Дарси посочи към стола до нейния.

— Какво каза Остин?

— Твърдеше, че вече не работи в ЦРУ. — Конър седна на предложения му стол. — Проверихме го и наистина е така. В действителност, Шон Уилън го е сложил в черния списък на всяка една правителствена организация.

— Ясно. — Бедният Остин. Той бе в по-лошо положение, отколкото тя.

— Казала си му за експеримента за обратна трансформация на един вампир в смъртен.

— Да. — Дарси се намръщи. — Казах му, че не е проработил.

— Защото е необходимо оригиналното ДНК на вампира.

— Да. — Дарси се зачуди накъде водеше всичко това.

— Остин ми донесе ножа, с който бе нападната преди четири години. Целият е покрит с твоята кръв. С човешката ти кръв.

Дарси падна назад в стола.

— Искаш да кажеш…?

— Да. Занесох ножа на Роман. Той изолира човешката ти ДНК и мисли, че ти си най-добрият ни кандидат, който бихме могли да открием.

Тя притисна ръка към гърдите си. Сърцето й бумтеше в ушите.

— Аз… аз отново мога да стана смъртна?

Шепотът зад вратата се възобнови. Конър се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

— Трябва да ти кажа, девойче, че има вероятност да загинеш по време на процедурата.

— Колко голяма вероятност?

— Роман изчисли, че има седемдесет и пет процента шанс за успех.

И двадесет и пет процента шанс да умре.

Вратата се отвори с трясък, карайки я да подскочи в стола си.

— Не го прави! — Маги се втурна в стаята.

— Съгласен съм с нея. — Грегори влезе с маршова стъпка. — Не трябва да рискуваш живота си, Дарси. Имаш си доста добър живот тук.

Останалите дами също се съгласиха, мърморейки.

Очите на Дарси се изпълниха със сълзи. Тя наистина имаше обещаващо бъдеще във вампирския свят. Но нямаше Остин. А той все още я искаше. Затова бе занесъл ножа на Конър.

— Остин иска ли да го направя?

Конър поклати глава.

— Не каза. Каза само, че ти заслужаваш да си щастлива. И заслужаваш да имаш избор.

Той иска аз да избера. Тя можеше да има бляскаво бъдеще като знаменитост във вампирския свят. Имаше прекрасни приятели, които държаха на нея и движение за правата на жените, което успя да създаде. От другата страна бе Остин. И семейството й. И слънчевата светлина. И шанс едно към четири да умре.

— Не го прави. — Маги коленичи до стола й. — Нуждаем се от теб.

— Не съм сигурна, че сме достатъчни. — Очите на Ванда блестяха от сълзи. — Няма нищо по-свещено на света от любовта.

— Но ние я обичаме! — извика Маги.

Една сълза се стече по бузата на Дарси.

— Достатъчно с празните приказки. — Конър се изправи. — Това е решение на Дарси. Преди не можах да й предоставя избор, но сега мога.

Дарси избърса бузите си.

— Трябва да поговоря насаме с Конър за малко.

Приятелите й излязоха бавно от стаята и затвориха вратата. Дарси пое рязко въздух.

— Ако реша да направя това, може и да не оцелея, затова искам да ти кажа как се чувствам.

Конър седна тежко на стола до нея.

— Знам, че ме мразиш. Не те обвинявам, заради това.

— Казвах си, че трябва да те мразя, но сега осъзнавам, че бях ядосана на себе си. Аз се… срамувах. — Още сълзи се спуснаха по бузите й и тя ги избърса.

— Защо, девойче? Беше много смело от твоя страна да спасиш онова момиче.

Дарси поклати глава.

— Бях страхливка. Обвинявах теб, че ме превърна, че не ми остави избор. Но истината бе, че имах избор. Когато изля кръвта си в гърлото ми, можех да я откажа. Можех да обърна глава настрани и да умра с достойнство. Но не го направих. Страхувах се. Не исках да умра.

— Никой не иска да умре, девойче.

— Аз пих от кръвта ти. — Сълзите потекоха по лицето й. — Бях толкова ужасена от себе си.

Конър сграбчи ръцете й.

— Ти направи това, което трябваше, за да оцелееш. И постъпи правилно. Виж хубавите неща, които постигна. Нашият свят е по-добро място заради теб.

— Направих верния избор — повтори тя на себе си. И сърцето й се изпълни с усещане за спокойствие. Маги бе права. Животът й като вампир е бил предопределен. И ако не бе оцеляла, никога нямаше да срещне Остин. Тя стисна ръката на Конър. — Благодаря ти.

Сините му очи блестяха от сълзи.

— Реши ли, девойче?

— Да. Преди избрах страхливия изход. Този път избирам да съм смела.

Глава 27

В понеделник вечерта телефонът иззвъня, изтръгвайки Остин от дълбок сън. Часовникът показваше само единадесет и половина. Той си бе легнал рано след изтощителен ден на новия строеж. Нервите му бяха опънати докато се протягаше за телефона. Обаждане толкова късно обикновено означаваше лоши новини.

— Ало?

— Процедурата е насрочена да започне след двадесет минути.

Процедура?

— Кой се обажда? — попита той, макар че заради шотландския акцент на обаждащия се това бе доста очевидно.

— Конър. Мислех си, че може би ще искаш да бъдеш тук заради Дарси.

— Тя… тя ще го направи ли? — Сърцето на Остин застина в гърдите му. — Тя ще се промени…

— Да. — Конър го прекъсна. — В момента я подготвят. Всичките й приятели са тук…

— Къде? — Остин изскочи от леглото.

— Роматех. Знаеш ли къде е?

— Да. Уайт Плейнс. Ще бъда там. Кажи на Дарси, че идвам. — Двадесет минути? По дяволите, никога нямаше да успее навреме.

— Трябва да знаеш, че има вероятност тя да не оцелее.

Сърцето му се сви. Можеше да се закълне, че и двата му бели дроба отказаха да работят, защото не можеше да си поеме въздух. Той чу звук от изщракване.

— Чакай!

Твърде късно. Конър бе затворил.

Той пусна слушалката на мястото й. Мамка му. Въобще не трябваше да им дава ножа. Дарси можеше да умре.

Навлече някакви дрехи, сграбчи портфейла и ключовете си и се изстреля през вратата. Опитай се да мислиш позитивно. На асансьора му трябваше цяла вечност, за да стигне до приземния етаж. Мисли позитивно. Тя ще бъде смъртна. Той се затича към гаража. Ръцете му трепереха, докато се опитваше непохватно да отключи колата си. Вмъкна се вътре и запали двигателя.

Тя можеше да умре.

Той излезе бързо от гаража и се отправи на север по западната магистрала. Погледът му се отклоняваше към часовника на таблото на всеки две секунди. Дали тя се страхуваше? По дяволите, естествено, че се страхуваше.

Можеше да умре.

Сърцето му заби като лудо щом изминаха двадесет минути. Вече започваха процедурата. А той не бе там. Мина покрай една полицейска кола в Бронкс с бясна скорост. Мамка му. Хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Нямаше примигващи светлини. Слава на Бога. Сви на север към Бронкс Ривър Паркуей.

Можеше да умре.

Най-накрая стигна до покрайнините на Уайт Плейнс. Зави към входа на Роматех, без да обръща внимание на охранителния пункт или шотландеца, облечен в килт, който се развика след него. Наби спирачки пред входната врата и изтича навътре. Двама шотландци от охраната го сграбчиха.

— Къде е Дарси? — Той се опита да се измъкне. — Трябва да я видя.

— Ти ли си Остин Ериксън? — Единият пазач го държеше, докато другия извади портфейла на Остин и провери личната му карта.

— Да. — Остин освободи ръката си от хватката на вампира. — Тук съм, за да видя Дарси Нюхарт.

Вторият пазач му върна портфейла.

— Конър ни предупреди, че идваш. Оттук.

Остин последва пазачите надолу по един коридор, направиха завой и продължиха по друг коридор. Най-после отвориха двукрила летяща врата.

Остин се втурна навътре, но се закова на място щом видя Грегори и всички дами от риалити шоуто. Грегори се бе облегнал на стената със скръстени ръце. Той хвърли на Остин враждебен поглед. Ванда обикаляше из стаята. Мария Консуела и принцеса Джоана бяха коленичили заедно с един свещеник и тримата се молеха на латински. Маги само го погледна и започна да плаче. Лейди Памела и Кора Лий стояха от двете страни на Маги, шепнейки й успокоително. Те погледнаха към Остин обвинително.

Изобщо не трябваше да открива онзи нож. Негова щеше да бъде вината, ако Дарси умреше. Той прочисти гърлото си.

— Как е тя?

— Как си мислиш, че е? — озъби му се Грегори. — Те източват всяка капка кръв от нея.

Ванда бавно спря пред него.

— Конър излиза на всеки пет минути, за да ни каже какво става.

Остин се запъти към Грегори.

— Кажи им да спрат. Все още не е късно да я оставят вампир, нали?

Грегори изсумтя.

— Защо ще искаш да спрат? Нали не беше достатъчно добра за теб като вампир?

Остин сви юмруци.

— Аз я обичам точно каквато е. Сега отиди вътре и им кажи да спрат! — Грегори се поколеба, затова Остин се запъти към вратата. — Дарси! Не го прави! — Вратата бе заключена. Той продължи да я блъска. — Не рискувай живота си заради мен, по дяволите!

Вратата се отвори внезапно, докато Конър излизаше. Остин се опита да влезе, но шотландецът го избута назад и го задържа към стената с една ръка. Остин се разбунтува срещу хватката на Конър, но шотландецът бе невероятно силен.

— Вдигаш прекалено много шум — озъби му се Конър.

— Трябва да спреш процедурата — прошепна Остин.

— Тя навлезе във вампирската кома — тихо обяви Конър. — Твърде късно е.

Маги избухна в сълзи. Кора Лий и лейди Памела се присъединиха към нея. Ванда се запрепъва до един стол и се сгромоляса върху него. Грегори се свлече върху стената със затворени очи.

Очите на Остин се напълниха със сълзи. Какво, по дяволите, бе направил? Той нямаше право да отнема Дарси от тези хора, които я обичаха.

— Все още може да я оставите вампир.

Конър поклати глава.

— Това бе неин избор. Тя заслужава да има право на избор и ти го знаеш.

— Чуй ме! Ако нещата тръгнат на зле, ако умира искам да я превърнеш във вампир. Така ще бъде в безопасност.

Конър отпусна ръка, освобождавайки Остин.

— Попитах я за това и тя каза „не“. Ако започне да умира, тя иска да я оставя.

— Не! — Остин отстъпи назад, отказвайки да приеме това. Той се върна отново до Конър. — Няма да я оставя да си иде. Ще я превърнеш отново във вампир. — Той се приближи по-близко. — А след това ще превърнеш и мен.

Конър се изненада.

— Сериозно ли говориш?

Остин издърпа надолу яката на ризата си.

— Какво чакаш? Давай, нещастнико!

Грегори се запъти към тях.

— Готов си да станеш вампир, за да спасиш Дарси?

— Да. Ще направя каквото е необходимо.

Конър и Грегори се спогледаха.

— Не бях сигурен, че тя е направила правилния избор. Или че този мъж я заслужава. Но сега виждам, че е.

Погледът на Остин се замъгли от сълзи.

— Не я оставяй да умре.

— Ще направим всичко по силите ни. — Конър отново влезе в операционната.

Остин се наведе напред и опря чело срещу вратата. Оцелей, Дарси. Трябва да оцелееш.

— Преценил съм те грешно — обади се зад него Грегори.

Остин се обърна. Младият вампир протегна ръка напред и Остин я здрависа. Те зачакаха тихо край вратата.