— Няма да те питам как ме откри — посрещна я Джейк. — Приятелчетата, с които имаш вземане-даване, биха могли да открият всеки. Защо ме откри?

— Майчице, изглежда, сме в лошо настроение! А е такъв хубав ден — тя вдигна изящната си ръка към окъпаната от слънце гора. — Бях чувала, че винаги вали в Тихоокеанския Северозапад.

Той изръмжа.

— Това означава ли, че не желаеш да говорим за доброто старо време? — попита Елън.

Джейк повдигна язвително белязаната си вежда.

— Доброто старо време? Това ще отнеме около три секунди. Довиждане, Елън. Не ме търси, аз ще ти се обадя. Трите ти секунди изтекоха.

Нейната жизнерадостна усмивка се стопи и разкри неуморната й, всепоглъщаща същност, която никога не се задоволяваше с едно-единствено нещо, пък било то и мъж.

— Е, хайде, Джейк — изрече меко тя. — Беше хубаво и ти го знаеш.

— Откога си губиш времето да се ровиш в пепелта?

— Решил си да се държиш грубо, така ли?

— Първото нещо, което научава всяко момче, е, че трябва да бъде груб, за да е хубаво.

Тя направи нетърпеливо движение.

— Прави каквото искаш.

— Така й смятам да направя. Довиждане. Можеш и да не предаваш поздрави на Чичо Сам.

Джейк се опита да заобиколи Елън и да влезе в хижата. Тя обаче отстъпи назад, застана пред него и го погледна със сините си, ангелски чисти очи.

— Ще бъдеш ли по-разговорлив, ако изпратим някой друг? — попита.

— Не.

— Дори не знаеш какво искаме.

— Предпочитам да е така.

Подухна вятър и повдигна черната копринена яка на блузата си. Тя я приглади разсеяно и прехвърли наум възможностите, които й оставаха. Не й отне много време. Умееше да мисли бързо.

— Казах им, че старата любовна история няма да свърши работа — погледна го топло тя. — Не си правил опит да се свържеш с мен от години. Всъщност никога не си се опитвал. Когато кажеш сбогом, е завинаги.

Джейк чакаше. Знаеше, че няма да се отърве лесно от Елън. Това, което го притесняваше, бе, че може би изобщо няма да се отърве. Хората от разузнаването, без значение за кого работеха, не безпокояха честните граждани, освен ако не бяха затънали до шия в неприятности.

— Бих искала да призова патриотизма ти — рече тихо Елън.

Той се усмихна.

— Майчице — промърмори тя. — Преобразените идеалисти са най-лошото нещо. След като си отворят очите, повече не искат да участват в играта.

— Вече сме водили този разговор:

Тя потропа с маникюр по дамската си чанта и погледна към гората зад пикапа на Джейк. Над нея прелетя белоглав орел и изви голата си глава като за молитва. Сянката на птицата премина през лицето й, но Елън не й обърна внимание.

— Добре — кимна тя решително. — Ти искаш да откриеш Кайл Донован. Ние също. Можем да си сътрудничим.

Невъзмутимото изражение на Джейк не се промени. Очакваше нещо такова, откакто видя Елън да слиза от колата си.

— Защо? — попита.

— Какво защо?

— Защо преследвате Кайл?

— Знаеш защо. Той открадна кехлибар за един милион долара.

Джейк знаеше, че кехлибарът струва само половината от тази цифра. Но ако семейство Донован се стремяха към застраховката, никой нямаше да го изслуша. Те имаха пари и високопоставени приятели.

— Значи Кайл е откраднал някакъв кехлибар — проточи Джейк. — И какво от това? Хората крадат десет пъти по толкова, но Чичо Сам пет пари не дава, освен ако не си плащат данъците.

— Кайл открадна тези пари от друга държава.

— Майтапиш се, нали?

— Грешиш.

— Я по-сериозно! Говориш с мен, а не с някой новоизлюпен политик, който се надява да надзърне под полата ти. Ще трябва да измислиш по-добра причина да преследвате Кайл. Много по-добра.

Елън прецени оставащите й възможности, всъщност възможност. Истината. Въпросът беше каква част от нея да премълчи. Но не прекалено много. Джейк беше безцеремонно копеле.

— Кайл беше замесен със сепаратисти от Литва — поде тя. — Опасяваме се, че е откраднал кехлибара, за да финансира тяхна терористична акция.

Джейк се надяваше, че греши, но се съмняваше. Дори да бе така, това все още не обясняваше интереса на Чичо Сам.

— Това не е всичко — изрече той. — Ако става въпрос за геополитика, Литва е твърде дребна риба. Тогава каква е вредата за Чичо Сам?

Тя не искаше да му отговори, но знаеше, че ще се наложи.

— Казах им, че ще стигнеш до дъното на нещата.

Джейк чакаше.

— Шофьорът на Кайл е прибавил нещо към пратката, преди да го убият — поясни Елън.

— Какво е това нещо?

— Няма да ти отговоря.

— Не знаеш или не искаш да ми кажеш?

— Няма значение. Няма да ти отговоря.

Джейк опита по друг начин.

— Не ти вярвам. Кайл не беше толкова глупав да се забърка с ядрени оръжия.

— Ако ставаше въпрос за ядрени оръжия, нямаше да молим за нечия помощ. Щяхме да я изискаме.

Той не взе да й противоречи.

— Значи е нещо повече от необработен кехлибар и по-малко от ядрени оръжия, но все пак е достатъчно да накара Чичо Сам да се размърда. Ще трябва да е нещо много ценно. Не смятам, че Кайл е толкова глупав.

— Идеализъм, сладки приказки и някоя фуста — изрече Елън отчетливо. — Тези неща винаги ги подлудяват.

— Да не би да говориш за Марджи? — стресна се Джейк.

Елън кимна.

— Тя е най-голямата дъщеря на закоравял престъпник от Втората световна война. Той се е бил срещу немците. Бил се е срещу руснаците. Бил се е срещу Съветския съюз. Бил се е срещу собствените си сънародници, когато искаха мир.

Джейк преглътна думите на възмущение. Много добре знаеше как жена може да вземе ума на един мъж.

— Предупредих Кайл, че Марджи ще му създава проблеми, но не, той беше влюбен. Искаше да бъде нейният смел рицар в блестящи доспехи.

— Не знам дали е рицар, но е нагъл кучи син. Убил е шофьора, качил се е в камиона с кехлибара и е изчезнал в нощта.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Кажи ми какво знаеш и няма да те отегчавам с повторения — сопна се Елън.

— Къде изгубихте Кайл?

— Никога не сме го имали, за да го изгубим. Той не беше наш.

Джейк се чудеше дали да й повярва, но реши, че всъщност няма значение.

— Успях да го проследя на излизане от Калининград и през Литва. Загубих го, когато прекоси границата на Русия.

— И ние го загубихме там — кимна тя.

— А ако кажа, че съм го проследил до Талин…? — вметна язвително Джейк.

— Моментално ще позвъня по телефона. Ще претърсим от единия край до другия. Направил ли си го?

— Дали съм го проследил до Естония? Не. Той тръгна на изток, не на север. Загубих го на около триста километра от руската граница. Преди да успея да го открия отново, се натъкнах на бюрократични спънки и на някакви не бюрократични типове с гадни пищови. Официално ме помолиха да напусна страната и никога да не се връщам.

— А неофициално?

— Неофициално ми предложиха постоянно местожителство в стая три на шест фута в Майчица Русия.

Тя поклати глава.

— Къде отиде византийската изисканост?

— Където и самата Византия. Изчезна.

— И така, ти пристигна тук преди десетина дни да си ближеш раните. И може би да поразгледаш около вилата на Кайл? — опита се да се усмихне Елън.

Джейк сви рамене, без да каже нищо. Тя и бездруго бе достатъчно близо до истината.

— Тогава видя една от обявите за инструктор по риболов, разлепени из целия град, подписани с името Онор Донован — продължи Елън.

Той я гледаше и чакаше.

— Сложи си небрежната усмивка на Джейк Малори и бе нает — завърши тя.

— Почти си права. Бях нает и това е повече, отколкото е направил вашият човек.

— Откъде разбра за нашия неуспех? — попадна тя в капана му.

— Много умно. Да използвате някой вътрешен, примерно нейния инструктор, е очевиден напредък.

— Казал ли си на Онор, че търсиш брат й?

— Не е ставало въпрос.

— Точно така си и мислехме — изрече Елън с огромно задоволство. — Донован са мамили всички отвъд океана, включително и теб. А сега ти ще проникнеш сред тях, като използваш по-малката сестра в Америка.

В гласа на Елън не се долавяше неодобрение, по-скоро възхищение, че е открил пролука, за разлика от всички останали. Джейк предпочиташе да беше шокирана. Но хората, които лесно се шокираха, не живееха в този свят без илюзии.

— Няма да ти се месим — избъбри тя бързо. — Просто ни дръж в течение.

— Но в момента се намесвате.

— По-добре свиквай или ще навестя малката госпожица Донован и ще й кажа кой В действителност е нейният инструктор по риболов.

Известно Време Джейк просто я гледаше. После леко поклати глава.

— Не мисля, че ще го направите.

— Защо?

— В момента аз съм единственият ви човек сред клана Донован. Не сте чак толкова глупави, че да ме разкриете, преди да сте сигурни, че изобщо не можете да ме използвате.

Тя пак потропа с маникюр по черната кожа на чантата си. Повя студен вятър и разлюля гората от стройни червено кори дръвчета.

Джейк разбра, без да поглежда нагоре, че небето на югозапад бавно се изпълва с облаци. Вероятно щеше да завали още преди залез-слънце. Неслучайно горите се бяха раззеленили.

— Добре — въздъхна тя. — Какво искаш да знаеш?

— Минавал ли е Кайл през Сийтак преди около две седмици?

— Паспортът му е минал. Момчето от имиграционната служба, което разпитахме, твърдеше, че доста е приличал на снимката, направена при завръщането му от двуседмичен риболов на полуостров Камчатка.

— Вие какво мислите?

— Ние се обзалагаме, че ако човекът и снимката са съвпадали, никой от тях не е бил Кайл Донован.

Джейк присви очи.

— Лоши новини.

— Да, за Донован. Той вероятно е получил онова парче земя от Майчица Русия, което са ти предлагали. Но дали това е лошо за нас? Не знаем.

— Беше ли…

— Сега е мой ред — прекъсна го тя. — Чувал ли е някой от служителите на Имърджинг ресурсис слухове за първокачествен балтийски кехлибар от съмнителни източници?

— Суров или обработен?

— И двете.

— Само обичайното. Кражбите и контрабандата са ежедневие в мините и не са част от някаква голяма конспирация. Всички едри контрабандисти са свързани с правителството. По дяволите, през повечето време те са правителството.

— Добре дошъл в бившия Съветски съюз — проскърца Елън кисело, — където сблъсъкът на интереси с най-добрият начин да забогатееш.

— Когато средствата ти намаляват или дори нямаш собствени средства, е нормално да се стремиш към някаква смислена размяна със сънародниците си.

— Смислена размяна — усмихна се тя. — Това ми харесва. Натъквал ли се е някой от твоите хора на нещо, конкретно свързано с руски кехлибар?

— Обичайните невзрачни фалшификати на руските производители на пластмаса. Някакво наследено имущество от домакински прибори, вероятно откраднати по времето на Втората световна война. Доста приличен дубликат на ъглова маса от станалата легендарна царска Кехлибарена стая.

Само някой, който вече е бил в играта, можеше да долови как лицето й рязко се изопна. Джейк забеляза хищническия интерес, който възбудиха думите му, и почувства как стомахът му се свива.

Повече от необработен кехлибар и по-малко от ядрени оръжия.

Кехлибарената стая.

Беше чувал слухове, че Кехлибарената стая е открита, но около прочутото изгубено съкровище от Втората световна война винаги имаше слухове. През четиридесет и първа нацистите разрушили една от необикновените стаи на царския дворец, стая, чиито таван, врати, стени и мебели — маси, столове, лампи, украшения, свещници, вази, ножове, вилици, лъжици, кутийки за енфие, предмети на изкуството, всичко — са били изваяни от масивен кехлибар или покрити с кехлибарени мозайки.

Единственото изключение били високите позлатени огледала, които отразявали играта на слънчевите лъчи във вълшебната стая. Вероятно е наподобявала блестящ златен рай, увиснал сред безкрайната, ледена сивота на руската зима.

Немците преместили уникалната си плячка от Санкт Петербург в Калининград. Оттам тя изчезнала и това сложило началото на една безкрайна надпревара, която щеше да продължи, докато съществуват човешкото въображение и алчност или докато изгубената Кехлибарена стая бъде открита.

— Масата беше ли имитация? — попита Елън.

— Инкрустираната мозайка беше от истински кехлибар. Самата маса си беше истинска и много добре изработена, но никога не е била част от царската Кехлибарена стая.

— Откъде си сигурен?

— Това ми е работата.

— Убеди ме.

Джейк се замисли за секунда и реши да бъде снизходителен. Така щеше да изглежда склонен на отстъпки.

— Трудно е да се сдобиеш случайно с голямо количество балтийски кехлибар — поде той, — освен ако нямаш яки връзки в прибалтийско правителство или с шеф на местната мафия, както си избереш. Мексиканският и костариканският кехлибар са достъпни за всеки, който има пари. А който и да е изработил кованата масичка, е бил принуден да използва малко чист кехлибар от Новия свят.