— Мисля, че този е най-подходящ — каза продавачката, като посочи розовия сутиен. — Кожата ви е толкова бяла, ще ви отива.

— Тогава вземам него. Благодаря.

Докато чакаше да й опаковат покупката, Баби разгледа магазина. Спря се пред студен манекен, облечен много предизвикателно.

— Госпожице…

— Да?

— Момчето, което дойде… което май ви е приятел…

— В известен смисъл.

— … каза като изберете комплекта, задължително да го облечете, за да ви предам следващата бележка.

— Ясно. Благодаря. — Тя тръгна към пробната.

Продавачката й подаде иззад завесата една рекламна чанта от магазина:

— Тук можете да сложите старото си бельо.

Погледна се в огледалото. Какво ще каже майка й, като види тези неща сред дрехите за пране?

Следващата бележка я отведе в „Двата бора“. В градинката до училището имаше пейка, на която често се целуваха с Марко. Под нея намери пощенски плик с билет от лотарията и ново послание.

Търсенето продължи в малък бижутерски магазин, където трябваше да изпее една песен пред всички клиенти. Продавачката й даде много красиви тюркоазени обици и… бележка.

В „Бенетон“ я чакаше костюм от пола и сако в цвят бордо.

На улица „Венето“ реши един ребус и получи чифт кожени обувки в тон с костюма.

В цветарския магазин на улица „Виня Стелути“ й връчиха орхидея и поредното съобщение.

В сладкарница „Еуклиде“ беше предплатен любимият й сладкиш. Докато Баби ядеше плодова кростата с крем, касиерката й подаде сгънато листче, на което пишеше следното:

„La tua pasta prelibata l’hai già bella che beccata c’è qualcosa che ti manca o sei forse troppo stanca se non puoi piii viver senza corri presto alia partenza.“6

Преглътна последния залък и излезе навън. Запали веслата и се спусна по улица „Виня Стелути“. Ако я видеше майка й, нямаше да я познае: беше с прекрасен костюм в цвят бордо, с елегантни кожени обувки, с очилата Ray-Ban, с блестящи тюркоазени обици, с орхидея, втъкната в косата, и с лотариен билет в джоба… О, и с топъл кашмирен шал на врата! Зави по площад „Еуклиде“ и спря пред „Глори“. Там я чакаше тъмносинята алфа ромео GT16V с телефон. Марко стоеше неподвижно, облегнат на едно дърво. Като я видя, извади иззад гърба си една червена роза.

— Заповядай, скъпа! Чакай да те видя… Леле, много си елегантна! Кой ти купи всички тези красиви неща?

Баби го гледаше влюбено с големите си сини очи.

— Ти, скъпи.

Той я прегърна.

— Можеш ли да оставиш веспата тук?

— Защо, къде отиваме?

— Да изпием по един аперитив и после ще хапнем нещо.

— Трябва да се обадя на мама.

— Ще й се обадиш от колата.

Марко сложи блокираща скоба на предното колело на мотора, после двамата се качиха в GT-то и се отдалечиха бързо във вечерния трафик. По пътя звъннаха на госпожа Бонели, където бяха родителите на Баби.

Рафаела беше толкова заета с картите, че изслуша разсеяно разказа на дъщеря си. Била с Марко. Щели да ходят на пица. Веспата била при Палина. Марко й бил подарил шал. Това, последното, й хареса и Баби получи разрешение да закъснее.



Ядоха в „Матричано“, на улица „Деи Граки“ в Прати — там ходеха все артисти и знаменитости. Баби каза, че подаръците са супер и утре всички ще й завиждат. Марко се направи на скромен, но не можа да скрие задоволството си. Подхвърли й, че се е чудил дали ще се сети за вила „Глори“. Баби се престори на обидена. Той се усмихна и погали ръката й. Влезе прочут актьор с неизвестно момиче. Един келнер веднага ги настани. Баби се обърна няколко пъти да ги позяпа, а Марко се опитваше да демонстрира безразличие. Всички идваха в „Матричано“ за да се докоснат до звездите, а после се правеха, че не ги виждат.

По-късно се разходиха в центъра. Влязоха в „Джолити“ и похапнаха сладолед. Баби почти се скара с келнера, и настоя за двойна доза сметана. Марко доплати, само и само да е доволна. Докато обсъждаха „Джолити“ и сметаната, неусетно стигнаха до дома му. Отвориха полека вратата и се промъкнаха на пръсти до стаята. Включиха радиото, оставиха го да свири съвсем тихо. Една нежна целувка ги отведе в леглото. Tele Radio Stereo съобщи заглавието на романтичен диск. Луната надничаше през прозореца. В този вълшебен полумрак Марко бавно разкопча костюмчето в цвят бордо. Целуна я между рамото и шията, докосна гърдите й, плоския й корем.

— Знаех си, че ще избереш розовия комплект. Толкова си красива!

Баби лежеше под него, срамежлива и леко уплашена. Той се усмихна. Белите му зъби блеснаха в мрака. Тя разтвори устни. Марко се наведе над нея и започна да я целува. Крехка и мека, тя отвръщаше на целувките му почти неподвижно.

Тази нощ по Tele Radio Stereo пуснаха най-хубавите песни на света. Марко беше нежен и настоятелен, но това не помогна — видя я без сутиен, нищо повече.



Закара я до вкъщи. Изпрати я до вратата и я целуна нежно, потискайки момчешкия си гняв. На връщане си спомни песента на Батисти, в която се разказваше за едно момиче, подобно на торта от бита сметана. Било щастливо, че не е дало да го изядат. „Аха, и аз успях да вкуся само една лъжичка.“ После се сети за играта със съкровището. За времето, което пожертва, за да измисли римуваните изречения. За местата, които беше избрал. За сладоледа с двойна доза сметана и всичко останало. Тогава рязко обърна колата и се насочи към дискотека „Джилда“.

13.

Настъпи странна тишина. Баби огледа момичетата около себе си. Красиви, грозни, слаби, дебели… Палина. Някои прелистваха тетрадки, други препрочитаха урока. Джачи плъзна показалеца си по имената в дневника. Всичко беше театър, знаеше къде да спре.

— Джанети!

Джанети стана пребледняла и съкрушена.

— Феста!

Силвия сграбчи тетрадката си, положи я на катедрата и застана до своята сестра по съдба. Двете се спогледаха безутешно.

— Ломбарди!

Палина се изправи и хвърли поглед към Баби, сякаш се прощаваше с нея завинаги.



Първа беше Джанети. Преведе част от упражнението, като се запъваше на някои ударения. Опита се да намери думи, които да звучат добре на италиански. Не откри от кой глагол беше едно сложно минало свършено време. Почти случайно улучи бъдещото му причастие, но не стигна по никакъв начин до деепричастието.

Силвия Феста започна с най-лесната част на превода, като непрестанно заекваше. Не можа да познае никой от глаголите, дори не се доближи до значението им. На практика призна, че е преписала домашното. После разказа една нелепа история за майка си, която в този момент не се чувствала добре. Странно, но все пак успя да изреди без грешка формите на едно съществително от трето склонение, в среден род, множествено число.

Палина изпълни няма сцена. Падна й се най-сложната част от упражнението. Прочете я бързо, не сбърка нито едно ударение. После спря. Опита се да преведе първото изречение, обаче оплете нещата заради един винителен падеж, сложен не където трябва. Баби надникна в тетрадката на зубрачката и докато Джачи разсеяно зяпаше през прозореца, зашепна точния превод на откъса. Палина повтори всичко след нея. Най-лошото мина.

— Много добре, Ломбарди. Я ми преведи още малко оттук… до habendam.

Палина се почувства наистина зле, но за щастие Джачи пак се зазяпа навън. И точно когато Баби залегна над чина, за да подскаже на приятелката си, учителката бавно се обърна.

— А, чудесно! Имаме едно подготвено момиче в този клас! Джервази, щом знаеш толкова, ела да преведеш по-нататък.

— Госпожо, извинете, аз съм виновна — намеси се Палина.

— Аз я помолих да ми подскаже.

— Много благородно от твоя страна, Ломбарди, оценявам това. Но сега искам да чуя Джервази.

Баби не помръдна от мястото си.

— Не съм подготвена, госпожо.

— Излез на дъската.

— За какво да излизам, като пак същото ще ви кажа! Не съм подготвена! Нямах време да си науча.

— Тогава ще ти пиша нула, става ли?

— Ами да, почти колкото на Катинели, когато не си дава домашното.

Всички в класа се разсмяха. Джачи удари с длан по дневника.

— Тишина! Джервази, донеси си бележника. Ще ти напиша забележка.

Баби се подчини. Джачи нервно надраска нещо в бележника й, после го затвори и й го върна.

— И утре го искам подписан!

„Ха, голяма работа! В живота има къде-къде по-страшни неща!“ — помисли си Баби, но този път замълча.

Силвия Феста — три минус. То и това й беше много. Падина си седна с една хубава двойка, а Джанети едва върза тройката.

Баби отгърна тефтера си. На последната страница, срещу списъка на класа, отбелязваше всички изпитани. Сложи последните точки срещу имената на Джанети, Ломбарди и Феста. После драсна една точица и до своето име.

Някой й подхвърли прилежно сгънато листче:

„Супер си, най-яката приятелка!

П.“

Веднага разбра коя е тази П. Обърна се и я погледна. После се сети за забележката:

„Уважаема госпожо Джервази, дъщеря Ви идва в час по латински абсолютно неподготвена и ми отговаря по нахален начин. Искам да Ви уведомя за поведението й.

Сърдечни поздрави, А. Джачи“

Тая Джачи беше наистина гадна!

14.

Немската овчарка тичаше по плажа, едва докосвайки пясъка. Задмина Степ, който току-що й беше подхвърлил пръчка. Захапа я във въздуха и се понесе отново, като отскачаше и набираше скорост. Донесе пръчката, а после легна и положи глава върху предните си лапи.

Степ се престори, че замахва надясно. Кучето скочи, но после разбра. Той отново замахна и накрая хвърли пръчката във водата. Овчарката полетя, хвърли се срещу вълните без колебание и заплува с високо вдигната глава.

Стопанинът й седна на брега. Беше прекрасен ден. Наоколо нямаше жива душа. И изведнъж — силен шум. Светлина. Кучето изчезна заедно с морето, хълмовете и пясъка.

— Какво става, мамка му? — Той се обърна в леглото и покри лицето си с възглавницата.

Поло вдигна щората и отвори прозореца.

— Леле, каква воня! Дръж, донесох ти сандвичи. — И подхвърли зелената торбичка към леглото.

— Кой ти отвори, Мария ли?

— Аха. Сега ти прави кафе.

— Колко е часът?

— Десет.

— Идиот, защо не ме остави да се наспя? — Степ отиде в банята. Вдигна капака на тоалетната, който се удари в плочките с рязък звук.

Междувременно Поло отвори новия брой на „Кориере дело спорт“ и подвикна високо:

— Трябва да дойдеш с мен за мотора от Серджо, готов е! Ей, видя ли, че „Лацио“ са купили защитника на „Лече“?

Степ пусна водата. Върна се в спалнята и надникна в пакета със сандвичите.

— Простено ти е само защото донесе това.

После отиде в кухнята, следван от Поло. Кафеварката още изпускаше пара. До нея имаше топло мляко в малка каничка и друго — студено, пълномаслено — в синя картонена опаковка.

Домашната помощница беше дребна женица, попрехвърлила петдесетте. Подаде глава от съседната стаичка, където току-що беше свършила с гладенето, и Степ й посочи госта:

— Мария, тоя виждаш ли го? Каквото и да става, не го пускай у нас преди единайсет!

Тя замънка притеснено:

— Ами… казах му аз, че още спите, а той знаете ли какво отговори? Че ако не му отворя, ще разбие вратата.

Степ се обърна към Поло:

— Така ли й каза? Позволяваш си да плашиш Мария?! Сърди се на себе си! — Той сграбчи дебелия му врат, навря го под мишницата си и го стисна. С другата ръка вдигна каничката с горещото мляко и я доближи до лицето му.