Тя постави слушалката на домофона и каза:

— Още една се качва. Ще я пуснеш ли?

Бет кимна утвърдително. Тя беше тук от няколко дни и Кас не знаеше как щеше да се оправя с нещата без нея. Природената сестра на Маргарит се оказа че е силна и любяща — едно голямо удобство и утеха.

Бет отвори вратата на Лола и я въведе в кухнята, където й предложи да похапне нещо. Позна по очите на момичето, че е наркоманка. Животът в комуната не беше я изолирал от грубите факти в живота.

— Не искам нищо — каза с неспокоен глас Лола, сядайки на един стол. — Ти ли си Кас?

— Не — отвърна тихо Бет.

— Е, искам да видя Кас. Дай да я видя.

В стаята влезе Кас. Изглеждаше уморена. Под очите си имаше тъмновиолетови сенки — не можеше да спи добре.

— Имам нещо да ти кажа — каза колебливо Лола. — Не искам никакво възнаграждение, ни най-малко. Можеш да си сигурна, че съм такава, каквато ме виждаш, това не е никаква тайна. — Направи кратка пауза да отгризе от нокътя си, но осъзна какво прави и спря. — Маргарит Лоурънс Браун даваше на хората надежда. Разбира се, тя нямаше да може да привлече и мене — аз съм нищо друго, освен една неудачница. Само че имам сестра, която е почти дете. Ох, майната му… дори не мога да ти кажа какво й направиха. — Отново направи пауза, избърсвайки носа си с опакото на дланта. — Както и да е… да кажа за Маргарит. Едно от момчетата на Тони я застреля. Няма значение кое — то работи по заповед. Тони също работи по заповед. Големият човек, който заповяда да се направи, е Енцо Басалино — той организира всичко — ударът беше целият негов.

— Кой е Енцо Басалино? — попита Бет.

— Един голям мошеник. Живее в някаква грамадна резиденция в Маями. Казват, че се е оттеглил от бизнеса, но повярвайте ми, той контролира всичко. Думите да я премахнат излязоха от неговата уста — не от някакъв си пистолет.

Кас не отвърна нищо. Интуицията й подсказа, че момичето говореше истината.

— Сега трябва да се махам оттук. — Лола стана и тръгна с бързи крачки към вратата.

— Почакай малко — каза бързо Кас. — Ако това, което казваш е истина, нека кажем на полицията да се заеме със случая.

Лола се засмя сурово:

— Ченгетата ли? Да не се бъзикате с мене? Половината от тях са в джоба на Басалино. Всеки, към който се протегне. Ако го искате, трябва сами да го хванете.

— Не разбирам — рече Бет.

— Да-а, добре, помислете си добре. Можете да го направите. И двете сте умни. Имате връзки. — Лола потръпна: и тя имаше какво да прави. — Аз ще се захвана с оня тип, който стреля. Да-а, аз наистина ще се погрижа за оня гад. Викат му Чарли Мейлър. Запомнете името му и гледайте какво ще напишат вестниците — ще прочетете за него. — Спря до вратата. Изглеждаше окаяно. — Просто не забравяйте кой е истинският убиец. Енцо Басалино. Обожавах Маргарит Лоурънс Браун и искам да съм сигурна, че ще спипате това копеле Басалино.

— Не можеш ли да почакаш още малко? — помоли я Кас. Искаше да се обади на Дъки или Рио, на някого, който ще разбере цялата тази история по-добре от нея и Бет.

Лола поклати глава:

— Трябва да изчезвам. Казах ви достатъчно.

Навън вече се беше стъмнило. Лола се насочи към „Таймс Скуеър“19. Не трябваше да прилага хитрост или да натрупва някакъв актив, просто знаеше, че е постъпила съвсем правилно.

Спря се във фоайето на едно кино, огледа се и се насочи към първия мъж, който влизаше сам.

Той беше на средна възраст и имаше тежка гърлена кашлица. Двамата се спазариха и бързо тръгнаха към близкия хотел, където живееше той. Той настоя да влезе пръв, сам, а тя влезе след няколко минути.

Стаята му беше малка, тясна, леглото беше разхвърляно. Лола започна да се съблича. Мъжът й каза да остави ботушите си. Той не си свали нищо, просто сне ципа на панталоните си, те паднаха и той ги изрита.

Започнаха секса. Лола втренчи поглед в тавана, без да вижда нищо. Чувстваше се спокойна и облекчена, знаеше много добре какво възнамеряваше да направи.

Той свърши бързо. Лола взе парите и излезе. Тръгна си бавно към дома.

Чарли спеше в спалнята. Тя влезе в кухнята, надникна в хладилника, извади кутия кока-кола, отвори я и пи направо от нея. Студената газирана напитка подразни гърлото й. После протегна ръка отгоре на хладилника и започна да опипва към задната му част, където знаеше, че Чарли държи револвера си. Напипа оръжието, взе го и го провери внимателно. Беше заредено.

Постави заглушителя. Животът с Чарли я беше научил на много неща за оръжието.

Отиде до вратата на спалнята, отвори я и го извика по име.

Чарли се събуди бавно. Надигна се, седна в леглото, потривайки очи, и първото нещо, което видя, беше Лола с пистолет, насочен към него.

— Какво, майната му… — започна той и скочи от леглото.

Тя стреля. Улучи го в крака. Изстрелът беше задоволително тих.

Лицето му придоби гримаса на кипяща ярост, смесена с пълна изненада.

— Ах ти, тъпа путко! — изкрещя той.

Тя се прицели в чатала му и го улучи точно където искаше.

Той изкрещя от агонизираща болка.

Тя не се поколеба. Заби следващия куршум в гърдите му, той се строполи тежко на пода и накрая притихна.

Тя постави пистолета до него и излезе от апартамента. Взе асансьора и се изкачи на четиридесет и седмия етаж. Тръгна по пожарната стълба и излезе на покрива.

С решителна крачка се приближи до ръба на сградата и без да спре се хвърли напред.

Падайки долу, Лола се наби на няколко стърчащи железа и почина в линейката по пътя за болницата.

7.

Рио разработи идеята за отмъщението. Те не можеха да убиват, не бяха никакви убийци. Мъжът, който беше дръпнал спусъка — Чарли Мейлър — беше премахнат от Лола с куршум между топките. Както самата тя беше обещала, те прочетоха за това във вестниците, както и за нейното трагично самоубийство.

Рио нае детектив, който да им състави досие на Енцо Басалино. Оказа се, че Енцо е едно лошо момче — Мистър Голямо лошо момче. Изглежда не му пукаше за нищо и за никого. Все пак имаше три слабости — неговите трима сина — Франк, Ник и Анджело.

Ако някой искаше да нарани Енцо Басалино, имаше три логически пътя да го постигне.

— Значи всичко е ясно, нали? — попита Рио. Огледа присъстващите на малкото събиране във всекидневната на Кас. — Щото не искам никой да се дърпа, щом веднъж сме се разбрали. Разбрахте ли? — Спря погледа си на Лара. — И никакво отегчаване и офейкване със самолет в някакъв си лайнян рай на удоволствия.

Лара се изчерви и й отвърна с енергичен тон:

— Слушай, Рио, това не е детска игра за мен. Маргарит ми беше сестра и въпреки че може да сме били различни, аз я обичах толкова, колкото всеки от вас. — Погледна Рио предизвикателно. — Знам какво трябва да направя, и повярвай ми, ще го направя много добре.

— Рио не иска да каже нищо — намеси се Кас. Винаги беше тази, която помиряваше. — Всички сме изнервени. Кой няма да бъде след тези три последни седмици? Сега, когато всичко е уговорено и сме решили какво ще правим, мисля, че ще дишаме по-свободно. Знам, че аз определено ще дишам така.

Дъки К. Уилямс стана. Едрата му, силна фигура се изправи заплашително сред стаята.

— Никой, по дяволите, не ме слуша — оплака се той, — но, повярвайте ми, моят начин е най-правилният.

— Твоят начин! — присмя му се Рио. — Твоят начин е едно лайно. Какви ги мислиш? Че можем просто така да отидем при онова конте и да му кажем „О-о, добро утро Мистър Голям Бос Басалино, разбирам, че вие сте този, който е дал заповедта да се застреля Маргарит. Е, идвайте сега с мене, Мистър Лоши Човече, иначе ще ви пребия и ще ви смачкам на каша с моите силни ръце“. — Изсумтя с отвращение. — Дъки, не си прав. Тоя тип Басалино е голям капо20 и работи с голям замах. Ако се озовеш някъде близо до него, здравата ще ти подпали задника. И дори да можеш да се добереш до него — какво тогава? Ще го убиеш? Хей, човече, какво значи мъртъв? Мъртъв е нищо. Убийството е подарък за него. Това, което обмислихме, е единственият начин да унищожим тоя гад — единственият начин.

Дъки й хвърли святкащ поглед.

— Рио, миличка, твоят проблем е да живееш живота си между твоите крака. Малко чукане тук, малко задник там. И какво от това, майната му? Тия типове са се наситили на това. Да не би на шундата си да си купила кожухче или нещо подобно?

— Да ги го начукам, Дъки. Ще видиш, че ще направя така, че планът да свърши работа — каза тя с уверен тон.

— Да-а, ти навярно ще можеш да го направиш. Една шантава сексманиачка като тебе. Може би и Лара, не съм в игрите й. Но Бет? Вие май се майтапите. Дете като нея ще бъде смачкано между ръцете им и изядено от ония контета, за които вие говорите.

Бет се застъпи сама за себе си:

— Мога да го направя — каза тя разгорещено. — Не съм живяла в саксия. Освен това — отвори широко нежните си сини очи, — искам да го направя. Заради Маргарит.

— Всичко е уредено — обяви Рио. — Уредено, майната му. И започваме веднага, при първа възможност.

* * *

Дъки К. Уилямс излезе от срещата кратко след това, мърморейки на себе си:

— Тъпи жени. Какво разбират те? Нищо. Съвсем нищо.

Качи се в белия си ролс-ройс, паркиран до блока на Кас. Нервно грабна първата касета и я напъха в касетофона. Оказа се, че тя е „Дъки К. Уилямс пее Дъки К. Уилямс“. Първата песен беше „Соул, твърдост и Маргарит“. Беше я написал за нея.

Исусе Христе, колко упорита жена беше тя, помисли си той. Страхотно буйна и дива дама — в леглото и извън него. Само да беше се вслушала в него…

— Зарежи тая работа — я беше предупреждавал той неведнъж. — Не се бъзикай с големите момчета. Ще спасиш няколко проститутки и това няма да помогне. Спасяваш няколко, губиш няколко — всичко това са лайна.

— Какво има, Дъки? Не мислиш ли, че проститутките заслужават спасение? — беше попитала Маргарит.

— По дяволите, мила… ако наистина ги разкараш от улиците, още преди да можеш да си кажеш малкото име те пак ще се върнат там.

— Циничен си.

— Циничен… майната му, реалист съм. Откажи се, бейби, това е игра на загуба.

— Точно това всеки ми казва за теб.

— Тъй ли?

— Абсолютно.

— Тогава защо си с мен?

— Защото погледнах зад външния образ и видях човек, с когото мога да свържа живота си. Човек, който е понесъл своите тежки удари на съдбата.

Маргарит го разбираше по-добре от всеки друг. Беше отделила доста време и настойчиво се беше опитвала да разбере защо е имал толкова проблеми в миналото, и когато той й разказа всичко за себе си, тя остана с него въпреки всичко. И не беше просто сексът, което ги задържаше. Сексът беше нещо странично, това, което наистина беше най-съществено, не беше толкова физическото действие — получи се повече от интересен сблъсък и безвъзвратно обвързване на две противоположни и много силни личности.

— Направи ми услуга, бейби. Забрави за това спасяване на проститутките. Повярвай ми, много е опасно — й беше казал той.

Тя просто му се беше усмихнала с онази топла, секси, Маргарит-усмивка, и не бе обърнала никакво внимание на неговия съвет. Той не разбра как се случи, но внезапно се озова в центъра на събитията. Точно в самия шибан център. Дължеше пари — не много по неговите стандарти — две по сто хиляди. Не беше голяма работа — щеше да ги събере с един свой албум или за няколкоседмичен ангажимент в някое супер заведение на Лас Вегас. Но все пак ги дължеше и както стояха нещата, ги нямаше на ръка да се разплати. Наскоро трябваше да плати гигантска сума на своята втора бивша жена, а другите му разходи бяха големи и неотложни. Дъки К. Уилямс живееше, както един истински дук21 би пожелал да живее.

И така, той дължеше парите на няколко големи момчета от Вегас. Естествено, те знаеха, че той си заслужава да е длъжник. На много звезди заплатите дори не стигаха до джобовете им — нямаше нищо необичайно. Момчетата бяха уверени, че един ден ще се изплати.