Фльор Савагар е най-красивата жена на света… Или поне за всички останали, но не и в собствените й очи. Грозното патенце не може да повярва, че се е превърнало в красив лебед. Незаконна дъщеря на световноизвестна филмова звезда, тя отраства в манастир, напълно пренебрегната от втория си баща. Жадна за обич и внимание, Фльор очаква с болезнен копнеж редките срещи с майка си. А когато животът я изпраща на снимачната площадка, тя се влюбва в своя партньор – мъжествения красавец Джейк Коранда. Но всичките й илюзии се разбиват на пух и прах, когато открива, че е била предадена от най-близките си. Обезверена и разочарована, Фльор предприема едно самотно пътуване, решена да преоткрие себе си.

Сега, шест години по-късно, Фльор Савагар, Бляскавото момиче, се изправя срещу демоните си, за да се бори за щастието си…

Джейк Коранда е най-блестящият драматург в Ню Йорк и най-сексапилният холивудски актьор. Талантлив, но с труден характер, преследван от мъчителните призраци на миналото, той не е склонен да проявява търпение към придобили международна слава обаятелни млади красавици, дори и да притежават великолепни тела и хаплив, остроумен език. Ала Бляскавото момиче е не само лъскава фасада. Фльор се оказва много по-силна, отколкото Джейк предполага…

ПРОЛОГ

Бляскавото момиче се бе завърнало. Тя се спря под сводестия вход на галерия „Орлани“, за да могат гостите, дошли за представянето, да я познаят. Шумът, долитащ от улицата, се смесваше с приглушените гласове на присъстващите, които се преструваха, че обсъждат достойнствата на примитивните образци на африканската култура, окачени по стените. Въздухът бе изпълнен с уханията на „Джой“, гъши пастет, доставен специално от Франция, и пари. Бяха изминали шест години, откакто лицето й бе едно от най-известните в Америка. Бляскавото момиче се питаше дали те все още я помнят… и какво щеше да прави, ако я бяха забравили?

Гледаше пред себе си с престорено скучаещо изражение, с леко отворени устни, а ръцете й, без всякакви пръстени и гривни, висяха свободно отпуснати покрай тялото. Със сандалите на високи токчета, с изящните каишки около глезените, тя се извисяваше на повече от метър и осемдесет – красива амазонка с гъста лъскава грива, стелеща се под раменете. Някога най-прочутите нюйоркски фризьори се забавляваха със своеобразната игра да определят цвета на косата й само с една дума. Редуваха се предложения като „шампанско“, „лакта“, „карамелено“, но така и не успяха да улучат точното определение, тъй като тонът на косата й бе палитра от всички тези нюанси, плетеница от всевъзможни оттенъци на русото, преливащи се на светлината.

Ала не само косата й можеше да вдъхнови поетите. Всичко в Бляскавото момиче заслужаваше суперлативи. Преди години една прочута, прекалено поривиста модна журналистка уволни помощничката си, допуснала непростимата грешка да нарече очите на знаменитостта „светлокафяви“. Възмутената редакторка лично пренаписа статията, в която описа ирисите на очите на Фльор Савагар като „изпъстрени със златисти и опушено кафяви нюанси, със смайващи изумрудени нотки“.

В тази септемврийска вечер на 1982 година Бляскавото момиче изглеждаше по-красива от всякога, зареяла поглед в тълпата. В не съвсем светлокафявите й очи се долавяха надменни отсенки, а изваяната й брадичка бе леко вирната, но вътрешно Фльор Савагар беше скована от ужас. Тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои, и си напомни, че Бляскавото момиче бе пораснало и никога няма да им позволи отново да я наранят.

Няколко минути се взира в тълпата. Даяна Врийланд*, облечена в безупречен вечерен тоалет на „Ив Сен Лоран“ от елегантна наметка и панталон от черна коприна, разглеждаше бронзова глава от Бенин, а Михаил Баришников**, чието лице сякаш бе моделирано само от бузи и трапчинки, стоеше в центъра на група жени, повече заинтересувани от очарователния руснак, отколкото от африканския примитивизъм. В единия ъгъл известен телевизионен водещ и светската му съпруга си бъбреха с четирийсетина годишна френска актриса, появяваща се за пръв път в обществото след лифтинга, който не бе успяла да запази в тайна. Недалеч от тях красивата трофейна съпруга на бродуейски продуцент, всеизвестен хомосексуалист, стоеше сама, облечена в рокля на Моли Парнис***, фриволно разкопчана до кръста.

[* Влиятелен експерт в областта на модата (1903-1989), била е главен редактор на „Харпърс Базар“ и „Воуг“. – Б.пр.]

[** Руски балетмайстор и актьор (р. 1948 в Рига), емигрирал в Америка през 1974. – Б.пр.]

[*** Модна дизайнерка (1903-1992), създавала тоалетите на първите дами. – Б.пр.]

Роклята на Фльор бе различна от всички останали. Дизайнерът й се бе погрижил за това. Ти трябва да си елегантна, Фльор. Елегантност, елегантност и пак елегантност в ерата на безвкусицата. Бе скроил на верев меднозлатистия сатен и бе сътворил изискана рокля с изчистени линии, с деколте по врата, без ръкави. По средата на едното бедро бе срязал полата по диагонал до глезена на другия крак и бе вмъкнал надиплени волани от най-фина черна дантела, които се спускаха като ефирен водопад до пода. Беше се пошегувал, че с тях се е опитал да скрие краката й с 43 размер.

Всички глави започнаха бавно да се извръщат към нея и тя улови точния миг, когато любопитството на тълпата се смени с вълнение. Бяха я разпознали. Фльор бавно изпусна дъх. В галерията се разнесе шепот. Брадат фотограф пренасочи обектива на своя „Хаселблад“ от френската актриса към нея и щракна снимка, която навярно щеше да заеме цялата корица на утрешния брой на „Ежедневно дамско облекло“, смятащо се за „библия на модата“.

Аделаида Ейбрамс, най-популярната светска клюкарка, списваща собствена колонка, се промъкваше към сводестия вход, разбутвайки тълпата с лакти. Невероятно! Нима истинската Фльор Савагар най-сетне бе възкръснала за света? Аделаида пристъпи припряно и се блъсна в известен милионер, строителен предприемач. Озърна се трескаво, търсейки фотографа си, и видя онази мръсница от „Харпърс Базар“ да се приближава към заветната цел. Тя се шмугна покрай две втрещени светски особи и като коня легенда Секретариат, препускащ за почетния трофей на „Трипъл Краун“, състезанието за тригодишни чистокръвни коне, финишира първа до Фльор Савагар.

Фльор, която бе наблюдавала с интерес надбягването между жълтата репортерка от „Харпърс Базар“ и Аделаида Ейбрамс, сега не можеше да реши дали да се зарадва на победата на Аделаида. Колумнистката беше хитра стара сврака, от която нямаше да се измъкне само с полуистини и уклончиви отговори. От друга страна, Фльор имаше нужда от светската сплетница.

— Фльор, мили боже, наистина не мога да повярвам на очите си! Боже, ти наистина изглеждаш прекрасно!

— Както и ти, Аделаида.

Гласът на Фльор бе приятен и мелодичен, с едва доловим акцент от Средния запад. Никой, който я чуеше, не би се досетил, че английският не е родният й език. Долната част на брадичката й достигаше до къносаната коса на Аделаида и Фльор се наведе, за да си разменят въздушни целувки. Аделаида решително я повлече към един отдалечен ъгъл, ловко отрязвайки достъпа на останалите журналисти.

— Хиляда деветстотин седемдесет и шеста беше лоша година за мен, Фльор – оплака се Аделаида. – Преживях климактериума. Дано Господ те пощади от ада, който преживях аз. Щеше да ми се отрази благотворно, ако ми бе разказала историята си. Но предполагам, че си имала достатъчно неприятности на главата си, за да мислиш за мен. После, когато отново се появи в Ню Йорк… – Тя размаха укорително пръст към брадичката на Фльор. – Да кажем само, че ме разочарова.

— Всяко нещо с времето си.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?

Фльор я дари с усмивка, която се надяваше да мине за неразгадаема и взе чаша с шампанско от таблата на минаващия покрай тях сервитьор.

Аделаида не остана по-назад и също грабна една.

— Дори и да доживея до сто, никога няма да забравя първата ти корица за „Воуг“. Онази твоя фигура… и великолепните ти големи ръце. Никакви пръстени, никакъв маникюр. Бяха те снимали цялата обвита в кожи, с диамантеното колие на „Хари Уинстън“, струващо навярно четвърт милион.

— Спомням си.

— Всички бяха потресени, когато изчезна, никой не можа да повярва. Сетне Белинда… – По лицето й пробягна пресметливо изражение. – Виждала ли си се наскоро с нея?

Фльор не възнамеряваше да говори за Белинда.

— През по-голямата част от времето бях в Европа. Трябваше да си изясня някои неща.

— Това мога да го разбера. Ти беше съвсем млада. Това беше първият ти филм, а и едва ли може да се каже, че си имала нормално детство. Хората в Холивуд не са толкова чувствителни като нас, нюйоркчаните. Изминаха шест години, ти се върна, но не си предишната. Какво толкова си изясняваше през тези шест години?

— Нещата се усложниха.

Фльор отклони поглед, за да подскаже, че въпросът е приключен.

Аделаида побърза да смени темата.

— Е, загадъчна лейди, ще ми разкриеш ли тайната си? Направо не е за вярване, но ти изглеждаш дори по-добре, отколкото на деветнайсет.

Комплиментът заинтригува Фльор. Понякога, когато гледаше снимките си, сякаш зърваше за миг красотата, която виждаха другите в нея, но някак си отдалеч, като че ли лицето принадлежеше на някой друг. Макар да й се искаше да вярва, че годините са придали по-голяма вътрешна сила и зрялост на чертите й, не бе сигурна как останалите ще възприемат промените.

Фльор не беше суетна просто защото никога не бе успяла да разбере по какво толкова се прехласваха всички. Намираше лицето си твърде грубовато. Фигурата, от която толкова се възторгваха модните редактори, й се струваше прекалено мъжествена. А колкото до ръста й, големите ръце, дългите крака… Просто й се струваха невъзможни.

— Ти си тази, която има тайни – рече Фльор. – Кожата ти е невероятна.

Аделаида си позволи само за миг да се наслади на ласкателството, но побърза да подмине комплимента.

— По-добре ми разкажи за тази рокля. От години никой не е обличал нещо подобно. Напомня ми на някогашната мода… – тя наклони глава към съпругата на продуцента с разкопчаната предница, — …преди вулгарността да замени стила.

— Мъжът, който я сътвори, ще дойде по-късно тази вечер. Той е необикновена личност. Трябва да се запознаеш с него. – Фльор се усмихна. – По-добре да поговоря с журналистката от „Харпърс“, преди да е прогорила дупка в гърба ти.

Аделаида улови ръката й и Фльор зърна върху лицето й сянка на загриженост.

— Почакай. Преди да се обърнеш, трябва да знаеш, че току-що влезе Белинда.

Фльор застина. Прониза я замайващо, болезнено усещане. Не го бе очаквала. Колко глупаво от нейна страна. Би трябвало да е разбрала най-сетне… Дори без да поглежда, знаеше, че всички в стаята са вперили погледи в тях. Бавно се извърна.

Белинда развързваше шала под яката на златистото визонено палто. Замръзна, когато видя Фльор, после незабравимите й наситено сини, с цвета на зюмбюл очи се разшириха.

Белинда беше на четирийсет и пет, русокоса и красива. Брадичката й не бе увиснала, а високите до коленете ботуши от мека кожа обгръщаха слаби, елегантни прасци. Прическата й бе от петдесетте – вчесана настрани коса, в стила на Грейс Кели от филма „Набери „М“ за убийство“*, ала въпреки това изглеждаше модерна.

[* Криминален трилър от 1954 г., режисьор Алфред Хичкок. – Б.пр.]

Без да удостои с поглед хората около нея, тя се насочи право към Фльор. Пътьом свали ръкавиците и ги пъхна в джобовете на палтото. Не забеляза, че едната падна на пода. За нея съществуваше единствено дъщеря й. Бляскавото момиче.

Белинда бе измислила прякора. Толкова идеален за нейната красива Фльор. Белинда докосна малкия амулет, който бе започнала отново да носи на верижка под роклята. Флин й го бе подарил през онези златни дни в „Градините на Аллах“. Ала това не беше истинското начало.

Началото… Тя си спомняше съвсем ясно деня, когато започна всичко. Онзи горещ септемврийски четвъртък на 1955 година в Южна Калифорния. Денят, в който Белинда срещна Джеймс Дийн…

ДЕТЕТО НА БАРОНА

Белинда Бритън взе броя на „Модерен екран“* от рафта със списания в дрогерията на Шуоб на булевард „Сънсет“. Нямаше търпение да гледа новия филм на Мерилин Монро „Проклетите седем години“, макар да й се искаше Мерилин да не правеше всички онези неща с Том Юъл. Той не беше много красив. Предпочиташе да я види с Боб Мичъм, като във филма „Реката, от която няма завръщане“*2, или с Рок Хъдсън*3, или още по-добре с Бърт Ланкастър*4.

[* „Modem Screen“ – списание за феновете, съдържащо снимки, rнтервюта, статии за филмови звезди, излиза от 1930 до 1985 г. – Б.пр.]