Бет Харбисън - Клубът на анонимните шопинг маниачки

Във Фелинг жена, която влиза в аптека, за да си купи тест за бременност, не може да остане незабелязана. Касиерът задължително щеше да я познава и съвсем скоро мълвата коя е и накъде е тръгнала след това, щеше да се разнесе из целия град. Може би тук подобно обичайно действие не би привлякло толкова внимание, освен ако четири дами едновременно не влязат в аптеката за един комплект тестове за бременност.

Но те направиха точно това, обградили Хелън като нейна лична охрана. Всеки страничен наблюдател би се досетил за коя от тях е тестът, което беше и целта им.

Върнаха се обратно в апартамента на Сандра и петнайсетина минути по-късно четири лентички вече бяха захвърлени в мивката в банята.

— Значи без съмнение е положителен? — попита Джос.

— Погледни картинката. — Лорна й подаде инструкцията за употреба. — Една чертичка значи отрицателен, а две — положителен.

— Е, тук има цели осем чертички. Значи е абсолютно сигурно.

— Но как е станало? — учуди се Сандра. — Мислех, че вземаш противозачатъчни.

— Джим ги изхвърли веднага щом ги намери — обясни Хелън, без да откъсва очи от тясната лентичка. — Купих си други, защото не можех да прекъсвам за повече от три дни, и дори удвоих дозата, но… очевидно не е било достатъчно.

— Някъде четох, че пропускането дори един ден те прави уязвима и би трябвало да си по-предпазлива — каза Сандра.

— Господи! — покри лицето си с ръце Хелън. — Аз дори не исках да спя с него. Особено след онова, което направи. — Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, после поклати глава: — Беше много по-лесно да се примиря и да му се подчиня, отколкото да се карам с него. Говоря като абсолютна глупачка, нали?

Лорна се приближи до нея и я прегърна през раменете.

— Виж, ние всички понякога правим неща, които не искаме, защото така си спестяваме усилието да се съпротивляваме. Животът е достатъчно суров и никой няма желание да си създава допълнителни затруднения. Не бива да се обвиняваш.

— О, напротив — възрази Хелън и се засмя мрачно. — Даже е задължително. Вината е изцяло моя.

— Забрави за това — настоя Лорна. — То вече няма никакво значение. Главният въпрос е какво смяташ да правиш?

Хелън преглътна с усилие.

— Не знам.

— Съвсем скоро ще остана без работа — обади се Джос. — Мога да ти помагам. Повярвай ми, имам опит с децата.

Хелън й отправи поглед, пълен с благодарност.

— Би ми било приятно. — После се обърна към останалите: — Няма ли вече да излезем от банята?

Това разведри атмосферата и те се върнаха във всекидневната, където се настаниха на дивана, намествайки възглавниците около Хелън.

— Това обърква плановете относно брака ти, нали? — попита Лорна.

— Такава беше първата ми реакция. Честно казано, нямам представа какво да предприема. При всички случаи семейният ми живот е приключил, но няма ли да е по-добре за детето, ако остана в къщата?

— Смятам, че е най-добре да направиш онова, което ще те накара да се почувстваш спокойна и щастлива — заяви Сандра. — Ако детето расте в напрегната обстановка, това ще му се отрази много по-зле, отколкото ако се развива в спокойна среда — дори ако посещава баща си само през уикендите — и се радва на двойните грижи от страна на двамата си родители. — Тя въздъхна тежко. — В собственото ми семейство отношенията бяха много обтегнати. Отделни стаи, които никога не си направиха труда да ни обяснят, ледено мълчание, постоянните закъснения на баща ми по работа. Все неща, които сега ме озадачават.

— Господи, и като се прибави това, че през цялото време си смятала Тифани за тяхна любимка, животът ти очевидно не е бил лек — изкоментира Джос.

Сандра повдигна рамене.

— Много хора живеят далеч по-зле. Ако бях малко по-силна като характер, нямаше да стана такава невротичка.

— Но ти не си! — извика момичето. Неприятно му беше, когато Сандра говори такива неща за себе си, още повече сега, когато придобиваше увереност, каквато никога преди не бе изпитвала.

— Не си — потвърди и Лорна. — Просто се обръщаш назад и преосмисляш миналото си. Както правим всички.

Хелън се обърна към нея със смръщено лице. После погледът й се измести към другите две.

— Хрумна ми една идея — каза и за всички беше ясно, че е обзета от позитивни емоции — надежда и оптимизъм. — Може да се окаже много добра.

— Относно борбата, която всяка от нас води с живота? — опита да се пошегува Сандра.

— В известен смисъл — да. Лорна, ти имаш нужда от нова работа, нали?

— Амин.

— Джос, струва ми се, ти също.

Това звучеше обещаващо.

— Определено.

— Сандра? Знам, че си доволна от своята, но би ли проявила интерес към малко рисковано начинание?

Сандра я изгледа озадачено.

— С вас? Можеш да се обзаложиш. Какво си намислила?

— Преди няколко седмици бях на едно парти в дома на Морнини…

— Ооо, висшата класа слиза при масите, а? — пошегува се Лорна.

— Тези приказки не са верни. Може би. Както и да е, Киара успя да ме завлече на горния етаж и ми показа най-изящните обувки, които някога съм виждала. — Описа им ги с най-малките подробности, при което Сандра и Лорна почти пищяха от възторг. Джос не прояви никакъв ентусиазъм. Обувките си бяха обувки. Обичаше тези жени, но никога нямаше да разбере докрай страстта им към нещо, което всички използваха в ежедневието си.

— Къде можем да ги намерим? — нетърпеливо попита Лорна.

— Точно там е работата. Момчето има нужда от финансова подкрепа. И американски дистрибутор. Киара искаше да привлече съпруга си, защото смята, че това би било огромна инвестиция, но той не проявява никакъв интерес към подобен род бизнес. Подозирам, че го намира малко женствен.

— И смяташ, че ние бихме могли да го поемем? — изуми се Лорна. — Сериозно ли говориш? Звучи като нещо, за което ще са нужни милиони.

— Бихме могли да изтеглим кредит — обади се Джос. — Ще се регистрираме като сдружение с разностранна дейност, ще вземем заема и всичко ще се нареди. Разбира се, много по-лесно е да се говори за това, отколкото да се направи.

Внезапно я обзе странно въодушевление. Бе пристигнала в столицата с надеждата да вкуси от живота на големия град. И работата й като бавачка беше само първата крачка в тази посока. Не беше крайната точка, а само началото. Щеше да се ориентира в новата обстановка и да открие нови възможности, за да устрои бъдещето си много по-добре, отколкото ако беше останала във Фелинг и се бе омъжила за някое от момчетата, с които бе излизала като ученичка в гимназията.

И това беше точно една от тези възможности.

Трябваше обаче да се пребори с чувството си за провал, задето не можеше да остане и поне да се опита да поправи неоспоримите щети, нанесени върху Барт и Колин. Момчетата не получаваха нежните наставления, които би трябвало да им дават родителите им, и растяха, лишени от топлина и обич. И ако нямаше някой, който да се намеси и да ги предпази от фалша, изобилстващ в живота на семейството им, бяха обречени рано или късно да попаднат под нечие лошо влияние.

На моменти Барт беше толкова сладък, толкова уязвим… Потръпна при мисълта, че би могъл да изгуби тези си качества и да стане капризен и придирчив като майка си. Или емоционално отчужден от близките си, какъвто беше баща му.

Или пък — каква ужасяваща перспектива — и двете.

Но тя бе направила всичко, каквото можеше. Не подлежеше и на съмнение, че ако останеше там, нещата щяха да се влошат. Нямаше никакво съмнение. Така че новият бизнес беше… какъв беше точният израз?… Неочаквана възможност за нещо ново и интересно. Не би могла да й се предостави в по-подходящо време и с по-подходящи хора.

Хелън говореше, по-въодушевена от всякога, за възможностите, които се откриваха пред тях:

— Имам много връзки в местните големи магазини. Често съм ги обхождала за дарения и други подобни неща. Почти съм сигурна, че петте търговски вериги с готовност ще се съгласят да предлагат обувките на Филипе. С удоволствие ще се заема с рекламата.

— Какво ще кажеш за домашни партита? — предложи Сандра.

— Имаш предвид като демонстрациите на домакински уреди? — попита Лорна.

— Ами… да. Нещо такова. Директна продажба на подходящи клиенти. Ще става по-бързо, отколкото търговията на дребно.

— Още по-добре би било, ако се предлагат едновременно във всички магазини — обади се и Джос, на която идеята започна да се харесва все повече и повече.

Хелън се прозя.

Сандра веднага се хвана за това.

— Добре, момичета. Прекарахме една дълга, изпълнена със събития вечер. Господ ни е свидетел. Какво ще кажете да продължим утре, а?

— Става — съгласи се Лорна.

— Разбира се — подкрепи я и Джос. — Стига да е след осем вечерта. Удобно ли ви е да се видим тогава?

— Аз нямам нищо против — каза Хелън.

— Ако отложите за десет, ще можете да разчитате и на мен. — Лорна въздъхна с облекчение, когато останалите кимнаха утвърдително.

— Значи е решено — заяви Сандра. — А междувременно някоя от вас има ли възможност да провери какви са изискванията за инвестиционните кредити?

— Бих могла да отскоча сутринта… — започна Хелън.

— Не — прекъсна я Лорна. — Ти трябва да си почиваш. Утре съм на работа от обяд. Аз ще отида до банката. Пък и там имам познат. Или нещо такова.

От този момент бъдещето на Джос започна да се променя. Впрочем бъдещето на всяка от тях.

Хелън не можеше да заспи.

Трябваше да приеме много неща. Не само изневерите на съпруга си, които бяха толкова многобройни, че щяха да й отнемат седмици размишления, ако нямаше по-сериозни обстоятелства, които да обмисля, а самите по-сериозни обстоятелства. Беше бременна.

Не това бе искала. Когато направи първия тест и видя двете чертички, показващи положителен резултат, изпита чувство за вина. Но когато го провери още три пъти, захвърляйки използваните лентички в мивката в банята на Сандра, стигна до заключението, че нейните желания вече нямат никакво значение. Фактът си е факт и освен ако не реши да прекъсне бременността, щеше да е валиден до момента, в който бебето щеше да се появи. А тя все още не знаеше какво да прави.

В крайна сметка прекара най-дългата нощ в живота си, борейки се със собствените си объркани опити да си отговори на въпрос, който доскоро никога не бе си задавала.

В мрачния водовъртеж от мисли, които й пречеха да заспи, непрекъснато изплуваха спомените за собственото й детство. За живота, на който бе обърнала гръб и към който се бе заклела никога да не се завръща.

Всъщност невинаги е бил толкова лош. Дърветата, поточетата, миризмата на зеленина, която усещаше всяка пролет с поникването на тревата. Мразовитите зимни нощи, когато небето беше обсипано с толкова звезди, че никога не можеш да бъдеш сигурен коя е точно Витлеемската звезда, отвела влъхвите при младенеца Исус.

Тези мисли я принудиха да се измъкне от леглото в пет часа сутринта, движейки се като марионетка, и я накараха да се качи в колата си и да се отправи на север. Преди да излезе, не си направи труда да провери дали Джим си е у дома. Не я интересуваше. Седна в малкия спортен автомобил, който й бе купил, и след час се вля в натовареното движение по Ривър Роуд, после по околовръстното шосе, по северната магистрала 270, седемдесет километра на запад и накрая се озова на пътя, по който не бе допускала, че ще мине отново. Магистрала 340, водеща към Западна Вирджиния.