— Вдигни ръце, ако обичаш, за да може Иън да те провери за оръжие.

Остин го направи и младоликият вампир го заобиколи.

— Имам един нож в сакото си. — За по-малко от секунда последните двама пазачи бяха насочили мечовете си към гърдите му.

Остин примигна. Това беше бързо. Иън извади найлоновата торбичка, съдържаща окървавения нож и я подаде на Конър.

— Нямаше да го използвам — измърмори Остин.

— Нямаше да ти се отдаде тази възможност. — Конър обърна торбичката и разгледа ножа. — Тази кръв е стара.

— От четири години е. На Дарси е. — Остин забеляза несъзнателното трепване на ръцете на Конър.

По лицето на шотландеца за миг се изписа угризение преди той да възвърне обичайното си равнодушно изражение.

— Някакви други оръжия?

Иън приключи с проверката на краката на Остин.

— Не. Чист е.

— Насам. — Конър се запъти към една врата зад стълбището.

Остин тръгна след него, все още под мушката на двамата пазачи и следван от Иън. Той премина през една врата и се озова в кухня.

— Седни. — Конър посочи към масата. Погледна към Иън и пазачите. — Може да вървите.

Остин се приближи до масата, но не седна. Конър постави ножа върху нея.

— Значи това е ножът, който е убил Дарси?

— Не, той я е ранил. Ти си този, който я е убил, копеле. — Той заби юмрук в челюстта на Конър. Остин се ухили, когато шотландецът се препъна назад. Челюстта на вампира бе твърда като камък, но болката си струваше, само за да види шока, изписан на лицето на Конър.

— Защо, по дяволите, направи това?

Остин прегъна наранената си ръка.

— Заслужи си го.

Конър седна на масата и посочи стола срещу него.

Остин седна. Очевидно нямаше нужда да се притеснява от контраатака. Конър трябваше да е съгласен, че е заслужил удара.

— Значи напусна ЦРУ? — попита Конър.

— Напуснах преди седмица, след голям спор с Шон Уилън. Аз исках да се съсредоточим само върху Бунтовниците, но той все още смята, че всички вампири са зли.

— А ти вече не вярваш в това?

— Не. Опознах някои вампири, докато участвах в риалити шоуто. Те са безобидни. — Остин въздъхна. — Шон ми нареди да ги намушкам през деня, докато са беззащитни. Аз отказах.

— Колко спортсменско от твоя страна.

Остин бе изненадан от веселите пламъчета в очите на шотландеца.

— Така реших и аз.

Конър се облегна назад в стола си.

— Носи се слух, че ти в действителност си спечелил състезанието и всички пари, но си дал чека на дамите.

Остин сви рамене.

— Те се нуждаеха от него.

— Да. Но ти също, ако си безработен.

— Възнамерявам да си намеря друга работа.

— Известно време си работил в Източна Европа.

Остин преглътна.

— От къде знаеш за това?

— Иън проникна доста надълбоко в Лангли. Говориш свободно унгарски и чешки?

— Да. — Остин изведнъж се почувства все едно бе на интервю за работа. — Бих желал да продължа борбата срещу Бунтовниците, ако знаеш организация, която…

— По-късно — прекъсна го Конър. — Известен брой от Бунтовниците, бяха убити напоследък в Сентрал парк. Какво знаеш за това?

Остин пое дълбоко въздух, но остана мълчалив.

— Руснаците обвиняват нас, но аз мисля, че е някой от проклетия ви отряд. Тъй като вече не си в ЦРУ, няма да имаш нищо против да ми кажеш, нали тъй?

Остин се поколеба.

— Бунтовниците заслужават да умрат. Те нападат невинни.

— Да. — Конър кръстоса ръце. — Тъй като двамата с Гарет бяхте заети с риалити шоуто, се обзалагам, че убиецът е или Шон Уилън или някоя от женските в екипа.

По дяволите. Трябваше да се обади на Ема и да й каже да спре.

— Значи е една от дамите, а? — тихо каза Конър. — Нямаше да изпитваш нужда да предпазваш Шон.

Остин се размърда в стола си. Този вампир бе прекалено умен.

Конър посочи към ножа.

— И защо донесе туй нещо тука? Да не би да се надяваш да измъчваш гузната ми съвест?

— Значи признаваш вината си? Защо не я заведе в някоя болница? Или пък в Роматех? Там имат тонове синтетична кръв. Можеше да я спасиш.

Очите на Конър помръкнаха от болка.

— Тя бе толкова смела девойка. Не заслужаваше да умре.

— Но ти си я убил.

Той поклати тъжно глава.

— Един вампир може да подуши колко кръв има един смъртен. Може да чуем биенето на сърцата им. Ножът бе улучил главната артерия. Тя имаше вътрешен кръвоизлив. Още няколко удара и щеше да е мъртва.

— Мислел си, че няма достатъчно време?

— Знаех, че няма. — Конър въздъхна тежко. — Знам, че тя ме мрази. Но повярвай ми, нямаше друг начин да я спася.

— Вярвам ти. — Болката в очите на вампира бе истинска.

Конър докосна найлоновата торбичка.

— Как се сдоби с това?

— Откраднах го от полицията.

Веждите на шотландеца се повдигнаха.

— Впечатлен съм.

— Дарси ми каза за експеримента на Роман за обратната трансформация на вампир в човек. Спомена, че не се е получило, защото са се нуждаели от оригиналната човешка ДНК.

— Да. — Конър повдигна ножа и очите му се разшириха. — А това е човешката кръв на Дарси.

— С човешката й ДНК. — Остин се наведе напред. — Мисля, че е възможно експериментът да проработи при нея.

— Казал ли си й?

— Не. Приятелите й я пазят от мен.

— Защо? — намръщи се Конър. — Какво си й направил?

— Заради мен загуби работата си. И се влюбих в нея.

— Ох. И би предпочел да обичаш смъртна вместо вампир?

— Ще съм щастлив с нея по всякакъв начин, но тук не става въпрос за мен. А за Дарси и нейното щастие. Това трябва да е нейното решение.

Конър отново постави ножа на масата.

— Трябва да го обсъдя с Роман, за да видя дали той смята, че може да проработи.

— Тогава ще й кажеш, нали? Мисля, че трябва ти да го направиш.

Конър въздъхна.

— Преди не можех да й предоставя избор.

Остин му подаде ножа.

— Този път можеш.



В полунощ Ванда и Маги завлякоха Дарси във всекидневната, за да гледат още един епизод от „Най-сексапилният мъж на планетата“. Слай продължаваше да излъчва шоуто в сряда и събота. Вампирската публика настояваше. Според Корки Кърант, това бе най-популярното предаване от основаването на ДВК.

През седмицата, в която бе уволнена Дарси, се поддържаше заета, като помагаше на дамите да започнат новия си бизнес и да си намерят собствена градска къща. Засега всички те бяха отседнали в тесния апартамент на Грегори. Дамите бяха твърде щастливи, за да се притесняват от малкото място. Те дори поканиха Дарси да вземе участие в техния клуб за стриптийзьори, но тя отказа.

Сега стоеше, свита на дивана между Ванда и Маги. Дамите обичаха да се гледат по телевизията, но да гледа шоуто и да вижда Остин бе мъчение за Дарси. Фактът, че не може да го има, не намаляваше любовта й към него. Само увеличаваше горчивината от копнежа. До края на шоуто, тя бе напълно депресирана. Тържествуващи, дамите напълниха чаши с Газирана кръв.

— Развесели се. — Маги й подаде една чаша. — Поне Слай ни остави да задържим парите.

Грегори изсумтя.

— Той нямаше друг избор. Роман бе този, който ни спонсорира и той настоя да задържите парите.

— Значи господаря все пак го е грижа за нас — ухили се Кора Лий. — Трябва да си щастлива, Дарси. Шоуто ти постигна небивал успех.

— Така е — съгласи се принцеса Джоана. — Слай трябва да е глупак, ако не те помоли да направиш и друго.

За нещастие, Слай бе глупак.

— Той просто ще назначи някой друг — прошепна Дарси.

— Не мисля така — възрази Ванда. — Корки Кърант върти интервюто ти непрекъснато. Тя те прави известна. Слай ще трябва да те повика обратно.

— Ванда е права. — Грегори отпи от чашата си. — Корки е подела каузата за движение за правата на жените вампири и те е провъзгласила за герой на движението. Слай ще изглежда като пълна отрепка, ако не те вземе отново на работа.

За нещастие, Слай бе пълна отрепка. Дарси нямаше да стои със затаен дъх и да го чака да се обади.

— Основател на движението за правата на жените вампири. — Маги погледна към Дарси с пълни с възхищение очи. — Знаех си. Знаех си, че има причина, за да си с нас. Това е било писано да се случи.

Сърцето на Дарси преля от чувства. Било е писано да бъде тук. Да бъде вампир. Очите й се замъглиха докато се взираше в приятелите си. Най-после тя беше в мир със света си.

— Бидейки търговски гений, какъвто съм — продължи Грегори с блеснали очи, — реших да извлека цялата изгода от статуса ти на известна личност. Убедих Роман да направи нова серия от продукти за съвременната жена вампир и искаме ти да се нашият говорител.

Дарси остана с отворена уста.

— Искаш да кажеш, че ще имам работа.

— Да. — Грегори се усмихна. — Ще правиш реклами, ще ходиш по турнета. Ще бъдеш източник на вдъхновение за всички съвременни вампирки по целия свят.

Дамите изпискаха и се насъбраха около Дарси, за да я поздравят. Тя бе прекалено изумена, за да направи нещо повече от това да бръщолеви несвързано. Сред целия този шум се чу телефонен звън. Грегори отговори.

— Разбира се, идвай. — Той хвърли поглед към жените. — Отдръпнете се, моля. Пристига посетител.

Жените се отдръпнаха към стената, докато пред тях се материализира фигура. Дълга до раменете кестенява коса. Килт от червено и зелено каре. Конър. Дарси настръхна.

Той мигновено фокусира вниманието си върху нея.

— Трябва да поговорим. Насаме.

Сърцето заби в ушите й. Каква страшна присъда й носеше тази нощ? И защо? Животът й най-после бе започнал да изглежда обнадеждаващ отново.

— Хайде, дами, елате. — Грегори посочи към вратата. — Нека им осигурим малко усамотение.

Дарси приседна на края на един фотьойл, докато приятелите й излизаха в колона от стаята. Конър крачеше наоколо, килта му се увиваше около коленете. Той бе нервен, осъзна тя и това накара пулса й да се учести още повече.

Той прочисти гърло.

— Хареса ми твоето предаване.

— Благодаря.

— Разбрах, че не си казала на шефа си, че Остин работи в ЦРУ?

— Не. Слай бе достатъчно побеснял още щом научи, че той е смъртен.

Конър скръсти ръце пред широките си гърди.

— Той дойде да ме види преди няколко часа.

— Остин?

— Да. Имаше да ти каже нещо важно. А приятелите ти не са го допуснали до теб.

Сърцето на Дарси спря. Остин се е опитвал да се свърже с нея? Докато тя остана безмълвна, дочу приглушен шепот зад вратата. Приятелите й подслушваха. Любопитните й, прекалено покровителствени приятели.

— Остин се е опитвал да се свърже с мен?

— Да. — Конър погледна към вратата, където шепотът се бе усилил. — Предполагам, че са се опитвали да те защитят.

Дарси повиши глас.

— Колко глупаво от тяхна страна. Би трябвало да знаят, че мога да се грижа сама за себе си.

Шепотът престана.

Устата на Конър трепна.

— Добре казано, девойче — тихо отвърна той.