като гущер на слънце.

— А?

Раян запали цигара „Марлборо Лайт“ и направи няколко кръгчета към тавана:

— Нали се сещаш, ти и онова дребно момиче с тъмна къдрава коса и огромни цици!

Нейт кимна. Знаеше за кого говорят, но за част от секундата не успя да се сети как беше името й:

— Дженифър — спомни си той.

— А, добре, Дженифър. Не си ли видял линка? — попита Раян.

— Какъв линк? — поклати глава Нейт.

Джон взе една щека от стената и я запремята като байонет.

— Ами, пич, тоя линк, за който всички приказват. Не мога да повярвам, че не си го виждал!

Раян взе кредата от масата и започна да я души, точно както би направил някой много надрусан.

— Ми то си е цял филм за теб и тая мацка Дженифър, как се чукате в Сентръл Парк.

Нейт задържа наргилето пред лицето си — не си спомняше да е чукал Дженифър в парка, или където и да било. Единственото, което си спомняше, бяха шантавите портрети по стените в стаята й. Той поклати натежалата си глава и се захили. Порноклип в интернет? Много добра шега, ама тези пичове вечно го бъзикаха. Като се отърси от тази мисъл, той запали и направи едно хубаво коледно дръпване. Беше на път за едно прекрасно място, където Дженифър и нейните портрети бяха само малки точки в мъглата.

Интеркомът в къщата проехтя с гласа на баща му, който имаше акцент от Ню Инглънд:

— Майка ти и аз ще пийнем по коктейл в голямата стая. Ще се присъединиш ли?

Сигурно си мислите, че са му убили кефа, но не беше така, защото Нейт умираше да пие с родителите си, особено когато бе друсан, понеже те правеха най-силните коктейли, които сте виждали, а и беше Бъдни вечер.

Той подаде наргилето на Джон и натисна бутона:

— Идвам веднага.

После го пусна и се обърна към Джон:

— Още по веднъж и после е по-добре да тръгвате.

Двамата с Райън го гледаха как си дръпва за последно.

— Та ти още ли си с тая мацка Дженифър? — попита Райън.

Нейт грабна осмицата от масата и се заигра. Опита се да си припомни как се бяха разделили с Дженифър, но се сещаше само за плюшената панда, която стоеше на кревата й.

Доста интересно как все успяваше да забрави за онази част с „Обичам те“.

— Ъъъ, не точно — измъкна се той.

Джон приключи с джойнта и Нейт изпрати двамата с Райън през задната врата в снега. След това заключи вратата, скри наргилето в стара кутия от бисквити и се запъти за горния етаж, за да пие джин с тоник и да яде пресни стриди с родителите си.

Майката на Б зашеметява всички с изненадата си

Блеър тъкмо се беше изкъпала и бе облякла новата би розова рокля от „Калипсо“. Сега седеше на верандата на вилата и пушеше цигара, докато чакаше Серена да се приготви и мислеше за Одри Хепбърн.

Все едно не мислеше за нея през цялото време.

Още нещо, което би трябвало да спомене в есето си за колежа бе способността да се нагажда към различни ситуации. Нямаше значение в каква сцена играеше или в какво беше облечена — като ученичка в книжарницата в „Смешно лице“ или със смешната шапка и дантелена рокля в „Моята прекрасна лейди“ — тя изглеждаше абсолютно на място, адаптираше се прекрасно с типичното си спокойствие и лекота.

Блеър обичаше да си мисли, че в колежа ще постигне това качество. След като стана ясно, че тя и Нейт няма да живеят заедно в апартамент извън колежа, явно щеше да живее в общежитие със случайна съквартирантка. Щеше да й се наложи да се храни в столова и да ходи на лекции. Но едва ли щяхте да я видите да носи огромна тениска с надпис „Йейл“ и раница. Тя щеше да запази достойнството си, стила си на обличане и изобщо себе си.

Блеър пушеше цигарата си и се опитваше да си представи Одри в Йейл, облечена в роклята си от „Закуска в Тифани“, с черни ръкавици до лактите и колие от перли и диаманти.

И тогава й дойде идея. Точно това трябваше да направи, да напише сценарий за Одри като ученичка в Йейл!

Г-ца Глос й беше казала да е изобретателна. Е, нямаше начин да си по-изобретателен от това! Блеър скочи и затръшна мрежата против комари, като нямаше търпение да започне работа върху есето си. Какво като трябваше да пропусне коледното парти. Приемането й в Йейл беше къде-къде по-важно от някакво си парти.

Серена стоеше пред огледалото и завързваше тюркоазнозелено парео на кръста си. Беше още с мокрите си бански, а в косата й имаше пясък.

— Мислех, че се преобличаш? — попита Блеър.

Серена се намръщи:

— Мързи ме.

Всички си мислеха, че тя ще се наконти, за да е красива за срещата с Флоу, но като се замислим, дали всъщност трябваше?

Истината бе, че Серена беше десет пъти по-красива от всяко друго момиче на острова, независимо с какво бе облечена.

— И ще отидеш на купона по бански? — попита смутена Блеър.

Серена кимна.

— Ъхъ.

Блеър извади лаптопа от чантата и се метна на леглото:

— Мисля, че отхвърляш истината.

Серена се намести до нея на леглото:

— Може би. Какво пишеш?

— Сценарий — отговори Блеър и написа името си в началото на страницата, както и датата, 24 декември. Веднага след това тя добави работното заглавие Одри отива на училище.

— Мисля да пропусна партито, за да поработя върху него.

— А, и кой ми говори за отхвърляне на истината. Майлс направо се е надървил от желание да прекара с теб тази вечер, а и няма начин да ходя там сама — заяви Серена. Тя наклони главата си към рамото на Блеър. — Искаш ли да си изкараш забавно на Бъдни вечер?

Блеър прехапа долната си устна и каза:

— Искам, но повече искам да вляза в Йейл.

Серена се пресегна и затвори лаптопа с отривисто движение:

— Добре, тогава ще се постарая да получиш всичко, което искаш. Моля те, ела.

Серена скочи на крака и дръпна Блеър след себе си.

Блеър въздъхна. Тя имаше невероятното умение да сменя настроението си с едно примигване.

— Добре, но ако не вляза в Йейл, ти и само ти ще понесеш вината.



Майлс и Арън очакваха момичетата в бара. Арън беше подредил прилежно къдриците си и беше облечен с черно памучно сако и панталони и сива тениска. Ако не й беше брат, Блеър би си помислила, че изглежда доста сладък.

Арън пък мислеше, че Блеър изглежда повече от сладка. Тенът й беше потъмнял, а кафявата й коса беше изсветляла на кичури от слънцето. Розовата й рокля падаше свободно, но заради материята се допираше до най-интересните места. Тя изглеждаше като богиня, но разбира се, той не можеше да й го каже. В притеснението си да не изръси нещо неподходящо, се държеше почти като робот към нея.

— Да вървим да седнем, майка ти и баща ми имат някаква голяма изненада за нас, а ни чакат вече от час.