Докато Катрин се събличаше, той се обърна рязко и се отдалечи. За миг силуетът му се очерта на стената. Широките рамене и стройната, мускулеста фигура бяха тъмен символ на мъжка сила и чар. Катрин стоеше като хипнотизирана. Копнееше за него и телесно, и душевно, със сила, която я изгаряше. Може би страстта щеше да разтопи желязната му сдържаност и да намали пропастта помежду им.

Тя свали бавно панталона си, без да откъсва поглед от Майкъл, който събираше съчки с фантастични форми и ги заравяше в пясъка до огъня. Дали щеше да има смелост да се доближи до него? Вероятно не, защото той щеше да я отблъсне. А и тя не знаеше как да подходи към новата за нея ситуация.

Катрин въздъхна, разпусна косата си и влезе в басейна. Изгладеният от водата камък на дъното беше толкова приятен. В началото усети болка, но когато тялото й се затопли, водата започна да милва изтръпналите й крайници. Тя се потопи изцяло и плътта й се събуди за живот с болезнена сила.

Макар че желанието не изчезна, напрежението стана поносимо. Катрин изохка доволно и се отпусна по гръб. Толкова много неща бяха останали недоизказани. По-късно щяха да изяснят различията си. В момента трябваше да приеме наложеното от него разстояние.

Майкъл едва се сдържаше да не зяпа жадно Катрин, когато се приближи да вземе мокрите й дрехи. Но старанията не помогнаха. В този миг тя приличаше повече от всякога на замайваща морска сирена. Косата падаше на тежки вълни по раменете и гърба и се носеше по водата.

Катрин се обърна гъвкаво и погледът му обходи пищните извивки, меко заобления гръбнак, чувствените хълбоци и съвършено оформените крака. Майкъл отново си припомни сирената, която Кенет бе нарисувал в Брюксел, и способността й да тласка мъжете към гибел.

Той грабна ботушите и панталона и й обърна гръб. Окачи ги над огъня и се засмя, когато от тях започна да се издига пара.

Май и той трябваше да изпусне малко пара. Едва бяха успели да се отърват от Халдоран, но опасността още не беше отминала. В момента можеше да мисли само за Катрин. Желаеше я повече от храна и топлина. Но всичко беше толкова объркано, че не можеше просто да я грабне в прегръдката си и да я люби.

Ако му беше останала поне капчица разум, щеше да иде на риболов.

Не, Катрин беше права, той също трябваше да се стопли. Следователно трябваше да се овладее. Стиснал устни, той свали дрехите си и ги окачи на коловете. После разви въжето около тялото си.

Когато Майкъл влезе в басейна, Катрин беше от другата страна, облегната на топлия камък. Очите й бяха затворени, водата стигаше до брадичката й. Бледозлатният отблясък на огъня подчертаваше фините черти на лицето и неясните контури на тялото. Майкъл се взря като зашеметен в златния кичур, който падаше между пищните гърди, кръгли и зрели като готови за откъсване плодове. Бистрата вода не можеше да скрие напълно тясната талия и тъмния триъгълник между краката.

Майкъл едва успя да откъсне поглед. Когато дишането му се поуспокои, той се плъзна в басейна и потръпна. Топлата вода беше изкушаваща.

В момента мислеше само как да съгреши.

Той се потопи до брадата и внимателно разтри многобройните рани по тялото си.

Катрин отвори очи и го погледна.

— Добре, че трябва да се махнем с прилива, инак бих се изкушила да прекарам остатъка от живота си в тази пещера.

— Припомних си горещите извори в Бат — усмихна се той. — Чувствам се като римски император.

Катрин прекоси басейна и се отпусна до него, лека като птичка.

— Искам да видя раната на рамото ти.

— Няма нищо страшно. — Близостта й беше толкова изкушаваща. Трябваше веднага да се отдръпне.

Тя улови ръката му и я обърна към светлината. Прегледа раната и въздъхна облекчено.

— Прав си, само драскотина. Дори няма да остане белег. — Пръстите й се плъзнаха към набразденото от белези рамо. — Колко неща си преживял, Майкъл. Цяло чудо е, че си още цял.

Тя прокара пръсти по тънката, корава линия под ребрата, спомен от френската сабя. Белегът отиваше почти до слабините и докосването й запали огън в тялото му. Той потрепери и отново се опита да се отдръпне.

Ръката й притисна хълбока му и той не посмя да се раздвижи.

— Тук виждам някои синини — установи тихо тя. — Как си успял да тичаш толкова бързо? Сигурно изпитваш болка…

На челото му избиха капчици пот, но те не бяха от водата. Когато пръстите й се заровиха в мокрите косъмчета на гърдите му, той стисна китката й.

— Остави, Катрин. Аз съм обикновен мъж, не мога да бъда светец и да не реагирам на такова докосване.

Китката й се напрегна и атмосферата се промени. Другарството се превърна в страст. Тя устреми поглед към него и очите й потъмняха от желание.

— И аз не се чувствам като светица. Тъй като не знаем какво ни чака утре, трябва да използваме добре времето, което ни остава.

Лявата й ръка се потопи във водата, притисна се към слабините му и бавно се плъзна надолу. Когато пръстите й се сключиха около горещата му плът, Майкъл загуби самообладание. Прегърна я жадно, вдигна я и я понесе през басейна. Водата ги понесе и всяко движение имаше въздушната прелест на танц.

Майкъл я положи върху плоския камък и легна върху нея. Устните им се сляха. Устата й беше влажна и подканващо гореща. Катрин въздъхна щастливо и уви ръце около шията му. Целувката се задълбочи и страшните събития от деня се превърнаха в изгарящ сексуален огън.

Майкъл се отдели от нея и започна да милва примамливото тяло, още по-изкушаващо в полумрака и сиянието на огъня. Вената на врата й пулсираше все по-бързо. Той я целуна жадно и изблиза капчиците топла вода от шията й. Катрин се надигна насреща му и розовите връхчета на гърдите й се подадоха над водата. Майкъл обхвана едното с устата си и крехката плът веднага се втвърди под докосването му.

Коленете й се разтвориха и той се плъзна между тях. Тъй като тялото й се носеше във водата, тя раздвижи неспокойно крака и бедрата й помилваха хълбоците му. Горещата вода засилваше усещанията.

— Ти си невероятна — пошепна дрезгаво той и устните му жадно засмукаха напращялото зърно.

— О, Майкъл! — простена Катрин, сключи крака около хълбоците му и го привлече към себе си, за да се слее с него. Завъртя таза си, опитвайки се да го вмъкне в себе си.

— Още не. — Майкъл щеше да се пръсне от напрежение, но успя да издържи. Опря се на ръце и раздвижи хълбоци така, че коравият му член започна да се трие в чувствителните й женски гънки. Милувката беше подлудяваща. Небето и адът се съединиха в еротично мъчение. Катрин задиша накъсано. Ръцете й се плъзгаха непрестанно по гърба му.

Когато тялото й се разтрепери неудържимо, той се дръпна малко назад и проникна в нея с мощен тласък, за да я завладее изцяло. Копринената горещина го пое и го издигна към непознати висини. Катрин стенеше и се извиваше под него, отговаряше на тласъците му с неподозирана сила и го подтикваше да й дава още и още. Водата се плискаше около парещите им тела. Тя извика задавено и впи нокти дълбоко в гърба му.

Майкъл я последва почти веднага и докато се освобождаваше, имаше чувството, че е излял в нея цялото си Аз. Оргазмът беше изпепеляващ, пълен с мамеща неизвестност.

Страстта отшумя бързо и отстъпи място на болезнена загриженост. Макар че остана още дълго в тялото й, той не можа да прогони мъчителния вик, който отекваше в мозъка му: Тя не е за теб.


37

Катрин изобщо не усещаше тежестта на Майкъл. Наслаждаваше се на близостта му и на прекрасния покой след удовлетворението. Искаше да го задържи и да заспи, но той се отдръпна бързо и остави в тялото й болезнена празнота.

— Не бяхме много умни — проговори дрезгаво той, — но не можехме да го избегнем. За няколко минути светът престана да съществува.

Той я целуна по слепоочието и тя усети, че мислите му са отлетели надалече. Поиска да се вкопчи в него, да му изкрещи колко го обича, но не посмя. Тъй като беше израснала в армията, разбра, че в момента Майкъл беше съсредоточил всички свои умения и способности в оцеляването им. Страстта беше раздаващо разсейване, но тя нямаше право да отклонява вниманието му с болезнени лични проблеми. Стараейки се гласът й да звучи делово, тя каза:

— Умирам от глад. Да бяхме взели поне няколко ябълки.

— Ей сега ще хвана една риба. В големия басейн сигурно има поне десетина, дошли с прилива. Ще си направим хубава вечеря. — Майкъл се изправи и изтри лицето си. — Ще ти донеса ризата си. Почти суха е и можеш да я облечеш.

Катрин се подчини с готовност. Майкъл отиде до огъня и се подсуши бързо с фанелката, която носеше под ризата. Приличаше на античен бог, съвършен в красотата и силата си. С тези белези е като Марс, каза си развеселено Катрин. И в същото време непобедимият воин беше толкова мек, толкова нежен…

Майкъл навлече панталона си, взе ризата и се върна при басейна. Катрин пое неохотно ръката му и се върна при водата. Чувстваше се затоплена и външно, и вътрешно, студеният въздух не й правеше впечатление.

Тя се подсуши с фанелката и облече ризата му, която й стигаше до коленете. Майкъл я наблюдаваше с тъмен, премрежен поглед и тя изпита несигурност. Сигурно се ядосваше, че се е поддал на изкушението да се люби с нея. Може би трябваше да си поговорят, вместо да се поддадат на страстта. Но тя не съжаляваше.

— Как ще хванеш рибата без кука или шнур?

— Време е да изпробвам техниката, която съм научил от приятеля си Никълъс. Потопяваш ръката си във водата и движиш пръстите. Рибата идва да види какво става и я хващаш.

— Сигурно е по-трудно, отколкото прозвуча — усмихна се тя. Майкъл легна на една скала и потопи ръката си във водата.

През това време Катрин отиде да потърси сладка вода за пиене. Скоро намери изворче, което се събираше в каменно коритце и оттам изчезваше в пясъка.

Тя се напи и се върна при огъня. Седна и сплете влажната си коса на дебела плитка. Майкъл нададе тържествуващ вик, скочи и се втурна към нея с голяма, отчаяно мятаща се риба в ръце.

— Аз ще я изчистя, а ти помисли как да я сготвим.

Катрин се замисли. Възможностите не бяха много.

— Ще я увия в морска трева и ще я опека в жаравата.

— Звучи страхотно.

Майкъл наряза рибата на парчета и скоро двамата седнаха да ядат край огъня. Месото беше бяло и крехко, солта от морската трева бе проникнала в него. Катрин беше толкова гладна, че щеше да се зарадва дори на парче корав армейски хляб.

След като се нахрани, тя се облегна назад и реши да използва липсата на напрежение, за да попита:

— Какво те накара да се върнеш в Скоул?

Майкъл се взираше в огъня. По изсечените му с длето черти танцуваха призрачни сенки.

— Преди всичко брат ми.

Катрин остана безкрайно изненадана.

— Новият херцог? Мислех, че не си говорите.

— Така беше. — Без да отвръща поглед от огъня, Майкъл описа дългата, изтощителна езда и как брат му бе дошъл в гостилницата в Грийт Ашбъртън, за да сложи край на караниците им. Без да иска, той разкри повече, отколкото възнамеряваше, за отчаянието си след напускането на острова.

— Стивън е на мнение, че е твърде вероятно мама да е излъгала кой е баща ми, и ме убеждава да забравим въпроса за произхода ми. Никога няма да узнаем, а и всъщност какво значение има?

— Брат ти явно е мъдър мъж — отговори спокойно тя. — И великодушен. Много се радвам.

— Имах чувството, че съм срещнал чужденец, когото съм познавал цял живот. — Майкъл разтърси глава и стана. — Ще ида да разгледам пещерата. Сигурен съм, че видях няколко разклонения. Вероятно наблизо има още една пещера.

— Звучи интересно. Ще дойда с теб.

Двамата взеха по една факла и се запътиха към дъното. Приливът беше достигнал най-високата си точка и тесният канал беше пълен с вода. Ала като се наведоха достатъчно, те можаха да минат по плиткия бряг, вместо да преплуват.

Когато тунелът се разшири, Майкъл се изправи и вдигна факлата си. Помещението беше много по-малко от главната пещера.

— Велики боже — извика смаяно той, — попаднахме в склад на контрабандисти!

Катрин се затича към него с разширени очи. На високите места бяха наредени десетки бъчвички.

— Дядо спомена, че през войната на островите често идвали контрабандисти, но все пак съм изненадана да видя стоката им тук.

— Контрабандистите не се интересуват чия собственост е брегът, където слизат. А и е съмнително, че островните жители биха ги обадили на властите. Повечето общини защитават свободната търговия. — Майкъл прегледа най-близката бъчвичка. — Обикновено контрабандните стоки се реализират по най-бързия начин, но тези стоят тук от месеци, може би дори от години. Сигурно корабът на контрабандистите е потънал и никой не знае къде е товарът.