А може би Лоръл й се гневеше по някаква съвсем различна причина — нещо, което Ема и аз не можехме дори да си представим.

За щастие Ема бе спасена от Шарлът, която я прегърна през раменете.

— Хайде, мацки. Дори активистите трябва да ядат — избумтя гръмогласно тя, махвайки на Мадлин и Лоръл. — Запазих любимата ни маса.

Мадлин и Лоръл свиха рамене, прибраха петицията и банерите в чантите си и се изправиха. Без да каже нищо повече, Шарлът ги поведе към дървената маса в големия двор на закусвалнята. Край тях цъфтяха пустинни цветя. Около пръснатите навсякъде малки хранилки за птици с формата на маргаритки пърхаха колибрита. На съседната маса седяха група момичета от духовия оркестър и се кискаха на някаква снимка в айпад. На друга маса няколко мускулести първокурсници се стреляха с топчета през сламки. Групичка суперкльощави мацки седяха на измазаната с хоросан ограда и похапваха с малки лъжички свежо сирене.

Наблизо се чу писклив смях. Ема се обърна и видя приближаващите се близначки Туитър. Габи беше облечена с панталон седем осми, обкантен с ширит, и лента за глава със същата шарка. Между перлените копчета на лимоненозелената й риза се подаваше малко парченце прасковен корал, закачен на фина верижка. Лили пък изглеждаше така, сякаш бе опустошила гардероба на Къртни Лав. Тя носеше супер къса карирана пола, обсипана с безброй безопасни игли, черен накъсан чорапогащник и черна блузка с паднал ръкав, който разкриваше доста голяма част от бюста й.

— Здравейте, дами — каза Габи, въртейки около пръста си кичур от русата си коса.

— Здрасти — отвърна й безцеремонно Мадлин.

— Не се радвате особено да ни видите — намръщи се Лили.

Лоръл завъртя очи и топна парченце суши в соевия сос.

Близначките Туитър седнаха до тях и отвориха кутиите си за обяд. И двете си бяха взели органичен йогурт и банан.

— И така, мацки — каза Лили, докато белеше плода. — След като вече сме пълноправни членове на… — тя се огледа и снижи гласа си — Играта на лъжи, кой ще бъде обект на следващия ни номер? — Сините й очи проблеснаха от въодушевление.

Мадлин сви рамене. Тя избърса с опакото на дланта си блещукащия прасковен руж, с който бе покрита порцелановобялата й кожа.

— Не ме интересува — отвърна тя, хвърляйки безразличен поглед над главата на Ема.

Но лицето на Лоръл грейна.

— Всъщност имам идея. — Тя се огледа заговорнически и снижи глас: — Какво ще кажете за него? — Тя посочи към някого зад гърба на Ема. Всички се извърнаха. Когато Ема видя за кого става въпрос, сърцето й спря. Итън гледаше на другата страна и потропваше с крак по тухлената стена, стиснал в ръката си книга.

— Итън Ландри? — рече Габи изненадано.

— Защо не? — попита Лоръл. Тя вдигна глава и срещна погледа на Ема, която усети как бузите й пламват. Когато предишната седмица двете бяха отишли да си избират тоалети за бала, тя беше признала, че харесва Итън. А Лоръл ги беше видяла да се прегръщат на тенис корта. Това си беше чисто прецакване, може би отмъщение за това, че Теър се бе появил в стаята на Сътън.

Шарлът изкриви уста неодобрително.

— Итън? Това няма ли да е повторение?

— Да, нали решихме без повторения, Лор — напомни й Мадлин.

Ема едва не се задави със сандвича си с пуйка, който бе извадила от чантата на Сътън. Какво означаваше това? Да не би да са правили номер на Итън? Тя се замисли за клиповете с номера от Играта на лъжи, които бе видяла на компютъра на Лоръл. В нито един от тях не бе видяла Итън. Какво се беше случило? Защо той не й беше разказал за това?

— Технически е повторение, предполагам — съгласи се Лоръл и млясна замислено с устни. — Но ние така и не му върнахме за това, че ни провали номера с теб, Сътън. — Тя говореше за нощта, когато Итън се беше натъкнал на Шарлът, Мадлин и Лоръл в гората. Те бяха завързали Сътън и й бяха сложили превръзка на очите, за да заснемат клип с фалшиво задушаване, същия, който се беше озовал в Интернет и беше накарал Ема да потърси близначката си. Итън бе решил, че Сътън е в опасност и се бе намесил, за да ги спре. Но той бе казал на Ема, че сестра й се изсмяла и се престорила, че няма нищо. — А и ще се погрижим самия номер да е по-различен.

Мадлин лапна едно зърно грозде.

— Знаете ли, Итън е доста добра цел. Той е толкова чувствителен и емо. Сигурно ще заплаче или нещо такова.

— Голяма работа — пропя Лили. Тя започна да пише нещо в Туитър, пръстите й направо летяха по клавиатурата.

— Значи планирането е в ход — обяви Мадлин. — Утре, у дома?

Ема преглътна тежко. Имаше усещането, че всичко се развива твърде бързо и излиза извън нейния контрол.

— Не трябва ли да оставим Итън на мира? — изтърси тя.

Всички се обърнаха и я зяпнаха.

— Защо, Сътън? — попита Лоръл, която очевидно се забавляваше. — Да не би някой да пази някаква тайна от нас?

Ема огледа приятелките на Сътън, засегната, че Лоръл я бе поставила в такова положение. Тя бе единственият човек, на когото бе доверила за Итън — не беше сигурна, че останалите момичета ще разберат. Срещите с него бяха изключително несътъновска постъпка, странен избор след популярния Гарет. А и какво щеше да им каже? Не беше съвсем сигурна какво става между нея и Итън. Не можеше да се каже, че са гаджета… все още.

Ема отвори рязко кутията си с диетична кола и пръсналата течност заля ръката й.

— Не пазя никакви тайни — рече спокойно тя с най-добрия си презрителен сътъновски глас. — Особено свързани с Итън. — От думите я заболя.

— В такъв случай няма да има проблем да му скроиш номер с нас — каза Лоръл и шумно плесна с ръце. След това посочи с пръст изпънатия му гръб. — И така, мацки, господин Емо-бой е следващият.

11.

Парти за четирима

Същата вечер звуци от най-новото хип-хоп увлечение на Лоръл се прецедиха от стаята й и достигнаха до ушите на Ема. Тя притисна длани към слепоочията си. Какво ли не би дала за един следобед с Алекс, най-добрата й приятелка от Хендерсън, да послуша малко „Вемпайър уикенд“ или каквато и да е друга група, която да не включва „Бейби, бейби, бейби“ в текста си. Зачуди се дали близначката й е споделяла ужасния музикален вкус на Лоръл.

Трябва да се отбележи, че музикалният ми вкус винаги е бил безупречен. Не мога да изброя всички невероятни концерти, на които съм била — а аз съм сигурна, че са доста, — но всеки път, когато по радиото пуснеха Адел, Мъмфърд&санс или Лике Ли, аз знаех, че са в списъка ми с най-въртени парчета. Откъси от текстовете им ме преследваха като примамливи гласове на сирени от миналото.

— Не мога да дойда, Кейлъб — чу Ема гласа на Лоръл. — Казах ти, че довечера ще излизаме семейно на вечеря.

Ема въздъхна, отиде до гардероба на Сътън и прегледа купчината тениски, сгънати и подредени по-чинно и от тези в „Гап“. Когато ставаше въпрос за дрехи, Сътън държеше всичко в идеален ред. Ема извади една тюркоазна тениска от купчината, навлече я през глава и избра чифт тъмни тесни дънки в комплект с пантофки цвят металик.

— Да, знам, че е кофти. — Гласът на Лоръл вибрираше през стената. — Хич не ми се ходи. Колкото по-малко време прекарвам с нея, толкова по-добре.

Ема се досети, че става въпрос за нея. Когато двете с Лоръл се бяха прибрали вкъщи след тренировката по тенис, госпожа Мърсър обяви, че семейството им сериозно се нуждае от повече време заедно — с други думи, Ема и Лоръл трябваше да заровят томахавката — затова всички заедно отиват на вечеря в „При Артуро“, скъп ресторант в един от курортите на Тусон. В миналия си живот Ема сигурно щеше да работи в „При Артуро“ като сервитьорка, вместо да вечеря там със семейството си. Искаше й се да може да каже на госпожа Мърсър да не си прави труда да организира сближаващи семейни вечери. След решението да скроят номер на Итън, тя също не бе сигурна, че иска да се сдобри с Лоръл.

От стаята на сестра й се чу смях. Ема се погледна в огледалото и прекара четката през косата си. Дали Кейлъб знае за чувствата на Лоръл към Теър? Какво ли мисли за участието й в кампанията „Освободете Теър“ и за онази глупава тениска? Дали беше подписал петицията? И всъщност какво знаеше Лоръл за Теър и Сътън? Тя отново се замисли върху мъглявия й коментар: „Вкара го в неприятности! Отново.“ Какво имаше предвид? И как може Ема да научи отговора на този въпрос?

— Ще ти се обадя, след като се прибера — обеща Лоръл, прекъсвайки мислите на Ема. — Чао! — Музиката изведнъж утихна и в коридора се възцари тишина. Ема чу отварянето и затварянето на гардероба, после вратата на Лоръл изскърца. Тя видя сянката й да минава покрай вратата на Сътън и след това чу гласа й от кухнята.

Внезапно й хрумна нещо. Скочи от леглото на Сътън и изтича до коридора. Вратата на Лоръл беше широко отворена. Нощната лампа осветяваше килима. Ослушвайки се за стъпките на сестра си, Ема изтича на пръсти до стаята и след секунди вече беше вътре. Затвори вратата зад гърба си и чу как бравата изщраква.

Стаята на Лоръл бе зловещо огледално копие на нейната, включително бялото кресло и пурпурните възглавнички на леглото. Ема отиде до дъното, където до календара с кученца висеше колажът със снимки на отбора по тенис. Отгоре пишеше ОКТОМВРИ. Лоръл бе покрила датите с бележки за задачи за домашно, тенис срещи и купони.

Бавно и предпазливо тя дръпна лимоненозеленото кабарче, което придържаше листите от отминалите месеци, и обърна на август. Картинката за август беше снимка на три малки боксерчета. Лоръл беше написала СЕМЕЙНА ВАКАНЦИЯ с големи печатни букви върху квадратчетата от първата седмица на месеца. Погледът на Ема веднага се насочи към трийсет и първи август, деня, в който Сътън бе изчезнала. Лоръл беше нарисувала синьо сърчице в горния десен ъгъл на деня. Беше го оцветила с дебели, плътни линии, натискайки силно флумастера.

Ема се загледа в сърцето, замислена какво ли би трябвало да означава. После обърна на септември, видя датата, на която бе отбелязано партито на Ниша Банерджи по случай края на лятната ваканция, първия ден на училище, първия тенис турнир. Всичко си беше наред. Но в този момент погледът й беше привлечен от нещо на гърба на августовската страница. На хартията, точно под квадратчето на трийсет и първи август, се виждаха инициалите ТВ.

Теър Вега!

Пулсът на Ема се ускори. Очевидно Лоръл беше написала първо инициалите, а след това ги беше скрила под синьото сърце. Но защо?

Ще ми се да знаех.

— Какво търсиш тук?

Ема бързо върна календара на октомври и се обърна. На вратата стоеше Лоръл и я гледаше със свити устни, поставила ръка на хълбока си. Тя бързо прекоси стаята и изблъска Ема.

Ема бързо се опита да намери извинение.

— Мачът с Хавърфорд — каза бързо тя, сочейки петъка, който идваше след две седмици. — Исках да проверя датата.

Лоръл огледа бюрото си, сякаш за да провери дали всичко е на мястото си.

— На затворена врата?

След миг колебание Ема вирна глава.

— Да не те е подгонила параноята? — сопна й се тя, влизайки в кожата на Сътън. — Сигурно въздушната струя на климатика я е бутнала.

Лоръл изглеждаше така, сякаш се кани да каже още нещо, но в този миг от долния етаж се разнесе гласът на госпожа Мърсър.

— Момичета? Трябва да тръгваме!

— Идвам! — пропя Ема, сякаш нищо лошо не се е случило. Тя мина покрай Лоръл, опитвайки се да изглежда спокойна, невинна и надменна. Но не можеше да не усети погледа на момичето в гърба си.

Аз също не можех. Очевидно Лоръл не се беше хванала на лъжата на Ема.

Госпожа Мърсър стоеше до стълбището и гледаше нещо на екрана на блекбърито си. Когато момичетата тръгнаха да слизат надолу, тя им се усмихна.

— И двете изглеждате страхотно — пропя тя въодушевено. Може би твърде въодушевено. Ема знаеше, че госпожа Мърсър ще остане разочарована от вечерята.

Господин Мърсър се появи иззад ъгъла, подрънквайки с ключовете си. Той беше съблякъл болничната униформа и се беше издокарал в панталони цвят каки и фланелка в розово-оранжев цвят, но очите му изглеждаха изморени, а косата му бе разрошена.