През изминалите месеци Ема се бе привързала много не само към Шелби, но и към Уорън Травълър. Както бе типично за мъжете, Кени и баща му не обсъждаха подобряването на отношенията си и заздравяването на старите рани. Вместо това просто прекарваха много време заедно: на игрището за голф, яздеха заедно, играеха с Питър или просто се радваха на победите на Кени. В момента Кени се смяташе за един за най-успешните и добре платени голфъри в света, въпреки че бе станал невероятно придирчив по отношение на турнирите, тъй като не желаеше да се разделя с жена си.

Ема си намери работа като нередовен учител – заместваше титулярите, когато им се налагаше да отсъстват. По този начин можеше да практикува любимата си педагогическа професия и да пътува с Кени, когато пожелае. Възнамеряваше да продължи да пише статии, докато е у дома с детето, а освен това се зае с организирането на поредица от семинари за внедряването на нови, вълнуващи методологии в преподаването на различни обществени науки. Миналата седмица се проведе първият семинар и имаше огромен успех сред учителите в средното училище в Уайнет.

— Слез на земята, скъпа. – Кени погали с палец върха на нослето й. – Безспорният шампион на „Бритиш Оупън” умира от глад.

Един час по-късно сплотеното семейство се събра около масата за хранене, за да отпразнуват първия Ден на благодарността на Ема и да се насладят на вкусните блюда, за чието приготвяне самоотвержено помогнаха под вещото ръководство на Патрик. Питър бе настанен на високо столче между Уорън и Шелби, докато Тори пъхаше в устата на Декстър най-вкусните и сочни мръвки от печената пуйка от своята чиния. Патрик допълваше купите със салати и гарнитури и се тюхкаше за леко загорелия пай с тиква, който щеше да поднесе, когато към компанията се присъединяха семейство Бодин и Скийт Купър.

— Тя ме ритна! – изписка Тори насред поредната хапка. – Декс! Пипни!

Декстър тутакси сложи длан върху наедрелия корем на съпругата си, бременна в седмия месец, а Шелби завъртя очи към тавана.

— Ама наистина, Тори, човек може да си помисли, че ти си единствената жена на света, която ще ражда. Откакто Патрик сервира пуйката, за четвърти път караш Декс да те пипа по корема.

— Аз нямам нищо против – увери я Декстър и се наведе да целуне жена си по бузата.

Тори му върна целувката и се извърна към Шелби.

— По-добре не се оплаквай, иначе най-подробно ще опиша как се подготвям за кърменето.

Всички дружно изпъшкаха, с изключение на Декстър, който изглеждаше много доволен от себе си.

Кени се усмихна, като си припомни тоста на сестра си към съпруга й по време на сватбената вечеря.

— Пия за теб, Декс. Моят трети и последен съпруг и любовта на живота ми. Спомняш ли си, като ти казах, че днес имам изненада за теб? Е, ще се опиташ ли да познаеш, мой прекрасен умнико ? Бременна съм!

Оттогава тя вече бе станала нетърпима. Пристъпваше гордо и важно, пъчейки корем, така че целият свят да я види, и настояваше всички – от шофьорите на камиони, които се хранеха в „Роустабаут”, до Реймънд, новия сърдечен приятел на Патрик – да го пипнат. На масата любимата й тема бе да споделя най-големи подробности за храносмилателната и отделителната си системи, докато всички – включително и Ема – не започваха да умоляват в един глас Декстър отново да я напердаши.

Погледът на Кени се отмести към противоположния край на масата, където седеше съпругата му. Собствената му бременна съпруга. Любовта й го бе преродила и превърнала в много по-добър и достоен човек, отколкото някога се бе осмелявал да се надява, че ще стане. А Ема най-сетне бе намерила любящото семейство и привързаността, за които бе копняла през самотните си години.

Те си размениха една от онези тайни усмивки, които стопляха душата му. Кени никога не си бе представял, че може да обича една жена така, както обичаше Ема. Тя кимна към Тори и повдигна вежда.

Кени тутакси разбра. Двамата възнамеряваха да обявят новината за нейната бременност днес, но Тори бе толкова щастлива и горда, че Ема си помисли дали да не запазят тайната още малко и да я оставят да се порадва на всеобщото внимание.

В отговор Кени също повдигна вежда. Тори не осъзнава каква късметлийка е, че има снаха като теб.

Ема смръщи чело. Много ли ще си разочарован, ако почакаме още седмица или две ?

Кени докосна ъгълчето на устата си. Не и ако се разберем за точка номер шест.

Ема се засмя.

— Ето че пак го правят – измърмори Шелби. – Говорят си без думи.

— Не разбирам защо се оплакваш – върна й го Тори. – Двамата с татко правите същото.

Шелби остави чашата с вино.

— Което ме подсеща… всички виждаме колко много се обичате двамата с Декстър. Защо и вие не си комуникирате телепатично?

— Аз се опитвам, но този тъпчо Декс е прекалено буквален и не разбира нюансите.

— Разбирам нюансите, но просто предпочитам пряката комуникация – невъзмутимо я опроверга Декс.

Тори потупа издутия си корем и се усмихна като котка, току-що изяла канарчето.

— Да, наистина се доказа, че директната ти комуникация е дяволски добра.

Всички прихнаха и Кени за кой ли път си помисли какъв голям щастливец е той.

Малко след края на обяда пристигнаха семейство Бодин и Скийт. Тед, който бе назначен на добре платена длъжност в новата компания, образувана след сливането, доведе приятелката си – очарователна и невероятно интелигентна млада жена, социална работничка, с пет години по-голяма от него, което очевидно изобщо не го смущаваше.

Те заявиха, че толкова са преяли, че не могат да хапнат и трошичка от десерта, след което се нахвърлиха лакомо върху апетитния асортимент на Патрик – пайовете с орехи и тиква. Тори стана да донесе новия си фотоапарат и изщрака цяла ролка само за Питър. След това всички се разположиха около камината, прекалено сити, за да правят нещо друго, освен да се наслаждават на компанията си.

— Познайте какъв е най-новият слух в града – рече Патрик.

Всички извърнаха погледи към него.

— Ами… – подхвана той и за по-голям драматизъм се зае да оправя една от декоративните малки възглавнички. – Според Полет Кот, която очевидно от години е главен секретар на гимназията в Уайнет…

— От началото на шейсетте – уточни Дали.

— Както и да е… – Патрик се заигра с ресните на възглавничката. – Та според госпожа Кот досието на Кени Травълър, изглежда, е изчезнало от архива на гимназията.

— Без майтап?

— И как е станало?

— Тя сигурна ли е?

— Много странно.

Възцари се продължителна тишина. И тогава всички, до един, се извърнаха към Ема.

Кени едва не се засмя на глас, докато наблюдаваше как жена му се преструва, че цялото й внимание е обсебено от огърлицата. Неговата яростна защитничка. Беше малко засрамващо… но в същото време толкова прекрасно.

— Не разбирам защо всички сте ме зяпнали така. – Тя дори успя да свие строго устни, истинско олицетворение на оскърбено достойнство. – Като че ли съм способна на подобно нещо.

— Способна си, и още как – засмя се Тори. – Готова съм да се хвана на бас за двайсетачка, че по това време догодина ще си измислила как да сложиш ръка и върху досието на Кени в колежа.

Нито един не се осмели да приеме баса.

Много по-късно, когато гостите си тръгнаха и къщата отново беше само за тях, двамата, ръка за ръка, се отправиха към спалнята. Но не бяха стигнали и до половината на стълбата, когато Кени спря и сведе поглед към жена си.

— Искам нещо от вас, лейди Ема. Никакви въпроси, никакви възражения.

— О, Боже… звучи страховито.

— Определено е страховито, но все пак искам да се съгласиш.

Ема го погледна предпазливо.

Кени се усмихна.

— Искам само да ме обичаш. Както ме обичаш в този миг. До края на дните ни.

Очите й засияха. И в този момент той разбра – с цялото си сърце и душа – че неговата властна малка директорка ще изпълни безпрекословно искането му.

КРАЙ

БЛАГОДАРНОСТИ

Нашата общност на жените, автори на любовни романи, е силно сплотена. Ние се подкрепяме една друга, както е в цялата нашата вълнуваща професия. В потвърждение на това ето имената на писателите, които специално ме направляваха при писането на тази книга, на които аз дължа огромна благодарност:

Джил Барнет, която винаги ме насочваше; Стела Камерън – мой водещ консултант по британско произношение, Кристин Хана – най-добрата в нашия бизнес по „проучване на заглавията”; богинята в нашия жанр – Джейн Ан Кренц; Джил Мери Лендис, която непрекъснато ми повтаряше: „Ти трябва да пишеш за това”; Кати Линз и Линдзи Лонгфорд, които толкова много ме стимулираха; Елизабет Лоуел, за която мога да се закълна, че има енциклопедични познания; Мерил Сойър, винаги щедро подкрепяща както мен, така и целия наш жанр. Благодаря на всички вас!

В допълнение искам да призная, че се гордея да принадлежа към великата кохорта от автори на любовни романи от „Ейвън Букс”. Специални благодарности дължа на Кери Ферън и всички други в това прекрасно издателство, които осигуриха книгите ми на читателите.

Отново искам да благодаря на съпруга си Бил, който ми помогна като консултант по голф и личен треньор по голф. Постигна забележителен успех и в двете начинания.

Благодаря горещо на Стивън Акселрод и на читателите ми, които ми писаха толкова сърдечни писма. Специални благодарности на всички книгоразпространители, които привлякоха вниманието на клиентите си към моите книги. Вашият личен принос е трогателен.

Сюзън Елизабет Филипс

Susan Elizabeth Phillips — Lady be good

Сюзън Елизабет Филипс — По-кротко,лейди!

Американска. Първо издание

Превод: Стамен Стойчев (2О15)

Коректор: Соня Илиева

Оформление: Милена Ковачева (2О15)

Издател: „Ибис” (2О15)