Арън се намръщи на студения си спанак с лук.

Тайлър откъсна главата на рибата си и с два пръста я завъртя наоколо:

— Внимавай, летяща риба.

— Тайлър Уолдорф Роуз! — изсъска Елинор.

Арън плесна ръката на Тайлър и главата падна в чинията му. Той примигна:

— Няма проблем, не бях гладен.

Серена не знаеше защо Арън е в толкова лошо настроение, но искаше да помогне.

— Ето — каза тя, мислейки си, че той умира от глад. Взе една салфетка и започна да бърше един картоф. — Ако махна целия хайвер, ще го изядеш ли?

Тя беше толкова съсредоточена да почиства картоф за Арън, че не забеляза кога групата е спряла да свири и Флоу се приближава към нея.

— Серена? — каза той зад гърба й.

Серена вдигна поглед. Флоу беше облечен в черна тениска, а на потния му врат висеше гердан от зъби на акула. Къдриците закриваха очите му, бузите му блестяха с бронзов оттенък, а сините му очи искряха от адреналина.

Серена подаде на Арън картофа, взе вилицата си и хапна малко от рибата си:

— Здрасти — каза тя с пълна уста.

Флоу погледна към Елинор и Сайръс и ги поздрави.

— Искаш ли да седнеш, синко? — предложи Сайръс. — Сигурно си скапан, прекрасна работа свършихте на сцената. Прекрасна.

Все едно разбираше нещо от рок енд рол.

Флоу поклати глава и каза:

— Благодаря, но трябва да се връщам след минутка.

После се обърна пак към Серена и с трепереща от вълнение вежда попита:

— Харесва ли ти музиката?

Серена се усмихна и пак си хапна от рибата. Той не я ли видя как танцува, като полудяла?

— Да, страхотни сте, момчета.

Флоу се поуспокои:

— Добре, супер. Ами ние ще направим още няколко песни и после си мислех да те почерпя с едно питие и да ти дам коледния подарък.

Серена отпи малко вода. Беше леко жадна от цялото танцуване. А и още не беше Коледа.

— Всъщност съм малко уморена, защо да не се видим на закуска? Наистина не е редно да ми даваш подаръка преди Коледа.

— Закуска? — попита той недоверчиво, та той беше рок звезда и не ставаше преди обяд.

— Да, към десет и половина? — весело добави тя. — Ще бъде забавно.

Бас-китаристът изсвири няколко акорда също като барабаниста, показвайки на Флоу, че го чакат.

— Добре — каза той, наведе се и целуна Серена по устните. — Да не забравиш.

Тя му се усмихна мило и каза:

— Няма.

Изведнъж целият салон се оживи.

— Видя ли това?

— Чух, че тя се задява и с басиста!

— Дали наистина ще се женят?

— Чух, че са замесени в трафик на наркотици.

Няколко момичета запищяха, когато Флоу скочи отново на сцената и грабна бялата си китара „Фендър“. Той настрои микрофона с дългите си деликатни пръсти и се загледа в тълпата в търсене на едно определено момиче.

— Тази песен е за Серена — измърмори, а веждите му бяха изразително събрани. После той започна първия куплет на любимата си песен „Тъмния рицар“. Сега вече знаеше откъде се бяха появили римите и за кого беше песента.

Момиче, ти си моята ярка звезда,

ще те последвам навсякъде по света

и ще убивам вълците по петите ти…

Серена се беше облегнала назад и наблюдаваше как Флоу си излива сърцето. Беше трудно да не се почувства поласкана. Той беше толкова прекрасен, а и когато вземаше високите тонове, тя не можеше да не се усмихне.

Изведнъж Арън се изправи.

— Искаш да танцуваме? — попита Серена с надежда.

Той поклати глава:

— Мисля да се връщам в стаята си.

Серена се изправи. Арън се държеше доста странно и тя се тревожеше за него.

— Ще дойда с теб — предложи, като абсолютно забрави за Флоу.

Двамата тръгнаха край дансинга и тълпата на бара. Преди да поемат по пътеката към вилите, тя зърна спокойното синьо море и белия пясък, които блестяха на лунната светлина и си спомни за вечерите в Нюпорт във вилата на бащата на Блеър, където двете пиеха мартини, а след това излизаха от къщата и се къпеха голи в студената вода.

Не можа да устои на този спомен:

— Хайде да поплуваме!

Арън остана на място:

— Ъъъ, ти върви.

— Сигурен ли си?

Той кимна.

— Не влизай навътре.

— Добре! — обеща Серена и се затича. Тя бързо премина през плажа, цопна се във вълните и се гмурна, нетърпелива да усети студената прегръдка на водата. Плуваше като тюлен под вода, докато най-накрая изплува и жадно пое от нощния въздух. Понякога беше хубаво да си жив.

Много е гадно да не можеш да си откриеш дрехите

Блеър искаше да приключи възможно най-бързо, но Майлс — не. Той внимателно оглеждаше всеки сантиметър от кожата й, като дерматолог, който се опитва да открие екзема или меланом. Тя се опита да се отпусне и да се наслади на факта, че Майлс целува стъпалата й, но не можеше, понеже и двамата бяха голи и ако той беше Нейт, досега да бяха приключили.

Когато Нейт се разгорещеше, ставаше груб. Не страшен, а по-скоро вълнуващ, страстен и неспособен да спре. На Блеър й се налагаше да казва „не“ доста настойчиво, когато не се чувстваше готова да стигне докрай, а и трябваше да измисли с какво да го разсее.

О? С какво ли?

Този път тя нямаше да му каже да спре и досега вече да бяха приключили и да лежаха прегърнати, пушейки цигари и гледайки замечтани в звездите, потънали в разговори за бъдещето.

Майлс подхвана другия й крак, започвайки от палеца и прокарвайки пръст по повърхността на диамантения й пръстен. Блеър се дръпна без да иска. Когато беше с Нейт, всичко беше наред, а сега… С Нейт бяха като парченца от пъзел, толкова добре си пасваха, че когато бяха заедно всичко имаше смисъл. Сега обаче фактът, че лежеше гола в хотелска стая на някакъв остров, а голият Майлс лижеше пръстчето на крака й, докато Нейт беше сам-самичък в студения Мейн и може би мислеше за нея, й се стори абсурден.

Блеър издърпа големия си пръст от устата му и се изтърколи от леглото.

Майлс се надигна изпод чаршафите и попита:

— Какво не е наред?

— Трябва да тръгвам — каза тя, без да го погледне, търсейки роклята си, но беше толкова тъмно, а на пода имаше толкова много други дрехи, че беше невъзможно да я открие.

Той седна на ръба на леглото и забарабани с пръст по бедрото си:

— Опитвах се да те предразположа.

Да, да, знаем.

— Къде ми е скапаната рокля? — попита Блеър, игнорирайки го напълно.

Изведнъж стана светло и тя видя роклята си на една камара на пода, близо до леглото. На вратата беше Арън, но вместо да се извини и да се измъкне по най-бързия начин, той стоеше на място и не сваляше поглед от нея.

Отначало Блеър беше абсолютно засрамена, но за две секунди срамът й се превърна в гняв. Как смееше? Как смееше да я зяпа така? Та той й беше доведен брат.

Арън знаеше, че трябва да се обърне и да си тръгне, но краката му не помръдваха. Майлс се наведе и грабна роклята й, след което я хвърли към нея.

— Пич — каза той на Арън.

Блеър наниза роклята си и тръгна към вратата:

— Какъв ти е проблемът?

Не че много й се искаше да знае.

Вилата, която Блеър и Серена обитаваха, беше само на няколко крачки, не достатъчно далече, що се отнасяше до Блеър. Тя продължи да върви покрай вилите към брега, а като стигна до пясъка, се затича. Дори не се сети, че специално е поръчала розовата рокля от Calypso и е платила допълнително 150 долара за това. Тичаше възможно най-бързо, докато не се сблъска с вълните, скочи във водата и със сигурност съсипа роклята. Пое си дълбоко въздух и се гмурна, като се придвижваше напред с цялата сила на ръцете и краката си. И тогава, когато дробовете й щяха да се пръснат, изскочи над водата, като отърси солената вода от очите си.

Луната блестеше ярко, а от залата над водата се разнасяше музика. „45“ бяха спрели да свирят и някакъв диджей беше пуснал песен на Майкъл Джексън. От мястото си Блеър виждаше силуета на момиче, което джапаше с крака на плажа и страшно приличаше на Холи Бери от „Не умирай днес“, но с дълга руса коса и бели, вместо оранжеви бански.

Това, разбира се, беше Серена.

— Къде е Майлс? — извика тя, като сложи ръце пред устата си като фуния.

— На кого му пука? — викна Блеър в отговор. — Къде е Флоу?

— На кого му пука? — отвърна Серена.

Те се разсмяха, а Блеър се отпусна по гръб, после се преобърна и заплува към Серена:

— Мисля да се прибирам утре.

Тя имаше да пише сценарий и искаше да работи върху него, без да я притесняват странният й брат, бременната й майка или нахалният й приятел.

Серена знаеше, че е по-добре да не пита какво се е случило.

— Но утре е Коледа. Майка ти няма ли да се ядоса?

Блеър изстиска водата от косата си, оставяйки диря след себе си:

— Все едно ми пука. Плюс това Сайръс е евреин.

Двете момичета вървяха по плажа към вилата си, наслаждавайки се на собствената си компания и шума на вълните. Ако това можеше да продължи вечно.

Когато най-накрая стигнаха до вилата, намериха нещо, което приличаше на огромна клетка за птици, покрита с червено раирано покривало, която ги чакаше до вратата.

Весела Коледа!

Серена внесе клетката в стаята и я постави на нощното си шкафче, а Блеър запали лампата.

Вътре в нея имаше прекрасен синьо-зелен папагал с жълт гръб, върху дървена люлка. Папагалът премигна към Серена с мънистените си очи и каза:

— Обичам те, Серена! Обичам те, Серена! Омъжи се за мен. Омъжи се за мен.

Блеър се изсмя:

— Мислиш ли, че е от Кати и Изабел?

Серена се ухили в отговор:

— Не знам, няма картичка.

— Обичам те, Серена! Омъжи се за мен. Омъжи се за мен — каза отново папагалът и започна да чисти перата си.

Серена покри клетката отново и се отдалечи. Да, Флоу беше страшно красив и доста щедър, но това беше прекалено. Тя погледна към Блеър и попита:

— Та, значи, заминаваш утре?

— Точно така — каза Блеър, свали мократа си рокля и я захвърли към коша за боклук в ъгъла.

Серена отиде до гардероба, извади червения си куфар и каза:

— Аз съм готова, когато кажеш.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са пременени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Хо, хо, хо и Весела Коледа на всички.

Знам, че семейството на В не празнува Коледа, но аз имам подарък за нея. Май ще излезе нещо хубаво от цялата работа с линка в нета. Виж по-надолу:

Скъпа Интригантке,

Казвам се Кен Могул и съм независим режисьор. Може би си гледала филма ми „Морско конче“ с Клое Севини и Тоби Магуайър, който в момента е на DVD. Случайно видях лентата в линка, който от известно време дискутираш в страницата си и исках да попитам дали имаш идея, кой я е заснел. Който и да е, той или тя е доста талантлив и искам да работя с него или нея.

Благодаря и да знаеш, че си много яка.