Били навря муцуна във врата й.

Тя искаше единствено да й даде листа и да я заведе на партито в „Градините на Аллах“, без да се налага да изтърпява всичко това. Все пак трябваше да признае, че последния път не беше чак толкова неприятно, особено след като затвори очи и си представи лицето на Джими.

Били пъхна език в устата й, преди тя да успее да си поеме дъх. Белинда издаде задавен звук, сетне призова лицето на Джими. Ти си много лошо момче, Джими, вземаш това, което искаш, без да питаш. От устните й се изтръгна приглушено стенание, когато почувства грубия завладяващ език. Ти си лошо момче, Джими, но езикът ти е толкова сладък.

Той започна да дърпа трескаво копчетата на тъмносинята рокля, а езикът му се завря още по-навътре в устата й. Хладен полъх премина по гърба и раменете на Белинда, когато Били свали роклята й до кръста и смъкна сутиена. Тя стисна още по-силно очи и си представи, че Джими я гледа. Красива ли съм, Джими? Обичам да ме гледаш. Обичам да ме докосваш.

Ръката му се плъзна нагоре по чорапа над жартиера и се придвижи към голата плът. Той докосна бедрото й от вътрешната страна и тя разтвори леко крака. Докосни ме, Джими. Докосни ме там. Мой красив, Джими. О, да!

Той притисна дланта й към слабините си и се потърка в нея. Очите й рязко се отвориха.

— Не! – Белинда рязко се отдръпна и започна да оправя роклята си. – Аз не съм лека жена.

— Зная, сладурче – прошепна Били с дрезгав и напрегнат глас. – Ти притежаваш истинска класа. Но не е честно да ме възбуждаш така и после да ме отблъскваш.

— Ти сам се възбуждаш. А ако това не ти харесва, можеш да спреш да се виждаш с мен.

Това не му се понрави и той подкара по тъмната уличка. През целия път из „Лоръл Каньон“ запази мрачно мълчание и продължи да се цупи, когато завиха по булевард „Сънсет“. Чак когато спря колата на паркинга пред „Градините на Аллах“, Били бръкна в джоба на ризата и й подаде жадувания лист.

— Няма да ти хареса.

Белинда почувства как в стомаха й се образува странна празнота. Измъкна хартията от пръстите му и погледът й пробягна по напечатания на машина списък. Два пъти го прочете, преди да открие името си. Отстрани имаше кратка бележка. Момичето се взря в думите, опитвайки се да ги проумее. Накрая смисълът им достигна до съзнанието й.

Белинда Бритън – прочете тя. – Страхотни очи, страхотни цици, никакъв талант.

* * *

Някога „Градините на Аллах“ бяха любимото свърталище на холивудските звезди. Първоначално сградата бе построена за дом на Ала Назимова, великата руска киноактриса, а в края на двайсетте бе превърната в хотел. За разлика от „Бевърли Хилс“ и „Бел Еър“, още от самото си откриване „Градините“ никога не се е смятало за напълно почтено и благопристойно място и около него винаги е витаела някаква съмнителна атмосфера. Ала звездите продължаваха да го посещават, привлечени от двайсет и петте бунгала в испански стил, също като нощните пеперуди от светлината. Мъжете живееха в тях между два брака: Роналд Рейгън се бе приютил в едно от бунгалата след раздялата с Джейн Уаймън, Фернандо Ламас след края на брака си с Арлин Дейл. В златните дни на хотела тук можеше да се натъкнеш на най-големите знаменитости: Богарт и неговото бебче, Тайрон Пауър, Ава Гарднър. Тук идваха Синатра и Джинджър Роджърс. Сценаристи седяха на белите сгъваеми дървени столове пред вратите и печатаха по цял ден, прегърбени над пишещите си машини. В едно от бунгалата репетираше Рахманинов, а в друго – Бени Гудман. И винаги някъде имаше купон.

В тази септемврийска вечер на 1955-а „Градините“ изживяваха последните си дни. Мръсни и ръждиви ивици браздяха хоросановите стени, мебелите в бунгалата бяха овехтели и изпочупени, а предишния ден в басейна бе открит мъртъв плъх. Ала колкото и да бе невероятно, цената на бунгалото тук не беше по-ниска от тази в „Бевърли Хилс“, при все че само след четири години мястото щеше да бъде разрушено до основи. Но в тази септемврийска нощ „Градините“ все още бяха живи и както преди, върху небосвода им все още проблясваха звезди.

Били отвори кавалерски пасажерската врата, за да слезе Белинда.

— Хайде, сладурче. Купонът ще те развесели. Ще бъдат няколко момчета от „Парамаунт“. Ще те запозная. Със сигурност ще ги очароваш.

Пръстите й, отпуснати в скута, стиснаха листа в юмрук.

— Ще ме оставиш ли за малко сама, може ли? Ще се срещнем вътре.

— Става, сладурче.

Чакълът захрущя под отдалечаващите му се стъпки. Белинда смачка листа на топка и се отпусна на седалката. Ами ако наистина нямаше талант? Когато си мечтаеше да стане кинозвезда, тя никога не се бе замисляла особено за играта. Предполагаше, че ще вземе няколко урока по актьорско майсторство или нещо подобно.

Редом спря автомобил, от който гърмеше радио. Двойката не си даде дори труд да изключи двигателя и започна страстно да се целува. Навярно гимназисти, дошли да се скрият на паркинга на „Градините на Аллах“.

Внезапно музиката спря и се разнесе гласът на говорителя.

Беше водещата новина.

Говорителят прочете информацията спокойно, сякаш ставаше дума за нещо обичайно, сякаш не беше нещо ужасяващо, слагащо край на живота на Белинда и на целия й свят. В съзнанието й отекна протяжен вик на болка.

Джеймс Дийн беше мъртъв.

Тя отвори вратата и се затича през паркинга, накъдето й видят очите, нехаеща за нищо и никого. Втурна се през храстите и хукна надолу по една пътека, опитваща се отчаяно да избяга от задушаващата я мъка. Профуча покрай басейна с формата на родното Черно море на Азимова, покрай големия дъб в другия му край, на който висеше телефонен апарат с табелка „Само за служители“. Тича, докато не се озова пред дълга хоросанова стена, опасваща някакво бунгало. Прислони се в мрака до стената и избухна в плач, оплаквайки погубените си мечти.

Джими, също като нея, беше от Индиана, а сега беше мъртъв. Загинал на шосето за Салинас, шофирайки сребристото си порше, което той бе нарекъл „Малкото копеле“. Той бе заявил, че всичко е възможно. Един мъж сам кове съдбата си; една жена сама направлява живота си.

— Скъпа моя, вдигаш ужасен шум. Имаш ли нещо против, ако отидеш някъде другаде да оплакваш бедите си? Освен, разбира се, ако не си пленителна красавица. В такъв случай си поканена да минеш през портичката и да пийнеш с мен.

Дълбок, плътен глас с британски акцент долетя до нея над хоросановата стена.

Белинда рязко вдигна глава.

— Кой сте вие?

— Интересен въпрос. – Последва кратка тишина, нарушавана единствено от музиката в далечината. – Да кажем, че съм мъж, изтъкан от противоречия. Любител на приключения, жени и водка. Не е задължително в този порядък.

Имаше нещо в гласа му… Белинда изтри сълзите с опакото на ръката и се огледа за портичката. Когато я откри, пристъпи вътре, привлечена от гласа му и надеждата да разсее ужасната болка.

Бледожълта светлина осветяваше средата на малък вътрешен двор. Тя се втренчи в тъмната фигура на мъжа, очертана от нощните сенки.

— Джеймс Дийн е мъртъв – промълви. – Загинал е в автомобилна катастрофа.

— Дийн? – Чу се подрънкване на кубчета лед в чашата му, когато мъжът вдигна ръка. – А, да. Буен младеж. Винаги се забърква в скандали. Не че имам нещо против него. Аз самият съм устройвал немалко. Седни, скъпа моя, пийни едно питие.

Тя не помръдна.

— Аз го обичах.

— Любовта, както съм установил през годините, е мимолетно чувство, което най-лесно може да бъде задоволено с едно хубаво чукане.

Белинда беше потресена. Никой до този момент не бе произнасял думата в нейно присъствие и тя изрече първото, което й хрумна.

— Аз нямах дори това.

Мъжът се засмя.

— Е, това, скъпа моя, наистина е трагедия.

Тя чу тихо проскърцване, сетне той се изправи и се запъти към нея. Беше висок, навярно над метър и осемдесет и пет, малко пълен в талията, с широки рамене и права осанка. Носеше бял памучен панталон, бледожълта риза и шал, завързан хлабаво около врата. Белинда по навик забеляза подробностите – чифт платнени моряшки мокасини, часовник с кожена каишка, плетен колан с цвят каки. После вдигна поглед и се взря в уморените от живота очи на Ерол Флин.

* * *

По времето, когато Белинда срещна Ерол Флин, той имаше зад гърба си три развода и няколко пропилени богатства. Беше на четирийсет и шест, но изглеждаше с двайсет години по-стар. Прочутите му мустаци вече бяха прошарени; красивото лице с изсечени скули и изваян нос бе подпухнало и набраздено от водка, наркотици и цинизъм. Лицето му бе като карта на живота му. След четири години щеше да бъде мъртъв, жертва на дълъг списък от болести, които щяха да убият повечето хора доста по-рано. Ала повечето хора не бяха Ерол Флин.

Две десетилетия той владееше екрана с авантюристичен дух и плам, бореше се със злодеи, побеждаваше в жестоки битки, спасявайки девици. Капитан Блъд, Робин Худ, Дон Жуан – Флин бе изиграл всички. Понякога, ако беше в настроение, дори ги играеше добре.

Доста преди да дойде в Холивуд, Ерол Флин бе участвал във всевъзможни приключения не по-малко опасни от тези, които бе изиграл в киното. Беше изследовател, моряк, златотърсач. Беше търгувал с роби в Нова Гвинея. Белегът върху петата му бе спомен от куршума на шайка ловци на глави. Имаше друг върху корема – от сбиване с водач на рикша в Индия. Или поне така твърдеше той. Флин си беше такъв – с него нищо и никога не бе сигурно.

И винаги в живота му бе имало жени. Те не можеха да му се наситят, както и Флин на тях. Особено харесваше младите. Колкото по-млади, толкова по-добре. Да гледа младежко лице, да прониква в младо тяло, му създаваше илюзията, че си възвръща поне частица от отдавна изгубената невинност. И го забъркваше в безброй неприятности.

През 1942 година го арестуваха за установено със закона изнасилване и го изправиха пред съда. Въпреки че момичетата изгаряха от желание да бъдат с него, според калифорнийското законодателство беше подсъдно да имаш полови отношения с момиче или момче под осемнайсет години, независимо дали бе по желание, или не. Ала девет членове на журито бяха жени и Флин бе оправдан. И макар това да увековечи мита за неговата мъжественост, Флин мразеше да е обект на сексуални шеги.

Процесът не намали страстта му по млади момичета и при все че беше на четирийсет и шест, алкохолик и безпътен развратник, те все още го намираха за неустоим.

— Ела тук, скъпа, седни до мен.

Той докосна ръката й и на Белинда й се стори, че земята спря да се върти. Тя се свлече в креслото, до което той я заведе, миг преди коленете й да омекнат. Ръката й трепереше, когато пое чашата, която той й подаде. Това не беше сън. Беше истинско. Двамата с Ерол Флин бяха сами заедно. Той й се усмихна с кривата си усмивка, дяволит и изтънчен съблазнител, прочутата му лява вежда малко по-повдигната от дясната.

— На колко си години, скъпа моя?

Отне й минута, за да си възвърне дар слово.

— На осемнайсет.

— Осемнайсет… – Лявата вежда се повдигна по-високо. – Предполагам, че не… не, разбира се, че не. – Актьорът подръпна мустака си и се засмя извинително, едновременно очарователно и обезоръжаващо. – Случайно да имаш в себе си акт за раждане?

— Акт за раждане? – Белинда го погледна озадачено. Какъв странен въпрос. Но тогава си припомни старите истории за съдебния процес и се засмя. – Не, не нося акта си за раждане, господин Флин, но наистина съм на осемнайсет. – Смехът й се извиси дързък и закачлив. – Щеше ли да има значение, ако не бях?

Отговорът беше достоен за истинския Флин.

— Разбира се, че не.

През следващия час двамата си бъбреха и опознаваха, разменяйки си любезности и духовитости в този дух. Флин й разказа пикантна история за Джон Баримор* и я разсмя с няколко анекдота за партньорките си във филмите. Тя му сподели за случилото се в „Парамаунт“. Той я помоли да го нарича Барон – любимия му прякор. Белинда обеща, но някак си езикът не й се подчиняваше и тя продължи да го нарича „господин Флин“. След като измина един час, Флин я хвана за ръката и я съпроводи в бунгалото.

[* Американски актьор (1882-1942), легенда на американското кино, дядо на Дрю Баримор. – Б.пр.]

С известно смущение Белинда попита дали може да използва банята. След като пусна водата и изми ръцете си, тя надникна набързо в шкафчето с тоалетни принадлежности. Четката за зъби на Ерол Флин. Бръсначът на Ерол Флин. Погледът й пробяга по лекарствата и разхлабителните таблетки на Ерол Флин. Когато затвори вратичката, лицето й, отразено в огледалото върху шкафчето, беше зачервено, а очите й блестяха от вълнение. Тя беше насаме с велика кинозвезда!

Той я чакаше в спалнята, облечен в халат е цвета на отлежало бургундско вино, и пушеше цигара, затъкната в късо кехлибарено цигаре. Върху нощната масичка имаше пълна бутилка с водка. Белинда се усмихна плахо. Не знаеше какво трябва да направи. Той изглеждаше едновременно развеселен и доволен.