Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

Бузите на Онор поруменяха.

— Каква скромност — изрече тя провлечено. — Всичките ти клиентки от женски пол ли ти се нахвърлят?

— Ти как мислиш?

— Мисля, че с право не очакваш бакшиш. Имаш финеса на ядрена бомба.

Джейк се изсмя гръмко, вкара ключа за запалване и го завъртя. Двигателят оживя. Той дръпна лоста, за да регулира горивото. Машината забръмча сподавено и равномерно.

— Ще го оставим за няколко минути да загрее. Той…

— Не ми казвай, нека сама позная. Още една пиперлива проповед за горещи двигатели и приятни разходки.

— Ако маслото не циркулира, триенето съсипва двигателя.

— Без майтап! Ако искаш да знаеш, ние с Кайл правехме състезателни коли.

— Тогава няма да губя повече време да ти обяснявам как да проверяваш нивото на маслото.

— Разбира се.

— Ще остане повече време за интересната част.

— Електрониката.

— Риболова.

Онор се опита да не издаде бликащия си ентусиазъм.

— Брат ти къде държеше документите си? — попита Джейк.

— Какви документи?

— Регистрацията на лодката, удостоверение за собственост, застраховка, инструкциите на производителя и други подобни.

— Зад теб, във второто чекмедже.

Той се обърна. Малката кухничка се намираше точно зад шофьорското място. Освен газовата печка там имаше шкаф с четири чекмеджета. Джейк погледна водата за кафето, но още не беше завряла и се разтършува за документите. С рязко движение издърпа втория шкаф.

Вътре имаше два големи водоустойчиви плика. В първия от тях бяха документите и сертификатите, които търсеше. Вторият съдържаше гаранции, инструкции и наръчници за всички прибори на лодката, освен за електрониката.

— Ще направя кафето, докато ти си свършиш работата — обади се Онор.

Той кимна разсеяно и седна на малката кухненска масичка, без да вдигне поглед от документите. За известно време единствените звуци идваха от тракащите съдове за кафе и от двигателя, който загряваше.

Тя му подаде чашка кафе.

— Благодаря — промърмори той, като все още четеше документите. Отпи малка глътка и я погледна изненадано. — Откъде знаеш, че го обичам със сметана и без захар?

— Подуших сметаната в дъха ти. За твой късмет, аз го предпочитам с мляко.

Тя се обърна и постави млякото обратно в малкия хладилник под кухненския стол.

Джейк я гледаше съсредоточено и се питаше дали флиртува, или просто отговаря на въпроса му. Не можа да реши, защото не виждаше очите й.

— Що се отнася до захарта… — тя се изправи, взе чашата си и се настани на шофьорското място. — Ако харесваш сладки неща, по никакъв начин не се е отразило на личността ти.

Джейк се усмихна и отново се зае с проверката на документите. Когато свърши, сложи всичко в съответния му плик и затвори чекмеджето.

— Е? — попита тя.

— Всичко е наред.

Той обаче премълча, че в пликовете имаше повече гаранционни карти и инструкции, отколкото бяха уредите на Тумороу. Две от тях бяха за извънбордови двигатели. Единият беше постоянно прикрепен за кърмата и се използваше за влачене на улов. По-малкият по всяка вероятност беше за Зодиака, който също фигурираше в документите.

Там се намираха и гаранционната карта и разписката на ръчното GPS устройство8, сякаш Кайл бе бързал прекалено много, за да прочисти архива си. Разписката беше отпреди тринадесет дни.

Кайл беше изчезнал преди четири седмици В Калининград. После се бе появил на другия край на света, до Тихия океан, само за да изчезне отново. Малкият двигател и Зодиака очевидно бяха с него. Също и GPS-приемникът, вероятно.

Джейк си отбеляза наум да вземе преносимия GPS-приемник от собствената си моторница тази вечер.

— Брат ти имаше ли тендер?

Тя го погледна озадачена.

— Моля?

— Малка лодка.

— Още една?

— Не, по-малка от тази, за да се придвижва до брега, когато пусне котва на място без кей.

— Не знам. Защо, важно ли е?

— Такова е изискването на бреговата охрана, ако това имаш предвид.

Тя не знаеше какво бе имала предвид, затова предпочете да замълчи. Езикът й вече веднъж я бе въвлякъл в неприятности с този човек. Езикът или хормоните й, или и двете заедно, но със сигурност без участието на мозъка й.

— Къде държите ССЖ-тата?

— Кое?

— Светлоотразяващи спасителни жилетки.

— О! Не зная.

Погледът на Джейк издаваше, че не е изненадан. Той се приведе ниско, претърси каютата на носа и не откри нищо, което бреговата охрана би одобрила.

Предполагаше, че имат една жилетка. Във всички случаи той щеше да се възползва от тази възможност да хвърли един поглед на Тумороу.

Онор се опита да надникне покрай Джейк в каютата, но не успя. Той запълваше вратата. Беше едър човек.

— Там ли са, хм, ССЖ-тата? — попита тя.

— Не. Няма нищо, освен дрехи, въдици, мрежи и дълбоководни тежести.

— Реших, че тежестите са ССЖ-та.

— Съвсем не. Те потъват като котви.

— Тогава за какво се използват?

— За риболов — той леко се обърна към нея, без да се изправи. — Помести си крака.

Тя си пое тежко дъх, когато ръката му мина между краката й. Докосна я само за миг, но това бе достатъчно, за да я разтърси. Тя бързо се премести, така че той да може да достига до седалката, без да се допира до нея.

Джейк не каза нищо, но усети как очите й несъзнателно се разшириха, когато докосна крака й. Ако беше участвала в сексуални приключения, те със сигурност не са били кратки. Инстинктивният език на тялото никога не лъжеше. Дамата очевидно не бе привърженичка на случайните срещи.

Много лошо. Би било далеч по-лесно за него, ако тя сменяше мъжете всеки ден и три пъти в събота вечер. Тогава нямаше да се чувства като безскрупулен кучи син, ако се възползваше от чисто женския интерес, който видя в очите й.

Като проклинаше мислено неуместното привличане, което изпитваше към сестрата на един крадец, а може би и убиец, Джейк съсредоточи вниманието си върху пространството под седалката. Именно там той съхраняваше своите ССЖ-та, когато беше сам на лодката.

Щеше да ги е открил още преди минута, ако не бе размишлявал над факта колко хубаво би било да махне тези размъкнати дрехи и да докосне топлия, гладък крак под тях.

— Ето — каза той. — Точно според изискваният на бреговата охрана. Едно одобрено ССЖ.

Тя погледна дебелото яркооранжево яке, което той извади.

— Прилича ми повече на фенер за празника на Вси светии — избъбри тя.

— Наистина изпъква сред морето, без значение колко е тъмно. Ако носиш това нещо, когато скачаш с главата надолу в морето, ще се носиш по водата и ще се забелязваш от разстояние. Следователят по смъртни случаи ще бъде щастлив.

— Смъртни случаи? Мислех, че смисълът на плуването е да оцелееш?

— Тогава не влизай във водата. Дори и през лятото е достатъчно студена, за да те убие за тридесет минути, а понякога и за по-малко.

Онор погледна през прозореца към синьо-зелената вода на малкия залив. Променливият бриз бе раздвижил копринената му повърхност. Сега тя бе покрита с кадифени вълни. Океанът изглеждаше напълно безопасен.

Тя обаче знаеше колко бързо може да се усили вятърът и да предизвика опасно вълнение. Беше й се случило, когато бе още момиче. Джъстин и Лоуи успяха да закара скифа9 на брега, но това бе ужасно преживяване за Онор.

От този ден никога не се бе качвала на малка лодка. И ако зависеше от нея, никога нямаше да го направи. Обаче в момента беше по-важно да открие Кайл, отколкото да се поддава на ужасяващи спомени от детството си.

Джейк върна жилетката обратно под седалката. Тогава видя и двете евтини ССЖ-та, струпани в дъното на нишата. Всяка от жилетките имаше печат за одобрение от бреговата охрана върху яркооранжевата материя.

Той се изправи безмълвно и се обърна към жената, която или беше много добра актриса, или бе силно заинтригувана от него като мъж. Все още се надяваше, и бе само актриса от същата висока класа като брат си най-малкото тя вероятно беше арогантна и високомерна като останалите от нейното семейство.

Кой знае защо обаче, не му се вярваше, че ще го сполети такова щастие. Или нещастие. Не можеше да реши кое от двете. И това го смущаваше дори повече от свежия, едва доловим ментолов аромат на Онор Донован.

Спомни си Кайл — каза си Джейк строго. — Ти харесваше и него. А той добре те подреди.

Да бъде измамен от Онор поне щеше да бъде по-приятно.

— Предполагам, че брат ти е водил бордови дневник? — попита Джейк нетърпеливо.

— Да. Би ли ми подал дамската чанта? Прегледах го, защото се надявах да открия къде е… хм, ловил риба.

Джейк погледна през рамо накъде сочеше. Беше малка кухненска масичка на другия край на помещението, разположена между две пейки. На тях можеха да седят четирима души, ако бяха приятели. Пейките можеха да се направят и на легло, на което да спят двама, но само ако бяха много добри приятели. Или ако възнамеряваха да станат такива.

— Това ли наричаш дамска чанта? — попита той и вдигна от масата туристическа раница от черна кожа.

— Върши ми работа.

Той държеше раницата с едната си ръка.

— И откри ли?

— Какво?

— Хубави места за риболов.

— Ами, не.

— И реши да си наемеш инструктор по риболов?

— Ами, да.

Джейк реши, че Онор се нуждае от повече практика в лъжите. Освен ако не беше наистина актриса от световна класа, преструваща се на невинна сестра на крадлив брат…

Той нетърпеливо си каза, че това всъщност няма никакво значение. Във всички случаи дамата с котешки очи и бърза мисъл беше заплаха с неопределени размери.

— Защо гледаш така скептично? — стрелна го с поглед Онор. — Със сигурност си виждал дамска чанта и преди.

— Във всякакви форми и размери. Веднъж видях една жена да вади жив петел и две пилета от дамската си чанта. Тя, разбира се, беше тръгнала към пазара, така че не беше чак толкова изненадващо.

— А имаше ли пресни яйца?

— Бърканите броят ли се?

— Не.

— Тогава нямаше яйца.

Напрегнатите черти на лицето й се смекчиха от усмивка. Тя беше кратка и поради това още по-хубава.

— Е, добре — промърмори тя. — Може би следващия път. Къде се намира този пазар?

Ако й кажеше, че бе в Калининград, щеше да повдигне въпроси, на които нямаше намерение да отговаря.

— В провинцията — сви рамене той. — Това ли е дневникът?

— Да, но няма нищо интересно. Само поредица от дати, разходи за гориво, записки и други подобни неща.

Адреналинът на Джейк се покачи. Беше се надявал, че Кайл е капитан, който съхранява последните си записки. Те, заедно с морската карта и компютъра, щяха да му покажат къде се е намирала лодката напоследък.

Джейк взе дневника от Онор. Прелисти го за минута или две, мръщейки се като човек, който работи усилено. После я погледна.

— Не мога да кажа със сигурност, че лодката е готова да отплава, докато не прегледам този дневник по-подробно — заяви загрижено. — Защо да не го прочета, докато ти отидеш в града да си вземеш обувки и разрешително за риболов? Ако побързаш, все още можем да изпреварим отлива.

Тя се поколеба.

— Предполагам, че става.

— Ще се срещнем тук след час и половина — каза той и слезе от пилотското място.

— Почакай! Какво да правя с лодката дотогава?

Той я погледна озадачено.

— Какво имаш предвид?

— Тя работи — отвърна Онор.

Джейк изгаси двигателя, извади ключа и го хвърли в скута й.

— Това е просто двигател — процеди той с нарастващо нетърпение. — Няма да те нападне. Представи си, че е автомобил.

Единственото, което спря Онор да му каже: „Защо не ме ухапеш, голямо момче!“ беше фактът, че той сигурно щеше да го стори.