Нейт се засмя. Идеята с купона звучеше добре. След това той се сети за нещо.

— Хей, къде е Блеър? Не сте ли още в Сейнт Бартс?

— Дойдохме си по-рано — въздъхна Серена, — а Блеър се прави на зубър и пише есето си за Йейл.

— Оу — каза Нейт, извади „Ромео и Жулиета“ от пакетчето и прокара пръст през страниците й. След това се загледа в класическата илюстрация на корицата, прегърнати момче и момиче. — Тя ще дойде на купона, нали?

— Разбира се, глупчо, не е чак такъв зубър — възкликна Серена.

— Добре тогава — съгласи се Нейт, все още с книгата в ръце. — Ще дойда.

Серена затвори и се усмихна. Пред нея на червено-бялото канапе седяха Кати и Изабел, заети да поръчват храна и пиене в излишък по мобилните си телефони. На Серена й се стори интересно как Нейт се съгласи да дойде, едва когато разбра, че и Блеър ще бъде там. Купонът обещаваше да е наистина интересен.

Измъчените творци влизат в играта

Все още с изцапаната от кафе бяла тениска, за една седмица Дан беше изписал цяла нова тетрадка с мрачна поезия, за това как любовта е жалка измама, измислена от „Холмарк“, за да продава картички за свети Валентин и за да се създава у хората фалшиво чувство, че животът има смисъл. Точно в този момент той довършваше стихотворението „Кола, пълна с камъни“ за един тип, дето си напълнил колата с камъни и я закарал на реката, понеже му напомняла за бившата му любима, която обичала да кара и да слуша вместо музика белия шум от приемника.

Джени почука на вратата му и каза:

— Има поща за теб от г-н Хърмит Ман.

Дан пусна химикалката и отвори вратата. Джени носеше розовия си пеньоар, а над горната й устна имаше бяла пяна. Тя му подаде плика.

— Какво е това на лицето ти? — попита той, вземайки писмото.

— Депилирам се — каза тя и се запъти към банята надолу по коридора.

„Каквото и да значи това“, помисли си Дан и затвори вратата зад себе си. Явно беше, че Джени прекарва твърде много време вкъщи, четейки модни списания, но си го заслужаваше, задето е такава уличница.

Дан обърна плика наопаки, за да провери обратния адрес. Беше от вестник „Ню Йоркър“. Най-вероятно го канеха да се абонира, макар баща му да беше доживотен абонат. Той разкъса плика и разгъна листа:

„Скъпи г-н Хъмфри,

Благодаря ви, че изпратихте поемата си «Мръсници» в нашия вестник. Поздравления! Горда съм да ви заявя, че ще я публикуваме в изданието си за свети Валентин. Моля, попълнете информацията за себе си във формуляра, който е прибавен към писмото, за да напишем за вас в страницата със сътрудниците на вестника. След това ще получите чек за осемстотин долара.

Честита нова година!

Яни Прайс редактор“

Това някаква шега ли е?, почуди се Дан. Той прочете писмото два пъти, преди да го остави на леглото си, цял разтреперан от ужас. „Ню Йоркър“ рядко публикуваха творби на непознати поети, а Яни Прайс беше известна с гадните си забележки от типа: „Добър опит!“ или „Съжалявам, Чарли!“. Дан разгледа хартията, изглеждаше автентична. После отново прочете писмото, а ръцете му се тресяха при мисълта, че някой непознат — камо ли някой известен в тези среди, като нея — е чел стихотворението му.

Колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно ставаше, че няма друг човек, освен Ванеса, който да го е изпратил в редакцията. Все едно не се беше издънила достатъчно? Ама какво, какво, по дяволите, си мислеше тя?

Дан отново хвърли писмото на леглото и свали мръсната си фланелка. Първо щеше да си вземе горещ душ и да си облече чисти дрехи.

Най-накрая!

След това щеше да иде директно в Бруклин, за да я сдъвче едно хубаво. Как смееше тя да се гаври с работата му, като я изпраща на когото си поиска? Тя за каква се мислеше? Гологлавата му кръстница с кубинки?

А какво ще кажете за яката Добра Вещица от Изтока?



Руби най-накрая беше успяла да върне дигиталната камера и Ванеса седеше на компютъра си, сваляйки кадрите с висулки, и наслагвайки ги върху филма си, малко преди кадрите с гълъби в един боклукчийски камион. Тя вече беше изтрила частта с Джени и Нейт и беше решила да остави това зад гърба си, за да се посвети изцяло на филма. Точно до гълъбите от една торба се подаваше плешива кукла с едно око. Беше страхотно.

В десния ъгъл на екрана й се появи съобщение, и тя кликна върху му с надеждата, че е от Дан. Може би беше получил известие от вестника и сега й съобщаваше, че ще го публикуват, и всичко беше простено. Но не беше от Дан.

КМ 10001: ти ли си Ванеса Абрамс, режисьорът?

Hairlesskat: може би

КМ 10001: търся човека, който е снимал ония хлапета в парка, работата с камера беше велика.

Hairlesskat: о, така ли? Кой го казва?

КМ 10001: Кен Могул. Аз снимах Морско конче, може да си го гледала, с правилния човек ли разговарям?

Hairlesskat: да

КМ 10001: уха. Ами искам да работя с теб. Сега завършвам един филм, който заминава за Кан. Интересува ли те?

Hairlesskat: аз още съм в гимназията, но да, интересува ме.

КМ 10001: супер, може ли да се срещнем някъде по-късно днес? Аз съм в Ню Йорк, между другото.

Hairlesskat: довечера в десет ще снимам в парка, ако искаш там?

КМ 10001: идеално, ще се радвам да видя как работиш, дотогава.

Hairlesskat: чао

Ванеса се върна към филма си с ясното съзнание, че човекът, с когото бе разговаряла, може да са група приятели на Нейт, които в момента правят дупка в езерото, за да я удавят в нея заради линка. И все пак можеше наистина да е Кен Могул, неин любим алтернативен режисьор. Тя се изсмя с глас. Беше като магнит за подобни съобщения, но кой знае? Всичко беше възможно.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Как да си прекараме най-страхотно на Нова година

Два съвета:

1) Останете с мен, аз знам къде е купонът.

2) Целувайте хората. Тази вечер в полунощ имате разрешение да целувате абсолютно непознати, без да се налага да давате обяснения. Така че, действайте!



Вашите писма

В: Скъпа И.,

Добре де, аз обикновено не съм голяма клюкарка, но реших да ти кажа, понеже съм още в Сейнт Бартс. Сещаш ли се за това момче М, с което се размотаваше Б? Веднага след като Б си тръгна, той се заби с оная френска мацка, дето преподава водни ски и прекарват доста време заедно.

bean


О:Скъпа bean,

Благодаря за информацията. Съжаляваме, че си там, а не в Ню Йорк. Между другото, трябва да клюкарстваш по-често, това прави кожата блестяща.

И



Наблюдения

А разхожда кучето си по Парк авеню. Май се е върнал от Сейнт Бартс без приятеля си М. Флоу хваща самолет от Ел Ей до нюйоркското летище „Кенеди“ рано тази сутрин. Наистина? Б излиза, за да си купи суперсилна пяна за коса на Frederic Fekkai от аптеката на „Медисън“. Май си е измислила странна прическа за партито тази вечер. Нямам търпение да я видя, както и всички вас!



Единственото парти, на което си заслужава да отидеш

Ако още не сте получили една от тези, по-добре напуснете града:

Не бъди смотаняк.

Ела празнувай Нова година с мен!

Тема: Луда нощ в рая

Къде? Леденият замък на 19-та Западна улица

Кога? Неделя вечер, дъъъ. От 9 часа до…

Доведи? Себе си и колкото приятели можеш да качиш в асансьора.

Ще се видим там!

Серена

Нашият живот е по-добър от филм

Ако животът ни беше лош тийнейджърски филм, щяхме да поканим представители на всички колежи, от които се интересуваме и да им покажем как се забавляваме, след което те да ни приемат да учим при тях. Но не е така, защото животът ни е по-добър от филмов сценарий и не се налага да стигаме до крайности, за да влезем в колеж. Нали?

Нямам търпение да видя кой кого целува в полунощ!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Дж дава всичко от себе си

Джени беше обръснала, депилирала, оскубала, ексфолирала и овлажнила цялото си тяло, след което беше лакирала ноктите си, беше изсушила косата си и си беше сложила лек грим в златно и бежово от една таблица, която беше запазила от списание Allure. После беше обула прашките и същите кадифени панталони от деня в парка, в комбинация с черен пуловер с шпиц деколте с вплетени златисти нишки. Той изглеждаше малко смешно на закачалката, но облечен беше страхотен. Поне Джени си мислеше така.

Най-накрая тя беше сложила тюркоазната огърлица от Нейт и чифт остри черни ботуши с висок ток, с които беше трудно да се ходи, но на кого му пука? Това се случи в шест, а в оставащите два часа и половина тя запълва времето си с пакетче солети с вкус на чедър и серии на „Семейство Озбърн“. През цялото това време синият й телефон стоеше в скута й. Сега обаче беше осем и половина в новогодишната нощ, а Нейт още не се беше обадил.

Целия ден Джени бе толкова заета да приготвя тялото си и да очаква обаждането на Нейт, че не беше забелязала какво прави семейството й. Сега изключи телевизора и излезе в коридора.

Вратата на Дан беше открехната и тя я бутна. Компютърът беше изключен, а в пепелника нямаше димящи цигари.

— Дан? — повика го тя, но не получи отговор.

Джени направи учудена физиономия и се запъти към кабинета на баща си. Вратата там също беше отворена.

— Татко? — Отново никакъв отговор.

По традиция на Нова година баща им излизаше на литературно четене маратон, което продължаваше цяла нощ и изглежда вече беше тръгнал.

Джени натисна няколко бутона на мобилния си телефон и набра Нейт. Отново попадна на гласовата поща.

— Ако се опитвате да се свържете с… — започна металическият женски глас.

— Нейт — каза той със собствения си глас.

— Моля, натиснете едно и оставете съобщение, или изчакайте сигнала — продължи съобщението.

— Пак съм аз — весело изчурулика тя, като се опитваше да звучи бодро, — предполагам, че си някъде в задръстване или нещо подобно, аз май ще тръгвам за партито на Серена. Ще накарам таксито да спре у вас и ще ти звънна. Дано се видим преди полунощ! Нали? Обичам те. Чао.

Джени затвори, след което отиде в стаята си, за да вземе палтото и чантата си. Какво като още беше наказана? Руфъс и Дан я бяха оставили сама в апартамента.

Какво можеха да очакват от принцеса, която е била затворена в кула толкова дълго?



Нейт беше решил да не пуши изобщо, преди да стигне на купона, понеже знаеше, че Блеър го предпочиташе натурален. Но стига де, беше Нова година.

— На — каза Джереми, подавайки му огромната цигара, която тъкмо беше запалил. Нейт, Джереми и Антъни се бяха сгушили край статуята на Ганди на Юнион скуеър. Наоколо звучеше песента на Бийтълс „Вчера“.