Не беше тайна, когато започна да ходи с Маргарит Лоурънс Браун. По свой собствен начин тя беше известна като него. Вестниците и списанията започнаха да коментират тяхната връзка, като че ли бяха два сочни първокласни котлета, а не човешки същества с мисли и чувства.

Отначало беше трудно, но изглежда Маргарит не се притесняваше и щом това беше така, кой беше той, че да се оплаква?

После тя се захвана със силното си увлечение да спасява проститутките. Не й стигаше, че всяка обикновена домакиня из Америка беше готова да тръгне след нея на революция. Не. Тя искаше проститутките. А когато Маргарит искаше нещо, тя беше сигурна, че ще го получи.

Кампанията й беше бавна и умна. Но отначало хората се засмяха. Да спасява проститутките! Заради какво?

Дъки също се отнесе скептично. Не можеше да се въздържи да я обожава, но дори и през ум не му беше минавало, че тя може да е толкова силна.

Но тя си беше такава, силна. И изведнъж хората престанаха да се смеят и изведнъж на Дъки започнаха да се обаждат от време навреме по телефона и изведнъж ето го — озова се точно в шибания център.

— Спри действията на приятелката си и ще забравим за твоя дълг — така започваха обажданията. И колкото по-опасни и тежки ставаха, толкова по-настойчиво Дъки се опитваше, наистина се опитваше да убеди Маргарит да спре.

Както обикновено, тя не искаше да знае. Маргарит вършеше нещата, както тя си знаеше.

Накрая той успя да изплати своя дълг от двеста хиляди, само и само да ги отхвърли от гърба си. Наложи се да заеме парите от един свой бивш приятел, един наркобос, казващ се Боско Сам.

И незабавно обажданията спряха.

Седмица по-късно Маргарит беше убита.

Дъки искаше отмъщение. Искаше го толкова, колкото го искаха Рио и Кас и двете сестри, за които не беше знаел нищо, докато дойде смъртта на Маргарит.

Планът им нямаше да свърши работа, мислеше си той. Планът им беше да сграбчат тримата сина на Енцо Басалино за ташаците сексуално и психически, да унищожат техния живот и извършвайки това, да превърнат възрастния човек в развалина.

Дрън-дрън.

Нямаха никакъв шанс.

Въпреки всичко, Дъки реши да ги остави да си разиграят играта, докато той се подготви да пусне своя план в действие.

Нещата се задвижваха вече от тях, но той знаеше, че накрая всичко ще стане по неговия начин.

Рио обикаляше с широки крачки из апартамента.

— Дъки ще ни е проблем — предупреди тя.

— Винаги е такъв — каза сухо Кас. — Защо сега ще е по-различен?

— Не мога да си го представя заедно с Маргарит — присъедини се Лара.

— Ох, заедно бяха голяма работа — рече Рио. — Истинско електричество. Знаеш Маргарит и нейните мъже. Ако бяха лесни, те я отегчаваха.

Лара искаше да каже не. Не познаваше Маргарит и нейните мъже. А искаше да е така. Истината беше, че не знаеше почти нищо за личния живот на Маргарит, защото винаги беше достатъчно заета с разговори за себе си.

Тя хвърли поглед към Бет — другата сестра, за която въобще не знаеше. Тихо си даде обещание да си навакса за миналото. Искаше да опознае Бет много добре.

— Е. — Рио стана. — Трябва бързо да изчезвам. Четири гладни деца чакат майка им да дойде при тях.

— Колко са големи децата ти? — попита Бет.

И Кас стана. Срещата свърши. Решението беше взето.

Скоро щяха да поемат по пътя на отмъщението.

8.

Висок и симпатичен, Ник Басалино беше съвършеното италиано-американско момче. Чудесни бели зъби, често пъти показвани в готова усмивка, топли кафяви очи и малко дълга черна коса, леко къдрава. Беше на трийсет и три години и харесваше много черните италиански костюми, копринени ризи и обувки ръчна изработка. Нищо друго, освен най-доброто за Ник Басалино.

Той живееше по последна мода в голяма къща на хълмовете, високо над светлините на Холивуд. Въпреки че не беше актьор, той получаваше много предложения поради почти невероятно добрия си външен вид. Дори и при вглеждане отблизо, човек можеше да сгреши, че носът му е претърпял пластична операция — а той не беше, или че зъбите му са били подлагани на прецизна стоматологична обработка — и те не бяха. Както и че цветът на лъскаво черната му коса е бил подсилен леко с шишенце боя — и тя не беше.

Ник оглавяваше търговска компания за внос-износ, наречена „Уеърхаузинг Инкорпорейтид“. Тя беше най-голяма по рода си на Западния бряг и Ник беше босът.

Когато баща ти е Енцо Басалино, ти определено не започваш от дъното.

Настоящата приятелка на Ник беше Ейприл Крауфорд — позастаряваща филмова звезда с четири съпруга зад себе си. Току-що изгряващите звездички и досадните тъпанарки не бяха за Ник. Той харесваше да налага известен респект, когато излизаше навън, а в Холивуд най-сигурният начин да сториш това, беше да бъдеш видян със звезда.

Двамата бяха заедно от година. Споразумението между тях за съвместен живот дойде много добре и на двамата за техния имидж сред обществото. Ейприл беше зарадвана, че Ник има своята солидна сума пари и няма да живее от нея като използвач. Изглеждаше добре, не беше твърде млад — не дете — и въобще не беше нищо, което да я направи за посмешище. Разбираше се добре с приятелите си и, естествено — най-важното, що се отнасяше до Ейприл — беше сензационен в леглото. Чиста проба разплоден жребец от главата до петите.

Що се отнасяше до Ник, той харесваше почтеността да бъде с Ейприл, да се смесва с киноколонията и да вижда снимката си в списанията за запалянковците. Ейприл внасяше малко класа в неговия живот.

Единственото нещо, което той не разбираше, беше защо Енцо изразяваше толкова силно несъгласие с неговата връзка. Неговият баща постоянно му звънеше по телефона и се оплакваше:

— Какво става с теб и оная стара сбръчкана гайда? Какво става, Ник? Правиш името Басалино за майтап.

— Нима е по-добре да бъда с някоя тъпа осемнайсетгодишна красавица? — отговаряше той намусено.

— Да-а. Защо не? Толкова ли е ужасно да имаш някое парче с красиво лице и стегнати цици, което другите искат, а ти притежаваш? А?

— Ти просто не разбираш — казваше Ник, уморен от добре познатия стар аргумент.

— Да, аз все не разбирам тая голяма шибана работа. Само че аз не съм ги свършил толкова лоши работи за един старец, който не ги разбира. И ти не си ги свършил толкова лоши, като си мой син.

— Добре, добре. Остави ги тия. Ще ти изпратя телеграма, веднага щом скъсаме. Ще можеш да излезеш и да го отпразнуваш.

— Ама че смотаняк! — избоботваше накрая Енцо и двамата свършваха със смях. Разговорът се провеждаше ежеседмично.

Двамата имаха отношения, основани на любовта — пламенната, горда любов, която обвързва здраво италианското семейство.

Каквото и да беше направил Енцо в живота си — а той беше направил доста неща, — той знаеше, че винаги е постъпвал като добър баща към своите синове. Въпреки недоброто здраве на тяхната майка (той винаги говореше за лудостта на Роуз като за лошо здраве), той ги беше възпитал да бъдат чудесни мъже. Ник се справяше много добре с ръководството на „Уеърхаузинг Инкорпорейтид“. Беше упорит: хората премисляха по два пъти преди да захванат нещо с него.

Да, Ник беше истинският син на Енцо Басалино.

— Готов ли си вече, мили? — Ейприл Краул се приближи до Ник в неговата стая за обличане, намираща се в нейната къща. Двамата имаха отделни къщи, но през уикендите Ейприл обичаше той да бъде при нея.

Ейприл Крауфорд беше добре запазена блондинка в началото на петдесетте. Беше миньонка с приятна външност, елегантна и слаба; поддържаше тоалетите си в изряден вид и се гримираше чудесно. Отдалеч изглеждаше в края на трийсетте, но отблизо уморените бръчици и леката подпухналост издаваха тайните й.

— Винаги съм готов за теб, захарче — каза весело Ник. Сграбчи я и я стисна в ръце, карайки я да пищи от удоволствие.

Той беше само на осем години, когато я видя за първи път на екрана и се влюби.

— Мисля, че трябва довечера да се върнем по-рано — рече Ейприл. Въпреки четиримата съпрузи и безбройните любовници, тя не бе изпитала такова задоволство, каквото можеше да й предложи Ник Басалино.

— Ти си босът.

— Искам въобще да не ходим. Навярно ако се обадя на Джанин, тя ще разбере…

— Тя няма да разбере — каза той с категоричен тон. — Ще отидем. Двамата сме облечени и ти изглеждаш страхотно — като малка кукла. — Той нямаше никакво намерение да пропуска партито на Джанин Джеймсън. Тя беше съвременничка на Ейприл и имаше същата слава.

Отидоха на партито с черния мерцедес на Ник. Ейприл си беше облякла бледосиня рокля с украса от пайети22. Някои от орнаментите стърчаха от роклята й и се забиваха в дрехите му, докато тя се беше облегнала на него в колата. Той ги откъсна от нея припряно, но не навреди на роклята.

— Не се облягай на мен с тая рокля — предупреди я той. Винаги харесваше да бъде безупречен.

— Толкова си суетен — засмя се тя весело. — Но въпреки всичко, аз те обичам.

На партито имаше много познати лица — звезди, режисьори, продуценти. Ник се наслаждаваше на компанията. Обичаше много шоубизнеса.

Някаква млада изгряваща звезда със забележителен бюст се приближи до него на бара, докато той поръчваше пиене за Ейприл. Двамата бяха правили любов веднъж или два пъти много преди той да се срещне с Ейприл.

— Как е, Ники Тики? — попита момичето, притискайки добре развитите си гърди към него. — Още ли не ти е писнало от бабката? Щото нали знаеш, по всяко време щом решиш, ми е добре да те чуя и видя.

— Хей, бейби, какво ще правиш, когато циците ти увиснат? — попита той с не дотам кавалерско намигане. — По-добре престани да се слагаш като проститутка и вземи, че се запиши на курс за машинописка, щото не ми се вижда да е много далеч.

— Духач такъв! — промърмори гневно момичето.

— Извини ме, имам дама, която ме чака — каза дружелюбно Ник.

Ейприл не понасяше добре алкохола. След два скоча речта й стана неясна и започна да произнася думите завалено. Походката й стана изкривена и лицето й стана отпуснато и неподвижно. С една дума, тя се разпадна на парчета.

Това раздразни Ник. Той самият не пиеше много — в неговия бизнес трябваше да си бодър, нащрек, така че той обикновено стоеше дълго пред чаша обикновена сода. Постоянно предупреждаваше Ейприл да спре да се налива. Опитваше се сам внимателно да разрежда питиетата на Ейприл с вода. Но тя все беше по петите му и обикновено грабваше нова чаша от всеки минаващ наблизо сервитьор.

На партито на Джанин Джеймсън Ейприл не направи изключение и скоро започна да залита като на ролкови кънки. Ник знаеше от досегашния си опит, че е добре да се държи на разстояние. Пияна, Ейприл ставаше войнствена и се държеше оскърбително. Ставаше истинска мъка и едва се понасяше.

Той разговаряше с един автор на клюки за жени, когато зърна момичето за първи път. Тя седеше на бара с още няколко души. Беше средна на ръст, с кожа със златист тен и буйна кестенява коса, с обезцветени от слънцето ивици. Имаше изящно тяло, облечено в дълга прилепнала бяла рокля с дълбоко деколте, в което се виждаше цепка на изящен бюст. Беше като че ли най-ефектно изглеждащата жена, която някога беше виждал — а в живота си беше виждал само няколко.

— Коя е тази? — не можа да се сдържи да не попита той.

Авторът на женски клюки се усмихна. Оживена, многозначителна усмивка.

— По-добре не позволявай на Ейприл да чуе втвърдяването23 на гласа ти — предупреди го той. — Дамата е Лара Кричтън, една от онези клети богати момиченца, чиито снимки са постоянно в модните списания.

Той бързо смени темата на разговор. Лара го забеляза веднага. В края на краищата, тя имаше негови снимки, кратко досие на живота му и знаеше всичко за отношенията му с Ейприл Крауфорд.

След като го наблюдава известно време от другата страна на залата, тя отиде на бара и се настани така, че когато той вдигнеше поглед, тя щеше да попадне точно в полезрението му.

Когато той я зърна за първи път, тя се престори, че не го забелязва и направи класическия забавен жест, кръстосвайки бедра и извивайки леко тялото си.