— Обзалагам се на хиляда долара, че Лоръл няма да дойде — каза Сътън. Този клип също го имаше в страницата на Сътън във Фейсбук.

Ема разгледа и останалите клипове: един на Сътън, която се обажда на полицията и им казва, че е чула бебешки плач от контейнера за отпадъци. В друг клип Мадлин открадна колата на госпожа Мърсър, докато тя пазаруваше в супермаркета, а останалите момичета се криеха в храстите с камера и се разхилиха, когато госпожа Мърсър излезе от магазина и се паникьоса. В друг клип едно от момичетата обърна чиновете в класната стая с краката нагоре и закачи американското знаме на обратно. Клиповете продължаваха. Номер след номер. Като че ли нямаха край.

Аз също гледах и се чувствах все по-гадно. Всеки номер беше коварен — и гаден. Бяхме наранили много хора. Може би не всички намираха шегите ни за смешни.

Ема кликна върху последния клип, файл в дъното на списъка, озаглавен „Детронираната кралица“. Появи се тъмен екран. В продължение на няколко секунди камерата подскачаше нагоре-надолу, след което застина неподвижно, като застопорена на триножник. Във фокуса й се намираше един стол, поставен в центъра на празно поле. Изведнъж върху него се стовари някаква фигура, сякаш блъсната от някого. Върху очите й имаше черна превръзка. На шията й висеше сребърен медальон. Ема притисна длан към устата си, изпълнена едновременно с ужас и облекчение.

Това беше клипът, от който бе започнало всичко. Клипът, който я доведе тук. Нейното доказателство.

Върху екрана се появи нечия фигура. Тя се наведе към камерата и нагласи фокуса й. Пълната луна създаваше зловещ ореол около главата й. Фигурата приключи с настройките и лицето й застана на фокус. Ема ахна и затисна устата си с длан. Почувства се така, сякаш се намира в ролеркостър, който току-що се е спуснал надолу по хълма. Лоръл.

Аз също ахнах. Значи всичко беше… истина?

Безизразните зелени очи на Лоръл се взираха в обектива. На лицето й се появи злокобна усмивка. Отнякъде се чу скимтенето на Сътън. Очите на Ема се разшириха, когато осъзна, че тази версия има звук. Ръцете й се разтрепериха. Сърцето й заби лудо. Цялото й същество се беше вкопчило в мисълта да бяга, но тя не можеше да откъсне поглед от екрана.

— Ш-ш-шт — разнесе се глас иззад камерата. Сътън обърна главата си по посока на шума. Внезапно на екрана се появи Шарлът. Тя се приближи до Сътън и затегна превръзката на главата й. След това изникна и Мадлин, която дръпна Шарлът встрани.

Сърцето на Ема биеше толкова бързо, че тя усещаше как се блъска в гърдите й. Това не можеше да е истина. Нима всички са били там в онази нощ?

Лоръл отново се появи в кадър и нахлузи една скиорска маска на главата си. Изчака, докато камерата се завъртя наляво и надясно. След миг някой прошепна: „Давай!“. Лоръл кимна и отиде зад стола на Сътън. Хвана спокойно верижката на медальона и я дръпна силно. Оттук нататък клипът беше същият като версията, която Ема беше гледала преди две седмици. Сътън започна да рита с крака. Раменете й се мятаха наляво и надясно, докато се опитваше да се пребори с Лоръл. А тя дърпаше ли, дърпаше.

Аз гледах ужасено. Как можеха да ми го причинят? Как можаха всичките ми приятелки да се сговорят да ме убият?

— По-силно! — чу се нечий глас отстрани. Звучеше като Мадлин. Лоръл дръпна още по-силно. — И малко по-високо! — обади се Шарлът.

Всичко продължи мъчителни двайсет секунди. Момичетата зад камерата подвикваха и се кискаха, а Сътън продължаваше да драска и да драпа с крака. После изведнъж тялото й се отпусна и главата й се килна встрани. Ема притисна длан към устата си.

Камерата се прехвърли върху Лоръл. Тя стоеше на няколко стъпки от Сътън и я гледаше ужасено. Протегна ръка да докосне сестра си, но после нервно се дръпна назад.

— Хей, момичета… — Гласът й секна.

— Какво стана, по дяволите? — Гласът на Мадлин звучеше панически. — Какво й направи, Лоръл?

— Какви ги говориш? — Брадичката на Лоръл трепереше. — Направих точно каквото ми каза!

Стъпките на Шарлът изхрущяха по сухата трева.

— Сътън? Не си прави шеги с нас! — Когато Сътън не отговори, Шарлът издаде странен звук, смесица от хленч и писък. — По дяволите, мацки. По дяволите.

После отнякъде наблизо се разнесе вик. Картината изчезна за миг. Разнесе се глухо тупване и камерата се озова на земята, показвайки Сътън отдолу. По сухата трева захрущяха стъпки, които все повече утихваха, докато не изчезнаха съвсем.

Почти веднага след това на екрана се появи друга фигура. Тя свали кърпата от очите на Сътън и извади парцала от устата й. Косата й беше мръсна и изпотена, лицето й беше абсолютно бледо. След миг тя отвори очи и обърна помътнелия си поглед към камерата. Ема огледа замаяното лице на сестра си.

След това мониторът потъмня. Ема седеше вцепенена на стола.

— Всички са били там — каза тя с треперещ глас. — Всички са го направили.

Внезапно всичко, което се беше случило през последните две седмици, си дойде на мястото. Причината никоя от тях да не забележи подмяната на Сътън с Ема беше, че знаеха много добре коя е тя — защото всички бяха замесени. Мадлин беше отвлякла Ема при Сабино и я беше отвела на купона на Ниша. Шарлът я беше откарала вкъщи след това и я беше завела на тренировката по тенис на следващия ден. Лоръл я караше с колата си до училище и обратно. И трите бяха в дома на Шарлът, когато тя ги беше поканила да преспят у тях, а Лоръл и Шарлът бяха разбрали, че Ема се намира на автогарата и знаеха какво трябваше да направят, за да не й позволят да си тръгне.

Те имаха нужда от Ема, за да се представя за Сътън. Все пак щом нямаше труп, значи няма и престъпление.

— Сътън? — извика някой от коридора.

Ема подскочи и си удари коленете в бюрото. Гласът беше на Шарлът.

— Сътън? — отново извика Шарлът.

Ема трескаво потърси иконката на браузъра Сафари, за да отвори пощата си в Гугъл. Трябваше да изпрати клипа на себе си. Но погледът й беше замъглен. Всички иконки й приличаха на йероглифи.

— Ехо? — извика отново Шарлът. След това се обърна и каза на някой, който беше с нея: — Може да е тук.

— Сътън? — чу се друг глас. Гарет. Той почука на вратата на Лоръл.

Ема отскочи стреснато от компютъра и събори стола на земята. За миг застина в средата на стаята, опитвайки се да реши какво да прави. Да се скрие под леглото? В дрешника? Тя изтича към прозореца и се притисна към стената.

Разнесе се ново почукване.

— Сътън? — извика Гарет. Дръжката на вратата помръдна. Тя се приближи към прозореца и погледна навън. Отдолу се виждаше живият плет в задния двор. Купонът се вихреше само на няколко метра оттам.

С треперещи ръце тя отключи прозореца и повдигна рамката. Нахлу хладен нощен въздух.

— Сътън? — чу се гласът на Шарлът. — Там ли си?

Ема погледна през рамо. Светлата линия под вратата започна да се разширява. Ема зърна русата коса на Гарет през процепа. Време е, помисли си тя. Обърна се към прозореца и си пое дълбоко дъх.

— Сътън? — Гласът вече се чуваше вътре в стаята. В този момент Ема полетя към земята.

29.

Голямото бягство

Ема падна до живия плет и подгъвът на роклята й се разпра. Ръката й се удари в каменния бордюр, а обутият й в обувка с висок ток крак, се изкълчи. Тя тихичко изохка, събу обувките си и ги пъхна под един кактус.

После надникна над живия плет. Момчетата продължаваха да играят „Спийд рейсър“. Момичетата се кискаха и си подаваха една на друга малка метална манерка. Габриела и Лилиана стояха само на няколко метра встрани, обърнати с гръб към нея, и спореха ожесточено шепнешком с раздразнени лица.

Плъзгащата се стъклена врата се отвори. От къщата излязоха Гарет и Шарлът. Той си проби път напред, а Шарлът намери Мадлин и Лоръл и трите се спотаиха до храстите. Ема се сви край тях, без да смее да помръдне.

Гласът на Мадлин се разнесе над звуците, идващи от партито.

— Горе ли беше?

— Проверих дори в стаята на Лоръл — отвърна Шарлът. — Няма я никъде.

— Не може да е изчезнала — направи физиономия Мадлин.

Момичетата се обърнаха към портата. Ема пропълзя зад съседния храст, после зад следващия. Голите й колене се забиваха в чакъла. Когато стигна до каменната ограда около къщата, тя се надигна и я прескочи. Грубата повърхност одраска ръцете и хълбоците й.

Босите й крака захрущяха върху чакъла от другата страна. Тя се огледа стреснато. Нямаше нито пари, нито телефон. Нито обувки. Къде би могла да отиде?

Пред нея стоеше стената от паркирани коли, която блокираше пътя й към улицата. Най-близо се намираше един джип чероки, отляво беше паркирана тойота, а от дясната й страна я притискаше едно субару импреза, паркирано напряко. Изведнъж Ема откри тесен проход от другата страна на субаруто, покрай каменната стена, която разделяше двора на Мърсърови от този на съседите им. Трябваше само да заобиколи колата и щеше да е свободна. Тя глътна корема си и се провря край страничното огледало на субаруто, надявайки се, че колата не е снабдена с някоя от онези аларми, които писваха дори и при най-слабото докосване.

Някакъв метален звук я накара да се спре. До задната порта стояха три фигури. Едната беше висока и ъгловата, с тъмна коса и златиста кожа. Другата беше по-ниска и по-пълна, с бледа кожа, която сияеше на лунната светлина. Третото момиче беше с познатата руса опашка. И трите се оглеждаха. Лоръл имаше фенерче. Ема потрепери, парализирана за миг.

— Сътън? — извика Мадлин със студен и враждебен глас.

Изведнъж Лоръл ахна.

— Ето я! — Тя насочи фенерчето си право към мястото, където стоеше Ема. Трите хукнаха към нея, прескачайки лехите с цветя. Ема побягна по тесния коридор, силното тупкане на сърцето й отекваше в ушите.

— Сътън! — Шарлът, Мадлин и Лоръл заобиколиха колите. — Върни се!

Ема побягна с всички сили, вперила поглед в улицата, която се намираше само на няколкостотин метра пред нея. Щом стигна до края на алеята, тя изведнъж стъпи на нещо остро и горещо. Изкрещя от болка и рухна на колене.

— Ставай — изкрещях й аз, но без полза. — Ставай!

Ема се изправи. Момичетата тъкмо минаваха покрай субаруто и навлизаха в тесния проход. Ема срещна погледа на Лоръл. Раменете й се бяха прегърбили злобно. Ема леко изписка и тръгна залитайки към улицата.

В този миг автоматичният светлинен таймер на гаража изцъка и потопи улицата в пълен мрак. Ема замръзна, сърцето й се качи в гърлото. Потърси опипом ъгъла на каменната стена, която обграждаше къщата на семейство Мърсър, след което се сви зад него и изчезна от погледа им.

— Сътън! — викаха момичетата. Високите им токчета тракаха по асфалта. Приближаваха все повече и повече. В следващия миг се озоваха съвсем близко до нея.

Изведнъж някаква ръка я хвана за китката. Ема подскочи и извика стреснато. Беше пропълзяла на колене в двора на съседите им. Дланите й бяха надрани от острия чакъл. Очите й бяха пълни със сълзи. Краката й пулсираха от болка. Остра миризма на цигари подразни обонянието й. Тя се вгледа в тъмната фигура пред нея, очаквайки да види гневното лице на Шарлът или пронизващия поглед на Лоръл.

— Какво правиш тук? — я попита вместо това момчешки глас.

Ема примигна силно.

— Итън? — прошепна тя, докато очите й свикваха с мрака. Различи късоподстриганата коса и ъгловатата челюст на Итън. Той държеше запалена цигара, която проблясваше зловещо в мрака.

Той я угаси в чакъла и се вгледа в потното й, пребледняло лице, разкъсаната й рокля и босите крака.

— Какво става тук, по дяволите?

— Сътън? — извика едновременно с него Мадлин. Намираше се точно до тях, разделяше ги само каменната стена. — Къде си?

Ема хвана Итън за ръката.

— Можеш ли да ме измъкнеш оттук? Още сега?

— Какво?

— Моля те — прошепна отчаяно тя, вкопчвайки се в ръцете му. — Ще ми помогнеш ли, или не?