Баронс изглежда планира всичко. Искам да съм като него.
Бях в мазе.
Намерих пушките в сандъци, складирани до оглушително шумните генератори, които захранваха стаята, в която бях живяла, до това, което приличаше на запас с гориво за една година.
Имаше десетки сандъци с пушки и два пъти по толкова сандъци с амуниции. Изглеждаше ми малко рисковано да се държат толкова много боеприпаси до толкова много гориво, но коя бях аз, за да съдя? Просто бях доволна, че всичко беше там. Седнах на един сандък, проучих различните оръжия и накрая се спрях на едно полуавтоматично, с по-късо дуло от останалите. Приличаше на „Узи" с няколко малки разлики.
Преди адът да се изсипе на Хелоуин, бях проучвала в интернет огнестрелните оръжия и се бях мъчила да накарам Баронс с безкрайните му връзки да ми купи едно. Това, което избрах, беше ЛОС - лично оръжие за самоотбрана. Идеално за жена с моя ръст. Лесноуправляемо, силно ефективно, твърде незаконно. Можех да стрелям с него дори от легнало положение. Възнамерявах да се упражнявам да стрелям от всяка възможна позиция. Със стрелба може да не се убива Фае, но бях готова да се обзаложа, че ще забави непресяващите.
Натъпках пачки с патрони в раницата, навсякъде, където се събираха, после напълних ботушите и джобовете на новото черно кожено яке, което беше точно моя размер и което бях намерила окачено на стол. Подразни ме, че Баронс беше взимал модни решения вместо мен, но не достатъчно, за да изглупея. Това яке ми трябваше. Бях съвсем сигурна, че в Дъблин е зима, а късния октомври вече беше студено.
Изгубих много време да търся копието си в мазето, защото познавах Баронс достатъчно добре, за да съм наясно, че би го реквизирал, ако му е било възможно. Когато не го намерих, изключих възможността да е още в църквата. Щеше да е проверил там. Което значеше, че някой друг беше прибрал копието и раницата ми. Трябваше да знам кой.
Открих два сандъка с протеинови закуски и се заредих с няколко. Както казах, Баронс планираше всичко.
Но не бях сигурна, че е планирал едно нещо.
Че неговият ОС детектор (този, за който беше хвърлил толкова усилия да върне към разума, за да може да ме използва още веднъж да търся безценните му Предмети на силата) нямаше да се навърта наоколо.
- Благодаря - казах на празната къща, - но аз поемам оттук!
Освен това, доколкото го познавах, вероятно беше подобрил дамгата на тила ми, докато съм спала почти в безсъзнание след някой от етапите на сексмаратона ни. Или пък е сложил нова, подобрена версия, някъде другаде върху мен. Не се съмнявах, че Баронс би могъл да ме намери по един или друг начин. Той не беше от типа - какъвто и да бе той, който някоя жена би могла да разкара, ако той самият няма намерение да се разкара.
Вървях из тихата къща, която беше натъпкана с мебели, покрити с прашни чаршафи, и пристъпих навън през предната врата. Къщата беше построена върху възвишение с добра гледка към квартала. Бях прекарала толкова време да шофирам из Дъблин в търсене на Шинсар Дъб, че доста добре познавах града. Бях в северните предградия. Зората изпъстри хоризонта и първите лъчи на слънцето се спуснаха косо над морето от сиви покриви.
Усмихнах се.
Беше началото на чисто нов ден.
Седем
Защитите ме хвърлиха на задника ми в мига, в който се опитах да напусна собствеността.
- Ох! - отскочих като гумено топче от тухлена стена и се приземих на моравата. Или по-скоро на това, което беше останало от нея -пръст. Бях в Мрачна зона. Не зимата, а Сенките бяха лишили двора от живот. Майката природа оставя трева дори в най-суровите си моменти. Сенките не оставят нищо. Баронс сигурно ме е довел тук, след като вече са били завзели квартала. Какъв по-добър начин да скриеш оръжие от врага от този да го държиш дълбоко в неговата територия? Особено след като изглежда са постигнали мълчаливо съгласие да се оставят на мира.
Беше вече достатъчно светло за моя МакОреол, а и подозирах, че Сенките, опустошили този район, са се преместили към по-плодородна земя, затова го свалих, закачих го на раницата си и разтрих глава. Защитите почти бяха разцепили черепа ми. Кътниците ме боляха, усещах дори скалпа си натъртен. Не бях ги видяла. Присвих очи. Неясни сребърни руни блестяха на пътеката, която се бях опитала да пресека. Защитите са подли неща, често трудно се виждат, а тази сутрин тънкият слой скреж беше направил това двойно по-трудно. Но след като вече знаех къде са, можех да различа издайническото трептене на умелата работа на Баронс да изчезва на изток и на запад около къщата. Знаех, че е педантичен, но все пак обиколих периметъра в търсене на пролука.
Нямаше.
Реших, че това, че защитите ме бяха отблъснали толкова яростно, вероятно е аномалия. Баронс пазеше нещата отвън. Никога не беше пазил вътре, мен. Стъпих на леко заледената пътека, но на друго място.
Полетях отново назад, зъбите ми вибрираха, ушите ми звънтяха.
Седнах и изръмжах. Какво нахалство! Ако преди не бях решена да напусна, вече бях.
- Той пази също така и мен отвън, МакКайла. Инак щях да дойда за теб много отдавна.
Гласът на В'лане предшестваше появата му. В един миг гледах смръщено въздуха наоколо, в следващия - коленете на В'лане. Задържах погледа си там известно време. Една жена би се чувствала малко ужасена след това, което аз бях преживяла... не че аз се чувствах така, просто някоя друга жена би могла.
В'лане е Сийли, един от предполагаемите „добри“, ако някой от Фае би могъл да бъде наречен така, но все пак е Секс-до-смърт-Фае, също като господарите на убийствената похот, които наскоро ме бяха превърнали в най-низкия общ знаменател. Всички от кралските домове, независимо дали от светлия двор или от тъмния, могат да превръщат хората в При-я със секс. И също като своите по-тъмни, смъртоносни Ънсийли братя В'лане (когато е в естествения си блясък) е твърде красив, за да бъде гледан от човек директно. Аз не съм изключение. Мрачните принцове бяха накарали очите ми да кървят. В'лане също би могъл, ако иска.
От деня, в който го срещнах, използваше своя смъртоносен сексмагнетизъм върху мен в различни степени, но вече знаех точно колко „нежна" е била неговата принуда, сравнена с това, което би могъл да направи в усилията си да ме накара да проследя Шинсар Дъб. Имахме продължителен спор каква форма да приема в мое присъствие. Той винаги пускаше твърде много сексуално обаяние, а аз винаги настоявах да го „заглуши".
Вдигнах поглед към неизбежно съвършеното лице на Сийли принца, подготвяйки се за удара.
Нямаше такъв.
Той стоеше пред мен, а всяка частица от неговата смъртоносна дарба беше заглушена. За първи път, откакто го бях срещнала, бях способна да го гледам директно, да попивам неговото нечовешко, невероятно съвършенство, без бъда засегната от него. В'лане изглеждаше толкова близо до представата за мъж, колкото би могъл. Носеше дънки, ботуши и свободна ленена риза, наполовина разкопчана. Очевидно не беше засегнат от мразовитото време или пък беше причината за него. Фае могат да повлияят на времето с настроението си. Красивото му мускулесто златно тяло не беше по-съвършено от това на кой да е обработен с фотошоп модел. Дългата му златна коса вече не блестеше с дузина прелъстителни, неземни отсенки. Безупречно симетричните му черти можеха да украсят всяка корица на списание. Единственият аспект от неговата Фае природа, който беше запазил, бяха онези бездънни, древни, шарени очи. Все
още беше страхотна гледка - загорял, секси мъж с неземни, блестящи очи. Но аз нямах пристъп на диво желание да разкъсам дрехите си, не чувствах гъдела на похотта, нито дори най-слабото усещане за омекване на коленете.
И го беше направил без дори да се наложи да помоля.
Нямах намерение да му благодаря. Беше най-малкото, което можеше да направи, след това, което неговата раса ми беше причинила.
Той ме изучаваше, докато аз изучавах него. Очите му се свиха леко, после се разшириха незабележимо, което на човешко лице би изглеждало като съвсем малка промяна, но на Фае представляваше изражение на удивление. Учудих се защо. Защото оцелях? Шансовете ми наистина ли са били толкова малки?
- Наблюдавах тези защити и усетих смущението. Радвам се да те видя, МакКайла!
- Благодаря за спасението - казах студено. - Много мило да се появиш, когато имах нужда от теб. О, чакай! - казах и се засмях кратко. - Сега си спомням. Ти не се появи. Всъщност, името ти се разби и изгоря, когато се опитах да го използвам.
Ако не беше поставил името си на езика ми, онази нощ нямаше да съм толкова безстрашна. Бях подлъгана да изпадна в самозаблуда, че един Сийли принц ще бъде на мое разположение, стига да щракна с пръсти, за да Пресее и да ме изведе мигновено в безопасност. Това ме беше накарало да се чувствам непобедима в момент, в който това беше лоша идея. А когато той ми трябваше най-много, не бях успяла да го повикам. По-добре никога да не бях разчитала на него. Трябваше да държа Дани до себе си в онази нощ. Тя можеше да ме измъкне бързо в безопасност.
Той протегна ръце с дланите нагоре и наведе глава в жест на раболепие.
Изсумтях. Самодоволният Сийли принц скланяше глава пред мен?
- И хиляди извинения не могат да изкупят злото, което е било позволено да ти причинят братята ми. Отвращава ме това, че си била... - той замълча и наведе още по-ниско глава, сякаш не можеше да се принуди да продължи.
Беше напълно човешки жест.
Не му повярвах ни най-малко.
- Е? - вдигнах се от земята и изтупах новото си кожено палто. Какво е твоето извинение, че ме провали на Хелоуин? Бароне каза, че е бил заседнал в Шотландия. Всъщност, каза, че било „сложно“. Беше ли сложно, В'лане? - попитах сладникаво и прехвърлих оръжието си отзад през рамо. То се удари в раницата ми. Хареса ми солидната, успокояваща тежест на оръжието и боеприпасите ми.
Той трепна от тона на гласа ми, без да пропусне арсеника в захарта. Докато аз бях заета да съм При-я, В'лане очевидно беше разширявал спектъра си от човешки изражения. Но все пак тези изражения бяха различни от онова, първото. Бяха твърде надути за Фае. Шарените очи срещнаха моите.
- Извънредно.
Пъхнах палци в джобовете на дънките.
- Продължавай! - усмихнах се. Нищо, което би могъл да каже или да направи някога, нямаше да ме накара да се доверя отново на нещо толкова мистично, и по същество дефектно, като името на Фае, закрепено на езика ми. Но исках да видя докъде ще стигне, за да си върне моята благосклонност.
- Авийл е основният ми приоритет, МакКайла. Знаеш го. Без нея всичко останало е маловажно. Без нея стените никога няма да могат да бъдат съградени отново. Единствена тя е нашата надежда за възвръщането на Песента на Сътворението.
Фае бяха матриархални и само Сийли кралицата владее Песента на Сътворението. Знаех много малко за Песента, само това, че от нея са били изковани стените на затвора на Ънсийли преди стотици хиляди години. Грубо, преди шест хиляди години, когато била договорена Спогодбата между нашите раси, разделяща частите на планетата, Авийл използвала продължение на тези древни стени, за да раздели света на Фае от човешкия. За съжаление, намесата u отслабила стените на затвора и позволила на Даррок - Лорд Господар, да разруши всичките на Хелоуин.
И защо Авийл не ги е изпяла обратно?
Защото в типичния за Фае стил на скрити борби Ънсийли кралят убил отдавнашната Сийли кралица, преди тя да успее да предаде знанието си на следващата. Авийл, последната от дълга поредица кралици, господстващи с отслабени сили, нямала представа как да изпее Песента на Сътворението. Те имаха нужда от мен -изключителен ОС детектор, за да намерят единствената останала следа към пресъздаването на Песента - Шинсар Дъб, смъртоносна книга, която съдържа цялата черна магия на Ънсийли краля. Кралят бил близо до откриването на Песента, когато смъртната му наложница се самоубила, а той изоставил експериментите си, с които създал мрачната половина от расата на Фае.
- И само аз мога да намеря Книгата, която u е нужна, за да го направи - казах студено. - Та кой е заменим?
Очите му се свиха съвсем леко и той погледна встрани. Розовата Мак нямаше дори да забележи. Но аз вече не бях такава. Гръбнакът ми се опъна и аз го приближих - нос до нос на линията на защитата. Ако можех да се пресегна през нея и да го сграбча за гърлото, щях да го сторя.
- О, Боже! Ти всъщност си го обмислил и си решил, че аз съм заменима! Знаел си, че съм в беда и не си ми помогнал! - изръмжах. -Вярвал си, че ще оцелея. Или си решил, че ще бъда дори още по-лесна за ползване, ако съм При-я?
Очите му блеснаха.
"Търсенето на скритата истина" отзывы
Отзывы читателей о книге "Търсенето на скритата истина". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Търсенето на скритата истина" друзьям в соцсетях.