— Аз съм сираче — отвърна младата жена с небрежен тон, както винаги правеше в подобни случаи, макар на гърлото й да засядаше буца.

— А пък аз си мислех, че Бърт винаги се е женил само за танцьорки от Вегас — усмихна се Кевин. Но от погледа му, който плъзна от яркочервената й коса до доста скромния й бюст, си пролича, че се съмнява да е имало жени с пайети в родословното й дърво.

— Майка ми е била певица в хоровия състав „Пясъците“. Тя бе третата жена на Бърт. Загинала, когато съм била на две години, докато летяла за Аспен, за да отпразнува развода.

— Искаш да кажеш, че двете с Фийби сте от различни майки?

— Да. Майката на Фийби е първата му жена. Била е хористка във „Фламинго“.

— Никога не съм се срещал с Бърт Съмървил, но ако се съди по слуховете, не е било лесно да се живее с него.

— За щастие, ме изпрати в пансион, когато бях на пет години. Дотогава у дома непрекъснато се сменяха красиви детегледачки.

— Звучи интересно. — Той спусна краката си от масичката за кафе и взе слънчевите си очила „Рево“ със сребриста рамка. Моли ги изгледа със завист. Струваха двеста и седемдесет долара в „Маршал Фийлдс“.

„Дафни надяна на носа си слънчевите очила, изпаднали от джоба на Бени. Наведе се, за да се полюбува на отражението си в езерото. Изглеждаше съвършено. Parfait!11 (Тя вярваше, че френският е най-подходящият език за описание на външността й.)

— Хей! — провикна се Бени зад нея.

Пльос! Слънчевите очила се плъзнаха от носа й и цопнаха в езерото.“

Кевин се надига от канапето и Моли усети как въздухът в стаята се наелектризира.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Ще изляза за малко. Нужен ми е свеж въздух.

— И къде по-точно ще го търсиш?

Той прибра очилата с преднамерено бавни движения.

— Приятно ми е да си бъбря с теб, но мисля, че въпросите от ръководството бяха повече от достатъчни.

— Вече ти обясних, че не съм от шефовете.

— Нали имаш дял от акциите на отбора. Според моите представи това те прави шефка.

— Добре де, няма да спорим. Ръководството иска да знае къде ще ходиш.

— Да карам ски. Това проблем ли е?

Не, но тя беше сигурна, че щеше да създаде проблеми на Дан.

— Наблизо има само една високопланинска ски писта, но е само четирийсет метра. Това не е никакво предизвикателство за смелчага като теб.

— По дяволите!

Моли побърза да скрие доволната си усмивка.

— Тогава ще отида на ски бягане — заяви той. — Чух, че тук имало първокласни трасета.

— Няма достатъчно сняг.

— Тогава трябва да намеря онази писта за самолети! — Кевин се втурна към гардероба.

— Не! По-добре да отидем… на поход.

— На поход? — Куотърбекът я изгледа смаяно, сякаш му бе предложила да наблюдават дивите птици.

Тя трескаво мислеше какво да каже.

— Знаеш ли, в скалите има една наистина много опасна пътека. Когато духа силен вятър или вали сняг, макар и слаб, забраняват достъпа до нея. Но аз зная как да се доберем до пътеката. Наистина трябва добре да помислиш, преди да се съгласиш. Пътеката е тясна и заледена. Ако стъпиш накриво, може да паднеш от високо и да загинеш.

— Измисляш си.

— Нямам толкова богато въображение.

— Нали си писателка.

— Но пиша само детски книги. В тях няма никакво насилие. Но ако предпочиташ да си стоим тук и да си приказваме цяла сутрин, твоя воля. Лично на мен едно малко приключение ще ми дойде добре.

Това май успя да привлече вниманието му.

— Е, тогава да тръгваме.

* * *

Изкараха страхотно, въпреки че Моли така и не успя да намери опасната пътека, за която му бе говорила — може би защото наистина си я бе измислила. Но на върха на скалата, на която се изкачиха, беше студено и ветровито, така че той не се оплакваше много. На един хлъзгав, заледен участък дори се опита да се хване за ръката й, но тя не беше толкова глупава, че да му позволи. Само го изгледа презрително и го посъветва да внимава и да се пази, защото нямаше намерение да му служи за подпорен стълб всеки път когато той писне, че е зърнал малко лед по земята.

Спътникът й се засмя и се покатери по хлъзгавите камъни пред тях. Дъхът й секна при вида му, изправен пред замръзналото езеро, с отметната назад глава и разрошена от вятъра тъмноруса коса.

През останалата част от разходката Моли даже забрави, че трябва да му се присмива, и се забавляваха страхотно. Когато се върнаха в къщата, зъбите й тракаха от студ, макар че всички тайни женски кътчета в нея буквално изгаряха от копнеж.

Кевин свали палтото си и потри ръце.

— Нямам нищо против една гореща вана в твоята баня.

А тя нямаше нищо против да се възползва от неговото горещо тяло.

— Върви. Аз трябва да се захващам за работа.

Докато бързаше към мансардата, Моли си припомни как Фийби веднъж я бе посъветвала: „Когато растеш в обкръжение като нашето, Моли, случайният секс е като гнездо на змии. Ние се нуждаем от истинската, Голямата любов. Мога да се закълна, че няма да я откриеш, ако прескачаш от легло на легло“.

Макар Моли да не прескачаше от легло на легло, тя знаеше, че сестра й имаше право. Само че какво трябваше да направи една жена на двайсет и седем години, физически здрава, но неоткрила истинската, дълбоко разтърсващата любов? Лесно щеше да й бъде, ако по време на разходката Кевин се беше показал като плиткоумно нищожество… Той обаче нито веднъж не заговори за футбол. Вместо това си приказваха за книги, за живота в Чикаго и за общата им страст към рок музиката.

Моли не успя да се съсредоточи върху Дафни, затова отвори лаптопа си, за да поработи върху статията си „Свалки — докъде да стигнем?“. Обаче тази тема още повече я вкисна.

Към края на първата година в колежа тя се умори до смърт да чака Голямата любов и реши за забрави за нея, а вместо това да се задоволи със симпатията си към момчето, с което се срещаше от няколко месеца. Но загубата на девствеността й се оказа грешка. От тази връзка младата жена остана дълбоко потисната и разбра колко права е била Фийби. Не беше създадена за случайни връзки.

След няколко години се убеди, че не беше безразлична към един неин познат, и реши отново да опита. Той беше интелигентен и очарователен, но мъчителните терзания не я напуснаха в продължение на месеци след края на тяхната връзка.

Оттогава бе имала много приятели мъже. Именно приятели, а не гаджета. Моли правеше всичко възможно, за да потиска сексуалните си пориви, като ги замества с усилена работа и общуване с добри приятели. Целомъдрието може да не беше на мода, но сексът беше нещо като емоционално тресавище за една жена, която не бе познала любовта, преди да стане на петнайсет. Защо тогава не можеше да спре да мисли за секс, особено докато Кевин Тъкър бе в къщата?

Защото беше човешко създание, а куотърбекът на „Старс“ беше сваляч с изключително съблазнително тяло, ходещ афродизиак, сексуална играчка. Тя простена, погледна с нежелание клавиатурата и се насили да се съсредоточи върху работата си.

В пет часа чу как той излезе от къщата. Към седем вечерта статията „Свалки — докъде да стигнем?“ беше готова. За нещастие, темата не само че я изнерви, но дори я възбуди. Отново позвъни на Джанин, но приятелката й не вдигаше. Вече бе станало прекалено късно, за да се отбие в някой магазин и да си купи боя за коса. Дали пък да не се подстриже много късо, както преди две години? Онази къса подстрижка много й отиваше.

Не, самозалъгваше се. Това беше ужасно.

Вместо към ножиците Моли посегна към диетичния хляб, направи си сандвич и го изяде върху кухненския плот. После изяде целия маршмелоус от кутията със сладолед „Роки Роуд“. Накрая взе скицника си и се настани пред камината, за да нахвърли няколко скици. Но толкова й се спеше, че клепачите й скоро натежаха. Появата на Кевин някъде след полунощ я накара да подскочи от стола.

— Здравей, Дафни.

— Здравей, Карл — промърмори тя и разтърка сънените си очи.

Кевин метна небрежно палтото си на облегалката на стола. От него се разнесе миризма на парфюм.

— Трябва да го проветря.

— Предполагам. — Разкъсваше я пристъп на ревност. Докато си представяше тялото на Кевин, измъчвана от несподелена страст и емоционални комплекси, Моли бе забравила нещо много важно: той беше напълно безразличен към нея. — Сигурно си бил много зает. Ако се съди по това, на какво ухае палтото ти, смесили са се парфюми от няколко марки. Всичките мацки ли бяха тукашни, или си успял да намериш нещо по-екзотично?

— О, не, отде тоз късмет. За съжаление, всички се оказаха американки, при това много бъбриви. — Изгледа я многозначително, с което й подсказа, че и тя не е изключение.

— Готова съм да се обзаложа, че изреченията им не са били само едносрични, така че сега сигурно яко те цепи главата.

Трябваше да престане с това. Кевин не беше толкова тъп, колкото й се искаше на нея, така че ако не внимаваше какво приказва, той много скоро щеше да разбере колко много се интересува тя от личния му живот.

Но футболистът изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото озлобен.

— Знаеш ли, обичам да разпускам в дамска компания. Не понасям да се обсъжда политиката или глобалното затопляне. И никак не са ми приятни хората, които декламират пошли стихове, след като самите те нямат понятие от лична хигиена.

— Така ли? А на мен това са ми любимите теми.

Той поклати глава, изправи се и се протегна, като изпъна мускулестото си тяло и се разкърши. Явно вече му бе дотегнала. Навярно защото не му се възхищаваше и не изброяваше с възторг постиженията му по стадионите.

— По-добре да си лягам — рече той. — Ще тръгна утре на разсъмване, така че ако не се видим, ти благодаря за гостоприемството.

Тя намери сили да се престори, че се прозява.

— Ciao12, сладурче. — Макар да знаеше, че куотърбекът трябва да се яви на тренировките, това не облекчи разочарованието й.

— Лека нощ, Дафни — усмихна й се той.

Проследи го с поглед, докато се качваше по стъпалата. Джинсите плътно прилепваха по краката му, подчертавайки стройните му бедра, а мускулите под тениската му се издуваха като въжета.

О, боже, направо й течаха лигите! Тя, която беше член на най-интелектуалния клуб в колежа — „Фи Бета Капа“!

И освен това се измъчваше от копнежи и безпокойство, безкрайно неудовлетворена от всичко в живота си.

— По дяволите! — Захвърли скицника на пода, скочи на крака и се запъти направо към банята. Вторачи се в косата си в огледалото. Щеше да я обръсне нула номер!

Не! Не искаше да бъде с гола глава, този път нямаше да се държи като откачена.

Моли се върна в гостната и избра от шкафа с видеокасетите тази с римейка на „Капан за родители“. Детето, което още се криеше в нея, обичаше да гледа тази история за близначките, които накрая успяха да помирят разведените си родители. Освен това тя се любуваше с детинско възхищение на усмивката на бащата — актьора Денис Куейд.

Същата като усмивката на Кевин.

С решителен жест извади от видеото някаква видеоигра. Вместо нея постави касетата с любимия си филм и се изтегна на дивана.

Към два през нощта близначките Холи и Ани най-после успяха да съберат разделените си родители, само че Моли още повече се разстрои. Започна да търси нещо по-подходящо сред старите филми, но внезапно спря, като чу една позната мелодия. Беше песента от „Лейс Инкорпорейтид“.

Лейс ще ви помогне, да…

Лейс ще ви реши проблема, да…

На екрана се появиха две разкошни сексапилни красавици, детективите Сейбъл Дрейк и Джинджър Хил.

„Лейс Инкорпорейтид“ беше любимият сериал на Моли като дете. Колко й се искаше да прилича на остроумната брюнетка Сейбъл. Ролята се изпълняваше от Малъри Маккой. А Джинджър беше потресаваща сексбомба, непобедима в схватките на карате. „Лейс Инкорпорейтид“ беше филм, наситен с много сексуални сцени, но това не правеше впечатление на младата жена. Тя просто се наслаждаваше да гледа как две мадами смилат от бой лошите мъже.