Ролф, който яздеше начело на войниците, спря коня си. Черната наметка, подплатена с червен сатен, падаше на богати дипли по широките му рамене.

— Сложете оръжие, саксонци. Аз съм новият граф Елфгар, Ролф дьо Варен, вашият господар и повелител. Който посмее да вдигне оръжие, ще загине. Освен това съм придружен от бъдещата си съпруга, а никой няма право да вдигне оръжие срещу лейди Алис.

Стомахът на Сейдри се преобърна.

— Аз ви познавам — обади се старият Ателстън и погледна мрачно натрапника. — Вие сте Ролф Безмилостният. Славата ви лети пред вас на орлови криле. Но ако си мислите, че ще станете господар на наследството на лорд Едуин, много се лъжете.

— Ще видим. В момента се задоволявам да поема управлението от ръцете ти, саксонецо.

— Ето, свалихме оръжията си. — Ателстън посочи към земята, където бяха натрупани щитове, лъкове и колчани със стрели. — Но ако Едуин и Моркар се върнат, ще се надигнем срещу вас.

— Благодаря за предупреждението — отговори с усмивка Ролф. — Твоята честност ми харесва, старче.

— Да, аз съм честен. Затова ще ви попитам и какви бяха тези приказки за лейди Алис. Момичето до вас не е лейди Алис.

Усмивката на Ролф угасна.

— Не си правете шеги.

— Аз не се шегувам. Тя не е лейди Алис.

Ролф се обърна към спътницата си с потъмнели от гняв очи.

— Коя сте вие? — попита строго той.

Сейдри едва успя да отговори.

— Не съм избраната ви съпруга.

Погледите им се срещнаха, неговият гневен и изискващ, нейният — изпълнен със страх, но и с упорство. Зад Ателстън излезе крехка тъмнокоса жена.

— Аз съм лейди Алис.

Ролф погледна невярващо младата жена, но бързо се овладя.

— Вие ли сте дъщерята на стария граф Елфгар? Сестрата на Едуин?

Нежната крехка Алис кимна, големите й тъмни очи го измериха с буден поглед.

— А вие, милорд, сте новият ни господар, така ли?

— Да — отговори кратко Ролф и Сейдри усети почти физически гнева му. — Коя е жената до мен?

Алис се усмихна пренебрежително.

— Тя ли? Тя е никой, милорд. Родена е от слугиня в обора.

Сейдри се изчерви.

— Татко обичаше Ени, и ти много добре го знаеш.

Алис се усмихна с осъзнато превъзходство.

— Обичал я е? Стига, Сейдри, мисля, че достатъчно сме обсъждали тази тема. Баща ни обичаше моята майка, не курвата, която вдигаше полите си за всеки ратай в обора.

Алис никога не беше говорила по този начин на публично място. Макар открай време да твърдеше, че Ени е била курва, а майка й, Джейн, единствената любов на графа. Сейдри кипеше от гняв.

— Как смееш!

— Това е истината. — Алис се обърна към Ролф: — Милорд, вероятно сте уморен. Ще заповядам да ви приготвят банята.

Ролф се обърна с мрачен поглед към Сейдри.

— Значи вие сте незаконно дете на стария граф Елфгар?

Тя вирна брадичка.

— Да.

— За вас ще се погрижа по-късно — изръмжа ядно той.

Гърдите на Сейдри се вълнуваха и тя с мъка удържаше сълзите си. Проследи безпомощно как Ролф слезе от коня, как Алис му се усмихна и сложи крехката си ръка върху ръкава на ризницата му.

— Не се занимавайте повече с нея, милорд — проговори нежно тя. — Както разбрахте, тя е само едно копеле и няма значение за нас. Кажете ми, вярно ли е? Наистина ли ще стана ваша съпруга? — Гласът й беше звънлив като камбанка и сладък като мед.

— Да — отговори кратко норманинът, стисна ръката й и двамата влязоха в къщата! Сейдри не беше в състояние да отвърне поглед, изумена от любезността на Алис, от очевидно искреното й въодушевление.

А когато двамата изчезнаха в къщата, тя чу смеха на сестра си, кокетен и ласкаещ. Без да съзнава какво прави, тя помилва запотената шия на мулето си.

— Съжалявам, Сейдри — проговори съчувствено застаналият до нея Ателстън.

— Погрижи се за норманите — проговори със задавен глас тя. — Знам, че са гладни и жадни. Конете трябва да бъдат напоени и нахранени. Кафявият жребец е загубил едната си подкова.

— Разбира се, Сейдри.

Младата жена скочи от седлото и сълзите й потекоха. Тя сведе глава, за да ги скрие. Както винаги, беше съумяла да скрие обидата и разочарованието си. Така постъпваше и когато непознатите се отдръпваха уплашено от нея или след напразните опити на баща й да й намери съпруг. И този път щеше да запази чувствата си изцяло за себе си, защото всъщност нямаше причина да бъде обидена и разочарована.

9

Ролф едва удържаше гнева си.

Тази вещица го бе излъгала, беше го измамила. Тя не бе лейди Алис, бъдещата му съпруга. Скъпо щеше да си плати за измамата. А сега беше принуден да се ожени за друга.

— Милорд? Банята ви ще изстине.

Ролф се беше загледал намръщено в димящото ведро с вода пред откритата камина, но не виждаше нищо. Бяха го отвели в голямата стая на стария господар и набързо я бяха приготвили за него. При звука на нежния женски глас той вдигна глава и за първи път погледна истинската Алис по-обстойно.

Годеницата му беше хубавичка; бледото й лице беше обкръжено от черни къдрици, дребна, с крехък строеж, без пищните форми на Сейдри. В сърцето му остана мъчителна празнота.

Ако не беше срещнал вещицата, сигурно щеше да хареса Алис и да се задоволи с нея.

Алис се усмихна колебливо.

— Милорд? Потънахте в размишления. Може би глътка бира ще върне жизнеността ви.

— Защо не ме попитахме каква е съдбата на братята ви?

Алис го погледна страхливо.

— Пристигането ви ме обърка. — Тя се усмихна изкуствено.

— Ще се противите ли на венчавката ни?

— О, не! — Тя изглеждаше изключително щастлива, че си е намерила съпруг.

— Харесвате ли ме?

Младата жена се изчерви срамежливо.

— Аз желаех да имам съпруг, повелителю. Годеникът ми загина в битката при Хейстингс. Времената са несигурни и при всички тези размирици и въстания Едуин не намери време да ми избере друг годеник. А не съм вече млада…

Той кимна. Тя говореше разумно.

— Вие сте по-млада от сестра си.

Лицето на Алис помрачня.

— Аз съм на двадесет години, я тя е на двадесет и две. — Погледна го високомерно и продължи: — Защо продължавате да се занимавате с нея? Тя е само едно от многото незаконни деца на баща ми. Той дори не си направи труда да й уреди женитба. А сега — ъглите на устата й се опънаха в иронична гримаса — никой не я иска, защото има зъл поглед. Тя е вещица!

Челюстите на Ролф заиграха, както винаги, когато беше развълнуван. Алис мразеше сестра си, това беше повече от ясно, но той не можеше да повярва, че наистина я смята за вещица.

— Няма да търпя да говорите лошо за сестра си — укори я строго той. — Тя не е вещица.

Алис прехапа устни и послушно сведе очи. Ролф свали плетената си ризница и я захвърли на пода. Алис отиде при него и му помогна да свали колана с тежкия меч и жакета. Когато видя кожената торбичка на шията му, от гърлото й се изтръгна задавен вик:

— Това е нейно!

— Сега обаче е мое — отговори спокойно Ролф, развърза кожения шнур и остави торбичката при нещата си. Алис свали железните наколенници. Ролф погледна сведеното й тяло и си пожела не тя, а Сейдри да му беше оказала тази услуга. Когато остана гол, той й обърна гръб и влезе в димящата вана. Алис побърза да отвърне поглед от мускулестото тяло, осеяно с безброй белези.

— Искате ли да ви насапунисам гърба, господарю?

Така му се искаше да усети докосването на вещицата с медноцветната коса…

— Бих искал чаша вино — изръмжа той. — Има ли вино във вашата къща, уважаема?

— Мисля, че да — отговори усърдно тя.

Ролф й махна с ръка и тя забърза да изпълни заповедта. Щом остана сам в голямото помещение, той се отдаде на мрачните си размишления, потъмни от надигащи се буреносни облаци. Сейдри го излъга, но по каква причина? За да предотврати изнасилването си, предположи той, и гневът му закипя с нова сила. Тя бе посмяла да постави под въпрос властта му; това беше недопустимо. Беше се одързостила да се държи като негова бъдеща съпруга. Трябваше да я накаже… но как, за бога?

Ролф се принуди да мисли за други, далеч по-важни, а и по-приятни неща. Облегна се удобно във ваната и започна да си прави планове за следобеда. До залез слънце трябваше да обходи източните граници на новата си собственост и по възможност да стигне чак до брега. Още утре сутринта щеше да започне с изграждането на новия Елфгар. Тази мисъл му достави искрена радост.

Трябваше да помисли и за предстоящата сватба. Кога да стане венчавката? След две седмици, реши той, така е прилично. През следващите дни щеше да има много работа; най-добре беше да започне строителството преди венчавката.

Той изпръхтя презрително. Ако избраната беше Сейдри, той щеше да се ожени за нея още утре и вечерта да я обладае с най-голяма наслада.

Ролф забеляза с ъгълчето на окото си нещо медночервено. Изправи се и устреми поглед към вратата. На прага стоеше Сейдри.

Норманинът се усмихна. Отново изпита учудване от красотата й, от необикновения цвят на косата, от изкусителната й закръгленост. Може би тя наистина е вещица, помисли си развеселено той, защото само при появата й в слабините му нахлу желание.

— Дошли сте да ме видите ли, Сейдри?

— Моля да ми върнете торбичката с билки, милорд.

Ролф избегна да погледне към раклата, където бяха подредени нещата му.

— Тя не е тук — отвърна с мек глас той.

Сейдри попипа несигурно роклята си.

— Моля ви, милорд, лекарствата ми трябват спешно…

— Елате при мен, Сейдри.

Чувственият му тон я скова. Усмивката му стана дебнеща.

— Елате при мен. — Тя не се помръдна от мястото си, вцепенена, като заловена в гнездото си чучулига. — Елате, и ще ви дам торбичката.

Сейдри се поколеба, но после събра смелост и пристъпи към него. Ролф, беше устремил поглед в полюляващите се хълбоци и усещаше как членът му набъбва. Тя остана на известно разстояние от ваната, в погледа й имаше плахост и подозрение.

— Хайде, върнете ми я.

— О, не мога. Първо наказанието.

— Какво наказание?

— За лъжите ви. — Гласът му все още беше мек като коприна.

— Какво искате от мен?

— Елате по-близо.

Тя го погледна с разширени от ужас очи.

— Няма кой да ми измие гърба.

Младата жена пое шумно въздух.

— Елате при мен, Сейдри.

Тя направи още една крачка към ваната, тръсна глава, застана зад него и потопи лененото парче във водата.

— Искам си амулета — проговори решително тя и нежно плъзна кърпата по гърба му.

— Трябва да го направите по-добре — изръмжа той, приведе се напред и разголи мускулестия си гръб от раменете до хълбоците.

Сейдри гледаше като замаяна блестящата гладка и корава мъжка плът. По гърба не се виждаха белези, за разлика от предницата. Тя бе видяла белега, който минаваше от хълбока чак до гърдите, както и дузина други, по-малки белези. Сърцето й биеше до пръсване. Пое дълбоко въздух и положи кърпата върху гърба му. Тялото му се опъна под докосването й. В слабините й нахлу топла вълна.

— Измийте ми гърба! — заповяда строго Ролф.

— Да, господарю — отговори сърдито тя. — Но нима не предпочитате да го направи лейди Алис? — Без да се бави, тя почна да търка раменете му с все сила.

Мъжът изкриви лице, но тя не можеше да го види.

— Лейди Алис не е тук — отговори спокойно той. — А вие се явихте тъкмо навреме.

Сейдри затърка още по-силно. Така й се искаше да му смъкне кожата.

— Внимавайте — проговори предупредително той.

Сейдри пъшкаше от напрежение. В следващия миг откри торбичката върху вещите му, стрелна се като светкавица към раклата и я грабна. Успя да направи две крачки към вратата, но при третата голямата му ръка сграбчи рамото й и я обърна. Другата му ръка я хвана за талията. Неспособна да се раздвижи, тя бе притисната към мокрото му голо тяло.

— Играете си с огъня, Сейдри.

Тя погледна разтреперана в студените сини очи, усети мократа му плът през дрехите си. Гърдите й се притискаха болезнено в коравия му гръден кош.

Още по-ясно усети члена му, горещ и корав, който пулсираше в опасна близост до слабините й. Той я притисна още по-силно до себе си. Тя се опита да се отдръпне и изохка.

— Точно така, с огъня — повтори с подрезгавял глас той. — А сега наказанието. — Устата му завладя нейната.

Целувката му беше жадна, изискваща, заплашителна — без да е болезнена. Сейдри се опита да провре ръце между телата им, за да го отблъсне. В следващия миг осъзна, че не е трябвало да го прави. Когато дланите й докоснаха гърдите му, мъжът изръмжа като животно. Зъбите му се удариха в нейните. Тя нададе гърлен вик и отново се опита да се освободи. Последствието беше, че телата им се притиснаха още по-плътно едно към друго.

— Не!

— О, да — прошепна той и пламтящият му поглед смути още повече и без това замаяните й сетива.