— Кралят!

В същия миг дуенята разпозна новия герб на Англия — съчетанието от розите на Йорк и Ланкастър — и се отдръпна стреснато. Графът се закова на място и забързано направи нисък поклон.

— Това е кралят — изсъска той; гласът му бе приглушен, защото говореше, отпуснал глава върху коленете си. Дуенята леко ахна от ужас и се отпусна в дълбок реверанс.

— Изправете се — нареди кратко кралят. — И я доведете.

— Но тя е принцеса на Испания, ваша светлост — каза жената, като се изправи, но остана с ниско сведена глава. — Тя трябва да остане в усамотение. Не може да я виждате преди сватбения ѝ ден. Такава е традицията. Благородниците от нейната свита заминаха да ви обяснят…

— Това е вашата традиция. Не моята. И тъй като тя е моя снаха в моята страна, под моите закони, ще се подчинява на моята традиция.

— Тя е възпитана изключително внимателно, изключително скромно, изключително благоприлично…

— Тогава ще е истински потресена да види разгневен мъж в спалнята си. Мадам, предлагам да я доведете веднага.

— Няма да го сторя, ваша светлост. Аз приемам заповеди лично от кралицата на Испания, а тя ме натовари със задачата да се погрижа към инфантата да се проявява цялото възможно уважение и поведението ѝ да бъде във всяко отношение…

— Мадам, можете да приемете от мен заповедите си за работа, или заповедите си за напускане. Не ме е грижа кое от двете. Сега кажете на момичето да излезе, или се кълна в короната си, че аз ще вляза, а ако я заваря гола в леглото, то тогава тя няма да е първата жена, която съм виждал в такова положение. Но по-добре да се моли да е най-хубавата.

При това оскърбление испанската дуеня напълно пребледня.

— Избирайте — изрече коравосърдечно кралят.

— Не мога да доведа инфантата — каза тя упорито.

— За Бога! Достатъчно! Кажете ѝ, че влизам веднага.

Тя се дръпна назад като наежена врана, с лице, побеляло от потрес. Хенри ѝ даде няколко мига да се подготви, а след това я предизвика да му се противопостави, като влезе зад нея.

Стаята се осветяваше само от свещи и от светлината на огъня. Завивките на леглото бяха отметнати назад, сякаш момичето бе скочило набързо. Хенри отбеляза колко интимно бе усещането да бъде в спалнята ѝ, докато завивките ѝ бяха още топли, с уханието ѝ, витаещо в затвореното пространство, преди да я погледне. Тя стоеше до леглото, положила едната си малка бяла ръка върху украсената с резба дървена колона. Раменете ѝ бяха загърнати с тъмносиня наметка, а бялата ѝ нощница, украсена със скъпа дантела, се подаваше през пролуката отпред. Пищната ѝ кестенява коса, сплетена за сън, се спускаше надолу по гърба ѝ, но лицето ѝ беше изцяло забулено с набързо метнат воал от тъмна дантела.

Доня Елвира се стрелна между момичето и краля.

— Това е инфантата — каза тя. — Забулена до сватбения си ден.

— Не и на цената, която платих — каза Хенри Тюдор остро. — Ще видя какво съм купил, благодаря ви.

Той пристъпи напред. Отчаяната дуеня едва не се хвърли на колене.

— Скромността ѝ…

— Да не би да има някакъв ужасен белег? — настоя той, принуден да изрече гласно най-големия си страх. — Някакъв недъг? Да не би да има белези от шарка и да не са ми казали?

— Не! Кълна се.

Безмълвно, момичето повдигна бялата си ръка и докосна изящния дантелен крайчец на воала си. Дуенята ѝ ахна в знак на протест, но не можеше да направи нищо, за да спре принцесата, когато тя повдигна воала, а после го отметна назад. Ясните ѝ сини очи се взираха в набразденото от бръчки, гневно лице на Хенри Тюдор, без да трепнат. Кралят се вгледа в нея, изпивайки я с поглед, а после изпусна лека въздишка на облекчение при вида ѝ.

Тя беше съвършено красива: гладко, заоблено лице, прав, дълъг нос, съблазнителна уста с пълни, нацупени устни. Видя, че брадичката ѝ бе вдигната, погледът — предизвикателен. Това не бе плаха девица, страхуваща се от похищение. Това беше борбена принцеса, която се държеше на положение дори в този изключително напрегнат миг на смущение.

Той се поклони.

— Аз съм Хенри Тюдор, крал на Англия — каза той.

Тя направи реверанс.

Той пристъпи напред и забеляза как тя обуздава инстинктивния си порив да се отдръпне. Хвана я здраво за раменете и целуна едната топла, гладка буза, а после другата. Ароматът на косата ѝ и топлият, женствен мирис на тялото ѝ достигнаха до него и той почувства как желанието пулсира в слабините и слепоочията му. Бързо отстъпи назад и я пусна.

— Вие сте добре дошла в Англия — каза. Прочисти гърлото си. — Ще ми простите, че бях толкова нетърпелив да ви видя. Синът ми също е на път да ви посети.

— Моля да ме извините — каза тя ледено. Говореше на безупречно правилен френски. — Допреди няколко мига не бях уведомена, че ваша светлост настоява да ми окаже чест с това неочаквано посещение.

Хенри се дръпна леко назад от резкия като камшичен удар пристъп на гнева ѝ.

— Имам право…

Тя сви рамене: напълно испански жест.

— Разбира се. Вие имате всички права над мен.

При тези двусмислени, предизвикателни думи той отново осъзна колко близо беше до нея: забеляза интимността на малката стая, леглото с балдахин, обвито в скъпи драперии, подканващо отметнатите завивки, възглавницата, на която още личеше отпечатъкът от главата ѝ. Това бе сцена, излъчваща съблазън, съвсем неподходяща за среща на кралски особи. Той отново почувства потайното пулсиране на похотта.

— Ще се видим отвън — каза рязко, сякаш тя беше виновна, че той не можеше да се освободи от проблесналата в ума му мисъл какво ли би било да има тази сочна малка красавица, която бе купил. Какво ли би било, ако я беше купил за себе си, вместо за сина си?

— За мен ще бъде чест — каза тя студено.

Той побърза да излезе от стаята, и едва не се сблъска с принц Артур, който се въртеше нервно пред прага.

— Глупачка — отбеляза той.

Принц Артур, пребледнял от нервност, отметна русия си перчем от лицето, застана неподвижно и не каза нищо.

— Ще изпратя тази дуеня да си върви при първа възможност — каза кралят. — Както и останалите. Тя не бива да направи една малка Испания в Англия, синко. Страната няма да търпи това, а е дяволски сигурно, че и аз няма да го търпя.

— Хората не възразяват. Изглежда, че хората в провинцията са обикнали принцесата — меко предположи Артур. — Придружителите ѝ казват…

— Защото носи глупава шапка. Защото е странна: испанка, жена, каквато рядко може да се срещне тук. Защото е млада, и… — той млъкна рязко — хубава.

— Наистина ли? — ахна принцът. — Искам да кажа: хубава ли е?

— Нима не влязох току-що да се уверя? Но никой англичанин няма да се застъпи за някакви испански глупости, щом народът свикне с това, че тя е нова тук. Нито пък аз. Целта на този брак е да утвърди един съюз, а не да поласкае суетата ѝ. Независимо дали им харесва или не, тя ще се омъжи за теб. Независимо дали на теб ти харесва или не, тя ще се омъжи за теб. Независимо дали ѝ харесва или не, тя ще се омъжи за теб. И по-добре да излезе тук сега, или аз няма да я харесам, а това ще е единственото нещо, което може да промени положението.

* * *

Трябва да изляза. Спечелих само съвсем кратка отсрочка и знам, че той ме чака отвън пред вратата на спалнята ми и даде да се разбере, достатъчно властно, че ако не отида при него, тогава планината ще дойде при Мохамед и отново ще бъда посрамена.

Избутвам настрани доня Елвира, дуенята, която не може да ме защити сега, и се приближавам до вратата на покоите си. Слугите ми са застинали, като роби във вълшебна приказка, омагьосани от това необичайно поведение от страна на един крал. Сърцето ми блъска в ушите като чук и изпитвам момичешко смущение от това, че трябва да изляза напред, пред хората, но освен това — и присъщо за войник желание битката да започне, нетърпеливото желание да узнае най-лошото, да се изправи лице в лице с опасността, вместо да я избягва.

Хенри Английски иска да се срещна със сина му пред него и спътниците му, без церемонии, без достойнство и блясък, сякаш сме просто сбирщина селяни. Така да бъде. Няма да намери испанска принцеса, която отстъпва изплашено назад. Стискам зъби и се усмихвам, както ми нареди майка ми.

Кимвам на своя херолд, който е толкова зашеметен, колкото и останалите ми спътници.

— Обявете влизането ми — нареждам му.

С безизразно от шока лице, той разтваря рязко вратата.

— Инфантата Каталина, принцеса на Испания и принцеса на Уелс — изревава той.

Това съм аз. Това е моят миг. Това е бойният ми вик.

Пристъпвам напред.

* * *

Испанската инфанта — с лице, открито за погледите на всички мъже — застана на затъмнения праг, а после влезе в стаята: само леко припламващата руменина по бузите ѝ издаваше какво изпитание беше това за нея.

Застанал до баща си, принц Артур преглътна. Тя беше далеч по-красива, отколкото си беше представял, и милион пъти по-надменна. Беше облечена в рокля от наситено черно кадифе, с прорези в плата, през които се показваше фуста от розова коприна, деколтето беше изрязано ниско и квадратно над налетите ѝ гърди, окичено с перлени нанизи. Червеникавокестенявата ѝ коса, освободена от плитката, падаше надолу по гърба ѝ в пищна вълна със златисти отблясъци. На главата ѝ имаше къс воал от черна дантела, решително отметнат назад. Тя направи дълбок реверанс и се изправи с високо вдигната глава, грациозна като танцьорка.

— Моля да ме извините, че не бях готова да ви посрещна — каза тя на френски. — Ако знаех, че ще дойдете, щях да съм подготвена.

— Изненадан съм, че не сте чули врявата — каза кралят. — Спорих пред вратата ви поне десет минути.

— Помислих си, че се карат слугите — каза тя хладно.

Артур потисна едно ужасено ахване при тази нейна дързост; но баща му я гледаше с усмивка, сякаш някоя нова млада кобила проявяваше обещаващо дързък нрав.

— Не. Бях аз; заплашвах придворната ви дама. Съжалявам, че трябваше да нахълтам така при вас.

Тя наклони глава:

— Това беше моята дуеня, доня Елвира. Съжалявам, ако ви е разгневила. Английският ѝ не е добър. Може би не е разбрала какво сте искали.

— Исках да видя снаха си, а синът ми искаше да види годеницата си, и очаквам една английска принцеса да се държи именно като такава, а не като някакво проклето момиче, живеещо в усамотение в някой харем. Мислех, че родителите ви са победили маврите. Не очаквах да открия, че ги използвате като модел за поведението си.

Каталина пренебрегна оскърблението, като обърна леко глава.

— Сигурна съм, че вие ще ме научите на добри английски обноски — каза тя. — Кой може да ми бъде по-добър съветник? — Тя се обърна към принц Артур и му се поклони като на крал. — Милорд.

Той се поклони непохватно в отговор, удивен от спокойствието, което тя успяваше да запази в този изключително смущаващ миг. Пъхна ръка в жакета си да извади приготвения за нея подарък, засуети се неумело с кесийката с накити, изпусна я, вдигна я отново и най-накрая я побутна към нея, чувствайки се като глупак.

Тя я взе и наклони глава в знак на благодарност, но не я отвори.

— Вечеряли ли сте, ваша светлост?

— Ще се храним тук — каза кралят безцеремонно. — Вече поръчах вечеря.

— Тогава мога ли да ви предложа питие? Или място, където да се измиете и преоблечете, преди да вечеряте? — Тя преценяващо огледа издълженото му, стройно тяло от горе до долу — от пръските кал по бледото му, набраздено от бръчки лице, до прашните ботуши. Англичаните бяха удивително мръсен народ, дори в голяма и великолепна къща като тази нямаше баня или дори вода, течаща по тръби. — Или може би вие не обичате да се миете?

Кралят се насили да се усмихне сурово.

— Можете да ми поръчате чаша ейл и да наредите да изпратят чисти дрехи и гореща вода в най-хубавата спалня, и ще се преоблека преди вечеря. — Той вдигна ръка. — Не е нужно да го приемате като комплимент към вас. Винаги се мия преди вечеря.

Артур я видя как прехапва долната си устна с малките си бели зъби, сякаш за да се въздържи от саркастичен отговор.

— Да, ваша светлост — каза тя любезно. — Както желаете. — Повика придворната дама при себе си и с нисък глас ѝ даде някакви заповеди на бърз испански. Жената направи реверанс и отведе краля от стаята.

Принцесата се обърна към принц Артур.

— Et tu? — запита тя на латински. — А вие?