— Успяхме. — Майкъл я притисна нежно до себе си и я пусна. — Изправихме се срещу Наполеон на Скоул и победихме.

— Не ние. Ти. — Трябваше да му каже толкова много неща, че не знаеше откъде да започне.

Ала спасителите сложиха край на уединението им. Милиционерите разоръжиха хората на Халдоран и ги вързаха, а Дейвин и един непознат отидоха при бегълците. Непознатият, едър, елегантно облечен господин, заговори пръв:

— Какво ти е на ръката, Майкъл?

Майкъл погледна развеселено напоения с кръв ръкав.

— Халдоран е проникнал по-дълбоко, отколкото си мислех. Сабята му беше толкова остра, че почти не усетих. — Той смръщи чело. — По дяволите, Стивън, какво правиш тук?

Катрин вдигна глава. Значи това беше херцог Ашбъртън, братът на Майкъл. Величествена фигура.

— Твоето загадъчно послание ме накара да дойда чак тук, за да проверя лично какви си ги забъркал. — Погледът му беше устремен към раната. — Няма ли да я превържеш?

— Ако ми дадете вратовръзката си, ще я стегна — рече Катрин. Без да каже дума, мъжът отвърза бялата ленена вратовръзка и й я подаде. Поредната превръзка, каза си развеселено Катрин и се зае за работа.

— Стивън, позволи ми да ти представя Катрин и Ейми Мелбърн. Необикновена милосърдна сестра и световна шампионка по хвърляне. Ти си страхотна, Ейми. Баща ти щеше да се гордее с теб.

Момичето се зачерви до ушите.

Катрин направи превръзката и се обърна към констейбъла.

— Ти дойде тъкмо навреме, Дейвин, и аз съм ти задължена до края на живота си. Как узна къде сме?

— Докато е лежал уж в безсъзнание, лердът е чул разговорите ви — обясни Дейвин. — Тази сутрин се събуди много рано и ми разказа най-важното.

— Значи дядо е по-добре? Слава на небето!

Дейвин измери Майкъл с хладен поглед.

— Лердът каза, че не сте Колин Мелбърн. Ако този човек ви е брат, името ви вероятно е Ашбъртън.

— Аз съм Майкъл Кениън. Ашбъртън е титлата на Стивън.

— Херцог Ашбъртън? — попита смутено Дейвин.

— Правилно — кимна херцогът. — Но не ме гледайте така, моля ви. Хапя само в краен случай.

Майкъл въздъхна и зарови пръсти в мръсната си коса.

— Съжалявам, че ви измамих, Дейвин. Но ние с Катрин се познаваме от войната и тя ме помоли да я придружа.

Катрин отвори уста, но херцогът се намеси решително:

— Стига сме говорили. Сега най-важното е да отведем тримата бегълци в замъка, преди да завали отново. Лердът сигурно ни чака с нетърпение.

— Съвсем правилна забележка — отбеляза сухо Майкъл, който трепереше с цялото си тяло. Катрин понечи да го подкрепи, но Стивън я отстрани меко и отведе брат си до каруцата.

Майкъл легна на дъските и притихна. Лицето му беше сиво, очите затворени. Катрин се облегна на ритлата и прегърна Ейми. Докато пътуваха, момиченцето научи цялата история, узна и че Халдоран е убиецът на баща му.

Ейми я изслуша с каменно лице. Единственият коментар бе:

— Съжалявам, че не го убих със собствените си ръце. — После се сгуши в майка си и затвори очи.

Катрин отпусна глава на дъската. Въпреки всички лоши поличби, и тримата бяха останали живи и здрави. Сега й оставаше да се изправи пред лицето на дядо си.


40

Спасителният отряд влезе в спалнята на господаря. Облегнат на дебели възглавници, лердът изглеждаше почти като някога.

— Значи си стигнал навреме, Дейвин. Добре си се справил. — Погледът му се устреми към херцога. — Какво, по дяволите, търсите тук, Ашбъртън?

— Наминах случайно — отговори запитаният и очите му засвяткаха развеселено. — Моля, не ми обръщайте внимание. Все едно, че ме няма.

Лердът изслуша внимателно Дейвин, който му описа накратко последните събития. След това Катрин излезе колебливо напред.

— Не знам дали съм добре дошла тук, дядо, но се радвам, че се чувстваш по-добре. — Тя хвана ръката на Ейми и я отведе до леглото. — Това е правнучка ти Ейми.

Лердът погледна мрачно момичето.

— Носиш бричове като скандалната си майка. И изглеждаш като нея. И ти ли си дебелоглава?

Ейми вирна брадичка.

— По-лоша.

— Тогава ще се разбираме. Елате при мен, вие двете.

Облекчена, Катрин пристъпи към дядо си и го целуна.

— Искрено съжалявам, че те излъгах.

Лердът помилва смутено ръката й, огледа втренчено Ейми и кимна одобрително. После се обърна към Майкъл, който се бе облегнал на стената.

— Щом не сте Колин Мелбърн, кой сте тогава?

— Майкъл Кениън от деветдесет и пета стрелкова бригада.

— Той е и полковник Кениън от сто и пети полк — допълни гордо Ейми, която искаше да бъде сигурна, че този важен факт няма да бъде премълчан.

— И моят единствен брат — допълни херцогът. Лердът вдигна рунтавите си вежди и отговори:

— Все ми е едно, даже да е генерал-майор. Лорд Майкъл компрометира племенницата ми.

Майкъл хвърли бърз поглед към Катрин.

— Да.

Колко омразна беше мисълта, че всичко, което бяха изживели заедно, е събрано в тази жалка дума «компрометирам».

— Аз съм двадесет и осемгодишна вдовица, дядо, а не невинна девойка. Вината е изцяло моя. Мистър Харуел каза, че никога не би оставил Скоул на сама жена. Тъй като Колин беше починал наскоро, помолих Майкъл да се представи за мой съпруг. Той беше против измамата, но аз изпросих помощта му. Винаги се е държал като джентълмен.

— Съпротивата ми не беше чак толкова ожесточена — поправи я безстрастно Майкъл. — След Ватерло Катрин спаси живота ми и аз й заявих, че може да поиска от мен всичко, което желае.

В тези думи нямаше и искрица любов. Катрин помръкна.

— Харуел беше прав — въздъхна лердът. — Не исках да оставя Скоул на сама жена. Но след като те опознах, вече съм сигурен, че островът ще бъде в добри ръце. — Той се усмихна горчиво. — А и след като Клайв е мъртъв, нямам друг избор. Не можех да понеса мисълта, че той може да стане лерд. Затова последвах инстинкта си. — Той се обърна към Ейми: — Един ден ще станеш господарка на Скоул. Е, ако майка ти не роди син. Затова си остани упорита.

Катрин все още не можеше да повярва, че след всичко случило се дядо й искаше да я направи своя наследница. Даже Майкъл да не я искаше, двете с Ейми щяха да бъдат независими, да имат значителен доход и да се ползват с уважението на света.

Тя погледна през прозореца и отново се възхити на дивата, първобитна красота на острова. Господарка на Скоул. Беше излъгала, за да достигне целта си, и победата нямаше вкус. Време беше да се промени. Щом другите вдовици се грижеха за децата си, без да наследят остров, значи и тя можеше.

— Халдоран ми каза, че Дейвин е син на Харалд. Вярно ли е? — попита спокойно тя.

В помещението се възцари мъртвешка тишина. Лицето на Дейвин се вкамени. Лердът пое дълбоко дъх.

— Да, вярно е. Това е обществена тайна.

— Значи имаш избор. — Катрин навлажни пресъхналите си устни. — По-добре е следващият лерд да бъде Дейвин. Той познава и обича всяко кътче на острова. Той е истинският наследник на старата традиция. Би било грях да го лиша от наследството му. — Тя кимна към дъщеря си. — Мисля, че Ейми ще ме подкрепи.

Момичето кимна мълчаливо.

— Вече мислих по този въпрос — призна глухо лердът. — Но, по дяволите, Дейвин е извънбрачен.

— Нали се гордеете с викингското минало на острова, лорд Скоул — намеси се неочаквано Майкъл. — Нравите на северните хора се отличават от европейските. Вилхелм Завоевателят е бил от нормански произход и родителите му не са били женени. Въпреки това е бил велик воин и владетел. — Той присви очи. — Защо господарят на Скоул да не направи това, което е добро и полезно? Защо да се съобразява с глупавите английски обичаи?

Катрин беше готова да ръкопляска. Майкъл бе живото доказателство, че стойността на един мъж не се определя по произхода.

— Мисля, че ще мога да уредя мистър Пенроуз да получи титлата напълно законно. Принц-регентът ми дължи някоя и друга услуга — намеси се с усмивка херцогът.

Лердът забарабани с пръсти по ръба на леглото. Накрая се изкиска одобрително.

— Май сте прави. Е, добре, ще ме наследи Дейвин. Момчето има и синове, които да го заместят. Пък и няма да се тревожа, че ще предпочете да живее на друго място.

Лицето на Дейвин побеля. Беше получил нещо, на което никога не се беше надявал.

— Никога не съм ви молил за нищо, господарю, нито съм очаквал да признаете произхода ми.

— Знам, знам. Това е още една причина да те уважавам — отвърна мрачно лердът. — Ти служиш вярно на острова и на мен, без да се оплакваш или да се самосъжаляваш. Когато му дойде времето, ще станеш добър лерд, но трябва да поработиш над темперамента си. Прекалено си разумен.

Катрин избухна в смях.

— Ти обаче си различен, дядо.

Очите на стареца блеснаха гневно.

— Не желая да слушам безсрамията ви, мис. Ти се държа позорно и единственият начин да оправиш нещата е да се омъжиш незабавно за Кениън.

Катрин сведе глава, после крадешком погледна Майкъл. Лицето му остана безизразно.

— Минали са само три месеца от смъртта на Колин — прошепна тя. — Не е особено прилично да се омъжа толкова скоро.

— Бързата женитба ще поправи другите ти глупости — изсъска дядото. — Кениън?

— Аз съм готов да изпълня дълга си — отговори спокойно Майкъл. — Но не знам дали Катрин и дъщеря й ще ме приемат.

— Внучката ми ще се подчини. Тя е типичен пример защо жената има нужда от съпруг, който да й казва какво да прави. Щом можете да командвате полк, значи ще се справите и с нея. Е, Катрин, готова ли си да станеш почтена жена?

Катрин прехапа устни. Нещо не беше наред — макар че се осъществяваше най-съкровеното й желание. Може би трябваше да направят само годеж, който лесно можеше да бъде развален.

— Искаш ли Майкъл да ти стане втори баща? — обърна се тя към дъщеря си.

— Ако не се омъжиш, ще се яви още някой звяр като лорд Халдоран, който ще се опита да те отвлече — отговори Ейми, огледа критично Майкъл и се засмя. — Всъщност аз много те харесвам. Ти си чудесен.

— Поласкан съм — отговори сериозно Майкъл.

— Тогава и аз съм съгласна — произнесе с мъка Катрин.

— Много добре — засмя се лердът. — Хайде, елате при мен, за да извърша церемонията. Дейвин, Ашбъртън, вие ще бъдете свидетели.

Катрин едва не припадна.

— Не можем да се оженим без разгласяване, специално разрешение или свещеник!

Дядо й се изсмя подигравателно.

— Господарят на Скоул има правото да сключва бракове и аз съм твърдо решен да измия позорното петно от името ти.

Не може толкова бързо! — искаше да извика Катрин, но Майкъл вече стоеше до леглото на лерда. Тя го последва като упоена.

— Нямаме пръстен — пошепна безсилно тя в последен опит да предотврати това безумие.

Херцогът моментално свали пръстена от малкия пръст на лявата си ръка и го подаде на Майкъл.

— Мисля, че става за случая.

Лердът улови леденостудената й ръка, взе десницата на Майкъл и произнесе тържествените слова. Накрая сложи ръцете им една в друга.

— Обявявам ви за мъж и жена и ви пожелавам да създадете силни синове.

— Ама че церемония — промърмори неодобрително Ейми. — Защо не казахте, че трябва да имат и дъщери?

— Хайде, Кениън, целунете булката — подкани го лердът. — Знам, че не е за първи път, но…

Майкъл се приведе към Катрин и безстрастно докосна устните й със своите. След това пусна ръката й и заяви:

— След като приключихме с церемонията, моля за разрешение да се оттегля, за да поспя ден или два.

— Аз също — присъедини се към него Катрин. Лердът въздъхна и кимна.

— Денят беше напрегнат и всички трябва да си починат. Дейвин, погрижи се да приготвят стаи за Ейми и Ашбъртън.

Херцогът раздруса ръката на брат си и прегърна Катрин.

— Добре дошла в семейството — поздрави я сърдечно той и се обърна към Ейми: — Виж, ние с теб очевидно няма да заспим толкова бързо. Тъй като вече съм ти нещо като чичо, предлагам да задълбочим познанството си. Искаш ли да обиколим острова, ако констейбълът ни намери някое файтонче?

— С радост ще ви придружа — отговори Ейми. — Добре е също да вземем дрехите ми от дома на лорд Халдоран.

— Идете в обора и си вземете, каквото ви трябва — усмихна се сърдечно Дейвин. — Бих дошъл лично да ви обслужа, но… първо трябва да кажа на Глинис какво се случи. — Той преглътна тежко. — Благодаря ти, Катрин. Трогнат съм от великодушието ти.