— По дяволите, не! — избухна Винъс. — Според моя фризьор, който знае всичко, скъпият ми съпруг донжуан сега е в леглото на Лесли Кейн — умишлена пауза. — Доколкото това ме засяга, той може да си остане там. Не съм полудяла по него, най-вече искам развод.

— Е… — Лъки спря за момент. — Ако има нещо, което аз мога да направя…

— Да — каза Винъс поуплашено. — Не вярвай нито на една дума, която ще прочетеш, защото всички изведнъж ще се нахвърлят върху мене — тя се намръщи, преди да добави възмутено: — Той е този, който чука по целия си път из този град, но аз ще съм тази, която ще се окаже курва и разпусната в заглавията.

Лъки се съгласи. Добре известен беше фактът, че мъжете винаги бяха протежирани, докато жените биваха обвинявани за всичко. Ако Мерил Стрийп участва във филм, който се провали, тя ще бъде постоянно освирквана. Но ако Джак Никълсън има три провала поред, ще намерят откъде да му платят милионите долари и за следващия. Не и в „Пантър“. Лъки се беше постарала към жените да се отнасят по същия начин във всяко едно отношение, включително и що се отнася до заплатите на звездите.

— Защо не можах да се докопам до Лени, преди да го грабнеш ти? — оплака се Винъс. — Лени е толкова готин. Няма да го хванеш, че се увърта около своята партньорка.

„А ако го хвана, вероятно бих го убила“ — помисли си Лъки спокойно. Тя беше толкова отмъстителна, че надали някой би могъл да се мери с нея.

— Лесли Кейн! — изсумтя Винъс. — Нима Купър е единственият мъж в града, който не знае, че тя е една от проститутките на мадам Лорета?

— Каза ли му вече, че всичко е свършено?

— Лесли дава вечеря в дома си довечера. Смятам да го обявя към десерта, така че всеки да има време да сподели добрата новина. Може също и да го тресна с нещо.

Лъки поклати глава.

— Ти наистина си лоша, знаеш ли?

Винъс вдигна вежди.

— Аз да съм лоша? Защо не се опиташ да обвиняваш копелето, което ми изневерява нагоре-надолу?

До края на обяда те говореха за бизнес, включително за печалбите от „Откривател“, за няколкото сценария, които бяха заинтересували Винъс, и за бъдещите планове на собствената й продуцентска компания. След това Винъс поиска съвет, откъде да си ангажира агенти. Фреди Леон я преследвал, а и тя самата чувствала, че има нужда от промяна.

— Фреди е най-добрият — каза Лъки, отпивайки „Перие“. — Всъщност аз имах среща с него и с Алекс Уудс тази сутрин — многозначителна пауза. — Познаваш ли Алекс?

Винъс изобщо не се поколеба.

— Голям талант. Голям пенис. Чука само азиатки. Не си губи ума, а обича да си го взима обратно.

— Как става така, че знаеш всичко?

— Прекарах една тъпа вечер на някакво парти с една от неговите бивши — сочно китайско парче. Тя разказваше с големи подробности.

— Ще реализираме следващия му проект. Филм, наречен „Гангстери“.

Винъс не можа да скрие учудването си.

— Ще правиш филм на Алекс Уудс? Ти? Сигурно знаеш, че е абсолютен женомразец?

— Но сценарият му е бомба.

— Момчета… Желая ти късмет с това.

Лъки се усмихна.

— Благодаря, но не мисля, че ще имам нужда.

* * *

Второто производствено съвещание за деня вървеше добре, обсъждаше се възможният актьорски състав на „Гангстери“ и изплуваха някои известни имена. Лъки знаеше, че Алекс Уудс ще има свои собствени идеи. Тя беше наясно, че обикновено той не работи със звезди, но Фреди й се беше обадил след обяда, за да й каже, че натиска латиноамериканския филмов идол Джони Романо за една от главните роли. Идеята хареса на Лъки — Джони с тълпите му почитатели можеше да гарантира големи пари още през премиерната седмица.

— Имаш съгласието ми — каза тя.

— Добре. Ще кажа на Джони.

След като производственото съвещание завърши, последното нещо, което й се правеше, беше да дава интервю за някакво списание. Обаче беше съвсем наясно със силата на рейтинга и известността и беше важно да върне студиите „Пантър“ там, където им беше мястото. С „Откривател“ и „Буря над реката“ нещата вървяха толкова добре и беше време да се изгради положителният рейтинг — въпреки че тя се отнасяше изключително предпазливо към пресата и обикновено правеше всичко възможно, за да остане далеч от страниците й.

Мики Столи, бившият шеф на „Пантър“ и настоящ шеф на „Орфиъс“, постоянно правеше отрицателни изявления в пресата, казвайки, че с „Пантър“ е свършено, че никой от техните филми няма да направи пари. Въпреки че всичко казано от него беше огромна лъжа, това не правеше рейтинга добър. Дошло беше време да отвърне със същото.

Лъки беше седнала с един сериозен тридесетгодишен чернокож и красноречиво говореше за бъдещето на студиото.

— „Пантър“ правят филми, каквито обичам да гледам — каза тя спокойно, прокарвайки ръка през разбърканите си черни къдрици. — В моя тип филми жените са фини. Те не са закрепостени към кухнята, спалнята или публичния дом. Те са силни, добре образовани жени, които имат своя кариера и живеят свой собствен живот, който не се живее чрез мъжа. Това е, което интелигентните жени искат да видят. Аз правя и продуцирам филмите, които Холивуд трябва да прави.

Алекс Уудс й се обади по средата на интервюто.

— Мога ли да те взема за онова посещение при баща ти? — попита той ниско и бързо. — Какво ще кажеш за този уикенд?

— Ъъъ… Не знам — отговори тя колебливо. — Трябва да го уредя с Джино.

Алекс звучеше като някой, натоварен с мисия.

— Ще дойдеш с мене. Важно е.

Тя не беше планирала да го придружава.

— Този уикенд няма да съм тук — каза тя, чудейки се защо й беше необходимо да обяснява.

— А къде? — настоя той, сякаш имаше право да знае.

„Изобщо не е твоя работа.“

— Ъъъ… Ще прекарам няколко дни със съпруга си.

— Не знаех, че си омъжена.

„О, така ли? Че ти къде живееш?“

— За Лени Голдън.

— Актьора?

— Точно така.

Той пропусна сарказма й покрай ушите си.

— Кога можем да отидем? — попита нетърпеливо.

— Ако толкова гориш от желание, ще го уредя за следващата седмица.

— А ти ще дойдеш ли? — беше много настоятелен.

— Ако мога.

Алекс Уудс беше от този тип мъже, с които можеше да има неприятности. Преди Лени… преди животът й да стане толкова подреден с децата, със студиото, което ръководеше, и с всички други неща, тя беше имала връзки с такива като него.

Тя се опита да върне вниманието си към интервюиращия, но две мисли продължаваха настоятелно да жужат из главата й.

Алекс Уудс беше опасно изкушение.

Лъки отказваше да бъде изкушавана.

ГЛАВА 5

Резиденцията на Дона Ландсман, бившата Донатела Бонати, наподобяваше испански замък, разположен на върха на една могила над каньона „Бенедикт“. Тя беше тук със съпруга си Джордж, бивш счетоводител на предишния й съпруг Сантино, и със сина си, Сантино младши, агресивен шестнадесетгодишен младеж с наднормено тегло. Другите й три деца бяха останали в къщи — те имаха желанието да правят каквото и да е друго, само да не живеят със своята доминираща и контролираща ги майка.

Сантино младши — или Санто, както беше известен — беше избрал да остане, защото беше единственият, който успешно можеше да я манипулира. Плюс това беше достатъчно умен, за да разбере, че някой трябва да наследи семейното богатство и че този някой щеше да бъде той.

Санто беше най-малкото дете на Дона и нейният единствен син. Тя го обожаваше. Според нея той не можеше да направи нищо лошо. За шестнадесетия му рожден ден — въпреки съвета на Джордж — тя беше купила на Санто зелена корвета и солиден златен „Ролекс“. След това, в случай че подаръците не са достатъчни, му беше дала и карта на „Америкън Експрес“ с неограничен кредит, пет хиляди долара в брой и му беше организирала невероятно пищно тържество в хотел „Бевърли Хилс“.

Тя искаше синът й да притежава света. Санто беше напълно съгласен. Обаче Джордж не беше.

— Ще го развалиш — многократно беше предупреждавал той Дона. — Ако му даваш всичко на толкова ранна възраст, какво ще може да очаква той по-нататък?

— Глупости — отговаряше Дона. — Той загуби истинския си баща и има право на всичко, което мога да му осигуря.

Джордж се беше предал. Битката не си струваше. Дона имаше труден и сложен характер и понякога той чувстваше, че изобщо не я разбира.

* * *

Донатела Лиони беше родена в малко сицилианско селце в бедно и трудолюбиво семейство. Първите шестнадесет години от живота си тя беше прекарала, грижейки се за многобройните си по-малки братя и сестри, докато един ден един по-възрастен братовчед, който живееше в Америка, посети селцето й и я отведе със себе си за съпруга на много влиятелния американски бизнесмен Сантино Бонати. Баща й се съгласи, че това е отличен избор, и въпреки че никога не беше срещал Сантино, той прие хилядата долара в брой и я изпрати за Съединените щати, без да се замисли за нейните чувства.

Истината беше, че той я продаде на един непознат в далечна страна, принуждавайки я да напусне любовта на живота си, Фурио — младеж от тяхното селце. Сърцето на Донатела беше разбито.

След пристигането си в Америка тя беше отведена право в къщата на Сантино Бонати в Лос Анджелис. Той я разгледа с присвити очи и кимна на братовчед й:

— Добре, добре, не е красавица, но ще стане. Купи й някакви дрехи, научи я да говори английски. Нека тя да разбере кой съм аз, за да нямаме никакви недоразумения.

Братовчед й я отведе в дома на приятелката си — блондинка с папагалско лице от Бронкс. Тя остана там няколко седмици, докато русокоската се опитваше да й преподава английски. Беше катастрофа. И малкото английски думи Донатела успяваше да произнесе със силен сицилиански акцент.

За втори път видя Сантино на сватбата им. Тя носеше дълга бяла рокля и имаше уплашено изражение. След церемонията Сантино се перчеше нагоре-надолу, пушеше дебела кубинска пура и си разменяше мръсни шеги с момчетата, докато тя стоеше напълно пренебрегната.

Братовчед й каза да не се безпокои — всичко щяло да се оправи. По-късно тя откри, че Сантино му беше платил десет хиляди долара в брой, за да му я доведе.

След приема те се върнаха в дома на Сантино. Той не приличаше на любимия, когото беше оставила в Сицилия — беше по-възрастен, около тридесетгодишен, с тънки устни, с къса и остра коса и с изключително космато тяло. Тя го видя, когато той съблече дрехите си, хвърляйки ги на пода с нетърпелив жест.

— Съблечи се, сладурче — каза той похотливо. — Дай добре да ти го начукам.

Тя избяга в банята със стичащи се по страните й сълзи, шумолейки със сатенената си сватбена рокля, докато Сантино нахлу вътре и без да се церемони, разкопча роклята й, съдра сутиена й, смъкна чорапогащите й и като я наведе над мивката, влезе в нея отзад, грухтейки като шопар.

Болката беше толкова силна, че тя запищя пронизително. Сантино не го беше грижа. След като затвори устата й с косматата си ръка, той продължи да чука, докато не свърши. След това излезе без нито една дума, оставайки я в банята със стичаща се между краката й кръв.

Това беше началото на техния брак. Тя набързо му роди две дъщери, надявайки се, че това ще го направи щастлив. Но не би. Ядът му, че не му е родила син, се изливаше всекидневно върху нея — той желаеше да има наследник, който да продължи великия род на Бонати. Когато тя не забременя отново, той я изпрати по доктори, които я мушкаха и ръчкаха, но не откриха нищо нередно. Сантино постоянно омаловажаваше всичко, свързано с нея, казваше й, че като съпруга била пълен провал.

Един ден тя предложи той да тестува спермата си. Беше чела американски списания като „Космополитън“ и й беше светнало, че причината за безплодието не винаги беше в жената.

Сантино беше бесен. Той я удари така яростно по лицето, че й изби два зъба. Удряше я за първи път, но със сигурност не и за последен. С течение на времето тя откри, че той имаше много любовници. Не я беше грижа — колкото по-малко идваше при нея, толкова по-добре.

Тя намери утешение в приготвянето на огромни количества спагети, които изяждаше на закуска, обяд и вечеря. Тя печеше и меки и мазни рула, които също изяждаше. В супермаркета се нахвърляше върху сладкишите, шоколада и сладоледа. Скоро вече беше затлъстяла.

Сантино беше отвратен. Той прекарваше все повече и повече време със своите любовници, въпреки че от време на време посред нощ се нахвърляше и върху Донатела, когато беше достатъчно пиян, и насилствено я обладаваше.

Той никога не й достави сексуално удоволствие, тя служеше само за удовлетворяване на неговата слабост. Защото всичко, което Сантино искаше, беше син.

Накрая тя отново забременя и той беше удовлетворен, но когато се оказа, че и третото им дете е момиче, беше толкова ядосан, че се изнесе за шест месеца. Донатела прие тези шест месеца за най-щастливите в брака й. Когато Сантино се върна в къщи, тя започна да се държи свадливо с него. Беше вече по-възрастна и по-мъдра и отказа повече да се задоволява с остатъците от него.