— Обяснете думите си, саксонецо.

Ателстън съвсем спокойно разказа на възбудения Ролф кой беше Тор и как беше пострадал.

— Значи това момиче броди нощем из гората, и то без придружител, само за да събере лековити треви за някакво си старо куче? — попита смаяно Ролф. В следващия миг скочи и заповядана хората си да привършат с вечерята. — Веднъж завинаги ще сложа край на нощните й скитания!

11

Лицето на Алис беше разкривено в грозна гримаса. Тя се вслушваше възбудено в трополенето на конските копита. Казаха й, че господарят и хората му потеглят със запалени факли в нощта, за да търсят Сейдри.

Не можеше да повярва. Годеникът й желаеше незаконната й сестра. Сейдри сигурно го беше омагьосала, иначе нямаше да я зяпа с такава дива похот. Никой друг мъж не смееше да пожелае вещицата. А може би норманинът не беше човешко същество? Не бе от плът и кръв, а творение на сатаната. Алис потрепери от ужас.

Не, той беше мъж от кръв и плът. Тя беше видяла мъжкото му тяло: жилесто, мускулесто, обсипано с белези — колко грозно. По някаква необяснима причина той не се боеше от Сейдри и злия й поглед, дори напротив, явно беше силно привлечен от дивия й необуздан характер.

Алис мразеше сестра си с такава сила, че се боеше да не се задуши.

Никога преди това не беше изпитвала боязън от сестра си защото омразата и гневът й бяха твърде силни. А с течение на годините ставаше все по-смела, защото Сейдри явно не смееше да я прокълне. Алис вярваше, че причината е в роднинството им и защото това щеше да разгневи баща им. Но може би Сейдри нямаше власт над Алис. Това беше изключително приятна мисъл.

Сега обаче Ролф препускаше някъде в нощта и я търсеше. Алис отново се помоли Сейдри да умре — това беше най-съкровеното й желание. Ролф не се боеше от нея и по това си приличаше със стария граф. Мисълта за баща й я разболяваше. Споменът за това, как той глезеше Сейдри, как се явяваше с курвата си пред очите на всички, а в същото време занемаряваше законната си съпруга и дъщеря й и рядко ги удостояваше с усмивка, я караше да побеснява и днес. Братята й също предпочитаха Сейдри и не ги беше грижа за злия й поглед. Те я милваха и целуваха и обичаха да си играят заедно. Всички хора, които означаваха нещо за Алис, предпочитаха Сейдри пред нея. Само хората, които й бяха безразлични, например младият Едуард с пъпчивото лице, за когото беше сгодена, избягваха Сейдри и общуваха със законната графска дъщеря. Толкова й се искаше Ролф да се отврати от Сейдри и да се отдръпне завинаги от нея. Тя знаеше, че сестра й реагира чувствително на обидите.

Не, тази проклетница няма да ми отнеме и последната възможност да се омъжа, закле се Алис. И в главата й се заоформя план.



Търсенето продължаваше почти час. Бледата светлина на пълната луна осветяваше нощта, когато Ролф спря жребеца си и се вслуша в тишината. Не се чуваше нито звук, щурците бяха замлъкнали, совите не надаваха зловещите си викове, даже вятърът не шумеше в короните на дърветата. Той се надигна на стремената си. На близкия хълм, в долинката и по склона на далечния хълм, се виждаха трепкащи точки светлина, факлите на хората му, които претърсваха местността.

— Сейдри! Сейдри!

Никакъв отговор. Тревогата му, че й се е случило нещо лошо, нарасна. Сигурно я бяха нападнали вълци. Или горски разбойници.

Изведнъж чу шум и се обърна. Бе един от хората му. Мъжът размаха ръце и сърцето на норманина направи огромен радостен скок.

— Намерих я, милорд! — извика васалът му. — Намерих я!

Ролф опъна устни. Той пришпори коня си и препусна срещу Белтен.

— Добре се справяш — похвали го той.

— Веднага ме пусни, нахалнико — процеди през здраво стиснати зъби Сейдри, която беше просната напреки на седлото пред младия рицар.

— Господарю? — попита почтително васалът.

Пръстите го сърбяха да наложи здравата красивото й задниче!

— Пусни я — заповяда мрачно той.

Сейдри скочи от коня, изпъшка, приглади полите си и застана пред него.

— Какво означава това?

Ролф се приведе от седлото, хвана я през кръста и я метна пред себе си.

— Не ме дразнете повече! — изсъска той. Гласът му прозвуча заплашително и Сейдри затвори уста. Намести се на бедрото му и се залови здраво за седлото. — Дай знак на другите да преустановят търсенето — заповяда Ролф, пришпори коня си и препусна в галоп към Елфгар.

Сейдри притисна към гърдите си кошничката с билки. Защо беше гневен? Защо беше заповядал на хората си да я търсят? Какво го засягаше къде беше тя и с какво се занимаваше? Той нямаше право да я смята за своя собственост. Тя не признаваше новия господар на Елфгар и никога нямаше да го признае.

По време на бързата езда Ролф не каза нито дума. Спря рязко пред господарската къща, скочи от седлото и я повлече грубо след себе си. Махна с ръка на пажа си да поеме коня, стисна до болка лакътя й и я отведе в залата. Някои от мъжете му вече се бяха върнали, играеха на зарове и пиеха бира. Алис вдигна глава от бродерията си и огледа мълчаливо влезлите.

— Напуснете залата! — заповяда с гръмък глас Ролф и пусна Сейдри, която направи крачка към стълбището. — Вие не — изсъска той и тя спря. — Вие останете.

Сейдри се обърна към него и срещна злобния му поглед. Алис, слугинята й и мъжете опразниха залата. Сейдри дишаше шумно, в погледа й се четеше страх на подгонена кошута. Никой досега не беше успявал да я сплаши. И този норманин, нейният смъртен враг, нямаше да успее. Тя нямаше да го допусне.

— И друго наказание ли сте ми приготвили? — попита нахално тя и разпери ръце. — Може би ще заповядате да легна тук, на плочите? Сами сме. Всички се покориха на заповедта ви.

Ноздрите му се издуха.

— Не поставяйте на изпитание търпението ми!

— Търпение ли?

— Забранено ви е да напускате къщата и селото — отговори рязко той.

Сейдри спря да диша.

— Разбрахте ли ме?

— Не можете да искате това от мен!

— Мога и го искам. Сега аз съм господар на Елфгар и това е заповед. Питайте ме за разрешение и ако съм в настроение, ще ви позволя една или друга свобода. Но в никакъв случай няма да бродите нощем из горите!

— Гневите се само защото ви се представих под друго име — установи презрително Сейдри.

— О, да, разбира се, че се гневя — отговори опасно тихо той. — Бесен съм. А вие трябва да се смятате за щастлива, че се отървахте толкова леко, Сейдри.

Тонът му не й хареса.

— Леко ли съм се отървала? — попита иронично тя. — Нима наричате това нощно преследване леко наказание?

— Преследване ли? — отговори със същия тон той. — Аз не ви преследвам, Сейдри.

— Така ли? Как го наричате тогава?

— Като ваш господар и повелител аз мога да ви наказвам по свое усмотрение.

— Ако не ми бяхте взели билките, нямаше да бъда принудена да търся нови.

— Ако не бяхте дали отрова на верния ми васал, нямаше да ви взема торбичката.

— Ако не ме бяхте взели в плен, нямаше да му дам сънотворното.

— Ако бяхте истинска лейди, нямаше да се наложи Гай да ви охранява.

Сейдри не разбра дали тази забележка засяга нисшия й произход или злия поглед.

— За какво ми се подигравате — че съм копеле или че съм вещица? — попита горчиво тя.

— Нито за едното, нито за другото — отговори ядосано мъжът, озова се с две крачки до нея, сграбчи я за раменете и я раздруса. — Не обичам да се подигравам с хората. Грешно сте ме разбрали. Говоря за характера ви. Вие не сте покорна и досадна лейди, а сте необуздана и непредвидима като войната. И не по-малко възбуждаща.

Думите му я улучиха неподготвена. Тя застина неподвижна. „Необуздана… непредвидима… възбуждаща.“ Погледът му я прониза. Странно, но когато я освободи, Сейдри усети, че докосването му й липсва. Погледът му спря върху устата й, лицето му стана замислено. Изведнъж той й обърна гръб и тръгна нагоре по стълбата. Сейдри се почувства изоставена и объркана. Изпита огромно желание да заплаче.

12

— Събуди се!

Сейдри беше заспала от изтощение, макар че имаше намерение да почака, докато къщата утихне, за да се промъкне в стаята на Алис и да поговорят за предстоящата женитба.

— Събуди се най-после!

Алис я дръпна грубо за косите. Сейдри се надигна стреснато от сламеника си и се опря на лакът. Нощуваше на един от наровете в голямата зала заедно с другите обитатели на господарската къща.

— Какво има? Ти ли си, Алис? Какво е станало?

— Стани — изсъска сестра й. — Трябва да поговорим.

Беше посред нощ. Хъркането на норманите и саксонците изпълваше просторното помещение. Сейдри се изправи замаяно и посегна към наметката, за да увие голите си рамене. Беше само по риза.

— Не можа ли да почакаш до сутринта?

Алис стисна ръката й и я извлече навън пред кухненското крило. Нощта беше осветена от бледото сияние на луната и Сейдри различи ясно гневните бръчици по лицето на сестра си.

— Предупреждавам те, Сейдри. Ще се омъжа за него, и ти няма да ме спреш!

Сейдри я погледна невярващо.

— Дръж се далече от него, чуваш ли? И не му прилагай мръсните си хитрости — изфуча Алис. — Разбра ли ме добре?

— Наистина ли искаш да се омъжиш за него, Алис? Не говориш сериозно!

— Напротив! Той е мой! Нищо, че се задява с теб, както правеше баща ти с проклетата ти майка — той никога няма да се ожени за теб!

Остра болка прониза сърцето на Сейдри. Не биваше да се засяга от тези думи, но не можа да прогони горчивината.

— Аз го мразя — отговори горчиво тя. — Той е убиец. Той е наш смъртен враг, норманин. Той отне земята на братята ни. Никога не бих се омъжила за него даже ако имаше желание да ме вземе.

— Много добре.

— Алис… Ти да не си полудяла? Как можа дори да си помислиш, че можеш да станеш негова жена! Той е натрапник!

— Сега Уилям е законният крал на Англия — отговори гневно Алис. — Всъщност какво ме е грижа? Хич не ме интересува дали имуществото на Едуин е конфискувано, или не. За да ти кажа истината, смятам, че така е по-добре. Норманинът е господар на Елфгар и аз ще бъда негова законна съпруга. — Тя се засмя тържествуващо.

— Ще ти помогна да избягаш — предложи Сейдри. — Можем да избягаме заедно и да намерим Едуин и Моркар. Братята ни ще ни закрилят от норманите.

— Никога! Ама ти още ли не разбираш? Аз ще се омъжа за него, защото го искам. Но ти, ти ще се държиш далече от него! Разхождаш се пред него, люлееш бедра, и той те зяпа като разгонен пес. Няма да го примамиш в леглото си. Няма да му станеш любовница, както майка ти беше любовница на баща ни. Говоря сериозно, Сейдри. Предупреждавам те.

— Никога няма да се покоря на волята му — отговори рязко Сейдри.

— Добре. — Алис изпъна крехките си рамене. — А сега по следващата точка. Относно положението ти в къщата.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз съм господарката на Елфгар. Омръзна ми да се скиташ, както ти харесва, и да безделничиш. Баща ни умря, братята ни са бегълци, много мъже загинаха… Време е да поемеш задълженията си.

— За какво говориш, за Бога?

— Още утре на разсъмване ще започнеш работа в кухнята — заповяда Алис. — От утре нататък ще работиш като помощничка в приготвянето на храната. Освен това ще се храниш в кухнята като другите роби.

Сейдри я зяпна смаяно. Наистина, откакто овдовялата Джейн се омъжи повторно и напусна, Алис беше господарка на Елфгар. Но никога преди това не бяха й заповядвали да върши слугинска работа. В присъствието на Едуин нито Джейн, нито Алис биха се осмелили да го сторят.

— Шегуваш ли се?

— Не. Норманинът е съгласен. Той не търпи мързеливци в къщата си.

— Норманинът е съгласен? — повтори изумено Сейдри.

— Ти си негова крепостна, Сейдри, като всички останали.

— Аз съм свободна — възрази младата жена. — Ти много добре знаеш, че татко освободи и мама, и мен.

Алис се засмя злобно.

— Можеш ли да го докажеш?

— Всички го знаят.

— Имаш ли документи?

— Няма документи.

— Значи не можеш да докажеш свободата си.

Сейдри все още не можеше да повярва в злите намерения на сестра си.

— Всички знаят, че съм свободна!

— Може би, но кой ще се закълне пред библията — или пред съда? Ти ли? Или баба ти, вещицата? Селяните? Ателстън? Ти си копеле, Сейдри, нищо повече. Чия дума ще заслужи повече доверие пред лицето на господаря, твоята или на господарката?

— Нашите братя знаят истината!

— Така ли? Но те не са тук, за да я кажат.

— Какво възнамеряваш?

— Това не те засяга. Ти живееш в къщата като робиня. Ако се махнеш, ще заповядам да те гонят като избягала робиня. Ако останеш, ще се подчиняваш на заповедите ми. Ясно ли е?

Сейдри никога нямаше да напусне родното си място, защото се беше сраснала с него. Наистина ли Алис беше успяла да внуши на норманина, че Сейдри му е робиня?