— Не ми позволявай да те задържа — каза Арън. Той отвори кутията си с билкови цигари и й предложи една. Тя си взе и я задържа в начервените си устни, докато й поднесе огънче. — О, благодаря за розите.

Серена издиша сладкия пушек в студения въздух.

— Така и не си направихме татуировки.

Арън се усмихна нежно.

— Може би е за добро.

В ъгъла на дясното й око се заформи една перфектна сълза и се олюля на ръба на долния й клепач.

— Хайде да действаме — извика фотографът от надуваемия сал.

Серена се обърна да му махне, жълтата й рокля се завъртя около коленете й и русата й коса се разпиля. В този момент сълзата падна на красивата и буза — перфектна илюстрация на всяка човешка емоция, която „Ле Бест“ искаше да отрази в новата си реклама за парфюм. Трябваше да заличат цигарата от ръката на Серена и настръхналата й кожа по ръцете и краката, но нямате представа колко е лесно това.

Рехабилитационното е новият курорт

След като изгледа „Великият Гетсби“ два пъти едно след друго, Блеър изключи телевизора и взе телефона. Имаше нужда да говори с някого, да каже на света, че е жива — въпреки всичко. Проблемът беше, че не искаше да говори с никой от хората, които познаваше, включително с живеещия във Франция хомосексуален баща, на когото винаги разчиташе да я развесели. Ако можеше да има някой друг, някой нов и различен, който…

Всъщност имаше един човек, на когото можеше да се обади. И защо, по дяволите, да не му се обади, когато той й се беше обадил съвсем неочаквано миналата седмица, докато си подстригваше косата?

Тя набра бързо номера на Нейт и за нейно учудване, той го вдигна.

— Нейти? — Блеър промълви в телефона. — Чух всичко, което е станало. Как си? Добре ли си?

— Да, в интерес на истината, много съм добре — отговори Нейт и звучеше подозрително трезвен. — Наште са доста разстроени от станалото и не знам как може да повлияе на шансовете ми в „Браун“, но засега съм добре.

Блеър вдигна голите си крака във въздуха и се намръщи на розовия си лак, който сложи сама от чиста скука.

— Горкият — въздъхна съчувствено. — Рехабилитацията сигурно е ужасна.

— Ами всъщност — и знам, че това ще прозвучи странно — започвам да я харесвам — призна си Нейт. — Бих искал да не трябваше да става така, че да влизам там, но мястото наистина е готино, модерно и някак… не знам… отпускащо да правиш нещо, което няма нищо общо с училище.

— Наистина? — Блеър бухна възглавниците зад себе си и седна в леглото.

Рехабилитацията беше отпускаща? Може би точно от това имаше нужда — отдих от напрежението на ежедневното й съществуване. Можеше да се види увита в пухкава бяла хавлия, лицето й намазано със зелена глинена маска, краката и ръцете й набодени с акупунктурни игли, отпивайки пречистващ билков чай, докато си почива на кушетката, бъбрейки си с някой внимателен консултант с бяла ленена роба.

— Ако можеше да избереш какво животно да бъдеш, кое си избираш? — щеше да я попита консултантът. Нищо ексцентрично.

Рехабилитация. Защо не се беше сетила затова досега? Естествено, щеше да има и малко терапия, но тя не би имала проблеми да говори за себе си. И най-хубавото от всичко — Нейт ще бъде там — двамата сами отново, далеч от града и неговата лудница. Винаги беше мечтала да изкара уикенда с Нейт в някой романтичен хотел в Кейп или Хамптън. Рехабилитационната клиника в Гринич, Кънектикът, щеше да бъде почти толкова добра. Разбира се, искаше да заличи напълно от живота си арогантното, измамно присъствие на Нейт, но Нейт звучеше, сякаш иска да обърне нова страница, а тя се опитваше да направи точно това!

— Как стана всъщност, че отиде на рехабилитация? Може ли просто да се запишеш или трябва да те изпрати някой? — попита Блеър. Тя гледаше отражението си в огледалото на гардероба. С орязаната си коса и пребледняло лице, тя приличаше достатъчно на наркоманка, за да я приемат.

— Мисля, че можеш да се запишеш, но кой е луд да го направи? — попита Нейт.

Блеър се усмихна. Тя беше.

— Искаш ли да се видим утре вечер или някой друг път? — попита тя. — Знам, че понякога се държа като истинска кучка, Нейт, но накрая винаги ми липсваш.

— Съжалявам. Трябва да ходя на груповата терапия в „Брейкауей“ — отговори Нейт. Не беше виждал Джорджи от нощта със снежната буря и Джаки беше обещала утре да я пусне в групата. — Ходя с влака и се прибирам доста късно.

— Добре. Но нека се видим скоро, става ли? — попита Блеър. — Знаеш, че ме обичаш — прошепна тя съблазнително и затвори.

Надигайки се от леглото с нови сили, тя свали шалчето „Пучи“ от главата си и намаза малкото си останала коса с минимално количество гел „Бед Хед“. След това отвори вратата на стаята си за първи път тази седмица.

— Мамо! — провикна се в хола. — Ела бързо. Имам нужда да ми помогнеш с нещо!

Какъв по-хубав начин за водещата дама да се завърне от една рехабилитация, обновена и подмладена, с красивия първи мъж до себе си?

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Сълзите на Серена

Хората на „Ле Бест“ не си губиха времето да покажат рекламата за парфюма и досега вече всички сте я видели. Прекрасна, нали? Парфюмът няма да излезе преди април, освен ако и вие като мене нямате достъп до някои неща. Това е силна жасминова миризма с лек аромат на сандалово дърво и пачули. Нося го в момента и трябва да призная, че е толкова божествен, колкото и рекламата. Но когато е замесена определена блондинка, не можем да очакваме по-малко, нали?



Една богата тийнейджърка дарява част от наследството си на Рехабилитационното

Изглежда малкото нещастно момиче на Н е ухапано от мухата на щедростта. За да покаже своята благодарност на тези, които й помогнаха през последните няколко седмици, тя финансира строителството на модерни конюшни в „Брейкауей“, Кънектикът. Конюшните ще подслонят коне, свине, кози, кучета, котки и пилета, които да се използват с терапевтична цел, разбира се. Очевидно млекодайните кози могат да направят чудеса с пристрастения към коката мозък на наркоманите. Нека само се надяваме, че нашата скъпа наследница ще седи далеч от аптечката на конюшните!



Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Аз съм външен пациент в „Брейкауей“ и днес бях там, когато това момиче с рошава къса коса и кожени ботуши дойде и тръсна платинената си кредитна карта на сестрата от рецепцията. Искаше да резервира самостоятелна стая за две седмици, за предпочитане с изглед към фонтана. Хей? Казаха й, че не може да остане там, освен ако не е опасна за себе си или за околните, но е добре дошла в тийнейджърската група, ако иска.

Слънцето


О: Здравей, Слънце,

Изненадана съм, че не е резервирала няколко сеанса за почистване на лице! Ако участваш в тийнейджърската група, стой далеч от нея. Изглежда има мисия.

Интригантката



Наблюдения

Дж е с новите си приятели на „Баулмор Лейнс“. Толкова са сладки заедно, но аз съм минала през това и тройките никога не успяват. С отсъства от училище в петък с бронхит. Това ще й бъде за урок да носи рокли през февруари! Б пазарува за гардероба си в Рехабилитационното в скъп магазин на „Мълбъри Стрийт“. Ако иска да играе ролята на отчаян наркоман, трябва да изглежда автентично. Д се упражнява за „Ривингтън Роувър клуб за поезия“ по микрофона в метрото, шепнейки на себе си сред грохота на влака.

Време е да излезем навън и да направим нещо културно. Ще се видим тази вечер на четенето!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Заради изкуството й

— Радвам се, че си тук — каза Дан на Мистъри, която прокара пръстите си с пожълтели изгризани нокти през модерната си рошава коса. Напълно случайно той и Мистъри пристигнаха в „Ривингтън Роувър клуб за поезия“ по едно и също време и през последните петнадесет минути пушеха „Кемъл“ без филтър и се опипваха в изрисуваната дамска тоалетна, опитвайки се да се успокоят за четенето. — Нервен съм.

— Недей — Мистъри отпусна късата му черна вратовръзка и взе ръцете му. — Хайде, дай да видим какво става.

Те излязоха от тоалетната, хванати за ръце — Мистъри с прозрачен светложълт копринен сукман, през който черното й памучно бельо прозираше перфектно и Дан с новия си черен костюм: Бони и Клайд в света на поезията.

Малкият затъмнен сутерен на клуба вече беше препълнен с хора, които пиеха кафе, отпуснати на износените стари кушетки, разпилени хаотично в залата. Една диско топка висеше от черния таван и по уредбата звучеше Мориси с депресираща песен от новия му албум.

Светлините премигнаха два пъти и една слаба японка с черно трико и розов чорапогащник за балет излезе на сцената.

— Добре дошли на „Шоуто свободен микрофон“ в „Ривингтън Роувър“. Толкова се радваме, че сте тук — прошепна тя в микрофона. — Тази вечер ще четат заедно двама от най-специалните поети в Ню Йорк. Имам удоволствието да поканя на сцената Мистъри Крац и Даниел Хъмфри!

Тъмната претъпкана зала се изпълни с аплаузи.

— Чух, че са прекарали цяла нощ в Е. И са написали книга заедно — прошепна някой.

— Чух, че са женени.

— Чух, че са двуяйчни близнаци, разделени при раждането — отбеляза друг.

Ванеса влезе незабелязана в клуба. „Какво е това име Мистъри Крац?“, чудеше се тя, докато нагласяше камерата и фокусираше сцената.

Тялото на Дан беше покрито със студена пот. Всичко ставаше толкова бързо. Нямаше време да осъзнае как от странните, мрачни стихотворения в тетрадката си премина към сценично четене с едно почти известно момиче в страхотен клуб, облечен с костюм на модерен дизайнер. Но нямаше време за съмнение. Беше участвал в пиеси от филмите на Ванеса. Беше новият Рилке. Той свали якето и запретна ръкави. Беше в свои води.

Мистъри вече го очакваше на сцената, хванала здраво микрофона със слабите си пръсти. Дан видя, че имаше два микрофона — един за нея и един за него.

— Кое е любимото ви съществително? — Мистъри попита публиката с нисък дрезгав глас.

— Пай! — извика от първия ред един грозен младеж с опашка.

— Ти си пълната противоположност на пая — просъска Мистъри на Дан, докато се качваше на сцената. — Искам да те изям жив.

Дан прочисти гърлото си и се наведе към микрофона.

— Коя е любимата ти дума? — попита той в отговор, изненадан от сигурността в гласа си.

— Секс — каза Мистъри спокойно. Тя падна на четири крака и пропълзя към него с микрофона между зъбите. — Секс — повтори тя, минавайки между краката му и издигайки се нагоре по тялото му, докато лицата им се срещнаха. Жълтата рокля правеше зъбите й да изглеждат още по-жълти.

Камерата потрепери в ръцете на Ванеса. Ето защо напоследък Дан не й се обаждаше, дори не й звънеше, за да довършат Да правиш поезия. Дан правеше поезия с Мистъри Крац. И въпреки че я болеше да гледа как момчето, в което беше влюбена от три години се поддава на чара на едно момиче, чието име сигурно беше нещо напълно скучно и непоетично като Джейн Джеймс, Ванеса не можеше да спре да снима. Нещо ставаше с Дан и трябваше да го заснеме. Беше свидетелка на неговото преоткриване.

— Храни ме — Дан извика в микрофона, докато Мистъри се извиваше под него. — Поднеси ми голото си тяло.

Публиката подсвирна и извика със задоволство. Дан не можеше да повярва на успеха си. Той беше рок поет, секс идол! Забрави Рилке, той беше Джим Морисън! Той грабна Мистъри от земята и отвори устата й с гладна и силна целувка на рок звезда.