— Противно на това, което може би си прочела за мен, скъпа моя, аз не съм изнасилвач на млади жени.

— Не мисля, че сте, господин Флин… Барон.

— Напълно ли си сигурна, че осъзнаваш какво правиш?

— О, да.

— Добре. – Той всмукна за последен път от цигарата, сетне я угаси и остави цигарето в пепелника. – В такъв случай може би ще пожелаеш да се съблечеш?

Тя преглътна с усилие. Никога досега не се бе събличала напълно гола пред мъж. Беше позволявала да й събуят гащичките или да разкопчаят роклята, както тази вечер с Били, но това бе привилегия на момчетата. Самата тя никога не се бе събличала за когото и да било. Разбира се, Ерол Флин не беше, който и да е.

Пресегна се зад гърба и пръстите й непохватно се забориха с копчетата. Най-сетне ги разкопча и плъзна роклята надолу по бедрата. Не смееше да го погледне и вместо това се замисли за прекрасните му филми: „Сутрешен патрул“, „Цел – Бирма“, „Атаката на леката бригада“. Беше ги гледала по телевизията. Огледа се нервно, търсейки къде да сложи роклята. Зърна гардероба в другия край на стаята. Приближи, отвори го, намери закачалка и окачи роклята. После събу обувките и се опита да реши какво да предприеме по-нататък.

Осмели се да го стрелне с поглед и по гърба й пробяга лека тръпка на удоволствие. Нежният й поглед изглади бръчките, заличи двойната брадичка и лицето на Флин отново стана като на екрана. Белинда си припомни колко беше красив в „Срещу всички знамена“. Там той играеше британски морски офицер, а Морийн О’Хара се бе превъплътила в ролята на пирата Спитфайър. Белинда плъзна ръка под дантеления подгъв на комбинезона, разкопча жартиерите, смъкна чорапите и грижливо ги сгъна. След това свали и колана. Съвсем наскоро бяха излъчили по телевизията „Пътят към Санта Фе“. Там Флин си партнираше с Оливия де Хавиланд и двамата бяха великолепни. Той беше толкова мъжествен, а Оливия, както винаги, бе съвършена дама.

Белинда беше почти гола, само по комбинезон, сутиен, гащички и гривната, която й бе талисман. Трудно разкопча малката златна закопчалка, защото ръцете й трепереха и пръстите не я слушаха. Остави я прилежно до чорапите. Искаше й се той да стане и да довърши останалото, но Флин, изглежда, нямаше намерение да помръдва. Момичето бавно изхлузи комбинезона през глава.

Изведнъж си спомни, че той беше женен. Беше срещнал Патриша Уаймор*, настоящата си съпруга, по време на снимките на уестърна „Скалистите планини“. Патриша беше истинска щастливка да се омъжи за мъж като Ерол Флин, ала слуховете за раздялата им сигурно бяха верни, иначе той щеше да бъде с нея, а не с Белинда. Тя бе чела достатъчно филмови списания и знаеше колко е трудно да се запази един брак в Холивуд.

[* Американска филмова, телевизионна и театрална актриса (1926-2014) от петдесетте и шейсетте години, известна най-вече с брака си с Ерол Флин. – Б.пр.]

Когато най-после остана напълно гола, по изражението му разбра, че той харесва това, което вижда.

— Ела тук, скъпа моя.

Смутена, но развълнувана, Белинда пристъпи към него. Той докосна брадичката й и тя едва не припадна от възбуда. Очакваше, че ще я целуне, ала вместо това Флин плъзна ръце по раменете й. Тя искаше да я целува, както целуваше Оливия де Хавиланд, Морийн О’Хара и всички красиви жени, които бе обичал на екрана, но той разтвори полите на халата си. Отдолу беше гол. Очите й отказваха да видят провисналата загоряла кожа.

— Боя се, че ще се наложи малко да ми помогнеш, скъпа моя – рече той. – Водката и сексът невинаги вървят ръка за ръка.

Белинда се взря в очите му. За нея щеше да е чест да му помогне, ала не бе съвсем сигурна какво точно иска той от нея.

Като истински познавач на поведението и психиката на младите момичета, Ерол Флин разбра колебанието й и й обясни. Тя бе едновременно потресена и възхитена. Значи, така се любят прочутите мъже! Беше странно, но някак си не й се стори неприлично или неуместно.

Белинда бавно коленичи.

Наложи се доста да се потруди и тя се умори, но той най-после й помогна да стане и я поведе към леглото. Матракът хлътна, когато Флин легна върху нея. Сега Белинда бе сигурна, че най-после ще получи жадуваната целувка, но той отново я разочарова.

Кинозвездата побутна краката й и тя послушно ги раздалечи. Неговите очи бяха затворени, ала нейните бяха широко отворени, за да се наслади на всеки миг. Ерол Флин щеше да я люби. Ерол Флин. Небесен хор запя в сърцето й. Тя почувства леко проникване. Тласък. Това наистина беше Ерол Флин!

Тялото й се взриви.

* * *

По-късно той я попита как се казва и й предложи цигара. Тя не пушеше, но всмукна неуверено няколко пъти. Беше толкова вълнуващо и романтично да лежи редом до него, облегната на таблата на леглото. За пръв път от няколко часа си спомни за Джими. Бедният Джими, да умре толкова млад. Животът понякога можеше да бъде много жесток. Каква късметлийка беше, че е тук, жива и щастлива.

Флин й разказа за яхтата си „Зака“ и за неотдавнашните си пътешествия. Белинда нямаше намерение да си пъха носа в чуждите дела, но любопитството я глождеше, искаше да узнае за жена му.

— Патриша е много красива.

— Прекрасна жена. Държах се много лошо с нея. – Той пресуши чашата си, сетне се пресегна през нея, за да я напълни отново от бутилката върху нощното шкафче. Докато наливаше, рамото му се впи болезнено в гърдата й. – При мен винаги така се получава с жените. Не искам да ги нараня, но не съм създаден за брак.

— Ще се разведеш ли?

Белинда изтръска стеснително пепелта от цигарата.

— Вероятно. Макар че, Бог ми е свидетел, не мога да си го позволя. Данъчните са ме погнали, искат почти милион, а съм натрупал толкова неизплатени издръжки, че им изгубих бройката.

В очите на Белинда проблеснаха сълзи на съчувствие.

— Не е честно човек като теб да се тревожи за подобни неща. Та ти даряваш удоволствие на толкова много хора по земята.

Флин я потупа по коляното.

— Ти си мило момиче, Белинда. И красиво. Има нещо в очите ти, което ме кара да забравя, че остарявам.

Тя си позволи дързостта да склони глава на рамото му.

— Не бива да говориш така. Ти не си стар.

Той се усмихна и я целуна по темето.

— Мило момиче.

* * *

В края на седмицата Белинда се нанесе в бунгалото на Флин в „Градините на Аллах“. Отлетя един месец. В края на октомври той й подари златния амулет – малък диск, окачен на специална рамка, от едната му страна в средата бе гравирано „обичам“, а от другата „Аз“ и „те“. Когато го бръснеше с върха на пръста си, дискът се завърташе и се получаваше посланието „Аз те обичам“. Белинда разбираше, че Флин не го мислеше наистина, но амулетът й бе особено скъп и тя го носеше с гордост, като символ, показващ на света, че тя е момичето на Ерол Флин.

Окъпана в сиянието на славата му, тя разцъфтя и старото усещане за невидимост изчезна. Никога досега не се бе чувствала толкова красива, толкова умна и значима. Двамата спяха до късно и прекарваха дните си или на борда на „Зака“, или край басейна, а нощите – по клубовете и ресторантите. Тя се научи да пуши и пие, да не се блещи, когато срещне знаменитости, без значение колко е развълнувана и разтреперана отвътре. Разбра също, че изглежда знаменитостите я харесваха. Един актьор, приятел на Флин, й обясни причината: тя не съдеше никого, а само даряваше обожание и преданост. Забележката я бе озадачила. Как би могла тя да съди? Обикновените хора нямаха право да съдят звездите.

Понякога през нощта с Флин се любеха, но по-често разговаряха. Беше й болно да вижда колко печал и тревоги бяха скрити зад безгрижната му разгулна фасада. Белинда реши, че ще се посвети изцяло на Ерол Флин, на стремежа да го направи щастлив.

Гледа „Бунтовник без кауза“* и отново си спомни за Джими, и осъзна, че мечтата й все пак не бе умряла. Сега Белинда общуваше с шефове на филмови студия, а не с нисши асистенти на директорите по кастинга. Трябваше да се възползва от тези контакти и да се подготви за неизбежното, когато Флин я напусне заради друга жена. Не се заблуждаваше и не хранеше илюзии. Тя не беше достатъчно значима и интересна, за да го задържи задълго при себе си.

[* Култов филм с Джеймс Дийн, излязъл месец след смъртта му. – Б.пр.]

Флин й купи предизвикателни яркочервени бикини и често седеше край басейна, отпивайки от водката си, докато я наблюдаваше как се плиска във водата. Нито една от жените в „Градините на Аллах“ нямаше смелостта да се облече в модерните бански костюми, но Белинда не изпитваше притеснение. Харесваше й да усеща възхитения поглед на Флин. Харесваше й да излиза от водата и той да я чака с голяма хавлия, за да я загърне. Чувстваше се закриляна, в безопасност и обожавана.

Една късна сутрин, докато Флин още спеше, Белинда облече червения бански и се гмурна в безлюдния басейн. Преплува няколко дължини, потопи се под водата и отвори очи, за да погледне инициалите на Ала Назимова, изсечени в бетона на дъното. Когато изплува на повърхността, се озова пред чифт лъснати до блясък кожени обувки.

— Тiеns* В басейна на „Градините на Аллах“ се е завъдила русалка. Русалка с очи, по-сини от небето.

[Виж ти! – Б.пр.]

Пляскайки с ръце във водата, Белинда присви очи срещу ослепително ярките лъчи на сутрешното слънце и видя един мъж, надвесен над нея. Определено беше европеец. Белият му безупречно изгладен костюм, с лек сивкав оттенък, приличаше на копринен, каквито носеха богатите мъже, които имаха лакеи. Беше среден на ръст, слаб, с аристократична външност и тъмна коса, умело подстригана, за да прикрие започващото оредяване. Очите му бяха малки и скосени, а носът – доста широк, леко извит в края. Не беше красив, но несъмнено впечатляващ. От него се разнасяше ухание на пари, могъщество и скъп одеколон. Според Белинда наближаваше четирийсетте и съдейки по акцента му, бе французин, макар че чертите му бяха доста екзотични. Може би беше европейски филмов магнат.

— Не е русалка, monsieur* – усмихна се дръзко тя. – Само едно съвсем обикновено момиче.

[* Господине (фр.). – Б.пр.]

— Ordinaire?* Не бих казал. Всъщност très extraordianaire**.

[* Обикновено? (Фр.) – Б.пр.]

[** Твърде необикновено (фр.). № Б.пр.]

Белинда прие благосклонно комплимента и отговори на възможно най-добрия френски, който бе усвоила в гимназията.

— Merci beaucoup, monsieur. Vous etes trop gentil.*

[* Много благодаря, господине. Много сте любезен. (Фр.) – Б.пр.]

— Я кажи, ma petite* русалко, имаш ли опашка под тези charmant** червени бикини?

[* Малка моя (фр.). – Б.пр.]

[** Очарователни (фр.). – Б.пр.]

Очите му блеснаха развеселено, но Белинда забеляза нещо пресметливо зад тази преднамерена безочливост. Този мъж не правеше и не казваше нищо случайно.

— Mais non, monsieur* – отвърна Белинда спокойно. – Само два обикновени крака.

[* Не, господине (фр.). – Б.пр.]

Той повдигна вежди.

— Може би, мадмоазел, ще ми позволи сам да преценя?

Тя се втренчи за миг в него, сетне се гмурна под водата и заплува с дълги, плавни загребвания към стълбичката в другия край на басейна. Но когато излезе от водата, мъжът бе изчезнал. Половин час по-късно Белинда влезе в бунгалото и го завари да разговаря с Флин. И двамата пиеха „Блъди Мери“.

Сутрин Флин не беше в най-добрата си форма и редом с излъскания непознат изглеждаше размъкнат и остарял. При все това беше доста по-красив. Тя кацна на облегалката на стола му и отпусна ръка върху рамото му. Искаше й се да има смелостта да го целуне нехайно за добро утро по бузата, ала редките им нощни забавления в леглото не й позволяваха да чувства, че има право на подобна фамилиарност. Флин я прегърна през кръста.

— Добро утро, скъпа моя. Доколкото разбрах, двамата вече сте се срещнали край басейна.

Погледът на непознатия се плъзна по дългите й загорели крака, подаващи се изпод пухкавата хавлиена кърпа, с която се бе загърнала.

— Да, виждам, че няма опашка – подсмихна се гостът и се изправи грациозно. – Алексей Савагар, мадмоазел.

— Той скромничи, скъпа моя. Нашият гост всъщност е граф Алексей Николай Василий Савагарин. Правилно ли го произнесох, старче?

— Семейството ми остави титлата си в Петербург, топ ami*, както добре ти е известно. – Въпреки че в гласа на Алексей прозвуча лек укор, Белинда долови, че е доволен, задето Флин бе използвал титлата му. – Сега сме се превърнали в безнадеждни французи.

[* Приятелю (фр.). – Б. пр]

— И дяволски богати. Семейството ти не е оставило рубините си в Майка Русия, нали, старче? Не би го направило за нищо на света. — Флин се извърна към Белинда. – Алексей е в Калифорния, за да купи няколко стари коли, които ще изпрати по море в Париж, за да попълни колекцията си.